№ 677
гр. Пазарджик, 26.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Ч.а
и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225220200827 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият А. И. П. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.Ч. Ч., редовно
упълномощен.
Подсъдимият З. А. П. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.М. П., редовно
упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. Д. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.И. Г.,
редовно упълномощен.
Явяват се свидетелите Д. Б. П. и М. Г. Р. – редовно призовани.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
ПОДС. А. П.: Да се гледа делото.
1
ПОДС. З. П.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелят Р. напусна залата.
Сне се самоличността на свидетеля Д. П.:
Д. Б. П. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Ивайло,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, разведен, с висше
образование, работещ като оперативен работник в Сектор „Криминална
полиция“, Участък Изток при ОДМВР - Пазарджик, неосъждан, ЕГН: ****,
без родство с подсъдимите.
Свидетелят предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. П.:
СВ. П.: Към месец май 2020г. бях на същата длъжност. Текучеството на
работа при нас е много голямо и нямам спомен за лицата, които са в залата,
не си ги спомням по физиономия. Визуално не си спомням да съм участвал в
работа, свързана с тези лица. Сега, като ме питате, си спомням, че имаше
инцидент на кръстовището на ул.“Димчо Дебелянов“ и ул.“Пловдивска“.
Извършвам оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с ПТП-та, но в
момента не си спомням за конкретния случай. Възлагани са ми доста
издирвателни мероприятия и за случая не си спомням точно.
ПРОКУРОРЪТ: Очевидно е, че с оглед изминалия период от време и
естеството на работа, свидетелят не и спомня и затова правя искане, със
съгласие на страните, на основание чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от
НПК, да прочетат показанията на свидетеля, дадени на ДП. В случай, че няма
изразено съгласие от страните, моля, показанията да се прочетат на основание
чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от НПК.
2
АДВ. Ч.: Давам съгласие.
АДВ. П.: Давам съгласие.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Даваме съгласие.
Съдът намира за основателно искането на прокурора за прочитане
показанията на свидетеля Д. П., дадени в ДП, предвид обстоятелството, че
същият заявява, че не си спомня подробности по случая. С оглед изразеното
съгласие от страните, показанията следва да бъдат прочетени по реда на
чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, като съдът, на основание чл.281
ал.7 от НПК, разяснява на подсъдимите, че същите могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
Прочита на основание чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от
НПК показанията на свидетеля Д. Б. П., дадени през разследващ полицай
в ДП и находящи се на л.60 от ДП.
СВ.ПЕРТОВ: Потвърждавам всичко, което прочетохте.
В залата влиза свидетелят М. Р..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Г. Р. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик
****, българка, българска гражданка, разведена, с висше образование,
работеща като финансов контрол в „Напоителни системи“ Пазарджик, клон
Тополница, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с подсъдимите.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. Р.:
СВ. Р.: Двамата подсъдими ги познавам. С бащата се познаваме от
много отдавна понеже сме израснали в една махала и впоследствие познавам
и неговите деца. Вече не живеем в един и същи квартал, но в града се
виждаме и се познаваме. Той е зъболекар и по някой път се ползвам от
услугите му. Частният тъжител и граждански ищец лично не го познавам.
3
Един ден, след работа отивах към „Кауфланд“ да пазарувам. Беше по
спомен в края на април месец или началото на май месец през 2020 година.
След работа отивах към магазин „Кауфланд“, за да пазарувам и се движех по
канала. Аз работя до 17 ч. Това се случва след 17 ч., може би в 17:30 ч. да е
било. Бях пеша и се движех по канала, като отивах към магазин „Кауфланд“.
Настоящият ми адрес е на ул.“Булаир“ и оттам тръгнах, като излезнах на
канала и се движех по него към магазин „Кауфланд“. От ул.“Булаир“ до
„Кауфланд“ мисля, че има километър. Бях сама. Завивах покрай градинката,
която е обособена там. Бях пресекла светофара, като продължих надолу и
завивайки покрай градинката, за да тръгна по правата на „Кауфланд“, се
движех на десен тротоар, в посока „Кауфланд“. Направи ми впечатление, че
там, където трябва да се завива по канала, има спрени две коли. Имаше едно
метално заграждение и двете коли бяха спрели една зад друга на това метално
заграждение, в посока на движение към канала. Предниците им гледаха в
посока към канала. Привлече ми вниманието и разпознах тях двамата /сочи
подсъдимите/. Те бяха пред двете коли и ми привлече вниманието удар към З.
