Решение по адм. дело №288/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Едерисел билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, област Габрово, представлявано от К. М. К. – управител против Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г., издаден от възложилия ревизията И. Х. К. – Началник Сектор "Ревизии" и ръководителя на ревизията З. Т. З. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло след обжалване по административен ред с Решение № 98/ 27.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, като законосъобразен. Жалбоподателят счита, че РА е неправилен и незаконосъобразен, направените в него констатации, които препращали към мотивите на ревизионния доклад, били необосновани, направени при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с актуалната практика на ВАС на Република България. За неправилни и необосновани намира и констатациите в Решение № 98/27.11.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП – В. Търново. В жалбата твърди, че в мотивите на ревизионния доклад е посочено, че ревизия се извършва във връзка с Решение № 33/27.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен като незаконосъобразен РА № Р-004000722003181-091-001/06.01.2023 г. в обжалваната част по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди месеци 01, 02, 08, 09,10.2021 г. и месеци 01, 02 и 05, 2022 г. и в частта по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – корпоративен данък за 2021 г., като преписката е върната за възлагане на нова ревизия, но по никакъв начин не била съобразена с това решение. За абсолютно неоснователни счита следните констатации и изводи на ревизиращите органи: 1./ че в хода на производството са извършени процесуални действия, при които са установени обективни обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че ревизираното лице не е получило реално услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители; 2./ че фактурите от сочените в РД доставчици не отразяват факти от обективната действителност, т.е. не са налице реални покупки по тях, което няма как да не е известно на ревизираното лице, което е получило само данъчни документи, но не и услугите, посочени във фактурите от тези доставчици; 3./ че в случая се касае за относителна субективна симулация, при която услугите са извършени, но не от сочения доставчик, а от ревизираното дружество; 4./ че доставчиците не притежават персонал и материална обезпеченост за фактурираните услуги; 5./ крайният извод на органа, че с такива сделки се цели създаване на привидност пред трети липа относно действителните отношения между страните, като за твърдяната неоснователност на тези констатации жалбоподателят релевира следните доводи: В хода на ревизионното производство не са налице данни да е извършван оглед на изпълнените обекти, липсва строително-техническа експертиза за вложения труд в построените от ревизираното лице сгради.

В производството на обжалване на РА по административен ред Директорът на ДОДОП е приел, че не е необходимо възлагането на експертиза съгласно чл. 60 от ДОПК, тъй като били събрани писмени доказателства, но според жалбоподателя е било необходимо да бъде назначена комплексна строително-техническа и счетоводна експертиза, тъй като обект на проверката бил положен труд на строителни обекти, а единствено специалисти – строителен инженер или инженер-конструктор могат да установят дали реално са извършени услуги на процесните обекти. Наред с това, твърди, че всички необходими документи са представени, а обстоятелството, че част от доставчиците не са сключили трудови договори с работниците си или не са ги декларирали, не обосновава извод, че услугите не са осъществени. По така изложените аргументи жалбоподателят оспорва всички констатации в съставения Ревизионен доклад и издадения Ревизионен акт, поради което се иска отмяна на акта като неправилен и незаконосъобразен.

Тъй като жалбата не е подадена съгласно изискванията на чл. 152, ал. 1 от АПК, в изпълнение на съдебно разпореждане № 1176/ 20.12.2023 г. административният орган е представил по делото надлежно заверено копие на пълната административна преписка по издаване на оспорения ревизионен акт, вх. № СДА-01-2288/ 29.11.2023 г. Представена е също така молба от упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт в Дирекция ОДОП – В.Търново /пълномощно, л. 31/, с която на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК се оспорва достоверната дата на съставяне, верността на съдържанието и автентичността на подписите на изчерпателно изброени документи, представени от ревизираното лице като писмени доказателства.

Жалбоподателят „Едерисел билдинг“ ЕООД се представлява по делото от адв. С. Б. от ГАК съгласно пълномощно от 18.03.2023 г., приложено на л. 261-262 по делото. В открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. с даден ход по същество на спора, пълномощникът поддържа жалбата и искането по същество за отмяна на обжалвания Ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. Подчертава, че с оглед събраните по делото доказателства жалбоподателят е използвал реални подизпълнители, че всички обекти са реално изпълнени, въведени са в експлоатация и се ползват по предназначение. Моли за присъждане на направените разноски. Депозира писмени бележки, вх. № СДА-01-2479/ 04.11.2024 г., в които развива подробно своите съображения.

Ответникът по делото Директор на дирекция ОДОП – Велико Търново се представлява от главен юрисконсулт Я. Г. съгласно пълномощно, приложено на л. 260. В открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. с даден ход по същество на спора същият не се явява, за него – упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Своите доводи излага в представена писмена защита, вх. № СДА-01-2421/ 29.10.2021 г.

Съдът намира жалбата за допустима, като насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред АдС – Габрово и подадена от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт. Решение № 98/ 27.11.2023 г. на Директора на Дирекция е връчено на „Едерисел билдинг“ ЕООД на 29.11.2024 г., а жалбата против потвърдения с него Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г. е депозирана в Административен съд – Габрово на 29.11.2023 г., тоест в рамките на 14-дневен срок за обжалване.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 117 от ДОПК съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000423001843-020-001/03.04.2023 г. (л. 244-246), изменена със Заповед № Р- 04000423001843-020-002/07.07.2023 г. (л.248-249), екип от ревизори З. З. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М. Х. М. – главен инспектор по приходите, е извършил ревизия на „Едерисел Билдинг“ ЕООД, гр. Севлиево. Заповедите са издадени от компетентен орган – И. К., заемащ длъжността началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – В.Търново, ИРМ Плевен, упълномощен със Заповед № 1270/ 15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – В.Търново (л. 252-253). Заповедите са връчени на ревизираното лице по електронен път съответно на 11.04.2023 г. и 10.07.2023 г., видно от приложените на л. 246 и л. 250 разписки.

Ревизията е разпоредена за установяването на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и за ДДС за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г.; от 01.08.2021 г. до 31.10.2021 г.; от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г.

За извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад № Р-04000423001843-092-001 /25.08.2023 г. (л. 65 -228). Видно от разписка и удостоверение от ИС „Контрол“ (л. 229-230) той е връчен на дружеството жалбоподател по електронен път на 28.08.2023 г. В установения по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, ревизираното лице е депозирало пред органите по ревизията писмено възражение, вх. № 200667/ 01.09.2023 г. (л. 64) , с което е оспорило всички констатации в доклада с твърдение, че същите са необосновани, неправилни, незаконосъобразни, направени при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с актуалната практика на ВАС по подобен вид дела.

Последвало е издаване на обжалвания в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001 от 15.09.2023 г. Актът е с правно основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, издаден от И. К. – Началник на сектор, възложил ревизията и З. З. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията (л. 53-59). По делото е представена разписка и удостоверение за извършено връчване на ревизионния акт на 15.09.2023 г. по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП (л. 61).

Органите на НАП са приели за неоснователни възраженията на ревизираното дружество, тъй като с доклада не се оспорват извършените СМР по обектите, а реалността на извършените услуги от спорните подизпълнители. Посочва се, че в хода на производството са извършени процесуални действия, при които са установени обективни обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че ревизираното лице не е получило реално услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители. Фактурите от сочените доставчици, подробно описани в ревизионния доклад, не отразяват факти от обективната действителност, т.е. не са налице реални покупки по тях, което няма как да не е било известно на ревизираното лице. Според издалите РА органи дружеството е получило само данъчни документи, но не и услугите, посочени във фактурите от тези доставчици. Тези обстоятелства са довели до извода, че с такива сделки се цели създаване на привидност пред трети лица относно действителните отношения между страните, а доставчиците не притежават персонал и материална обезпеченост за фактурираните услуги.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, на предложението за установяване на задълженията, както и на изложените съображения в подаденото от „Едерисел Билдинг“ ЕООД възражение, ревизиращите органи са приели мотивите, подробно описани в констативната част на Ревизионен доклад № Р-22221121002994-092-001 /26.11.2021 г. и предложенията за установяване на задължения по посочени периоди. С ревизионния акт са установени допълнителни задължения за внасяне, главници и лихви за корпоративен данък и данък върху добавената стойност общо в размер на 141086,84 лева, включващи: корпоративен данък за 2021 г. в размер на 29086,39 лв. и лихви върху него в размер на 3962,23 лв.; ДДС за данъчни периоди м. 01, 02, 08, 09, 10.2021 г. и м. 01, 02, 05, 2022 г. в размер общо на 89650.73 лв. и лихви 18387.49 лв.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт.

Издаденият Ревизионен акт е оспорен по административен ред пред Директора на ТД на НАП – В.Търново, който с решение № 98/ 27.11.2023 г. (л. 32-49) е потвърдил РА като законосъобразен.

И решаващият административен орган изцяло е възприел констатациите и изводите на органите по приходите в съставения РД и в издадения РА. Обстойно са описани и анализирани събраните в хода на производството писмени доказателства. Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е счел, че представените и подробно описани фактури не отразяват вярно документираните с тях стопански операции. Изводът му е, че отчетените разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. Посочва се, че документалната обоснованост за целите на ЗКПО е регламентирана в чл. 10 от същия закон. От установените при ревизията факти и обстоятелства се налагал изводът, че цитираните фактури не отразяват реални стопански операции, респективно не е доказана верността на тяхното съдържание, поради което за отчетените разходи е налице хипотезата на чл. 26. т. 2 от ЗКПО, което е основание за увеличението на финансовия резултат. Посочва се също така, че по отношение на отчетените разходи по фактурите е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО – на данъчно третиране подлежат сделките, сключени както между свързани, така и между несвързани лица, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съставянето на документи между две лица, които не отразяват факти от обективната действителност, също представлява изпълнение на сделка, с която тези лица целят да получат изгода от неправомерното си поведение. За отклонение на данъчното облагане се смята съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО заплащането на възнаграждения за услуги без те реално да са осъществени, което според административния орган е налице в случая. И тъй като се касае за разходи, включени при изчисляване на финансов резултат, те подлежат на данъчно регулиране за 2021 г. Вследствие извършеното преобразуване за 2021 г. ревизиращите са установили данъчен финансов резултат – печалба, в размер на 363680,75 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 36368,08 лв., от които допълнително установен корпоративен данък над декларирания в размер 29086,39 лв.

