Решение по дело №1097/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от и.д. Заместник-директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, чрез процесуален представител, както и касационна жалба от Ш. Д. А., от [населено място], чрез адвокат Н. срещу Решение № 35/04.03.2025 г. по АНД № 464/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Свиленград.

И.д. Заместник-директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител обжалва решението единствено в частта, с която е отменено Наказателно постановление № BG 2024/1000-264/НП от 18.04.2024 г. на и.д. заместник-директора на ТД Митница Бургас по отношение на отнемането в полза на държавата предмета на нарушението (пункт ІІ). Излагат се аргументи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с неправилно тълкуване на практиката на СЕС по отношение на непропорционалността на санкцията, а именно че в Решение по съединени дела С-717/22 и С-372/23, било посочено, че член 42 параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябвало да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за деянието, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, да е съобразен с изискването за пропорционалност. В решението на СЕС се посочвало и че съгласно член 42, параграф 2 от Митническия кодекс, когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми: имуществена санкция или глоба, но използването на израза „inter alia“ в разпоредбата свидетелствало, че списъкът на тези административни санкции не бил изчерпателен и че държавите членки можело да предвидят административни санкции, различни от упоменатите в тази разпоредба като мерки за конфискация на токи, предмет на нарушението. За да се гарантира възпиращият ефект на санкциите за митнически нарушения, при спазване на изискването за пропорционалност, извършителите на такива нарушения трябвало да бъдат лишени от икономическите изгоди от извършването им, както и че предвид преследваната от митническото законодателство цел, за да се защитят финансовите интереси на Съюза, конфискацията на тези стоки като допълнителна санкция, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза, се явява пропорционална, като същевременно е в състояние да възпре съответните оператори да нарушат произтичащите от този кодекс задължения и да извлекат изгода от това. Моли се за отмяна на въззивното решение в тази част и потвърждаване на наказателното постановление.

В касационната си жалба Ш. Д. А., чрез процесуалния си представител, излага съображения за отмяна на съдебния акт в оспорената му част, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в оспорваното решение не били посочени и анализирани доказателствата, не бил даден отговор на възраженията и липсвали мотиви какво съдът приема за установено и какво не, поради което решението страдало от съществени пороци, които следва да доведат до неговата отмяна. Липсвало ясно описание на нарушението като диспозитив в АУАН, наказателното постановление не било мотивирано, не ставало ясно дали нямало няколко съставени АУАН, стоките предмет на нарушението били развалени телефони и касаторът ги носил в Турция, за да бъдат поправени, т.е. същите нямали търговски характер. В НП била добавена стойност на предмета на нарушението, която не ставало ясно как била определена. Неясно била определена правната квалификация на нарушението, телефоните не били укрити, а били в чантата на А., поради което не ставало ясно имало ли нарушение или нямало, така както тези факти били описани; липсвали мотиви за приложение или не на чл. 28 от ЗАНН, а съдът неправилно бил приел, че не се касае за маловажен случай, тъй като стойността на предмета не покривала критериите за „големи размери и стойности“ в наказателното право. Като нарушение на процесуалните правила при съдебното производство се изтъкват отмяната на хода на съдебните прения и връщането на производството във фазата за събиране на доказателства и като порок се сочи несъбирането на всички относими доказателства и невъзможността за реализиране на правото на защита на Ш. А..

В писмен отговор ответникът по касационната жалба на Ш. А.- и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената касационна жалба от страна на нарушителя и счита, че решението е правилно и законосъобразно в частта, с която наказателното постановление е потвърдено. Оспорва доводите на Ш. А., изложени в жалбата и я счита за неоснователна.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касация по жалбата на Ш. А. - Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, чрез процесуалния му представител, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено в обжалваната част, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът и ответник по касация по жалбата на и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас – Ш. Д. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата и доразвива аргументите си за неправилна квалификация за нарушението, като едва в наказателното постановление за пръв път била посочена разпоредбата на Регламент 952/2013, която пък била неотносима и неясно посочена поради няколкото алтернативи; неясни били лицата, които определили стойността на стоките и нарушителя бил в невъзможност да възрази по оценката; Не били достатъчно индивидуализирани предметите на нарушението чрез техния IMEI; Нарушителят не бил индивидуализиран, тъй като веднъж бащиното му име било изписано като Д., а друг път като Д.. Моли се да бъде отменено решението в потвърдителната част и да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, намира касационната жалба на Ш. А. за неоснователна, а тази на и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас за основателна.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са депозирани в законоустановения срок от активно легитимирани лица срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 14.01.2024 година, около 18.30 часа на Митнически пункт „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, в посока Република Турция се намирал, управлявания от Щ. Р. А. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с рег.№ [рег. номер]. В автомобила имало двама пътници - Ш. Д. А. и Ш. В. А..

Във връзка с искане от Гранична полиция с № 3082/14.01.2024 за извършване на съвместна проверка, на основание чл. 22 от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове, следвало да се извърши проверка на автомобила.

Преди започването ѝ, пътниците били поканени от свидетеля А. К. К., в присъствието на колегата му-св.М. А. С. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи, но същите не декларирали нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ, свид. К., в присъствието на колегата си свид. К. А. А. извършил личен преглед на А., при който в мъжката му чанта, която последният носил през рамо, били открити 12 броя смарт телефони „*** ***“. Бил съставен Протокол за личен преглед с № 24BG0010150006/14.01.2024 г.,който бил подписан и от А..

След което свид. К., извършил митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, както и било извършено пролъчване, при което не били констатирани нарушения, за което бил съставен Протокол за извършена митническа проверка с № 24BG001015М002446 от 14.01.2024 година.

Били изискани обяснения от Ш. А., но същият не дал такива, а единствено посочил „[населено място], пазар ***“ в бланката за обяснения.

За установеното свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG14012024/1000/М-126 от 14.01.2024 г., който бил връчен лично на нарушителя, който не упражнил правото си в 7 дневен срок да изложи писмени такива пред административнонаказващия орган.

Предметът на нарушението 12 броя смарт телефони „*** ***“ били иззети с Разписка № 24000471/14.01.2024 г.

Стойността на стоките - предмет на нарушението била определена в общ размер на 2631.60 лв. от комисия, назначена със Заповед на Директора на ТД Митница Бургас.

Въз основа на съставения АУАН, и.д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, издал процесното Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 година, което било връчено на А. на 28.05.2024 година. С него била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ш. Д. А., за това че е направил опит да пренесе през държавната граница от България за Турция, без знанието и разрешението на митническите органи, стоки 12 бр. смарт телефони – нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, като извършеното не съставлявало престъпление. С процесното НП на нарушителя било наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2631.60 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Въз основа на събраните доказателства и изслушаните експертизи Районен съд – Свиленград е приел че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на изискванията на процесуалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения, че нарушението е установено и описано по несъмнен начин, че АУАН е надлежно връчен и не се нарушава правото на защита на нарушителя, поради погрешното изписване на буква в бащиното му име. По материалния закон, въззивния съд приема че е безспорно установено описаното нарушение и неговото авторство, а именно опит на Ш. Д. А. да пренесе стоки – 12 бр. смарт телефони, през държавната българо-турска граница в посока Турция без знанието и разрешението на митническите органи. Същият също намира, че нарушението е правилно квалифицирано по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като не са изпълнени задълженията на нарушителя по чл. 66, ал. 1 от ЗМ да декларира стоките по смисъла на чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, а именно „Декларирането е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начин желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока“. В настоящия случай въззивния съд приема, че е било налице задължение за писмено деклариране на основание чл. 68вр. с чл. 62 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, което е следвало да се изпълни чрез попълване на унифициран формуляр ЕАД – представляващ писмена митническа декларация и след като такава не е попълнена, то нарушението е извършено. Съдът е приел, че не се касае за изключение по Регламент (ЕИО) № 918/83 на съвета от 28.03.1983 г., нито се касае за нетърговски стоки по смисъла на чл.1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 02.07.1993 г. или освободените от мита стоки по чл. 203 и следващите от Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. С атакуваното решение, РС –Свиленград е намерил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

По отношение на наказанието, въззивния съд е намерил, че правилно е оразмерена санкцията от административнонаказаващия орган, а именно в нейния минимален размер равняващ се на 100% от стойността на недекларираните стоки, но същата е неправилно изчислена. Съдът е приел, че стойността на процесните телефони по реда на хипотеза втора от § 1, т. 38 от ДР на Закона за митниците следва да се определи като се извади стойността на включения ДДС и санкцията следва да бъде определена в размер на 2300,00 лв., в унисон с кредитираното заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза.

На следващо място РС Свиленград е приел, че НП било незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, като се позовава на тълкуването на Съда на Европейския съюз на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013, а именно че всяка държава - членка трябва да предвиди в националното си законодателство административни или санкционни мерки, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С-255/2014, EU: C:2015:475, т. 22 и Решение по дело С-665/18) и се прави извод, че СЕС тълкува, че не се допуска национална правна уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция, и на отнемане в полза на държавата, която се възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим, т.е. наложената с наказателното постановление санкция била непропорционална.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Свиленград, по отношение на установеността на нарушението, неговото авторство и липсата на процесуални нарушения, както и по отношение на изменението на наказателното постановление в частта относно определената в по-нисък размер санкция. На следващо място касационния състав установи, че при постановяването му, Районен съд - Свиленград не е допуснал процесуални нарушения, от категорията на съществените. Соченото от процесуалния представител на Ш. А. като процесуално нарушение възобновяване на съдебното следствие и събиране на доказателства, на практика не е процесуално нарушение. Чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК за неуредените въпроси по производствата по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на основание чл. 294, ал.2 от НПК и в светлината на принципа на служебното начало и разкриване на обективната истина, съдът законосъобразно е възобновил хода на съдебното следствие, назначил е експертиза, изслушал е свидетел и е събрал писмени доказателства, в изпълнение на оплакванията на процесуалния представител на касатора и ответник по касация А., за недоказаност на нарушението. В НПК не е предвидена ранна преклузия на събирането на доказателства, а принципа за състезателност на страните отстъпва пред принципа на разкриване на обективната истина, поради което правилно въззивния съд в изпълнение на правомощията си дадени от чл. 107, ал. 2 от НПК, където изрично се въвежда възможността за събиране на доказателства от съда по негов почин, е събрал необходимите доказателства.

По отношение на оплакванията за немотивираност на съдебния акт, съдът намира, че въззивния съд пространно е изложил доводите си, изброил е и е анализирал събраните доказателства, ясно е мотивирал позицията си по съществените въпроси предмет на делото, отговорил е на поставените пред него възражения и непротиворечиво е мотивирал съдебния си акт в степен както страните, така и касационната инстанция да могат да разчетат ясно неговата воля.

По съществото на спора съдът намира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Посочени са по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Не се споделя възражението от касационната жалба на нарушителя, че стоките не били достатъчно индивидуализирани, за същите са посочени вид и марка, а самите те са иззети и съхранени в ново състояние, поради което няма опасност нито от объркване на предмета на нарушението, нито от неговата подмяна, доколкото се касае за потребими вещи от определен вид. По отношение на оплакването в жалбата, че в АУАН не били посочени възраженията или обясненията на нарушителя, съдът намира на първо място, че няма законово изискване писмените обяснения на нарушителя да бъдат инкорпорирани в текста на АУАН, а на второ място, отбелязаното от него „[населено място], ***“, съдът не зачита като смислени обяснения, що се отнася до неговите възражения –дадена му е възможност да впише възраженията си, но същият не се е възползвал, а в законоустановения срок не е депозирал такива, поради което и това оплакване не се споделя.

