№ 1633
гр. Плевен, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430101824 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от Я. С. Георгиева против „****“ЕООД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника поради погасяване по давност сумата от 14210лв. Твърди се, че
няма образувани срещу нея изпълнителни дела. При справка в Централния
кредитен регистър към БНБ, обаче установила, че дължи посочената сума.
Счита, че информацията в ЦКР при БНБ се отнася до активен кредит,
доколкото от справката е видно, че сумата, посочена като лихва нараства
всеки месец. Счита, че по този начин ответното дружество заявява по
отношение на ищеца претенция за дължимост на вземането.. Счита, че дългът
отдавна е погасен по давност.Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника „****“ ЕООД, че не дължи сумата от 14210лв., която
сума е установена при справката в ЦКР при БНБ и формира претенцията на
ответното дружество, като погасена по давност.Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил такъв, в
който твърди, че искът е недопустим, че ищецът няма правен интерес от
предявяването му, т.к. счита, че предприетите действия спрямо ищеца не
накърняват правната му сфера. Сочи, че няма издаден изпълнителен титул в
1
полза на кредитора по вземането. Сочи, че не е извършвал действия спрямо
ищеца, сочи, че не е дал повод за завеждане на иска. Заявява, че цедентът му е
прехвърлил едно естествено задължение, което може да бъде изпълнено само
доброволно от длъжника. Заявява, че няма спор по описаната фактическа
обстановка в исковата молба. Заявява, че ако съдът приеме искът за допустим,
то той признава иска, но счита за правилно да се признае за установено, че
настъпване на погасителната давност по отношение на принудителното
събиране на вземането, но не и спрямо вземането, развива съображения.
Счита, че разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани, с оглед
признанието на иска, в условията на евентуалност възразява за прекомерност
на разноските на ищеца.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявения иск е с правно
основание чл. 124 от ГПК, и се явява допустим. Налице е правен интерес у
ищеца за предявяване на установителен иск за признаване на изтичането на
погасителна давност за вземането на ответника, налице е писмо, с което на
ищеца е посочена банкова сметка, по която да плати сумата в даден срок,
налице е и вписване н ЦКР на задължение спрямо ответника, което,
независимо, че е нормативно задължение на ответника, влияе върху правната
сфера на ищеца и отразява негова задлъжнялост.
Безспорно по делото, че е издаден ИЛ от 01.12.2009г. по ч.гр.д.№**г. на
ПлРС срещу ищцата в полза на „*** за сумата 14209,72лв. главница,
1328,86лв. просрочена редовна лихва 05.02.2009г.-12.10.2009г., 100,42лв.
наказателна лихва за периода 05.03.2009г. до 15.10.2009г. и законна лихва
върху главницата, считано от 16.10.200г., както и направени разноски в размер
на 312,78лв.Образувано е било изп.д.№127982009г. при ЧСИ, с рег.№$815,
посочен е и способ за изпълнение.Видно от молбата на взискателя до ЧСИ-
04.01.2012г., че е прехвърлено вземането на „****“ ООД с рамков договор от
2011г. в хода на изп.дело.Изп. дело е прекратено по закон, поради настъпила
перемция, като ЧСИ само е установил факта с Постановление от 2023г. При
справка в Централния кредитен регистър към БНБ, е установено, че
дължжимата сума е 14210лв.
2
Както бе посочено по – горе предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл.
110 от ЗЗД и ищецът има правен интерес от неговото предявяване, доколкото е
налице засягане на правната му сфера - вписване в ЦКР на активно
задължение на негово име, което отразява неговата задлъжнялост и
възпрепятства кредитирането му от други институции. Именно отрицателният
установителен иск е пътят, по който задължението му би било признато за
погасено по давност, доколкото ако клиент оспори по съдебен ред данни,
които се съдържат за него в ЦКР, институцията, която е въвела данните в
регистъра следва да подаде информация за влязлото в сила съдебно решение
по спора. След отмяната на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър, който се е считал за нормативно установен
специален иск, ищецът няма друга правна възможност да установи
недължимост на вземането си, респ. да има път, по който това да се отрази в
ЦКР.
По основателността на иска: Не се доказва, предприемане на действия в
периода септември 2015г. -2024г., от посочените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД,да
са предприети действия, с които да е спирана или прекъсвана давността за
вземането. Същата е изтекла към датата на подаване на исковата молба, а в нея
ищецът се е позовал именно на недължимост на вземанията поради изтеклата
давност. Относно начина на произнасяне на съда по предявения иск, той
следва да се съобрази с редакцията на чл. 110 от ЗЗД, който разпорежда, че с
изтичането на петгодишна погасителна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, но и с обстоятелството, че
предявеният иск не е положителен, а отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане. Поради това, съдът не може да се произнесе с
положителен диспозитив за признаване установена изтекла давност, а да
отрече дължимостта на вземането на посоченото в ИМ основани и е погасено
не само правото за принудително изпълнение , но и самото задължение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него
3
деловодни разноски, в размер на 1300лв. за адвокатски хонорар , предвид
материалния интерес и че същият е и под минимума по Наредба№1/2004г.,
сумата 568,40лв.- ДТ по делото и 24лв. такса ЧСИ за препис. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника е
неоснователно, доколкото в случая, минималния размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на
ВАС на РБ, е под минимума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 110 от ЗЗД, ЧЕ Я. С. *** ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, вземането за
сумата от 14210, вписана като вземане в ЦКР под №БНБ-28347/28.02.2024г. по
идентификатор на кредита EOSDP000000001243239лв., произтичащо от
Договор за кредит с *** от 21.07.2008г., прехвърлено с цесия на ответника
****“ ЕООД, ЕИК ****, по издаден ИЛ по ч.гр.д.№**г. на ПлРС, като
погасено по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Я. С. ***
ЕГН**********, направените по делото разноски от 1892,40лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4