Спорният по делото въпрос е от фактическа страна, а именно дали действително е налице т.нар. относителна субективна симулация, при която услугите са извършени, но не от сочения доставчик, а от ревизираното дружество.

За изясняване на делото от фактическа страна с определение по протокол от 11.03.2024 г. е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза от едно вещо лице, което след като се запознае с приложените по делото доказателства и извърши проверка в счетоводството на дружеството - жалбоподател да отговори на поставени от жалбоподателя въпроси.

В констативно-съобразителната част (КСЧ) на заключението по ССЕ Вещото лице посочва, че „Едиресел билдинг” ЕООД е изпълнител по договори за СМР със следните възложители: 1. „Елегант груп” ООД, 2. „Нихан строй” ЕООД, 3. „Парма транс” ООД, 4. М. П. Г., 5. „Емострой” ООД и 6. Е. Г. С., като във връзка с изпълнението на тези договори „Едиресел билдинг” ЕООД сключва договори с други строителни фирми, които са подизпълнители (доставчици) на строително-монтажните работи по сключените договори на „Едиресел билдинг” ЕООД с неговите клиенти. Подизпълнителите са: 1. „Каломи” ЕООД, 2. „Ре строй 2016” ЕООД, 3. „Стрейф инвест 77” ЕООД, 4. „Ви Ес Ти Консулт” ЕООД и 5. „Ко строй 21” ЕООД.

По въпрос № 1 относно начина на осчетоводяване, вещото лице е дало следните отговори и заключение: В таблична форма (табл. 1-5) в КСЧ на СТЕ са изчерпателно посочени спорните доставки на стоки и на услуги по фактурите, по които жалбоподателят е получател, като са описани съпътстващите документи – фактури от петимата подизпълнители с номер и дата на издаване, стойност на фактурите, придружаващ документ (приемо-предавателни протоколи с номер и дата), начин на осчетоводяване и платените суми.

Относно възприетата счетоводна политика на дружеството и доколко тя позволява да се проследи връзката между доставката на стоките, респ. услугите и последващата им реализация към конкретен клиент на дружеството, съответно влагането им в изграждането на конкретен обект, вещото лице е посочило, че при процесните сделки за строителство разходите се признават при определена документална обоснованост, като същата е детайлно пояснена в КСЧ на СТЕ. Заключението на експерта е, че в процеса на осчетоводяване на процесните фактури в търговското дружество се спазва утвърдената „Счетоводна политика 2021“, която е съобразена със счетоводното законодателство. Съгласно т. 7 „Приходи” на Счетоводна политика 2021 г. на „Едиресел билдинг” ЕООД приходите се отчитат като нетни приходи от продажби и е описано кога същите се признават: когато е вероятно дружеството да има икономическа изгода от сделката, сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена и сумата на разходите могат да бъдат надеждно измерени. А съгласно т.2.10 „Признаване на приходите и разходите” на същата политика „Приходите от продажби и разходите за дейността на дружеството се признават на база принципа на начисляване, независимо от паричните постъпления и плащания и до степента до която стопанските изгоди се придобиват от дружеството и доколкото приходите и разходите могат надеждно да се измерят.”

Въпрос № 2 „Налице ли са доказателства за извършено разплащане и как е осчетоводено същото, вещото лице е описало извършените плащания (табл. № 6 за 2021 г. и табл. № 7 за 2022 г.), като е отбелязано, че те са отразени в счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в лева” в двете дружества - платец и получател. Относно това дали са налице отчетени във връзка с изграждането на обектите и доставката на стоки други разходи, вкл. но не само за труд и строителни материали, и въз основа на какви точно счетоводни документи, в КСЧ на СТЕ подробно са описани разходите по вид и стойност (табл. № 8 за 2021 г. и табл. № 9 за 2022 г.), като се посочва, че „Едиресел билдинг“ ЕООД набира разходи за обектите на клиентите въз основа на фактури и разчетно-платежни ведомости.

Относно това дали жалбоподателят разполага със строителни работници по трудови или граждански договори, колко на брой и с каква квалификация, и налице ли са документи за изплащани възнаграждения на тези работници, вещото лице уточнява, че към делото са приложени ведомости за периода на ревизията , в които е отразено начисляване и съответно изплащане на работни заплати на персонала. За периода 01.01.2021 г. - 31.05.2022 г. дружеството е с наети общо 45 работника и е посочена квалификацията им.

На въпрос № 3 „Заприходена ли е необходимата строителна техника за извършване на строителството със собствен ресурс или не“ експертното заключение е, че от амортизационен план на „Едиресел билдинг” ЕООД е видно, че в същите регистри са отразени ДМА, свързани със строителната дейност на дружеството.

На въпрос № 4 „Редовно ли е водено счетоводството на жалбоподателя“ вещото лице посочва, че счетоводството на „Едиресел билдинг” ЕООД отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и е съобразено с Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети с ПМС № 46/ 21.03.2005 г., както и че счетоводството е осъществено при спазване на основните счетоводни принципи, съобразено е с документалната обоснованост на стопанските операции, отразено е в хронологична последователност и по аналитични принципи, т.е. счетоводството на жалбоподателя е водено редовно.

По въпрос № 5 към вещото лице да извърши проверка на доставчиците или на представените от тях писмени документи и даде заключение за това какви съпътстващи документи има към фактурите, в експертизата (колона № 4 и колона № 5 на таблици от № 1 до № 5) са описани съпътстващите документи към фактурите, издадени от доставчиците на „Едиресел билдинг“ ЕООД. Изложена е информация относно персонала на дружествата доставчици (табл. 10), относно строителната техника на доставчиците, както и наличните документи за придобиване и транспортиране на строителните материали (табл. 11).

Крайното заключение на вещото лице е, че от изисканите при ревизията на НАП и приложени по делото счетоводни регистри - Главни книги, Оборотни ведомости, Хронологични и аналитични регистри, Касови книги и банкови извлечения, може да се направи извод за редовно водено счетоводство при всички доставчици на „Едиресел билдинг” ЕООД. Като изключение са посочени двама подизпълнители – „Каломи“ ЕООД и „Ви ес ти консулт“ ЕООД, които при проверката на НАП не представят счетоводни документи.

По въпрос № 6 „Има ли осчетоводени доставки на фасадно скеле и на какво количество, същото идентично ли е с описаните във фактури и в съпътстващите документи издадени от „Ко строй 21“ ЕООД и ако има от кои доставчици са получени?“ в заключението на СТЕ се посочва, че фасадното скеле е доставено от „Ко строй 21” ЕООД въз основа на подадена от „Едиресел билдинг” ЕООД заявка за доставка и сключени между двете дружества договори за доставка, като същото е осчетоводено.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и отново заявява, че счетоводството е водено абсолютно по счетоводните стандарти. На отправен въпрос единствено уточнява, че може да е допусната грешка за броя на наетите лица на „Ви ес ти консулт“ ЕООД (стр. 22), които са 8 броя действителни трудови договори по справка от системата на НАП, но по ведомост за работни заплати е един.

С определение по протокол от о.с.з. на 11.03.2024 г. съдът е допуснал изготвяне и на заключение на съдебно-техническа експертиза от едно вещо лице, което след като се запознае с приложените към делото доказателства и извърши проверка на място на всички обекти, които са били в процес на строителство от ревизираното лице в периода на проверката (от 01.01.2021 г. до 31.05.2022 г.) да даде отговор на въпроси, поставени от жалбоподателя.

Вещото лице е извършило оглед на процесите обекти и е установило, че на всички обекти фирмата е изпълнявала различни по обем и съдържание строителни дейности, съответстващи на договорите за изпълнение на СМР, подписани между жалбоподателя и възложителите. Посочва също, че всички договори касаят извършване на строително-монтажни работи на различни по обем СМР, които са предмет на инвестиционните проекти и на издадените от контролните органи по строителството документи и строителни книжа. Същите са подробно описани в констативно - съобразителната част на СТЕ, а именно: Обект: Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ I, кв. 143 гр. Севлиево; Обект: Еднофамилна жилищна сграда, [УПИ]-60 в кв. 11, с. Сенник, общ. Севлиево; Обект: Сграда за търговия и делово обслужване в кв. 85 в гр. Севлиево; Обект: Еднофамилна жилищна сграда с.Кормянско, общ. Севлиево; Обект: Жилищна сграда с гаражи в УПИ XXIV, кв. 111 гр. Севлиево; Обект: Търговска складова сграда-логистичен, хладилен склад за хранителни продукти в [УПИ], кв. 78 гр. Севлиево; Обекти: Складова база и офис сграда гр. Севлиево, [улица] Складова база - зърнобаза „ гр. Севлиево; Обект Масивна постройка ГАРАЖ, с Богатово, общ. Севлиево; Обект: Ремонт на бетонова площадка на Бетонов възел - гр. Севлиево; Обект: Изграждане на промишлено хале в гр. Севлиево; Обект: Изграждане на ограда и метална врата в гр. Севлиево, [улица]; Обект: Извършване на ремонт на съществуваща ограда на двора на ПМ; Обект: Еднофамилна жилищна сграда в УПИ II 1385, кв. 761 гр. Севлиево; Обект: Автоцентър с магазини и автосервиз и автомивка в УПИ XXII, кв. 25 в гр. Севлиево; Обект: Направа на шлайфана бетонна настилка в гр. Севлиево; Обект Складова база с. Ряховци, общ. Севлиево и Обект: Складова база - с. Добромирка, общ Севлиево.

По въпрос № 1 относно предмета на спорните фактури, вещото лице отговаря, че според наименованието на стопанската операция във фактурите, издадени от преките доставчици /подизпълнители/ ”Ре строй 2016” ЕООД, „Ви Ес Ти консулт” ЕООД, „Каломи” ЕООД, „Стреиф-инвест 77” ЕООД, и според съпътстващата ги строително-техническа документация, предмет е строително монтажни дейности, като фактурираните СМР включват само труд, тоест същите не включват влагане на строителни материали и ползване.

По въпрос № 2 относно наличие на обвързване между съответния строителен обект и документацията за осъществяването му спрямо спорните фактури, както и между документираните СМР в актовете обр. 19 между подизпълнителите и жалбоподателя и между жалбоподателя и неговите възложители, експертното заключение е, че има пълна обвързаност, като дейностите, актувани от подизпълнителите и жалбоподателя, съответстват на актуваните СМР от жалбоподателя на възложителите. Установява се също така, че е налице съответствие между актуваните СМР на обектите и тяхното изпълнение на място, като вид, количество и цена по документите. Материалите са за сметка на жалбоподателя, който е изпълнител по основните договори. Една част от техниката за изпълнение на обектите високо строителство е била собственост на главния изпълнител, а друга е била наемана от него. За изпълняваното строителство е изготвена необходимата по ЗУТ и другите нормативни актове строителна документация. Тъй обемът на СМР е голям, то е бил и недостатъчен наличният като брой и квалификация персонал във фирмата изпълнител, което е наложило използване на подизпълнители.

По въпрос № 3 относно кадровата обезпеченост на главния изпълнител за ревизираният период, според вещото лице „Едерисел билдинг”ЕООД е разполагало с общо 50 броя работници на трудов договор и един на извънтрудово правоотношение.

Изводът е, че при съобразяване на приложимите разходни норми в строителството този трудов ресурс като брой и квалификация не съответства на изпълнявания обем СМР.

По въпрос № 4 за последваща реализация на стопанските операции в спорните фактури и в съпътстващата строително-техническа документация, издадени от преките доставчици/подизпълнители „Ре строй 2016” ЕООД, „Ви ЕС Ти Консулт” ЕООД, „Каломи” ЕООД, „Стрейф-инвест 77” ЕООД във възложените от жалбоподателя обекти през ревизирания период, вещото лице отговаря, че всички обекти имат последваща реализация – за тях са издадени и надлежно оформени документи: протоколи за завършени СМР, акт обр. 14, Констативен протокол обр. 15 за завършване на обекта, Удостоверения за завършване на „груб строеж”, Удостоверения за въвеждане в експлоатация и нотариални актове за покупко-продажба на изградените обекти.

На въпрос № 5 дали отразените в протоколите за СМР дейности, съпътстващи спорните фактури за СМР издадени от „Ре строй 2016” ЕООД, „Ви ЕС Ти Консулт” ЕООД, „Каломи” ЕООД и „Стрейф-инвест 77” ЕООД са намерили отражение в издадените от жалбоподателя протоколи за СМР към възложителите /посочени по т. 1-17, л. 266/, вещото лице е дало положителен отговор.

По въпрос № 6 досежно кадровия потенциал на жалбоподателя, заключението на експерта е, че с наетите по трудово правоотношение лица жалбоподателят не би могъл да реализира обектите, които са били в процес на строителство през ревизирания период.

По въпрос № 7 за предмета на спорните фактури, издадени от „Ко строй 21” ЕООД, отговорът на вещото лице е, че според наименованието на стопанската операция и в съпътстващите документи предметът им е доставка на фасадно скеле, скоби и гайки към него. Описаната стока в тези фактури към момента на договора е налична при жалбоподателя и се използва по предназначение на обектите, които изпълнява.

На въпрос № 8 дали жалбоподателят разполага с необходимата строителна техника и собствен кадрови ресурс за извършване на строителството на процесните обекти, вещото лице дава отрицателен отговор – не разполага, поради което е било необходимо използване на подизпълнители.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и отново заявява, че в средносписъчния състав на дружеството – жалбоподател няма всички видове работници, с които да изпълни СМР. Заявява също, че се ползват се подизпълнители в такива случаи, че построеното е реализирано и всички обекти са въведени в експлоатация. Това заключение се оспорва от представителя на ответната страна.

За изясняване на спорни по делото въпроси, се събраха и други гласни доказателства – показания на разпитаните по делото свидетели Метин К. К., Димо Стефанов Стефанов, Мартин Петков Г., Рейхан Юсеинов И., Цветомир Руменов Беджов и Илиян Маринов А..

Свидетелят М. Ганчев посочва, че Кязим Кязимов му построил еднофамилна къща на с. Сенник, като преди това предупредил, че няма да може само с неговите работници и ще ползва и други фирми. Строителството било изпълнено в срок.

Разпитаният Д. Стефанов е управител на „Парма Транс“ ООД. Свидетелства, че при изграждането на хладилен логистичен склад „Едерисел“ е изпълнило СМР до груб строеж. Твърди, че е присъствал на обекта и е виждал негови (на „Едерисел билдинг“), както и чужди работници, но не знае кои са, тъй като не са имали уговорка да наема подизпълнители. Обектът бил завършен в срок.

Цв. Беджов e управител на „Елеганто“. От показанията му се установява, че на [улица]121 в гр. Севлиево е построена жилищна сграда на пет етажа с гаражи. В строителството участвало и „Едерисел билдинг “ ЕООД. За ел. инсталацията и фасадната изолация са ползвани подизпълнители, други фирми. Строежът бил изпълнен в срок.

Свидетелят Р. Ибрямов работи като кофражист девет години в Севлиево, в „Едерисел Билдинг“. Твърди следното: „На строежите ползваха подизпълнители, защото ние не можем да свършим всички обекти“, както и че на отделните обекти е имало и други кофражисти от подизпълнителите.

Относно строителството на многофамилната сграда на „Емо строй“ на [улица]свидетелят твърди, че е имало подизпълнители и допълва: „Тези обекти не могат да бъдат изпълнени само от нас. Ние като правим кофража трябва да има работници за изолация, за токове, за мазилки други хора. Ние правим само грубото строителство, другите трябва да са подизпълнители. Всеки ден може да сме на различен обект.“

От разпита на Ил. Алексиев става ясно, че същият работи в „Едерисел билдинг“ като шофьор-снабдител. През 2021 г. фирмата имала много обекти и ползвала хора от други фирми, не знае от кои. Посочва още, че фирмата имала собствено фасадно скеле, което се ползва на различни обекти.

По делото е разпитан и Метин Кязимов – син на представляващия дружеството Кязим Кязимов. Във фирмата работи като юрисконсулт, занимава се с договорите, но също така понякога се среща с подизпълнители по обектите, прави организацията в частност и изготвя оферти. В договора оставял клауза, която позволява да се назначават подизпълнители. Свидетелства, че на повечето обекти се използват подизпълнители, като от значение е съотношението цена-качество и сроковете. Когато се налага да реагират бързо, ползват други фирми, препоръчани от познати.

На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК с писмена молба упълномощеният процесуален представител на ответника е оспорил достоверната дата на съставяне, верността на съдържанието и автентичността на подписите на изчерпателно изброени документи, представени от ревизираното лице като писмени доказателства, а именно: 1./ Приемо-предавателни протоколи, съставени между „Каломи“ ЕООД и „Едерисел билдинг“ ЕООД, намиращи се в папка 9, стр. 227, стр. 228- гръб, стр. 230, стр. 231-гръб, стр. 233, с гр. 234- гръб, стр. 236, стр. 237-гръб, стр. 239, стр. 240-гръб, стр. 242, стр. 243-1 ръб, стр. 245, стр. 246-гръб, стр. 248, стр. 249- гръб, стр. 251 и стр. 252-гръб; 2./ Приемо-предавателни протоколи, съставени между „РЕ-Строй 2016“ ЕООД и „Едерисел билдинг“ ЕООД. намиращи се в папка 9, стр. 143, стр.147, сгр. 151, стр. 155, сгр. 159, стр. 163, стр. 167, стр. 171 и стр. 175; 3./ Приемо - предавателни протоколи Обр. 19.,съставени между „Стрейф Инвест 77“ ЕООД и „Едерисел билдинг“ ЕООД. намиращи се в папка 8, стр. 119, стр. 121, стр. 123, стр. 125, стр. 127, стр. 129, стр. 131, стр. 133 и стр. 135; 4./ Приемо - предавателни протоколи, съставени между „Ви Ес Ти Консулт“ ЕООД и „Едерисел билдинг“ ЕООД, намиращи се в нанка 8, стр. 8-гръб, стр. 10-гръб, с гр. 12-гръб, стр. 14-гръб, стр. 16-гръб, с гр. 18-гръб, стр. 20-гръб, стр. 22-гръб, стр. 24-гръб, стр. 26-гръб, стр. 28-гръб, стр. 30-гръб и с гр. 32-гръб; 5./ Приемо - предавателни протоколи, съставени между „Ко Строй 21" ЕООД и „Едерисел билдинг“ ЕООД- папка 9, стр. 13, с гр. 14-гръб, стр. 16, стр.17-гръб, 19, стр. 20- гръб, стр. 22, стр. 23-гръб, стр. 25. както и 9 броя товарителници - папка 9, от стр. 25- гръб до стр. 27- гръб включително.

С писмено становище, вх. № СДА-01-2718/ 02.12.2024 г., жалбоподателят чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, тъй като същите са осчетоводени.

Частните документи – договори, анекси, протоколи, фактури и т.н. не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила. Те на основание чл. 180 от ГПК притежават формална доказателствена сила – съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Съгласно чл. 193 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

С оглед горното и във връзка с така депозираното пред съда навременно искане, дадения ход по същество на делото на 21.10.2024 г. е отменен. С протоколно определение, постановено в следващо о.с.з. на 16.12.2024 г., съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на посочените писмени доказателства. Доказателствената тежест е разпределена, като на жалбоподателя е указано, че носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че оспорените документи носят подписите на посочените в тях лица.

В хода на това производство, в о.с.з. на 27.02.2025 г. повторно е разпитан Метин Кязимов Кязимов, както и Христофор Ивалин Илиев.