Действително осъществената фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Поради това не се споделят възраженията в този смисъл. Не се установиха доказателства, които да опровергават фактическите изводи направени в решението. Не се установиха твърдените разминавания във фактите посочени в АУАН и НП, напротив установява се пълна идентичност на описаните съставомерни факти.

Не се споделя възражението на процесуалния представител на касатора и ответник по касация А., че в наказателното постановление имало допълване на факти, като единствено такова допълване се сочи да е стойността на стоките. Стойността на стоките не е съставомерен белег на нарушението извън определяне на санкцията, поради което и невключването ѝ в АУАН не представлява процесуално нарушение. Правото на защита на нарушителя не е нарушено от липсата на информация за лицата изготвили оценката на процесните стоки, а е разгърнато пълноценно, като във фазата на съдебно оспорване е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, поради което и не се споделя възражението в този смисъл.

Безспорно е установено, извършеното нарушение. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ „който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките“. Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните елементи:

1. пренасяне или превозване
2. стоки, т.е. предмети с търговски характер
3. през държавната граница, или
4. опит за това,
5. незнание на митническите органи /т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи/ и

4. липсата на разрешение.

Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според митническата стойност на стоките – предмет на нарушението.

Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че касаторът е направил опит да пренесе (тъй като не е управлявал превозното средство, за да превозва и не е преминал граничната линия, за да довърши нарушението) през държавната граница между Република България към Република Турция стоки, които не е декларирал пред митническите органи /чл. 66, ал. 1 ЗМ/. Под деклариране се има предвид липсата на знание, т.е. бездействие да се предостави информация на митническите органи и без разрешението им, които обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства и изпълват всички съставомерни елементи на нарушението.

Не се споделя възражението в касационната жалба, че 12те броя телефони нямали търговски характер, тъй като от броя на предметите, тяхното състояние, а именно - ново и мястото, на което са били съхранени е видно, че същите не са нито за лична употреба, нито следвало да се сервизират, както твърди нарушителя.

Не се споделя възражението, че посочването на чл. 158 от Регламент ЕС № 952/2013 г. и връзката му с останалите разпоредби нарушавало правото на нарушителя да разбере какво е извършил. Релевантни са посочените разпоредби и правилно е квалифицирано нарушението както и правилно е посочил въззивният съд.

Правилно е определено, че не се касае за маловажен случай, тъй като нито стойността, нито броя на стоките разкриват по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на този вид нарушения. Няма доказателства и за занижена обществена опасност на самия деец. Непопадането на стойността в критериите за големи размери по смисъла на наказателното право е отчетено при определянето на отговорността като административно наказателна, за сметка на наказателната такава и квалифицирането на деянието като нарушение, а не като престъпление, поради което не може да намери място при квалифицирането на деянието като маловажен случай, като същата очевидно не е явно незначителна.

Настоящия състав на касационната инстанция намира, че правилно е определена стойността на предметите на нарушението, а именно според § 1, т. 38 от ДР на ЗМ: Стойност на стоки при износ, за целите на административнонаказателната отговорност, е:

1. или цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница
2. или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.

Изрично в разпоредбата е посочено, че цената следва да е без ДДС.

Кредитираното заключение на съдебно-икономическата експертиза е определило стойността на телефоните, съгласно състояние, марка и модел, на 2300 лв. без да е включена в цената ДДС, поради което напълно законосъобразно санкцията е изменена в съдебното решение в тази част същото следва да се потвърди.

По отношение на т. ІІ от наказателното постановление и частта на атакуваното съдебно решение в частта му за отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата настоящия касационен състав намира следното:

В случая налагането на глоби за нарушенията по чл. 233, ал. 1 и ал. 3 от ЗМ и едновременно с това отнемането в полза на държавата на предмета на нарушенията по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, не противоречи на правото на ЕС, доколкото наказанията са съобразени с тежестта на деянията и със субективното отношение на извършителя към тях. В този смисъл не се споделя възприетото от въззивния съд, че не се допуска национална правна уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция и на отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

В чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е предвидено, че който извърши описаното нарушение, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

Съгласно чл. 233, ал. 6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза гласи: „Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“, а според параграф 2 „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.“

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Касационната инстанция в настоящия си състав, намира, че в случая посочените в решението на СЕС обстоятелства са налице, за да се приложи както наказанието глоба, така и отнемане на стоките, предмет на нарушението.

