Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
221/7.2.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми състав
На
тридесети януари Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно
административен характер дело номер 205 по описа за две хиляди и двадесета
година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 0958886, издаден от
ОДМВР- Варна, с който на Д.Н.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице, срещу електронен фиш
серия К № 0958886, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се формулира се искане за цялостна отмяна на
електронния фиш. Въззивникът сочи, че е изтекла
погасителна давност за наказателно преследване.
В с. з. въззивникът не се
явява и не се представлява.
Представител на органа, издал електронния фиш, не се
явява.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.07.2015г. около 16.08 часа, автомобил „БМВ 328 И“ с
рег. № СА8317ТК, собственост на въззивника М.,
бил управляван по път І клас №9, в
посока от „Долна Трака“ към гр. Варна .
При управлението на автомобила в този район, скоростта му
на движение възлязла над максимално допустимата от 40 км/ч.
При това, автомобила преминал покрай функциониращо
автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение
като такава от 70 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил
приспаднат и толеранс като наказуемата
скорост възлязла на 67 км/ч.
Тъй като максимално допустимата скорост била 40 км/ч, а
засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на
толеранс била 67 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде
санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – въззивника М., бил издаден електронен фиш серия К №0958886,
в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена
била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 от
ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за
налагането му – чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане
на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков
материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, констативен протокол и др.
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като
същите са логични , последователни и взаимнодопълващи
се.
За
да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко констатира, че е налице
основание за отмяна на наказателното постановление поради изтекъл давностен срок , погасяващ възможността за административнонаказателно преследване.
Разпоредбата на чл.189 ал.14 от ЗДП предвижда
съставяне на актовете за установяване на административно нарушение, издаване на
наказателни постановления и обжалването им
по реда на ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН регламентира случаите, в които не следва да
се образува административнонаказателно производство,
както и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните
срокове за съставяне на АУАН и
издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното
преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната
отговорност, като в Тълкувателно решение
№ 3 от 27.02.2015г. на ОСНК изрично се
сочи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни.
Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателната отговорност по давност в НК.
В този смисъл
следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване се е погасявало с
изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо
от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В този смисъл
съдът намира, че в конкретния случай, въпреки, че АУАН е съставен в законоустановения срок и съответно НП е издадено в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, при извършено нарушение на 02.07.2015г., към
настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административно наказателно
преследване, което налага отмяната на НП.
Предвид изложеното съдът намери, че следва да
отмени наказателното постановление на това основание .
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: