Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І с. в
публично съдебно заседание на
деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря М. А. след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №231 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу М.А.А.
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №834/01.10.2018г.,
издадена по ч.гр.д. №1252/2018г. по описа на ПРС, 5с. в
полза на ищеца суми, а именно : сумата от 400.00
лв. (четиристотин лева) – задължение по Договор за паричен заем № 5358551,
сключен на 23.05.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и М.А.А., прехвърлено от
страна на „Вива кредит“ ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1 от 22.01.2013 г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 70.16 лв. (седемдесет лева и шестнадесет стотинки) договорна
лихва, за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер на 189.00 лв. (сто осемдесет и девет лева) представляваща
такса за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит, за периода от
22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер
на 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева) представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; ; в
размер на 70.00 лв. (седемдесет лева) такса разходи за дейност на служител;
в размер на 189.00 лв. (сто осемдесет и
девет лева) неустойка за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер на 23.16 лв. (двадесет и три лева
и шестнадесет стотинки) лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.
В исковата молба
се твърди, че на 02.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Вива кредит" ООД, произтичащо от договор за паричен
заем № 5358551/23.05.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. „Вива Кредит" ООД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата
продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива
кредит" ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5358551 от 07.02.2018 г., чрез
Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен
в Договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че
писмото е непотърсено. До ответника е изпратено второ писмо на посочения от
него настоящ адрес за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително
писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5358551 от 18.01.2019 г., чрез куриер с обратна разписка. Към момента
на подаване на настоящата, обратната разписка все още не се е върнала с посочен
резултат от уведомяването.
На 23.05.2017
г. между „Вива кредит" ООД, като заемодател и М.А.А., като Заемател се
сключил договор за паричен заем №: 5358551, при спазване разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са се
съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на
договор, направено от Заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на Заемателя, както и че приемат да се прилагат Общите условия
към договорите за паричен заем VivaPlanPlus30, сключвани от „Вива кредит" ООД, които са в сила към датата на
сключване на договора. Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 400,00 лв., а Заемателят
се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която
е в размер на 70.16 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на
52,24 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 22.06.2017 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 17.02.2018 г. Така, страните са
договорили общ размер на плащанията - 470,16 лв.
На основание
сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит" ООД относима към
договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по
договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден
забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на
единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора
заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не
може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв.
за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв.
до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от
страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания,На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 125,00 лв. Също така, страните са
договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни,
на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на
еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност
на служител в размер на 70,00 лв.
Подписвайки
договора за кредит, Заемателят е заявил, че преди подписване на договора е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което
обстоятелство е декларирано от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за
онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За
извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса в размер на 189,00 лв.,
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 21,00 лева, включени са в размера на всяка погасителната
вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така,
погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 94,24
лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по
таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки
договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за
забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 23.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на
начислената лихва е 23,16 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
В тази връзка
за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникна правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 1252/2018 г.,
по описа на Районен съд – Провадия и е издадена Заповед за изпълнение.
Моли се да се признае за установено по отношение на длъжника М.А.А., че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 400 лева -
главница; 70.16 лева - договорна лихва за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018
г. (падеж на последната вноска); 189 лева - такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; 125
лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лева - такса
разходи за дейност на служител; 189 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; 23.16
лева - лихва за забава за периода от
23.06.2017 г. до 31.08.2018 г. и законна лихва за забава върху главницата от
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Прави доказателствени
искания.
Моли, се да
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство, всички
разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен
представител на ответника
е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск.
Заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Има нарушаване
на правата неговата подзащитна, поради липсата на пряка информираност за
извършената цесия. Не е доказано, че този договор е сключен именно от М.А.. Ако
договора е бил сключен от нея при тези неизгодни условия, то това е договор
сключен при крайна нужда и като такъв подлежи на унищожаване.
Сделката сключена при
крайна нужда е от видовете унищожаеми сделки поради порок
във волята. Крайната необходимост/нужда/ е уредена в
чл. 13 от НК и чл.46, ал.2 от ЗЗД. Тя се свързва, с
това че поради непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по
друг начин, причинява вреди, които обаче са значително по-малко от
предотвратените. Чл.36, ал.2 от ЗЗД обаче посочва, че при крайна необходимост
се дължи поправяне на причинените вреди.
