Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7892 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 112096
от 05.06.2020 г. по гр.д. № 72846/2018 г. по описа на СРС, 164 с-в, е признато
за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******** против Н.И.В.,
ЕГН ********** и Д.Ц.В., ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответниците,
като собственици на недвижим имот дължат разделно /всеки по 1/2/ на "Т.С."
ЕАД от следните суми:
общо 1265,40
лв. или
всеки от ответниците по 632,70 лв.,
представляваща цена на доставената през периода 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г.,
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ** находящ се в гр.София, ж.к.********с аб. № 129144, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 22366/18г. по описа на
СРС, 164-и състав на 20.04.2018г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени, като неоснователни исковете за горницата до пълния предявен размер от
1776,31 лева или за сумата от 510,91
лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г., поради погасяване на вземанията по давност;
общо 22,00 лв. или
всеки от тях по 11,00 лв., представляваща
дължими такси за услугата дялово
разпределение, извършвана в периода от м.09,2016 г. до м.04.2017 г.;
общо 2,75
лв., или
всеки от тях по 1,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за дялово разпределение от 22,00 лв., дължима за периода от
16.09.2015 г. до 20.03.2018 г., като са отхвърлени, като неоснователни исковете за мораторна лихва върху главницата за ТЕ,
предявени в общ размер на 294,49
лв., дължима за периода от 16.09.2015 г. до 20.03.2018 г.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Б. ООД.
Решението
в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответниците Н.И.В. и Д.Ц.В. с основни доводи, че решението е неправилно, постановено е в
противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Въззивниците заявяват, че при оспорване
от тяхна страна авторството на представените от ищеца в проведеното
производство извлечение и съобщение към фактури, които не носят подписите им
неправилно СРС е приел, че ищецът е доказал потребление на ТЕ за битови нужди в
имота възлизащо на стойностите, за които са уважени исковете. Именно тези
оспорени документи от тях са послужили и за констатациите на приетите в
производството СТЕ и СсчЕ, чийто изводи оспорват. Молят сочените документи да
бъдат изключени като доказателства. Освен това заявяват, че по делото не са били представени доказателства,
от които да се установява, че вземанията на ищеца са били изискуеми, доколкото
в ОУ в сила от 2014 г. /чл.33, ал.1/ е
предвидено, че месечните суми се дължат в 30-дневен срок от публикуването им в
интернет. Заявяват, че съдът не е
обсъдил в решението си тези възражения. Заявяват, че разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ противоречи на разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП, съгласно която
потребителят не е длъжен да заплаща стока/услуга, която не е поискал
предварително. Молят постановеното решение в обжалваната част да бъде отменено
като неправилно, а предявените искове-отхвърлени като неоснователни. Отправят
искане сторените в производството разноски да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена
молба на 04.02.2021 г. изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Подпомагащата
страна на ищеца „Б.» ООД не изразява становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 164-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В производството страните не спорят и е установено, чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, че ответниците са собственици
на топлоснабдения имот, поради което се явяват клиенти на потребената в имота
ТЕ.
Доводите на въззивниците за
противоречие на разпоредбата
на чл.153, ал.1 ЗЕ с разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП са преклудирани на
основание чл.266, ал.1 ГПК вр. чл.147 и чл.133 ГПК, доколкото същите е следвало
да бъдат заявени пред първата инстанция в срока за писмен отговор или най-късно
в първото по делото съдебно заседание, което в случая не е сторено. И при
релевирането им обаче в указания срок пред първата инстанция, съдът намира че
същите биха били неоснователни, тъй като при закупуване на
жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е длъжен да понесе
разноските за общите инсталации, включително топлоснабдителната, доколкото не е
било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на определена
процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че
когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче ответниците не
твърдят и не са доказали, че са спазени
законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ, още повече, че има потребление и отчет
на водомера за топла вода в имота за процесния период с подпис за
потребителя, което е установено от проверката на вещото лице СТЕ работило при
документите и в третото лице помагач по делото за отчет, а и самите ответници
не оспорват, че са ползвали топла вода в жилището си. Освен това в
производството е установено, че по заявление на предишния титуляр – преживялата му съпруга Д.В.-
ответник в производството е била прехвърлена партидата на нейно име, считано от м.10.2007 г.
В случая на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда етажна
собственост, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не
се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл.62
ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР
№2/2016год. по т.дело №2/2016год. на
ОСГК е постановено, че за отношенията, възникващи при доставянето на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр. с
пар.1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение
на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от Б. ООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано
отчитането на реално потребената енергия за исковия период.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция
са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия
за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба №
16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия,отдавана
от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на
сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена
цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
В чл. 32,
ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задължението общите фактури, които не са
представени по делото /представени са само кредитните известия/. Очевидно
разпоредбата за публикуване на задълженията на ищцата е уредено изцяло във
връзка със настъпването на забавата, именно, че след изтичане на 30-дневния
срок от публикуването на фактурите длъжникът изпада в забава. Така не може да
се приеме, че след като е установено потребяването и незаплащането на
потребената топлоенергия, искът да бъде отхвърлен поради непубликуването на
задълженията на ответника. С оглед на горното правилно районният съд е
отхвърлил иска за обезщетението за забава
на ищеца, като е приел, че ответникът не е изпаднал в такава след като
фактурите не са били публикувани на интернет страницата на дружеството. В
противен случай би се достигнало до отлагане на началото на давностния срок в
неопределен срок напред във времето и то само в зависимост от публикуването на
фактурите в интернет страницата на дружеството.
На следващо
място в представената справка за налично на задължения към ищеца е отбелязано,
че липсват задължения, въпреки това ССчЕ изрично посочва, че незаплатените суми
за потребена ТЕ възлизат на сумата 1776.31 лв. и за такса за услугата дялово
разпределение 22.00 лв. При съобразяване, че правопогасяващото възражение на
ответниците е основателно в една част за сумата 510.91 лв. правилно и
законосъобразно СРС е уважил вземането на ищеца за сумата 1265.40 лв. за
потребена в имота ТЕ и за 22.00 лв.-дължима такса за дялово разпределение за
процесните периоди. Така приетата по делото експертиза изцяло кореспондира с
останалите доказателства по делото – СТЕ, издадени фактури и счетоводните
документи, поради което настоящия състав я възприема изцяло при разрешаване на
спора по същество по реда на чл.202 ГПК.
Доводите на
ответниците за допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните
правила и необоснованост на постановеното решение при обсъждане събраните в
производството доказателства, съдът намира за неоснователни. Съставените от
ищеца първични счетоводни документи за начислените от ищеца съобразно
разпоредбите на ЗЕ прогнозни количества ТЕ за битови нужди не налагат полагане
на подпис от потребителя, не противоречат на правилата на цитирания нормативен
акт, както и на правилата на ЗСч, в какъвто смисъл са и дадените от експерта по
ССчЕ констатации. Както е посочил последния начислените задължения на
ответниците се основават не само на прогнозно начислените стойности за
потребление, а и на реално извършени отчети на средствата за дялово
разпределение на потребената от абонатите ТЕ, за което са съставени надлежни
документи с подпис на потребителя.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112096 от 05.06.2020 г. по гр.д. №
72846/2018 г. по описа на СРС, 164 с-в В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД,
ЕИК ******** против Н.И.В., ЕГН ********** и Д.Ц.В., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86
от ЗЗД, че ответниците, като собственици на недвижим имот дължат разделно
/всеки по 1/2/ на "Т.С." ЕАД от следните суми:
общо 1265,40
лв. или
всеки от ответниците по 632,70 лв.,
представляваща цена на доставената през периода 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г.,
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 27, находящ се в гр.София, ж.к.********с аб. № 129144, ведно със законната лихва,
считано от 04.04.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д.
№ 22366/18г. по описа на СРС, 164-и състав на 20.04.2018г. е издадена заповед
по чл. 410 ГПК;
общо 22,00 лв. или
всеки от тях по 11,00 лв., представляваща
дължими такси за услугата дялово
разпределение, извършвана в периода от м.09,2016 г. до м.04.2017 г.;
общо 2,75
лв., или
всеки от тях по 1,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за дялово разпределение от 22,00 лв., дължима за периода от
16.09.2015 г. до 20.03.2018 г.
В останалата
част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Б. ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.