в носа и това ме накара да се спра. Този удар дойде от този господин /сочи
гражданския ищец и частен обвинител Д./ към лицето на З.. Имаше удар,
защото след това го видях З., че се хвана за лицето. Видях удар и след това
хващане за лицето. З. беше между другите двама – баща му и въпросния
господин. З. беше с лице към човека, който му посегна и го удари. Аз видях
само един удар в лицето на З.. В един момент бащата заобиколи колите и
отиде към неговата кола при шофьорската врата. Това стана след удара на З..
Извади оттам нещо като тояга ли, някакъв инструмент ли и замахна срещу
господина, а господинът вървеше след него и се опитваше все едно да го
риташе, с краката го удряше. Риташе го в краката - това виждах аз. Като взе
А. това нещо като тояга, той замахна срещу въпросния господин - мисля, че за
да се защити и да го накара да се отдръпне. Не мога да преценя в коя част на
тялото на господина е замахнал А.. През това време З. беше отишъл настрани
и просто седеше и продължаваше да се държи за носа. Когато я виждам аз
тази ситуация, бях при градинката и съм била може би на 100-тина метра от
тях. Не мога да определя в момента. А. не удари господина с тоягата в крайна
сметка. Не мога да кажа защо не го е ударил. Впоследствие видях, че спира
една кола и слиза човек в униформа, който каза на тях да спрат. Доста високо
извика да спрат и аз след това си продължих, като видях, че има униформен и
4
предположих, че той ще вземе нещата в свои ръце. Аз не съм ходила на място
до тях, а наблюдавах отстрани това нещо, което Ви разказах. Не се обадих на
тел.112, защото видях, че отиде униформено лице при тях. Не съм успяла да
чуя дали те си говорят нещо помежду си, защото бях далеч вероятно.
Първият момент, в който възприех ситуацията, беше ударът в лицето на
З. – това ме спря.
След като се случи това не съм говорила със З. и баща му. В края на
миналата година се засякохме на пазара с А. случайно и го попитах за случая
и той каза: „Водят се дела, ще те помоля евентуално, ако се наложи, да ни
бъдеш свидетел“. И аз казах, че ще дойда и ще кажа това, каквото съм видяла.
Аз му казах, че съм видяла и че съм била там на място.
Аз съм на работа до 17:00 ч. по принцип. След като си тръгнах от
работа въпросния ден се прибрах вкъщи, оставих си чантата, за да не я нося с
мен и тръгнах по канала към „Кауфланд“ пеша. Не съм чула реплики по време
на инцидента.
С подсъдимите не съм се чувала след инцидента, а случайно се видяхме
с А. и ми беше любопитно какъв е бил казусът. Миналата година може би
есента или покрай Нова година сме се видели случайно. Не беше топло.
Ноември по-скоро сме се видели.
След като въпросният господин удари З. по лицето /сочи областта на
носа/, З. се хвана за лицето и след това бащата А. тръгна към колата.
Тръгвайки бащата към колата, господинът тогава се отправи след него.
Тогава се опитваше да го удря в краката - вървейки. А. извади тази тояга от
колата, от шофьорската врата. Не мога да преценя дали веднага след като
извади тоягата, се опита да удари това лице. Тогава дойде полицаят или
максимум минута след това. Спря с кола, която не беше полицейска кола и
излезе човек в униформа и чух, че казва: „Спрете!“, защото доста високо го
извика. Тази кола спря срещу тях, от другата страна по улицата. Колата
идваше от центъра на града. Колата на А. я разпознах - тя е една тъмно синя.
Ние сме били комшии и съседи с А.. Виждала го съм из града с тази кола.
Двете коли бяха спрели една зад друга. Отпред беше на А. колата, а отзад
беше другата кола.
Когато видях господинът да удря З., тримата се намираха пред спрените
две коли, т.е. пред колата на А.. След като дойде полицаят, аз си тръгнах и
5
повече не съм видяла какво се е случило.
ПРОКУРОРЪТ: Аз имам искане за провеждане на очна ставка между
свидетеля Р. и свидетеля Д., тъй като има противоречие в обстоятелството кое
е провокирало нанасянето на удар в лицето на подсъдимия З. П. и какви
последващи действия са били извършени от подсъдимите след нанасяне на
удара. Има противоречие и относно обстоятелството дали са отправяни по
същото време преди или след нанасяне на удара реплики от страна на
подсъдимите.
