Р Е Ш Е Н И Е № 175
гр. Сливен, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието
на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 180 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 17/29.04.2022 г. по АНД № 20212210200188/2021 г. на РС Котел, е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4899219, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на Г.П.М., ЕГН **********, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Г.П.М., която чрез адв. К.С. от САК го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния
акт. Посочва, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, относно въведените възражения за
незакосъобразно поставените поставените пътни знаци. Не е съобразил
допуснатите нарушения на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при издаването на процесния фиш.
Моли съда да
отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
Претендира направените по делото разноски.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На
03.05.2021г. в 12.35 часа по път II 48, при км.
53.300, посока от село Градец към село Мокрен, община Котел, извън
населено място, с АТСС – преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера „TFR1-M 583“ била
засечена и отчетена скорост на движение на МПС - лек автомобил “ТОЙОТА АУРИС“
с рег. № …………
от 92 км/ч., при максимално допустима
в участъка извън населеното място, ограничение
въведено с комбинация от пътни знаци В-26 - 50км/ч. и Т-2 2000м.
и приспаднат толеранс от 3 км/ч., при което
превишаването на разрешената скорост е с 39 км/ч. На основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил
издаден Електронен фиш сер. К № 4899219 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство в размер
на 300,00 (триста) лева на собственика на МПС Г.П.М., за нарушение по чл. 21, ал.
2, във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал, от който е видно, че на процесното място и дата 03.05.2021 г. 12:35:33 часа е било заснето извършеното нарушение, Протокол № 5-45-20/08.09.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 – М 583“, писмо, протокол за приемане на пътна сигнализация, ведно със снимков материал от Агенция „Пътна Инфраструктура“ Областно пътно управление Сливен.
За да потвърди Електронния фиш,
Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт
Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при
издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по
делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е
направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми,
като е приел и че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден
съгласно образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на
степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 03.05.2021г. в 12.35 часа по път II 48, при км. 53.300, посока от село Градец към село Мокрен, община Котел, извън населено място, с АТСС – мобирна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера „TFR1-M 583“ била засечена и отчетена скорост на движение на МПС - лек автомобил “ТОЙОТА АУРИС“ с рег. № ………….. от 92 км/ч., при максимално допустима в участъка извън населеното място, ограничение въведено с комбинация от пътни знаци В-26 - 50км/ч. и Т-2 2000м. и приспаднат толеранс от 3 км/ч., при което превишаването на разрешената скорост е с 39 км/ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 583, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 50 км/ч, въведено с комбинация от пътни знаци В-26 - 50км/ч. и Т-2 2000м., което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават фиксирани стойности, сигнализирани с пътен знак. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата. За превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4, която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Твърденията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, относно въведените възражения за незакосъобразно поставените поставените пътни знаци са неоснователни. В обжалваното решение съдът е обсъдил приобщените по делото отговор и снимки, предоставени ведно с протокола за приемане на пътна сигнализация от Агенция „Пътна Инфраструктура“ Областно пътно управление Сливен. Приел, че по безспорен начин се установява, че комбинацията от пътни знаци В-26 50км/ч. и Т-2 2000 на път 48 посока от село Градец към село Мокрен са ясни и видими, поставени още през 2018г. съгласно Наредба №18 от 23 юли 2001г. за сигнализация на пътища с пътни знаци. Тези съображения напълно се споделят от настоящата инстанция.
Твърденията, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съдът намира за неоснователни. Съгласно действащата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е определено, че „Автоматизирани технически средства и системи” /АТСС/ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 583. Съгласно разпоредба на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган.
При горните изводи настоящата
касационна инстанция приема, че обжалваното
решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен
наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за
неоснователни. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 17/29.04.2022 г. на РС - Котел, постановено по АНД № 20212210200188/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: