Решение по дело №2551/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 77
Дата: 10 февруари 2025 г.
Съдия: Миглена Кавалова-Шекирова
Дело: 20241210102551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Благоевград, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова

при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210102551 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от управителите П... В... и Х... М...., чрез
юрк. Е.... Ц....а против К. К. Н., **********, с адрес: Б......
Твърди се, че на 25.08.2017 година К. К. Н., ********** е сключил Договор за потребителски кредит № 508539 със „Стик -
Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 800, 00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 вноски по 166, 90 в срок до
25.08.2018г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит. Сочи се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на
48.63 %. Навежда се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, като при неговото сключване на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че ответникът
К. К. Н., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано
в Приложение № 1. Навежда се, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Излага
се, че ако съда приеме, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска от съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Твърди се, че и към настоящия момент
задължението все още не е погасено. Сочи се, че ищецът е депозирал пред Районен съд - Б...заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на което е било образуваното ч.гр.д. № 2273/2024 г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за претендираните с исковата молба суми.
С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника К. К. Н., **********, че същият
дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.
3, представлявано от юрк. Е... Ц... сумата в общ размер от 1939, 86 лв., формирана както следва: главница в размер на 750, 08 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 153, 16 лв. за периода от 25.08.2017 г. до 25.08.2018 г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 1 036, 62 лв. за период от 25.08.2017 г. до 05.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените по исковото и
заповедното производство разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявените искове, като
неоснователни. Не се оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба, че на дата 25.08.2017 г. между ответника и „СТИК-
КРЕДИТ“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 508539, както и че между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и „АПС БЕТА България“
ЕООД е сключен договор за цесия от дата 22.03.2024 г., чрез който „СТИК-КРЕДИТ“ АД е прехвърлило това си вземане на настоящия
ищец. Не се оспорва, че срокът на заема е бил 12 месеца, като сумата е следвало да се върне на 12 броя месечни вноски, а крайният срок
за връщане на сумата по договора сключен на дата 25.08.2017 г. е бил на 25.08.2018 г., като след тази дата задължението е станало
изискуемо. Твърди се, че ответникът не дължи претендираните суми с исковата молба, тъй като същите се явяват погасени по давност.
Твърди се, че в конкретния случай задължението е станало изискуемо на дата 25.08.2018 г., поради което към дата 25.08.2023 г.
задължението е било погасено по давност, тъй като до тази дата е изминал 5 годишния срок. Навежда се, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред PC- Б........ въз основа, на което е образувано ч. гр. д. № 2273/2024 г.
по описа на PC- Б...... което според ответника това е действие, с което се прекъсва давността, но в случая се сочи, че това действие се
явява невалидно такова, поради което е без правно значение, тъй като се сочи, че заявлението е депозирано на дата 21.08.2024 г., а към
тази дата задължението вече е било погасено по давност. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като погасен
по давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не се оспорват от ответника обстоятелствата изложени в исковата молба, че на дата 25.08.2017 г. между ответника и „СТИК-
КРЕДИТ“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 508539 за сумата от 800, 00 лева, както и че между „СТИК-КРЕДИТ“ АД
и „АПС БЕТА България“ ЕООД е сключен договор за цесия от дата 22.03.2024 г., чрез който „СТИК-КРЕДИТ“ АД е прехвърлило това
1
си вземане на настоящия ищец. Не се оспорва, че срокът на заема е бил 12 месеца, като сумата е следвало да се върне на 12 броя месечни
вноски, а крайният срок за връщане на сумата по договора сключен на дата 25.08.2017 г. е бил на 25.08.2018 г. Тези обстоятелства се
установяват и от приетите по делото приложените към исковата молба и отговора на същата документи - платежното нареждане,
договор за потребителски кредит № 508539/25.08.2017 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, както и
погасителен план към договора за кредит, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно с извадка от
Приложение № 1 към него, уведомление за цесия, платежно нареждане за кредитен превод от 25.08.2017г.
Ищецът е депозирал пред Районен съд - Б.... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на
което е било образуваното ч.гр.д. № 2273/2024 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
претендираните с исковата молба суми, срещу която заповед за изпълнение ответникът е възразил на основание чл. 414 ГПК в срока по
ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД -
относно вземането за главница по договор за кредит; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва; с правно основание чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за
забава.
От страна на ответника е направено възражение за изтекла давност по чл. 110 ЗЗД и чл. 111 б „в“ ЗЗД по отношение на
претендираните суми.
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно
задължение на длъжника по иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК. Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл.
422, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и цедента по силата на процесния
договор за заем, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по
заема; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница по заемния договор,
както и своите възражения.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД: ищецът следва да установи наличието на уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по
твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна
лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната.
Ответникът - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем, както и
своите възражения. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор и наличието на уговорка,
според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, периода
и размера на претендираната лихва.
Ответникът - погасяване на задължението за лихва за забава, както и своите възражения.
Срокът на договора, сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и ответникът е изтекъл на 25.08.2018г. с падежа на последната
погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след изтичане срока на договора. От момента
на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор
/цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като
плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 от
ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №
362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника. Видно е, че в
договора за цесия е уговорена и покупна цена. Предвид гореизложеното, съдът приема, че между първоначалния кредитор на ответника
и ищеца в настоящото производство е сключен валиден договор за цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит,
която цесия е породила действие по отношение на ответника по делото, поради което ищецът може да претендира от него изпълнение на
задълженията му по договора за кредит.
По дължимостта на претенциите:
По възражението на ответника за погасяване по давност на исковата претенция:
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора
на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл.
111 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София,
21.11.2024 год., задължително за настоящата съдебна инстанция, съгласно което при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. При горното и доколкото действието по прекъване на давността, предприето от ищеца чрез заявление за издаване на
заповед за изпълнение е на 21.08.2024г. погасена по давност е претенцията на ищеца за главницата изцяло предвид датите на падежите
за всяка вноска по процесния договор за кредит съгласно погасителния план към договора, приложен към исковата молба.
По отношение претенцията за договорна лихва:
Съгласно мотивите ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София, 21.11.2024 год., възнаградителната лихва се погасява с
изтичане на тригодишна давност за всяка дължима вноска, при което в случая и доколкото действието по прекъване на давността,
2
предприето от ищеца чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение е на 21.08.2024г., претендираната от ищеца за
възнаградителна лихва е погасена по давност предвид датите на падежите за всяка вноска по процесния договор за кредит съгласно
погасителния план към договора, приложен към исковата молба.
По отношение претенцията за законна лихва:
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане /
чл. 119 ЗЗД/. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава, за всяка вноски т.е законна лихва на ищеца върху главницата за всяка дължима вноска не се дължи,
доколкото е неоснователна претенцията му за главница.
С оглед изложеното исковете – предмет на производството следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
С оглед този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника съгласно списъка по чл. 80 ГПК,
представен от него в проведеното по делото открито съдебно заседание – в размер на 800, 00 лева за адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. С....р-н
Т......представлявано от управителите П...В.... и Х.... М.... срещу К. К. Н., **********, с адрес: Б. ис....кове за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми по сключен на 25.08.2017 година между К. К. Н., ********** и „Стик - Кредит“
АД договор за потребителски кредит № 508539, вземането по който с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.03.2024г. г. е прехвърлено от „Стик - Кредит“ АД като цедент на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както следва: сумата в общ
размер от 1939, 86 лв., от които главница в размер на 750, 08 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 153,
16 лв. за периода от 25.08.2017 г. до 25.08.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 1 036, 62 лв. за период от
25.08.2017 г. до 05.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1073/22.08.2024г. по ч.гр.дело №
2273/2024г. по описа на РС – Б...., като неоснователни, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПКАПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София,
п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П... В..... и Х... М..., чрез юрк. Е...Ц....да заплати на К.
К. Н., **********, с адрес: Б.....сумата в размер на 800, 00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б......в двуседмичен срок от връчването му на
страните.



Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3