Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „М.Б.“  ЕООД ***, представлявано от * П.П.П., депозирана чрез * Д.Б., против Решение № 86 от 21.12.2023 г. постановено по АНД № 313 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към  Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003551/12.09.2023 г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.200 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение. Твърди се, че неправилно съдът е приложил нормата на чл.200 от ЗЗП и неправилно е сметнал, че наложената санкция е в минималния законов минимум. Сочи се на следващо място, че съдът не е извършил необходимата проверка по чл.27 ЗАНН при определяне на наказанието. Изтъква се, че първоинстанционнияг съд не е разгледал доводите за явна несправедливост на наложената имуществена санкция, която оспорващия счита за прекомерно завишена. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, като незаконосъобразни, а в условията на алтернативност се моли за изменение на решението и намаляване на наложената санкция до законовия минимум.

В с.з. пред настоящия съд не се явява представител на касатора.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ** С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Моли за оставяне в сила на решението и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред настоящия съд не се явява представител.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че безспорно е установено извършеното нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП и счита за правилни изводите на въззивния съд за ангажиране отговорността на касатора по чл.200 ЗЗП. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писменото становище на ответника доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

За да потвърди Наказателно постановление /НП/ № 003551/12.09.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към  Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя е наложената „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.200 от ЗЗП , за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП, първостепенният съд е приел от фактическа страна, че на 20.03.2023г. оспорващото дружество в стопанисван от него обект - магазин „Т-М.“ в *** е предлагал за продажба стоки – месни и млечни продукти, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, без да е обозначил едновременно продажната цена и цената за единица мярка чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Констатирано е при проверката, че върху стоките е поставен етикет от производителя с обозначено тегло, препоръчителна цена за единица мярка, продажна цена за съответния грамаж, както и че на щанда пред стоката е поставена друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките. При маркиране на касата продажната цена се изчислявала върху поставената пред стоките цена, която търговецът е следвало да обозначи върху всяка отделна опаковка с оразмерен грамаж и подробно са описани стоките, върху които това не е сторено. АНО е приел, че деянието представлява нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП.

С обжалваното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Ясно е описано нарушението. По същество са изложени доводи, че е налице извършено нарушение по чл. чл.20, ал.1 от ЗЗП и нарушението не е маловажно. Размера на „имуществената санкция“ е приет за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение и имущественото състояние на дружеството и е от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. При тези съображения съдът е потвърдил НП със следващите се законни последици, в т.ч. присъждане на разноски в полза на ответника.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Извършеното деяние съответства на дадената му от АНО правна квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 ЗЗП, при което правилно е санкционирано отговорното юридическо лице. Съдът е обсъдил и възражението за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената по силата на административно-наказателния състав на чл.200 от ЗЗП имуществена санкция в размер от 1 000 лева. Настоящият касационен съд не намира основания за намаляването й до законовия минимум от 500 лв., каквото е алтернативното искане на касатора.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Изложените в касационната жалба твърдения за порочност на въззивното решение са неоснователни. Правилно РС е тълкувал приложимите норми от материалния закон, има извършено безспорно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП, обхващащо голям набор от стоки, предлагани за продажба на потребителите. Обосновано е потвърден размера на санкцията в размер близък до минимума от 500 лв., а именно 1 000 лв., като действително макар нарушението да е формално, с него се засягат правата на неограничен брой потребители да получат вярна информация за предлаганите стоки и услуги и да съобразят своето икономическо поведение. Правилно районния съд е отчел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

При този изход на спора и своевременно направено искане за разноски, в полза на юридическото лице, в структурата на което се намира ответника, следва да бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за представителство от юрисконсулт в минимален размер от 120 лева, който именно се претендира.

Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 вр. ал.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 21.12.2023 г. постановено по АНД № 313/2023г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, *** да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 120.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.