МОТИВИ:
С обвинителния акт подсъдимият
Г.Б.А. е предаден на съд затова, че:
1. През
периода 28.06.2017 г. – 11.07.2017 г. в с. *****, Плевенска област, създал
порнографски материал – цифрови файлове, съхранени в паметта на преносим компютър
„Packard bell“, модел „Easynote
ТJ 68“, цифрови
файлове, съхранени в паметта на настолен компютър „LG“ и цифрови файлове, съхранени в
паметта на мобилен телефон „Lenovo“,
модел „А 536“, като за създаването на порнографския материал е използвано лице
ненавършило 18-годишна възраст – М.П.Д. ***, родена на *** г. – престъпление по
чл. 159, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 1 НК;
2. През
периода от неустановена дата след 11.01.2017 г. до 13.07.2017 год. в с. *****,
Плевенска област, държал огнестрелно оръжие – ловна пушка без изписана марка и
фабричен № 1943, с означение върху двете цеви „CAPRIQUE-MEGANIQUE A-LIEGE-NATIONALE“, и
боеприпаси – 1 бр. патрон, кА.бър
12, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК;
3. През
периода 16.01.2013 г. – 16.01.2016 г. в с. *****, Плевенска област, при
условията на продължавано престъпление, с три деяния, осъществяващи два състава
на едно и също престъпление – изнасилване, се съвкупил с М.П.Д. ***, родена на ***
г., като я принудил към това със сила:
а/ на
неустановена дата през периода 16.01.2013 г. – 16.01.2014 г. се съвкупил с
малолетната М.П.Д., като я принудил към това със сила;
б/ на
неустановена дата през периода 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г. се съвкупил с
малолетната М.П.Д., като я принудил към това със сила;
в/ на
неустановена дата през периода 01.06.2015 г. – 17.08.2015 г. се съвкупил с
непълнолетната М.П.Д., като я принудил към това със сила – престъпление по чл.
152, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
Производството
по делото е по глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция“, тъй като подсъдимият Г.Б.А. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
Прокурорът
поддържа обвиненията, намира, че те са доказани и предлага за престъпленията по
чл. 159, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 1 НК и член 152, ал. 4, т. 1, във връзка
с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК на
подсъдимия да бъдат наложени наказания към предвидения в закона максимален
размер, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – наказание около средния размер,
като определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание бъде
намалено с една трета при условията на чл. 58а, ал. 1 НК.
Защитникът
на подсъдимия Г.Б.А. – адвокат В.И., изразява становище, че обвиненията са
доказани и предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания към предвидения в
закона минимален размер за всяко едно от престъпленията, като определеното на
основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание да бъде намалено с една
трета при условията на чл. 58а, ал. 1 НК.
От анализа
на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
Г.Б.А. е роден на *** ***, но живее в с. *****, Плевенска област. Завършил е
средно образование и не е осъждан. Не е женен, но от 2005 г. до задържането му
под стража по настоящото наказателно производство живеел на съпружески начала
със свид. И.М.П.. От това съжителство двамата имат
малолетна дъщеря.
От
предходен съвместен живот с друг мъж И.М.П. има дъщеря М.П.Д. – родена на ***
г. Д. живеела заедно с подсъдимия и майка си в с. *****, Плевенска област.
По време на
съвместното съжителство с И.П. подсъдимият многократно упражнявал върху нея
физическо насилие и психически тормоз.
По този повод през периода 2008 г. – 2009 г. П. депозирала две жалби в
Районна прокуратура-гр. Плевен срещу Г.А.. По жалбите били образувани преписки,
които завършили с постановление за отказ да се образува наказателно
производство /л. 99 от том 1 от досъдебното производство/.
След
навършване на 12-годишна възраст М.П.Д.
навлязла в пубертета и привлякла вниманието на подсъдимия, който решил
да осъществи полово сношение с нея. Вечерта на неустановена дата в периода
16.01.2013 г. – 16.01.2014 г. Д. спяла в стаята си. Г.А. влязъл при нея и
започнал да съблича дрехите си. В този момент Д. се събудила и видяла
подсъдимия. Той й запушил устата с ръка, за да й попречи да вика за помощ. След
това А. легнал върху М.Д., затиснал я с тялото си, отнемайки й възможността за
съпротива, и осъществил с нея вагинално полово сношение.
На неустановена
дата в периода 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г. подсъдимият решил отново да
осъществи полов акт с М.Д., възползвайки се от отсъствието на майка й. Като
използвал сила Г.А. преодолял съпротивата на пострадалата и се съвкупил с нея.
На 16.01.2015
г. М.П.Д. навършила 14 години.
На
неустановен ден в периода 01.06.2015 г. – 17.08.2015 г. подсъдимият решил да
осъществи полово сношение с М.Д., възползвайки се от отсъствието на И.П.. В
стаята, намираща се непосредствено до входната врата на къщата, той хванал
пострадалата, свалил й насила панталона и бельото, навел я напред към бюрото и
в това положение започнал да осъществява полов акт с нея. По време на
сношението в стаята ненадейно влязъл свид. Ц.И.Д.,
който станал неволен свидетел на случващото се. По-късно Д. разказал за
видяното на И.М.П..
Междувременно
подсъдимият продължавал да упражнява физическо и психическо насилие върху И.М.П.
и М.П.Д.. На 17.08.2015 г. Г.А. нанесъл побой на П. в резултат на който тя
получила контузия на главата, кръвонасядане на челото
и клепачите на лявото око, контузия на дясната мишница с подкожен хематом,
контузия на поясната област и контузия на лявото
бедро с подкожен хематом /л. 97 от том 1 от досъдебното производство/. Веднага
след побоя И.П. и М.Д. напуснали. с. *****, Плевенска област и потърсили
закрила в Кризисен център-град Силистра, където престояли от 18.08.2015 г. до
24.08.2015 г. /л. 93 от том 1 от досъдебното производство/.
Подсъдимият
потърсил П. и Д. при бащата на П. - М.П.,
и му нанесъл побой, за да научи къде се намират. За да предпази баща си от последващо физическо насилие, И.П. се завърнал заедно с
дъщеря си в с. *****, Плевенска област – в дома на Г.А..
През 2017
г. подсъдимият решил да създаде порнографски материали., заснемайки с мобилния
си телефон „Lenovo A536“ М.П.Д.. През периода 28.06.2017
г. – 11.07.2017 г. в с. ***, Плевенска област, Г.А. създал порнографски материали.
– 24 бр. цифрови файлове, на които била заснета непълнолетната М.П.Д., озаглавени както следва:
1.IMG_20170711_162356;IMG_20170711_162430;IMG_20170711_182053;IMG_20170711_183142, които
съхранил в паметта на преносим компютър „Packard bell“, модел „Easynote TJ68“ със сериен № LXBE90C00L2016B1E292200;
2.IMG_20170628_0238202;IMG_20170628_023812;IMG_20170628_023832;IMG_20170628_023848;IMG_20170628_023859;IMG_20170628_221844;VID_20170629_014353.3gp;VID_20170629_015826.3gp;VID_20170629_020056.3gp;VID_20170629_020319.3gp,
които съхранил в паметта на настолен компютър „LG“ със сервизен № 0076797;
3.IMG_20170628_023802.jpg;IMG_20170628_023812.jpg;IMG_20170628_023832.jpg;IMG_20170628_221349.jpg;IMG_20170628_221435.jpg;IMG_20170702_182509.jpg;IMG_20170702_182516.jpg;IMG_20170705_071605.jpg;IMG_20170705_190238.jpg;VID_20170705_185858.3gp,
които съхранил в паметта на мобилен телефон „Lenovo A536“
с IMEI 1 867803024923632
и IMEI 2
867803024922766.
На 11.01.2017
г. бащата на И.М.П. – М.П., починал. На неустановена дата след 11.07.2017 г. подсъдимият
посетил дома на П. и намерил гладкоцевна ловна пушка
без изписана марка с означение „LGE“,
кА.бър 12, белгийско
производство, с фабричен № 1943 и означение върху двете цеви „CAPRICUE-MEGANIQUE A-LIEGE-NATIONALE“ и
1 бр. патрон, 12 калибър. Въпреки че не притежавал надлежно разрешение да държи
огнестрелно оръжие и боеприпаси, Г.А. отнесъл пушката и патрона в дома си в с. *****,
Плевенска област. Гладкоцевната пушка той съхранявал
в стопанска постройка, разположена в двора на къщата си, а патрона – в къщата.
На
13.07.2017 г. в дома на подсъдимия Г.Б.А. било извършено претърсване, по време
на което пушката и патронът били намерени, иззети и приобщени като веществени
доказателства по делото.
Видно от
заключението на назначената по делото балистична експертиза гладкоцевната
ловна пушка с две хоризонтално споени цеви с обозначение от завода производител
„LGE“ и фабричен № 1943
е 16 кА.бър и е фабрично
белгийско производство. Пушката е технически изправна, годна е да произвежда
изстрели и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
От
заключението на вещото лице Х. Д. Ж. става ясно, че представеният за изследване
обект, иззет при извършеното на 13.07.2017 г. в с. *****, Плевенска област
претърсване и изземване, представлява стандартен ловен патрон 12 кА.бър и е боеприпас по смисъла
на ЗОБВВПИ.
От
заключението на назначената по делото видео-техническа експертиза става ясно,
че представеният за изследване оптичен диск „Verbatlm“, тип СD-R/700МВ съдържа общо 84 бр.
дигитални фотоснимки JPG
и 3 бр. видеоклипове във формат 3GР, които представляват презапис
/копие/ на оригинални файлове, заснети с телефон „Lenovo A536“ и телефон „Lenovo A6020a40“.
От
заключението на назначената по делото компютърно-техническа експертиза е видно,
че 24-те цифрови файлове – изброени с наименованията им по-горе в мотивите, и
съхранени в паметта на преносим компютър „Packdrd bell“, модел „Easynote TJ 68“, в паметта на
настолен компютър „LG“
със сервизен № 0076797 и в паметта на мобилен телефон „Lenovo A536“ са с порнографско съдържание и на тях
е заснета непълнолетната М.П.Д..
Цифровите
файлове представляват порнографски материал по смисъла на чл. 93, т. 28 от НК,
тъй като те са неприличен, неприемлив и несъвместим с обществения морал
материал, чието съдържание изобразява похотливо показване на половите органи на
М.Д..
От
заключението на назначената по делото съдебна психолого-психиатрична
експертиза става ясно, че при извършеното изследване на подсъдимия Г.Б.А. не са
открити данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния
смисъл на думата. Касае се за емоционално нестабилна личност – бордерлайн тип. По време на извършване на инкриминираните
деяния подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си.
От
заключенията на вещите лица д-р Н.Ф.Л. и А.Г.А. става ясно, че:
а/ при
изследването на И.М.П. не са
установени данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в
тесния смисъл на думата. Касае се за неврастения като реакция на натрупващ се
стрес от ежедневно променящи се изисквания, предявявани към нея;
б/ към
момента на извършване на инкриминираните деяния тя е могла правилно да
възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото;
в/ за
индивидуалността на П. не е присъща склонност към фантазиране, а по-скоро би
премълчала факти и събития, които биха злепоставили близки за нея хора, както и
самата нея;
г/ И.М.П. е
жертва на емоционална злоупотреба. За да постигне доминиране и контрол върху
нея подсъдимият е използвал типичния за емоционалния насилник инструментариум –
непредвидимо реагиране, за да я държи нащрек и постоянно очакване на ново
избухване с унижения, обиди и тормоз и създаване на ситуации, които биха могли
да я накарат да се страхува. Резултатът е подкопано доверие в собствените й
възприятия и преценки с неувереност, че сама може да намери изход от
ситуацията;
д/ при
извършеното изследване на М.П.Д. не
са установени данни за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Тя е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги
ръководи, но предвид възрастта й, сексуалната злоупотреба с нея от страна на
подсъдимия и преживения психичен стрес, поведението й е било афективно повлияно от негативни чувства с недостатъчен
рационален самоконтрол;
е/ М.П.Д. е
могла правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение
за разкриване на обективната истина по делото;
ж/ При М.П.Д.
е характерна реалистичност на възприятията без склонност към преекспониране на
факти и събития, измислици и фантазии, като по-скоро би премълчала ситуации и
събития, които биха имали негативно отражение върху близки и значими за нея
лица;
з/
психичното развитие на М.П.Д. съответства на очакванията за хронологичната й
възраст.
Подсъдимият
Г.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на:
1. Престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1,
във връзка с ал. 1 НК, тъй като през периода 28.06.2017 г. – 11.07.2017 г.
в с. *****, Плевенска област, създал порнографски материал – 24 бр. цифрови
файлове, съхранени в паметта на преносим компютър „Packard bell“, модел „Easynote TJ 68“, в паметта на
настолен компютър „LG“
със сервизен № 0076797 и в паметта на мобилен телефон „Lenovo A536“, като за създаването на
порнографския материал е използвано лице ненавършило 18-годишна възраст – М.П.Д.
