Определение по дело №602/2019 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                     Гр. С., 26.09.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                          2. БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 602/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

С определение № 561 от 22.08.2019 год. Елинпелинският районен съд е прекратил производството по гр.д. № 672/2019 год. по описа на ЕлПРС и е повдигнал спор за подсъдност между РС-Е.П. и Софийски районен съд по подадена искова молба от ЗК „Л.И.“ АД, гр. С. срещу П.Т.П. с настоящ адрес гр. Е.П. за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 10 000 лв. - представляваща заплатено застрахователно обезщетение на трето увредено лице на основание сключена с ответника – деликвент застраховка „гражданска отговорност“, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 274 от КЗ /отм./. Съдът е мотивирал определението с това, че отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на чл. 274 от КЗ отм. във връзка с реализиране на деликтната отговорност на ответника спрямо увредения, поради което предявеният иск не попада в обхвата на чл. 113 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Според чл. 113 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и потребители (Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС-ІІ т. о., Определение № 1019/09.11.2012 г. по ч. т. д. № 783/2012 г. на ВКС-II т. о.). Разпоредбата на чл. 113 ГПК не разграничава изборната подсъдност според вида на исковете на/срещу потребителя, поради което същата е приложима и при искове от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахованото лице в хипотезата на чл. 274 КЗ (отм.); или чл. 500 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което подсъдността по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на/срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. На основание сключената между ответника и ищеца по делото застраховка "Гражданска отговорност" ответникът - физическо лице, е потребител на застрахователна услуга, тъй като ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност /в този смисъл Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./.

В случая без значение е обстоятелството, че се касае за регресна претенция по чл. 274 КЗ. Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", същото не може впоследствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 274 от КЗ отм. Основанието на това вземане е именно наличието на застрахователно правоотношение, като упражняването на регресното право произтича  от наличието на застрахователен договор, по силата на който е изплатено застрахователното обезщетение на третото увредено лице, т.е. застрахователят не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на застрахователния договор.

С оглед това съдът намира, че Софийският районен съд правилно е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Районен съд –Е.П. по настоящия адрес на ответника.

Софийски окръжен съд счита, че компетентен да се произнесе по исковата молба на ЗК „Л.И.“ АД, гр. С. срещу П.Т.П. е РС-Е.П., на когото делото следва да бъде изпратено за произнасяне и продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 561 от 22.08.2019 год. на Елинпелинския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 672/2019 год. по описа на ЕлПРС.

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената искова молба от ЗК „Л.И.“ АД, гр. С. срещу П.Т.П. е Елинпелинският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на РС-Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия,.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                                                  2.