Установено е, а и не е спорно между страните по делото, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – 12 бр. смарт телефони [Марка] модел „***“, принадлежат на извършителя на нарушенията по чл. 233, ал.1 от ЗМ, касатор и ответник на касация Ш. Д. А..

Установи се, че на същият е вменена отговорност за нарушенията. Нарушението е извършено виновно – при пряк умисъл, предвид факта на укриването на стоките в собствената му мъжка чантичка през рамо и с оглед това, че той не е декларирал стоките пред митническите органи, въпреки законовото задължение да стори това, което му е било и добре известно поради факта на осъществявани от него пътувания извън страната, видно от Справка 32-1109280/09.12.2024 г. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че А. е знаел за наличието на процесните стоки и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им.

Същевременно предвид, че санкционният режим на чл. 233, ал. 1 от ЗМ съобразно националното ни законодателство дава възможност за преценка какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението в пределите предвидени от законодателя, то същия е съобразен и с изискването за пропорционалност .

Така установеното обосновава кумулиране на санкциите по чл. 233, ал. 1 от ЗМ с тази по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта на наказанията „Глоба“ и „Отнемане“ се явява в съответствие с тежестта на осъществените нарушения. С налагането им се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянията е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването им. С налагането на коментираните наказания се постига ефективно възпиране всеки от извършване на подобни нарушения.

Поради този извод основателна се явява касационната жалба на и.д. зам.директор на ТД на Митница Бургас, а касационната жалба на Ш. Д. А. се явява неоснователна, поради което Решение № 35/04.03.2025 г. по анд 464/2024 г. по описа на РС –Свиленград, следва да се потвърди в частта, с която Наказателно постановление № BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 г. е изменено като е намален размера на наложеното административно наказание – „Глоба“ от 2631,60 на 2300 лв., а в частта с която е отменено същото по пункт II относно отнемането на 12 бр. смарт телефони „*** ****“ в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ и е постановено връщането на вещите на нарушителя, следва да се отмени като вместо него се потвърди наказателното постановление в останалата част.

Разноски: С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касатора и ответник по касационната жалба на Ш. А. и.д. зам.директор на ТД на Митница Бургас се дължат разноски. Касае се за дело, което не се отличава с фактическа сложност, но пък се касае за двама касатори и европейска легислатура и съдебна практика, проведено е само едно съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на посочения по-горе, а е депозирана писмена молба, поради което съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

По отношение на разноските за първата инстанция, съдът намира следното: с оглед изхода от спора, а именно при едно нарушение с две санкции следва да се присъдят разноски по съразмерност, като право на това възниква за ТД митница Бургас в размер на 201 лв. при направени разноски от 150 лв. за депозит за експертиза и 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За Ш. Д. А. възниква право да му бъдат присъдени разноски в размер на 126 лв. по съразмерност след направени такива за 600 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждения на вещи лица.

 

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 35/04.03.2025 г. по АНД 464/2024 г. по описа на РС- Свиленград в частта, с която е изменено Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 година на и.д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Ш. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица],***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „ГЛОБА” като е намален размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 2631,60 лв. на 2300,00 лв.

ОТМЕНЯ Решение 35/04.03.2025 г. по анд 464/2024 г. по описа на РС- Свиленград в останалата му част, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 година на и.д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас в частта му по пункт ІІ, с която с която от Ш. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица],***, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на държавата -12 броя смарт телефони „***“.

ОСЪЖДА Ш. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица],***, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 201 /двеста и един/ лева, представляваща разноски за производството пред РС-Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, да заплати на Ш. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица],***, сумата в размер на 126 /сто двадесет и шест/ лева, представляваща разноски за производството пред РС-Свиленград.

ОСЪЖДА Ш. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица],***, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.