Свидетелят Кязимов посочва, че поради големия обем на работа дружеството е имало необходимост от подизпълнители за извършване на СМР, които да вършат това, което е започнато по договорни отношения с останалите възложители. За отчетност на извършваните дейности се подписват протоколи, също така подписва се Акт обр. 19, с който се описва всичко свършено на обекта и съответно се издава фактура. Не е имало възражения за неизвършена работа. На свидетеля са предявени намиращите се на л. 34 и л. 36 приемо-предавателно протоколи, за които той твърди, че той и техниеският ръководител са изготвяли тези протоколи, а самото подписване е било между страните по тях. Не са постъпвали възражения по повод фактурите и протоколите.

Свидетелят Христофор Илиев е работил при жалбоподателя като отчетник и отговорник, подсигурявал на фирмата задължителната документация, наглеждал за надлежното оформяне на създаваните документи, преди да отидат в счетоводството. Твърди, че във връзка със затрудненията с намиране на работница поради пандемията от COVID 19, лично е контактувал с фирмите „Каломи“, „Ви Ес Ти Консулт“ и „Ресстрой“, които са били ползвани като подизпълнители. Св. Кязимов – син на собственика подготвял документите (договори, приемо-предавателни протоколи, декларации, книги за охрана на труда), след като вече имало постигната договореност, и се изпълнявали съответните СМР по обектите. Свидетелства, че някои документи са подписвани пред него, а други са се оформяли по счетоводства, по офиси и не е присъствал на това подписване.

На свидетеля са предявени документите на стр. 34, 35 и 36 и на стр. 100, 101 и 102 от папка № 8 с въпрос дали е носил или бил ли е свидетел на подписването на такива документи? Отговаря, че е присъствал на подписването на протоколи, друг път са му носени подписани. Плащането се извършвало в брой, като самият той е носил пари за плащане по фактури на изпълнителите, след приемането на работата от техниците. Уточнява, че протоколите се издавали от „Едерисел билдинг“ ЕООД и документите са подписвани от управителя. На отправен от съда въпрос свидетелят отрича да е имало възражения по оформяне на документите или липса на плащане поради неформянето им по надлежен ред или поради липса на подпис от отговорното лице.

Смисълът на производството по чл. 193-194 от ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. В случая оспорените документи нямат материална доказателствена сила, те са частни. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления.

Съдът изцяло кредитира дадените от двамата свидетели показания, които са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и установяват фактите от значение за делото – ревизираното лице реално е получило услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители, за което по надлежен ред са съставени и осчетоводени данъчни документи.

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително извършена от подпизпълнители е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В унисон със спецификата на търговската дейност като такава между равнопоставени субекти в преобладаващата си част документите (протоколи и фактури) са частни и тяхната доказателствена сила по арг. от чл. 180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно, поради което следва да се ценят с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях.

В тази връзка следва да се има предвид, че приложима е разпоредбата на чл. 301 от ТЗ – както спрямо търговските сделки, така и спрямо потвърждаването на тяхното изпълнение. Според текста на чл. 301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В разглеждания случай никое от дружествата не се е противопоставило на действия, обективирани в подписаните протоколи, а и на самите протоколи, веднага след узнаването им, поради което следва да се счита, че дори и да са налице протоколи, подписани от името на дружествата от други лица, те ангажират последните като техен автор и подател/издател, в подкрепа на което е също така и извършване на плащания по издадени от фирмите – изпълнители фактури.

Търговският закон в случая изключва необходимостта издадените от името на търговец частни документи да бъдат задължително и единствено подписани от неговия законен представител или конкретно определено лице, поради което само при изрично противопоставяне на съответния търговец би било релевантно оспорването на тяхната автентичност и за органа по приходите би бил налице правен интерес от предприетото процесуално действие, а в настоящия случай не се установи такова оспорване от търговеца. Освен това, както бе посочено по-горе оспорването на частни документи е допустимо само и единствено по отношение на тяхната автентичност, а не и по отношение верността на съдържанието им. Предвид това настоящият състав намира оспорването неуспешно и формира правните си изводи по съществото на спора, като ги цени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото и същите не следва да бъдат изключвани.

Дори и да не са подписани от представляващите съответните дружества горните оспорени документи не би могло да се приеме, че доказателствената им сила следва да се изключи предварително и изцяло, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Освен договорите, фактурите, протоколите, безспорно установените плащания за всяка от доставките, информационна следа за получаването на същите от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице и на доставчиците, съгласно заключението на ССчЕ.

При извършен цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, съдът прави следните изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Не се установяват пороци, обосноваващи нищожност на оспорения Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г. Същият е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма – по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС и ЗКПО с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на ревизионния акт са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него Ревизионен доклад № Р-04000423001843-092-001 /25.08.2023 г., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК неразделна негова част. Възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу РД е заявено от ревизираното лице, което е обсъдено в РА.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000423001843-020-001/03.04.2023 г., изменена със Заповед № Р- 04000423001843-020-002/07.07.2023 г., издадена от оправомощени длъжностни лица. И двете заповеди имат задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ЗКПО и ревизираните периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 ДОПК, който впоследствие е продължен (със ЗИЗВР). В рамките на проверката от ревизираното лице са изискани на основание чл. 37, ал. 2 и 3 ДОПК доказателства по нейния предмет, включително относно извършване на спорните услуги. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 ДОПК по спорните фактури, като протоколите за извършена насрещна проверка са подробно описани в т. II от ревизионния доклад и с приложенията са приобщени по преписката. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.

Ревизията е извършена в определения срок. За резултатите й е съставен ревизионен доклад, съдържанието на който съответства на законовата норма на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК. Към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл. 112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК.

Дружеството-жалбоподател има тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него факти и по-конкретно да докаже реалността на извършените услуги по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива услуги са осъществени от доставчици/подизпълнители и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. То следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение в съществуването на фактите и връзките между фактите.

Според настоящия съдебен състав събраните писмени доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза са в пълно съответствие и с изслушаните и приети по делото гласни доказателства. Предвид анализираната доказателствена съвкупност, съдът счита за опроверган по делото главния аргумент на ответната страна свързан с твърдението за наличие на привидни сделки сключени с цел отклоняване от данъчното облагане. Съдът намира, че ревизираното лице „Едерисел билдинг“ ЕООД е получило реално услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители, като тези фактури са издадени от посочените в тях доставчици и отразяват факти от обективната действителност, т.е. налице са реални покупки по тях.

Относно констатацията за наличие на относителна субективна симулация, при която услугите са извършени, но не от сочения доставчик, а от ревизираното дружество, съдът взе предвид следното:

В ЗДДС не се съдържа легална дефиниция на привидните сделки и тъй като се касае за празнота в уредбата на търговските сделки, на основание чл. 286, вр. с чл. 288 от ТЗ, за привидните сделки между търговци следва да се прилагат разпоредбите на гражданския закон, т. е. чл. 17 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, които уреждат привидните и прикритите сделки, но само що се касае до привидността на съглашението, т. е. на самия договор. Изрично в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че привидната сделка е нищожна. Целта на привидните сделки е да остане скрито за третите лица, кой е действителния титуляр на едно право, т. е. при привидните сделки е налице несъответствие между действителното и привидното положение. При привидните сделки винаги са налице две волеизявления - външно, което става достояние на третите лица и друго, с което се заявява нежелание за настъпване на правното им действие.

Алогични са твърденията на ревизиращите органи, тъй като, ако извършването на услуги наистина е привидна сделка, то тя ще бъде нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и няма как да бъде квалифицирана като данъчно събитие тъй като нейната привидност, респ. нищожност, означава, че тя не съществува в правната действителност, т. е. тя не е породила никакви правни последици, включително и в сферата на данъчното право. В конкретния случай обаче, тези твърдения на органите по приходите не се установяват от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от изслушаните и приети по делото две съдебни експертизи. Услугите са извършени.

Наред с изложеното по-горе, съдът съобрази и възприетото в съдебната практика на ВАС относно понятието "относителна субективна симулация". Така в решение № 3946 от 27.03.2018 г. по адм. д. № 9991/2017 г. на ВАС, първо отд.: "Твърденията на приходните органи за такава симулация подлежат на доказване от тях, а в процесния случай правилно първоинстанционният съд е установил, че не е доказана симулация. Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е налице привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба, а при относителната симулация страните не желаят да бъде постигнат резултата от сделката, а чрез нея прикриват друга сделка - в този смисъл е решение по гр. дело № 1575/2008 г., Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приходните органи са приели, че спорната доставка е привидна при относителна симулация, но доказването й изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка, както правилно е прието в обжалваното решение, приходните органи не са доказали. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но както беше изтъкнато това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първоинстанционния съд. "

Изложеното по-горе важи в пълна сила и по отношение на фактите и обстоятелствата по настоящето дело. В конкретния случай липсват доказателства кои са били прикритите сделки, като доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. От доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин наличието на изкуствена правна конструкция, която да обосновава извод за симулативност на услугите, обективирани в процесните фактури и приемо-предавателни протоколи.

Горният правен анализ обуславя извод за основателност на жалбата. Съдът намира, че процесните приемо-предавателни протоколи и фактури документират реално извършени услуги от доставчици/подизпълнители, при липса на обективни данни, сочещи че задълженото лице извършва данъчна измама или злоупотреба. При това положение с оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

На основание чл. 81 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в доказания общ размер от 12253,00 лв., съставляващи заплатени: държавна такса (50,00 лева), адвокатско възнаграждение (10000,00 лева) и депозити за вещо лице (1500,00 и 703,00 лева).

Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Едерисел билдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, област Габрово, представлявано от Кязим Мюмюнов Кязимов – управител, Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г., издаден от възложил ревизията Илия Христов Кунчев – Началник Сектор "Ревизии", и ръководител на ревизията Златка Тикова Златанова – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 98/ 27.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на Едерисел билдинг“ ЕООД с ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер на 12253,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи от същото, ведно със съобщението.