РЕШЕНИЕ
№ 19152
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110124171 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. А. А. с ЕГН: ********** и К. А.
А. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: **************** срещу ****************, с код
по БУЛСТАТ: *************, с искане да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищците са собственици при равни квоти на ********** с идентификатор
************, адрес: *************************, с площ от 616 кв. м., предназначение на
територията - урбанизирана с ниско застрояване, номер по предходен план
*************************
Ищците се легитимират като собственици
********************************собственици въз основа на давностно владение.
Ищците сочат, че са наследници - синове на******* А. с ЕГН: **********, б. ж.
на*******иНДА, починала на ****** г.
Поддържа се, че с удостоверение ***********************
А. е предадена безвъзмездно и за вечно ползване **********************************
Сочи се, че на основание оценителен протокол **************., издаден от
Териториална общинска администрация „***************“, копие представено на съда, се
установява, че цената на получената земя от 600 кв. м. е била оценена на 57 000 лева,
съответно по 70 лева на кв. м., като общата стойност е била намалена с 20 % поради
ограничение на вещни права. Този оценителен протокол е бил издаден на основание Заповед
************** година на Кмета на ************, а въз основа на оценителния протокол е
била издадена и квитанция на името на сина - Н. А. за сумата от 57285 лева
на*********година.
Твърди се, че с нотариален а*************************- Н. А. А., К. А. А. и
тяхната майка - НДА са били признати за собственици на следния недвижим имот: 600/700
идеални части от цялото празно място от 700 кв. м., съставляващо имот
*****************************на бетонова основа без строителни книжа.
Поддържа се, че поради непрецизна техника измерването на имота не е извършвано
точно и правилно, считано от 1967 г., поради което действителната квадратура на имота не е
1
била 700 кв. м., а оттам и невярно впоследствие в съставяните документи се отразява
съсобствеността върху имота - 600/700 ид. части за ищците и техните наследодатели и
100/700 ид. части за ***. - в Удостоверение № ****, оценителен протокол № * и нотариален
акт № *********** г. по описа на нотариус ****** при СРС. В същите процесният имот
**************************но в действителност площта на имота винаги е била
значително по-малка - 616 кв. м.
Сочи се, че от друга страна, ответникът от 1967 г., когато е предоставено правото на
безвъзмездно и вечно ползване на наследодателя на ищците до настоящия момент не е
упражнявал правата си на собственик/съсобственик върху имота, придобил ги по силата на
закона, в това число не е осъществявал фактическа власт в имота. Такива действия по
отношение на процесния имот ответникът не е извършвал дори и след трансформирането на
правата на ползване в права на собственост.
Твърди се, че за периода от ************г. до настоящия момент ищците и техните
наследодатели са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владението върху целия
**********, независимо от квадратурата, с която се е обозначавал в различните документи
за изминалите години, считано от *********г. Упражняваната от тях фактическа власт не е
била смущавана от ответника, от съседи или други трети лица, нито е имало спор относно
границите. Ищците считат, че са придобили по силата на покупко-продажба и по силата на
давностно владение собствеността върху целия ********** с идентификатор ************,
който съгласно приложената скица е с площ от 616 кв. м. и с адрес в ****************
Сочи се, че процесният имот, върху който през 1967г. е предоставено по ПМС
правото на безвъзмездно и вечно ползване, за изминалите 60 год. в действителност никога
не е променял своите ограждения, а оттам и квадратурата, върху която ищците са
упражнявали владение и фактическа власт. Огражденията, които са били направени с
участието на държавните институции през 1966 г. и са очертали границите със съседните
имоти и улица, са останали същите до настоящия момент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който иска се оспорва като
недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че **************** е собственик на част от процесния недвижим
имот с идентификатор: ************ - 16 кв. м., които са предмет на правния спор и са
предоставени от общината, за ползване по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди
се, че ищците не притежават релевантна активна легетимация към собствеността, не са
бивши собственици, или правоимащи наследници, не се легетимират с удостоверение за
наследници спрямо спорната част, а също така не разполагат с писмено надлежно оформено
пълномощно от правоимащо лице, с което да са и делегирани някакви конкретни права и
правомощия от титуляр - носител на вещните права. С тези доводи се оспорва активната
процесуална легитимация на ищците.
Като неоснователни се определят претенциите за придобито право на собственост на
основание давностно владение върху процесиите 16 кв. м. от имота. Сочи се, че за да се
придобие по давност следва да е налице владеене на конкретен имот, което трябва да е
добросъвестно, непрекъснато, спокойно, явно и с намерението да се държи вещта, като своя,
като имотът следва да е годен обект на придобивната давност и за твърдяния период на
фактическа власт да не е бил държавна или общинска собственост. Посочва се, че видно от
представената по делото кореспонденция, е налице отказ от изкупуване на 100 кв. м., част от
които са и процесиите 16 кв. м., както и отказ да се узакони и постройката върху имота на
ищците, поради неизяснена собственост и липса на градоустройствена обосновка (Протокол
№ 3/20.01.1999 г.) Т.е. общината ясно и категорично, чрез действията си заявява и защитава
по недвусмислен начин правото си на собственост и своите интереси, като сочи, че от
изложеното по-горе и е видно, че процесния имот е общинска собственост, предоставен от
общината за ползване по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно се посочва, че с
оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС от 1951 г. до 1990 г. не е могло да се придобива по
2
давност вещ – социалистическа собственост, а от 1990 г. до 1996 г. не може да се придобива
по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Сочи се, че по силата на §1 от
Закон за изменение и допълнение на ЗС срокът за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 8 март 2022 г.- датата на влизане в сила на
Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 16/2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищците фактически твърдения и формулираният петитум дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците са собственици
при равни квоти на ********** с идентификатор ************, адрес: -****************с
площ от 616 кв. м., предназначение на територията - урбанизирана с ниско застрояване,
номер по предходен план *************************
По допустимостта на производството:
Установителните искове, уредени в чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на
субективни материални права, като с тях титулярът на правото може да иска по съдебен ред
да се установи съществуването или несъществуването му със сила на пресъдено нещо. В
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от
установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове
– положителни или отрицателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.
За предявяването на установителен иск наличието на правен интерес е положителна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи
служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото
приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на
ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в
зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните
страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.
Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес
от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен
случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т. 1 от
ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията,
като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията (в този смисъл е Определение № 144
от 13.04.2020 г. по описа на ВКС по ч. гр. д. № 4846/2019 г., III г. о., ГК). Обратното би
означавало да се защитава право, което може и да не съществува. На изследване трябва да
подлежи въпроса дали това право се оспорва от ответника.
В конкретния случай настоящият състав приема, че ищците, избрали да се защитят с
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, имат интерес от
предявяването му само по отношение на 16 кв. м. от процесния имот (за които твърдят, че са
собственици на основание давностно владение), предвид оспорването на правото на
собственост на ищците върху същите от страна на ответника, позоваващ се на права
изключващи правата на ищците, а именно, че процесните 16 кв. м. са част от улична
3
регулация, респ. са общинска собственост. От изложеното следва, че иска за останалите 600
кв. м. от процесния имот се явява недопустим поради липса на правен интерес, с оглед което
производството в тази част следва да бъде прекратено.
По основателността на иска:
За основателността на иска е необходимо ищците да докажат, по реда на пълното и
главно доказване, основанието, от което произтича правото им на собственост върху
процесните 16 кв. м. от ********** с идентификатор ************, а именно на основание
придобивна давност, респективно да докажат, че те и/или техните наследодатели са
упражнявали фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за твърдените
периоди с намерението да своят процесните 16 кв. м. от имота, т. е. да придобият
собствеността върху същите.
За да разреши спора за собственост, съдът трябва на първо място да установи дали
правата, които предявяват страните, се отнасят за един и същ обект. Идентичността следва
да бъде установена с категоричност и не може да почива на предположения (в този смисъл е
решение № 60078 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2020 г., II г. о., ГК).
За изясняване на спора от фактическа страна и установяване идентичността на
процесния имот, а именно на ********** с идентификатор ************, с адрес:
******************* с площ от 616 кв. м., предназначение на територията - урбанизирана с
ниско застрояване, номер по предходен план ************************* по делото е
назначена, изслушана и приета при липса на възражения от страните съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л. М.. От заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че имот с
площ от 616 кв. м. е нанесен в кадастралната карта с идентификатор ************, като
същият е извън обхвата на плана за регулация. Вещото лице е извършило оглед на имота и
геодезическо заснемане на границите му, като са заснети и съществуващите на терена
огради на имота. Експертът е изработил комбинирана скица (приложение 1 към
експертизата), на която процесният имот е отразен по три начина: така както е нанесен в
кадастралната карта; както е отразен в предходния кадастрален план и както е заснет по
изградените на терена огради. При анализа на комбинираната скица вещото лице е
констатирало следното: изградените на терена огради на имота не съответстват на границите
по кадастрална карта и по предходен кадастрален план, като по КККР, ПИ ************ е с
площ от 616 кв. м. (нанесен на приложение 1 по черните линии и по черни букви:
А;Б;В;Г;Д;Е;Ж;А), по предходен РП е с площ от 597 кв. м. (нанесен на приложение 1 по
зелените линии и зелени букви: А;Б;В;Г;Д;Е;А), по геодезическо заснемане по изградени
огради е с площ от 693 кв. м. (нанесен на приложение 1 по червените пунктирни линии и
червени точки: 1;2;3;4;5;6;7;8;9;10;1). Експертът е установил, че съседите на процесния имот
през годините са били следните: към 31.01.1967 г. (когато имота е предоставен на АС А., с
площ от 700 кв. м.): от изток - ПЙС, от запад – път, от север - не е посочен съсед и от юг -
ИНИ; по предходния КП и по нотариален **********.: от север - ПИ с
*******************със собственици ЛГГа и ЦГИ, от изток - ПИ с
и********************************
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява,
че спорните процесни 16 кв. м. от ********** с идентификатор ************ се намират
между точки 2, 4, 3, 5, 6 и т. Е на комбинираната скица (приложение 1 от СТИ), като същите
попадат в уличната регулация на района, която е отразена и в кадастралната карта.
Експертът посочва, че в района на процесния имот има само улична регулация, но не и
дворищна такава.
Според чл. 3, ал. 2 ЗОС публична общинска собственост са имотите и вещите,
определени със закон; имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на
местното самоуправление и местната администрация; други имоти, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския
съвет.
4
Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен
устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената
система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За
осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си,
определена с плана, но не повече от 25 на сто.
С оглед заключението на вещото и като взе предвид горепосочените разпоредби
настоящият съдебен състав намира, че процесните 16 кв. м. имат статут на публична
общинска собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС имотите и вещите -
публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, респективно
ищците не могат да придобият правото на собственост върху същите на заявеното от тях
придобивно основание – давностно владение, съответно искът се явява неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид посочената законова забрана за придобиване по давност на публична
общинска собственост, каквато се установи, че представляват спорните 16 кв. м. от
горепосочения имот, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда останалите събрани по
делото доказателства за установяване фактическия състав на придобивната давност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, каквито
същият своевременно е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като взе предвид фактическа и правна сложност на делото – същото е
приключило само в едно открито съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 250 лева, които следва да бъдат заплатени по равно от всеки един от
ищците, а именно по 125 лева всеки.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от Н. А. А. с ЕГН:
********** и К. А. А. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: **************** срещу
************, с код по БУЛСТАТ: *************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици при равни квоти на 600 кв. м. от ********** с идентификатор
************, адрес: ******************, целият с площ от 616 кв. м., предназначение на
територията - урбанизирана с ниско застрояване, номер по предходен план
************************* които 616 кв. м., са обозначени на комбинирана скица -
приложение 1 към СТИ /л. 71/ по черните линии и по черни букви: **************
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. А. с ЕГН: ********** и К. А. А. с ЕГН:
**********, и двамата с адрес: **************** срещу*************, с код по БУЛСТАТ:
*************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищците са собственици при равни квоти на 16 кв. м.
от ********** с идентификатор ************, адрес:******************** с площ от 616
кв. м., предназначение на територията - урбанизирана с ниско застрояване, номер по
предходен план ************************* които 16 кв. м. се намират между точки 2, 4, 3,
5, 6 и т. Е, обозначени на комбинирана скица - приложение 1 към СТИ /л. 71/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК Н. А. А. с ЕГН: **********, с
адрес: ******* да заплати на ****************, с код по БУЛСТАТ: *************
сумата от 125 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК К. А. А. с ЕГН: **********, с
5
адрес: ************ да заплати на ****************, с код по БУЛСТАТ: *************
сумата от 125 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението в прекратителната част има характер на определение и подлежи н
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните. В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6