АДВ. Ч.: Аз, доколкото си спомням от предния разпит, след
прочитането на показанията, дадени от пострадалото лице, същият заяви, че е
възможно да го е ударил. Какво го е провокирало е възприятие на самия
човек. Аз не виждам тук противоречие и се противопоставям на искането на
прокурора.
АДВ. П.: Аз също считам, че не са налице противоречия в конкретния
случай и не следва да бъде допускана очна ставка.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Подкрепяме казаното от адвокатите.
АДВ. Г.: Ние казваме, че доверителят ми не го е удрял в лицето. Според
мен има противоречие, защото той твърди, че не го е удрял.
ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката.
Съдът намира, че действително са налице противоречия между
показанията на разпитаната в днешното съдебно заседание свидетелка М. Р. и
тези, дадени в предходното съдебно заседание от гражданския ищец и частен
обвинител - пострадалият Д. Д., разпитван в качеството на свидетел.
Противоречията касаят извършените от страна на подсъдимия А. П. действия
след вземането на процесния чук до момента на пристигането на мястото на
инцидента на свидетеля Г.. Тази част от инкриминираното деяние, както стана
ясно от показанията на вече посочените свидетели, е била възприета и от
двамата, поради което и с оглед наличието на противоречие в заявеното от
всеки един от тях самостоятелно, в качеството на свидетел, за изясняване на
обективната истина по делото е необхоД. двамата да бъдат поставени в
условията на очна ставка.
6
Водим от горното и на основание чл.143 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА провеждането на очна ставка между свидетеля М. Р. и
свидетеля Д. Д..
СВ. Р.: Не го познавам. Нямаме отношения.
СВ. Д.: Не я познавам. Нямаме отношения.
СВ. Р.: А. П., след като взе от неговата кола тоягата, замахна срещу него
/сочи свидетеля Д./. Не го удари. Замахна към главата /сочи областта на
лицето/.
СВ. Д.: А. П., след като взе чука от колата си, неколкократно ме удари с
чука. Правейки опити да ме удари в главата, той ме удари в ръката, защото аз
се опитвах да се предпазя с нея /сочи лявата ръка в участъка между китката и
лакътя/. Имах три наранявания. Помня поне три удара. Опитите му бяха да ме
удари в главата, викайки, че ще ми вземе скалпа и аз се предпазвах с ръката
така, за да не ме удари /свидетелят слага ръката си пред лицето си/. Аз се
дърпах назад и той ме улучи по ръката поне три пъти.
СВ. Р.: Аз не съм видяла такива удари.
СВ. Р.: След като А. замахна срещу господина, след това дойде
полицаят. Между тези две лица нямам спомен дали нещо друго се случило,
докато дойде полицаят. Аз Ви казвам това, което си спомням.
СВ. Д.: Във времето между ударите, които получих, и идването на
полицая, аз се дърпах назад. Тогава мина една кола с роми, които извикаха да
ме оставят, че били двама срещу един и не било равностойно. Той/сочи
подс.А. П./ казваше през това време това за скалпа.
СВ. Р.: Аз нямам спомен за такава кола, за която казва господинът, че е
минала тогава.
СВ. Д.: ВиД.ст имах към тротоара от страната на „Кауфланд“. Нямаше
хора. В интерес на истината само преминаващите коли свирнаха. Не си
спомням да е имало хора. Аз не съм видял хора да се спрат и да гледат.
СВ. Д.: Докато господинът замахваше към мен с чука аз не съм
наблюдавал градинката. Аз на практика съм с лицето към градинката, защото
се дърпах към дясната лента и съм с лице към градинката. След ситуацията
7
същата много бързо се успокои, като дойде Г.. Той спря колата в посока
„Кауфланд“ малко преди градинката. То е като остров, който разделя двете
ленти и там някъде спря. Градинката е срещу мен и определено не е на 100
метра, а е на по-малко.
ПРИКЛЮЧИ ОЧНАТА СТАВКА.
ПРОКУРОРЪТ: Аз имам едно доказателствено искане. С оглед
депозираните в днешното съдебно заседание показания на свидетеля Р. и с
оглед позицията, която ще взема по време на пледоарията си, моля, да
изискате присъствена форма или работен график за дата 04.05.2020г. от клон
Тополница на „Напоителни системи“ – Пазарджик относно това дали
свидетелят Р. е била на работа в същия ден, както и начало и край на работния
ден. В тази връзка, моля, да изискате и записа от охранителната камера за
04.05.2020г., ако има поставени такива на входа/изхода на сградата на
„Напоителни системи“, както и да изискате справка за задгранични пътувания
на същото лице, която да обхваща м.май 2020 година. Както казах, това
доказателствено искане го правя с цел проверка достоверността показанията
на свидетеля, разпитан днес.
АДВ. Г.: Подкрепям искането на прокурора.
ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Подкрепям казаното от адвоката.
АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания. По искането на прокурора
предоставям на съда.
АДВ. П.: Възразявам по искането. Прокуратурата не е направила опити
да събере доказателства за самия инцидент на място, а ще търсим
свидетелката, която е минала оттам, дали е била на работа или не. Тя е минала
и видяла точно и конкретно. Това абсолютно не следва да бъде допускано.
Камери не събраха и направиха опит да докажат кой е виновен и кой не, при
условие, че има трима пострадали лица.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Поддържаме казаното от адвокатите ни.
Съдът намира, че исканията на прокурора са частично основателни.
Намира за основателно единствено искането за изготвяне на справка за
задгранични пътувания на разпитаната в днешното съдебно заседание
8
свидетелка М. Р.. В този смисъл ще следва да се пише писмо до ОДМВР-
Пазарджик, с което да се изиска съответната справка за задгранични
пътувания от АИС МВР за свидетеля М. Р., като същата да обхваща периода
от 01.05-15.05.2020г.
Доколкото св.Р. заяви, че е възприела инцидента в извън работно време
- след 17 ч., то е без значение обстоятелството дали същата е била на работа
или не същия ден. Поради тази причина искането за изискване на работен
график от клон Тополница на „Напоителни системи“ - Пазарджик и
информация за начало и край на работен ден, както и запис от охранителни
камери от същата институция за 04.05.2020г., се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ОДМВР – Пазарджик и да се изиска справка
за задгранични пътувания в горния смисъл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за изискване на
информация и записи от охранителни камери от клон Тополница на
„Напоителни системи“ – Пазарджик в горния смисъл.
АДВ. П.: Моля, в днешното съдебно заседание подзащитният ми З. П.
да даде обяснения по случая.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия З. П.:
ПОДС. З. П.: Ние с баща ми идвахме от с.Пищигово към посока
центъра. Баща ми шофираше и колата е на негово име. Аз съм на
пасажерското място до него. Пътуваме в посока центъра и след „Кауфланд“
на Т-образното кръстовище господинът ни засича. Ние се движим в лява
лента, защото ще завиваме наляво към канала. За да избегнем удар с него,
защото остава по-малко от педя, ние се преместваме в дясна лента, след което
той се мести пак пред нас и ни засича пътя и ние се връщаме в лява лента,
защото имаме намерение да продължим по улицата по канала, която е наляво.
Той остана зад нас. Като се престроихме ние да завием наляво, той остана зад
нас. Ние останахме, за да изчакаме отсрещните коли да минат, защото трябва
да ги пропуснем. Той взе да бипка и да обижда. Ние сме със свалени
9
прозорци и всичко се чува. През прозореца баща ми с ръката го попита какво
иска. Той продължи да псува на майка. Колите ни стоят на кръстовището. Ние
не сме навлезнали в кръстовището, а чакаме да минат първо колите отсреща.
Докато ни обижда, ние сме в колата. Баща ми го попита с ръка какво иска и
той продължи да обижда на майка и други обиди и затова татко излезе, за да
попита какво става. Господинът излиза рязко и се вижда, че иска да налита на
бой. Аз затова излезнах. Колите са спрени една зад друга, като той е зад нас.
На това място не се пречи на движението. То си е в самата лента, просто леко
сме издадени за ляв завой, но не сме влезли в кръстовището. Първи мисля, че
татко слезе от колата, за да го попита какво иска и да пита защо обижда и
псува, и тогава господинът излезе по-рязко - един вид да налита на бой - като
тръгнеш рязко, все едно да се засилваш. Аз бях с гръб и не съм видял дали е
посягал на баща ми. Само видях, че тръгна рязко. Беше още далече баща ми и
дори да е искал да го удари- няма как. Тогава аз излезнал, ако нещо стане и
тръгне да налита на баща ми, да не стават кавги и да не стане бой. След което
господинът почна да ме обижда мен. Казах: „Успокойте се, влезте си в
колата“. Той продължи да обижда. Казваше: „мърльо“, псува на майка,
„глупак“, „тъпанар“ и подобни. Обиждаше първо татко, а като слезнах почна
мен да обижда. След което му казах да се успокои и да се върне в колата си,
той намали тона, но пак продължи да обижда и мислех, че се е успокоил, и в
един момент се приближи рязко и ме удари мен с юмрук в носа. Удари ме
един път и аз след това се дръпнах, защото ме заболя и ми текна кръв.
Между двете платна там има тревиста ивица и метално разделение, за
да не пресичат пешеходци. Аз застанах в тази тревна площ, защото ме заболя
и да се избърша и изчистя, и като се обърнах, видях, че татко беше извадил
някакъв предмет, и като се приближих, видях, че е чук, и замахна към
господина, за да го сплаши. През това време аз седях в градинката и си
бършех носа. Видях, че го изкарва от шофьорското място на нашата кола този
предмет, но не видях точно откъде. Аз знам, че баща ми има чук в колата. Той
си го държи в колата и го ползва, ако нещо трябва да прави у нас. Аз ако
искам да го бия или удрям господина, аз съм по-висок и нямаше да чакам да
ме удари той първи. Баща ми с чука тръгва да замахва към господина, но не го
удря, а само го сплашва. Баща ми замахна няколко пъти към него - към
лицето му. След това дойде униформеният господин полицай от центъра в
посока „Кауфланд“ и спря точно преди това кръстовище, където надясно е за
10
канала. Спря преди кръстовището, за да не пречи на движението. Спря на
около 5-6 метра от нас. Полицаят ни нареди да спрем и господинът все още
обиждаше. Полицаят каза да спрем, да млъкнем и да застанем пред колите си.
Баща ми тогава беше с чука. Не си спомням дали е продължавал да замахва в
този момент към господина. Ние застанахме с татко пред нашата кола, а
господинът пред неговата и все още продължаваше да обижда, но на тих тон,
за да не го чуе полицаят сигурно. Не съм сигурен, но мисля, че нямах кръв
вече, когато дойде полицаят.
Тази градинка, за която каза Р., се намира вдясно, ако идва към нас.
Тази градинка не мога да преценя на колко метра е оттам, където сме спрели
ние. Полицаят беше по-близо до нас, отколкото градинката до нас.
Аз само казах на господина да се прибере в колата си и да се успокои.
Не съм го обиждал. Моят баща също не го е обиждал. Не съм го удрял. След
като ме удари в носа, аз се дръпнах. Не съм бил при него, за да мога да го
ударя. Не съм правил опит да го ударя. Ако исках да го бия, щях да го набия в
началото и нямаше да ме удари в носа. Не съм искал да има бой и удар. На
улицата освен нас и полицая не съм забелязал други хора.
Когато аз се държах за носа, аз бях с гръб и само чух, че се вика. После
баща ми каза, че господинът го е удрял в краката и около слабините. Това е
било в момента, когато си чистех носа. Отидохме на лекар същия ден и мисля,
че беше затворено и на следващия ден взехме медицинска документация.
Тези удари от господина към баща ми ги чух и те са станали преди баща ми
да вземе чука.
АДВ. Г.: След като изслушах внимателно, има 2 бр. снимки, на които е
снимано положението на автомобилите, които дават яснота кой автомобил
къде е бил и ги представям, за да се види тази тревна площ къде се намира.
Искам да се види къде е тревната площ. Доверителят ми ги е направил на
процесната дата 04.05.2020г., за да се види как е била преградена колата му.
Те са направени с личния му телефон и сега ги е извадил от неговия телефон.
Неговата кола е тази с рег. № ****. Стоящата пред него „Мерцедес Ц200“ с
рег. № **** е на подсъдимите. Моля, да ги приемете като доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. Ч.: Държа да се приемат.
11
АДВ. П.: Да се приемат.
Съдът намира, че представените 2 бр. снимки са относими към
предмета на делото и като такива следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 2 бр. снимки,
представени от повереника адв.Г..
Страните /поотделно/: Нямаме други искания на този етап.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 27.06.2023г. от 13:30 часа, за която
дата и час гражданският ищец и частен обвинител и повереникът –
уведомени. Подсъдимите и защитниците – уведомени. Да се пише писмо в
горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:43 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12