Прави
възражение за прекомерност - лихвите и акцесорните разходи по договора в пъти
надвишават пазарните за този период и това е явно неравноправен договор,
сключен при явно нарушаване на Закона за защита на потреби-телите, при лихвени
проценти, надвишаващи в пъти средните лихвени проценти на банките по
потребителските кредити. Исковата
молба е необоснована и недоказана поради това, че с нея не се доказва, че
именно М.А. е подписала документа за допълнителна услуга - „експресно
разглеждане на кредита“ и е ползвала такава услуга, с което на практика
увеличаване двойно дължимата сума. Оспорва представените от ищеца
доказателства, тъй като те са частични и по никакъв начин не доказват връзка
че моята подзащитна е подписала тези документи и е била уведомена за цесията. В
условията на евентуалност възразява срещу крайния размер на претендираната
сума, която се търси от длъжника, тъй като не е ясно какви са реалните
задължения на ответника.
Моля да се отхвърли
исковата претенция, като необоснована, неоснователна и недоказана, поради
което, същата да бъде оставена без уважение от съда, защото се основава на един
порочен, подлежащ на унищожаване договор, сключен при крайна нужда и при явно
неизгодни и непазарни условия.
Правят се доказателствени
искания съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Със
Заповед за изпълнение №834/01.10.2018г., издадена по ч.гр.д. №1252/2018г. по
описа на ПРС, 5с. в полза на ищеца са присъдени следните суми,
а именно : сумата от 400.00 лв.
(четиристотин лева) – задължение по Договор за паричен заем № 5358551,
сключен на 23.05.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и М.А.А., прехвърлено от
страна на „Вива кредит“ ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1 от 22.01.2013 г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 70.16 лв. (седемдесет лева и шестнадесет стотинки) договорна
лихва, за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер на 189.00 лв. (сто осемдесет и девет лева) представляваща
такса за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит, за периода от
22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер
на 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева) представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; ; в
размер на 70.00 лв. (седемдесет лева) такса разходи за дейност на служител;
в размер на 189.00 лв. (сто осемдесет и
девет лева) неустойка за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер на 23.16 лв. (двадесет и три лева
и шестнадесет стотинки) лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.
На заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно
Договор за паричен заем от 23.05.2017г. „Вива кредит“ ООД е предоставило на М.А.А.
сумата от 400 лева, като последният се е задължил да върне същата в срок
от девет месеца, на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер
на 52.24 лева с първа падежна дата 22.06.2017
г. и падеж на последната погасителна вноска-17.02.2018г.
В
договора са вписани: общ размер на фиксирана лихва – 40.32 % годишно; лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден-0,11 %; общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 659, 16 лева и
годишен процент на разходите на заема 49,50 %.
С Договор за прехвърляне на
вземания от 02.02.2018г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на „Агенция
за събиране на задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредит с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които се
индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно Приложение 1 е
прехвърлено вземане към М.А.А. по
договор от 23.05.2017г. за главница в размер на 400.00 лева; договорна лихва за
периода от 22.06.2017г. до 17.02.2018г. – 70.16 лева; 189 лева -
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; 125 лева - такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 70 лева - такса разходи за дейност на служител; 189 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.06.2017 г.
до 17.02.2018 г.; 23.16 лева - лихва за
забава за периода от 23.06.2017 г. до 31.08.2018 г. и законна лихва за забава
върху главницата от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението
Представено е уведомително писмо до М.А.А. за извършената цесия, изходящо от „АСВ“ЕАД.
Представено е пълномощно от „Вива кредит“ ООД към „АСВ“ЕАД, с което дружеството
е уведомено да уведоми длъжниците за извършената цесия. Представена е
обратната разписка за получаване на уведомлението.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява следното :
На вещото лице са предоставени счетоводна справка за начислените
задължения по Договора за извършените плащания по него и от счетоводството на
„АСВ“ ООД, счетоводна справка за цедираното вземане по Договора за паричен заем
„Вива кредит План №5358551/23.05.2017г. със заемател М.А.А. и допълнително
начислени законни лихви за забава върху него.
Ответникът не е извършил плащания по кредита.
Размерът на дължимите задължения
по кредита е както следва : 400,00 лева
за главница; 70.16 лева за редовна лихва; 189,00 лева за неустойка; 189,00 лева
такса за експресно разглеждане на документи; 125,00 лева такса за просрочени
вземания и 70,00 лева за разходи по ангажиране дейност на служител по събиране.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си.
Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор
от 23.05.2017г. „Вива
кредит“ ООД е
предоставило паричен заем на М.А.А. в размер на 400 лева. Договорът е подписан от М.А.А. в качеството му на
заемополучател. Представеният договор
е частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора,
съобразно изразеното договора, че с подписването му се потвърждава получаването
на пълния размер на кредита.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде
връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 месечни вноски.
С Договор за
покупко-продажба на вземания от 02.02.2018г. заемодателят е прехвърлил на ищеца вземания по договори за заем, описани в Приложение №1, в
което се съдържа и вземането по договора за заем с ответника. Съобразно разпоредбата на
чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. С подписване на споразумението към договора заемодателят е продал на ищеца и вземането,
което е имал към М.А.А. по сключения договор за
заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните
по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Видно от разписката ответникът е получил уведомлението, като без значение е
дали същото изхожда от цедента или цесионера или дали цесионера валидно е
упълномощил трето лице или цедента да извърши уведомлението. Дори и да се приеме, че същият не е получил
уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор
е достигнало до нея с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията
е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва
да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
От заключението на вещото лице се установява, че
ответникът не е извършил плащане на
дължимите вноски по кредита. Задължението за главница е в размер на 400.00
лева, а за договорна лихва в размер на 70.16 лева.
Претенцията на ищеца включва за неустойка, такса за експресно
разглеждане на документи; такса за просрочени вземания и за разходи по
ангажиране дейност на служител по събиране.
Съдът намира, че уговореното в договора за
дължимост на такъв вид такси искането противоречи на закона и добрите нрави. За
да достигне до този извод, съдът съобразява служебното си задължение да следи
за спазването на императивни правни норми и разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за
кредит, с която е уговорена такса за експресно разглеждане на документи; такса за
просрочени вземания и за разходи по ангажиране дейност на служител по събиране е в
притоворечие с добрите нрави и начсиляването на парично задължение във връзка с
нея представлява злоупотреба от страна на кредитора. Претендираните такси от кредитора за предоставяне и събиране на
кредита по естеството си са такива по управление на
кредита, за които е налице забраната по
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване от
страна на кредитора заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По
изложените съображения в частта, с която са претендирани вземанията за тези такси, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да бъде
отхвърлено поради противоречие със закона.
На основание чл.86 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за неустойка
в плащането на задължението си, която за заявения от ищеца период възлиза
на 189.00 лева съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ.
По разноските :
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 75.00 лева –
разноски по заповедното производство и сумата от 42.65 лева заплатена д.т. в производството по иска
по чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00 лева,
определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска, както и 300.00 лева за
внесен депозит за особен представител на ответника и 200.00 лева – депозит за
ССчЕ.
С
оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *************,
че М.А.А.,
с ЕГН: ********** *** дължи
заплащането на следните суми : сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) –
задължение по Договор за паричен заем № 5358551, сключен на 23.05.2017 г. между
„Вива кредит“ ООД и М.А.А., прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013
г. и Приложение № 1 от 22.01.2013 г. в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; в размер на
70.16 лв. (седемдесет лева и шестнадесет стотинки) договорна лихва, за
периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.;
в размер на 189.00 лв. (сто осемдесет и девет лева) неустойка за периода от
22.06.2017 г. до 17.02.2018 г., за които е
издадена Заповед
за изпълнение №834/01.10.2018г., издадена
по ч.гр.д. №1252/2018г. по описа на ПРС,
5с., на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 189.00 лв. (сто осемдесет и девет лева) представляваща такса за експертно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г.; в размер на 125.00 лв. (сто двадесет и пет
лева) представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; ; в размер на 70.00 лв. (седемдесет лева)
такса разходи за дейност на служител; в
размер на 23.16 лв. (двадесет и три лева и шестнадесет стотинки) лихва за
забава за периода от 23.06.2017 г. до 31.08.2018 г.
ОСЪЖДА М.А.А., с ЕГН: ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление ************* сумата от 75.00 /седемдесет и пет/лева –
разноски по заповедното производство и сумата от 42.65/ четиридесет и два лева
и шестдесет и пет ст./ лева заплатена
д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно
цената на иска, както и 300.00/триста/ лева за внесен депозит за особен представител
на ответника и 200.00/двеста/ лева – депозит за ССчЕ, представляващи стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: