№ 80
гр. Кърджали, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-002495 от 16.12.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР, на Б. М. М. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. М. М. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалноправните и
процесуални норми. Сочи, че действително на процесната дата управлявал МПС „***“ рег.
№ *** по бул.„Христо Ботев“ и завил надясно по ул.„Стефан Стамболов“, след което бил
спрян от патрулен автомобил. Категорично отрича обаче да е извършил нарушението, тъй
като навлязъл в кръстовището при светещ зелен светофар. Полицаите му написали акт, в
който не му била дадена възможност да напише дали има или няма възражения.
Впоследствие видял, че в АУАН е отразено, че нямал възражение, което не отговаряло на
действителността. В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление било
записано, че не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, без да е посочено кои
са те. Не било описано, че се касае за светофарна уредба. В случая на жалбоподателя било
вменено нарушение, което не е извършил. Моли съдът да постанови решение, с което да
отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощения си адвокат е представил писмени бележки, в които
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.11.2022 г. свидетелите К. А. и Т. Т. били на работа и изпълнявали
задълженията си като служители на сектор ПП-Кърджали. Те извършвали обход и около
12.59 часа с патрулния автомобил пътували по бул.„Христо Ботев“ в гр.Кърджали. По същия
маршрут, преди тях, се движел лек автомобил „***“ рег.№ ***. На кръстовището,
образувано от бул.„Христо Ботев“ и ул.„Стефан Стамболов“, водачът на автомобила „***“
завил надясно по ул.„Стефан Стамболов“, при светещ червен сигнал на светофара, което
било възприето от свидетелите А. и Т.. По този повод той бил последван и спрян за
проверка от полицейските служители с помощта на светлинен сигнал. Свидетелят А.
установил самоличността на нарушителя, който не спазил светлинната сигнализация, а
именно жалбоподателят Б. М. М.. На същия на място бил съставен и връчен АУАН за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. По повод така съставения акт, на 16.12.2022 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на Б. М. М. административно наказание „глоба” в размер
на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 8
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.
А. и Т. Т., които съдът кредитира изцяло; Акт за установяване на административно
нарушение от 30.11.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица,
съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите К. А. и Т. Т., тъй като са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и
свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-
2
горе моторно превозно средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба. От показанията им се опровергава напълно защитната версия на жалбоподателя, че
навлязъл в кръстовището при светещ зелен светофар. Фактическата обстановка по делото се
подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена
сила не бе оборена.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на
30.11.2022 г. в гр.Кърджали, на кръстовището образувано от бул.„Христо Ботев“ и ул.
„Стефан Стамболов“, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „***“ рег.№ *** е
преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че Б. М. М. е
нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето поведение със
светлинните сигнали. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в
размер от 100 лв. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя
абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице
основания за изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки,
които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на
основание чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, в относимата към
деянието редакция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
3
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Видно от акта и наказателното постановление, нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е описано
по следния начин: на 30.11.2022 г., около 12.59 часа, в гр.Кърджали, на кръстовището
образувано от бул.„Христо Ботев“ и ул.„Стефан Стамболов“, жалбоподателят управлява лек
автомобил „***“ рег.№ ***, като завива надясно към комплекс Орфей при светещ червен
сигнал. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по
него. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието на АУАН и наказателното
постановление, повече от предвидените в закона, а в случая и двата акта отговарят на тях.
Не са допуснати процесуални нарушения и при връчване на АУАН на нарушителя. При
подписване на акта той е имал възможност да впише сам, че възразява, от това право не е
бил лишен. Дори и неправилно да е отразено в акта, че нарушителят не е имал възражения,
то това не представлява съществен порок, обосноваващ отмяна на наказателното
постановление. Жалбоподателят е разполагал с възможността дадена му от чл.44, ал.1 от
ЗАНН – да направи писмени възражения по акта в седмодневен срок от подписването, което
негово право е отразено и във връчения му АУАН. Нарушението се явява напълно доказано
от свидетелските показания на очевидците К. А. и Т. Т., както и от съставения акт, чиято
доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Предвид изложените съображения,
същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1300-002495 от 16.12.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР, на Б. М. М. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. М. М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5