от с. *****, Плевенска област, родена на ****** г.;
2. Престъпление по чл. 339, ал. 1 НК,
тъй като през периода от неустановена дата след 11.01.2017 г. до 13.07.2017 г.
в с. *****, Плевенска област, държал огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна пушка без
изписана марка с фабричен № 1943 с означение върху двете цеви „CAPRIQUE-MEGANIGUE A-LIEGE-NATIONALE“
и боеприпаси – 1 бр. патрон 12 калибър, без да има за това надлежно разрешение;
3. Престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1,
във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като през периода 16.01.2013 г. – 16.01.2016 г. в с. *****,
Плевенска област, при условията на продължавано престъпление с три деяния,
осъществяващи два състава на престъплението изнасилване, се съвкупил с М.П.Д.
от с. *****, Плевенска област, като я принудил към това със сила:
а/ на
неустановена дата през периода 16.01.2013 г. – 16.01.2014 г. се съвкупил с
малолетната М.П.Д., родена на ****** година, като у принудил към това със сила;
б/ на
неустановена дата през периода 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г. се съвкупил с
малолетната М.П.Д., родена на ****** година, като я принудил към това със сила;
в/ на
неустановена дата през периода 01.06.2015 г. – 17.08.2015 г. се съвкупил с
непълнолетната М.П.Д., родена на ****** г., като я принудил към това със сила.
Деянията по
чл. 152, ал. 4, т. 1 НК са извършени при условията на продължавано престъпление
– през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Един от
основните факти, подлежащи на установяване при ангажиране на наказателната
отговорност на дадено лице за извършване на изнасилване, е липсата на съгласие
на пострадалата да участва доброволно в половия акт. Обстоятелството, че в
разглеждания случай М.П.Д. не е викала за помощ и не е извършвала активни
действия, само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че е
участвала доброволно в половите актове. Съобразно решение от 04.12.2003 г. по
делото на М. Ч. срещу България, ЕСПЧ приема, че „подходът в конкретния случай е
бил ограничителен и на практика въздигащ „съпротивата“ до положение на определящия
момент на престъплението“. В цитираното решение е отразено и това, че
„съгласието трябва да бъде дадено доброволно, като резултат от свободната воля
на жертвата, преценена в контекста на заобикалящите я обстоятелства“. По
аналогичен начин в настоящото наказателно производство не може да бъде направен
извод, че пострадалата е била съгласна да осъществи полови сношения с
подсъдимия.
По
отношение на второто и третото деяние от продължаваното престъпление по чл.
152, ал. 4, т. 1 НК е необходимо да се отбележи, че принудата чрез сила или
заплашване като обективен съставомерен признак,
очертан в чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, предпоставя не
само целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при
извършване на неправомерен сексуален акт, но и реализирано психическо и
физическо въздействие, в предхождащ го момент или период от време, при
субективната насоченост към неговото осъществяване, чрез поставянето на
жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи изход и алтернатива в
избора на поведение, при които тя се съгласява на полово съвкупление. При това
не могат да се поставят и формални изисквания по отношение на реализираната
съпротива, нейния интензитет и продължителността й. В тази насока релевантни са
редица фактори – зрелостта, смелостта и силата на жената, положението и
обстановката, в които тя е поставена, състоянието на уплаха и смущение, в което
може да изпадне и което може да парализира в значителна степен съпротивителните
й способности. В този смисъл е и решение № 250 от 14.05.2012 г. по н. д. №
778/2012 г., ІІІ н. о.
В
разглеждания случай поведението на пострадалата за защита на половата й
неприкосновеност, преценено при доказаните по делото факти за нейните физически
данни и характерови индивидуалности, установени от
комплексната психолого-психиатрична експертиза, и за
времето, мястото и механизма на упражнената принуда и сексуално насилие,
непозволяващи изход и алтернативи в избора е достатъчно да демонстрира
очевидното нежелание на М.Д. за интимни контакти с подсъдимия.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъпленията умишлено. Той съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на самопризнанията на подсъдимия Г.Б.А. и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на
свидетелите И.М.П., М.П.Д., Ц.И.Д., С.М.А., Ц.В.М., В.П.М. и И.Б.Д., със
заключенията на вещите лица Х. Д. Ж., Ц.Л.П., К.Г.Т., д-р Н.Ф.Л. и А.Г.А., както
и със събраните по делото писмени доказателства.
Причини за
извършените престъпления са ниската правна култура на подсъдимия, както и
неправилното му отношение към правата и половата неприкосновеност на личността.
Като мотив
за извършените престъпления съдът прие желанието на подсъдимия да удовлетвори
половото си желание, макар и по неправомерен начин, а за престъплението по чл.
339, ал. 1 НК – желанието на Г.Б.А. да притежава огнестрелно оръжие и боеприпас,
макар и без надлежно разрешение.
При
определяне размера на наказанията, които наложи на подсъдимия за извършените от
него престъпления, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че Г.Б.А. не е осъждан, както и
неблагоприятната среда, в която е израсъл – отгледан от родителите на майка си,
които не са полагали особени грижи за възпитанието, поведението и образованието
му, което е довело до пробив в социализацията и деформация на ценностната
система /виж приложената на л. 248-л. 249 от том 1 от досъдебното производство
характеристична справка/.
б/ като
отегчаващи обстоятелства – конкретната тежест и обществена опасност на
извършените престъпления, която е твърде висока – с оглед начина на извършване
на деянията по чл. 152, ал. 4, т. 1 и по чл.159, ал. 4, т. 1 НК, както и
обстоятелството, че подсъдимият е извършил три тежки умишлени престъпления от
общ характер.
Съдът при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства ОСЪДИ подсъдимия Г.Б.Али:
1. На
основание чл. 159, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК – на ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3 000 лева;
2. На
основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК – на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода;
3. На
основание чл. 152, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1,
т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК – на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
На
основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия Г.Б.А.да изтърпи
най-тежкото от наложените му наказания в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода.
На
основание чл. 23, ал. 3 НК съдът присъедини към определеното за изтърпяване от
подсъдимия Г.Б.А.най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от
свобода и наказанието глоба в размер на 3 000 лева.
На
основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ определеното за изтърпяване от
подсъдимия Г.Б.А.най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от
свобода с една трета и постанови той да изтърпи наказание в размер на ДЕСЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
По делото
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Освен това доказателствата не позволяват правен извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанието
на подсъдимия бе определено при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а не при
условията на член 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Г.Б.А.наказание в размер на
десет години лишаване от свобода – „СТРОГ“.
На
основание чл. 59, ал. 1 НК съдът ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия
Г.Б.А.от 17.07.2017 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
На
основание чл. 53, ал. 2, буква „б“ НК съдът ОТНЕ в полза на държавата
приложените като веществени доказателства по делото 1 бр. ловна пушка и 1 бр.
патрон, 12 калибър, намиращи се на съхранение в РУ на МВР-гр. Долни Дъбник,
като вещи, предмет на престъплението по член 339, ал. 1 НК, притежаването на
които е забранено.
На
основание чл. 159, ал. 9 НК съдът ОТНЕ в полза на държавата – като предмет на
престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 1 НК, твърдите дискове на настолен компютър „LG“ със сервизен № 0076797 и
на преносим компютър „Packard
bell“, модел „Easynote
TJ 68“, в които се съдържат
файлове с порнографско съдържание, като след отделянето им от
компютърно-информационните системи, твърдите дискове да БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
На
основание чл. 159, ал. 9 НК съдът ОТНЕ в полза на държавата – като предмет на
престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 1 НК, паметта на мобилен телефон „Lenovo A536“, в която се съдържат файлове с порнографско съдържание, която след влизане на присъдата
в сила ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА.
На
основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК съдът ОТНЕ в полза на държавата мобилен телефон „Lenovo A536“,
като вещ, принадлежаща на подсъдимия Г.Б.А.и послужила за извършване на
умишлено престъпление.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила отнетите в полза на държавата
веществени доказателства ловна пушка и патрон, калибър 12 да бъдат предадени на
Служба „КОС“ при ОД на МВР-гр. Плевен.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила приложените към делото веществени
доказателства настолен компютър „Packard bell“, модел „Easynote TJ 68“ и преносим компютър „LG“ със сервизен № 0076797 – без твърдите дискове, рутър с фабричен № 2159546012436, флаш
памет, преносима камера със сериен № А5 А023342 с поставена в нея карта памет,
два броя СИМ-карти на „М-ТЕЛ“ и един силиконов калъф за мобилен телефон, тип „Кейс“ да БЪДАТ ВЪРНАТИ на подсъдимия Г.Б.Али.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Г.Б.А.да заплати по
сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 1 702.43 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
10.05.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: