№ 491
гр. Благоевград, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 2700/29.12.2023 г., подадена от К. А. Р., ЕГН ********** и К. Ф.
К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б. ул. ***, чрез адв. Г. Ю., със съдебен
адрес гр. Б., ул. ***, срещу Решение № 745/06.11.2023 г., постановено по гр .д.
№ 43/2023 г. по описа на РС – Благоевград. С атакуваното решение са
отхвърлени предявените от въззивниците искове, а именно: да бъде признато
за установено, че ищецът К. Ф. К. на основание изтекла погасителна давност в
периода след приключване на съдебното дирене по ч. гр. д. № 614/2013 г. по
описа на PC Благоевград - 15.03.2013 г., не дължи на ответника сумите, както
следва: 17 517.78 лв. главница по договор за кредит от 03.05.2007 г.; 2 521.40
лв. - лихва за периода от 18.10.2012 г. до 10.03.2013 г.; 2 521.40 лв. - лихва за
периода от 18.01.2012 г. до 10.03.2013 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 11.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
403.20 лв. заплатена държавна такса по сметка на PC - Благоевград; 651.60 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които е било образувано изп. дело №
115/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 798 на КЧСИ и с район на действие ОС -
Благоевград; да бъде признато за установено, че ищецът К. Ф. К., на
основание изтекла погасителна давност в периода след приключване на
съдебното дирене по ч. гр. дело № 436/2013 г. по описа на PC - Благоевград, не
дължи на ответника сумите: 7 407.79 евро главница по договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2008 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 1
1
955.64 евро - лихва за периода от 16.06.2012 г. до 17.02.2013 г.; 367.43 лв. -
заплатена държавна такса по сметка на PC Благоевград; 617.44 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които е било образувано изп. дело №
114/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 798 на КЧСИ и с район на действие ОС -
Благоевград; да бъде прогласено за нищожно споразумение за встъпване в
дълг и обединяване и разсрочване на парични задължения с изх. № 19-С
00329/25.03.2019 г., поради противоречие със закона и поради липса на
съгласие при сключването му, при условията на евентуалност - като сключено
при противоречие със закона - чл. 102 от ЗЗД, при заобикаляне на закона - чл.
102 от ЗЗД и при липса на съгласие.
За да постанови този краен резултата, Районен съд - Благоевград се мотивирал
следното: ответникът е материалноправният носител на процесните
вземания, които е придобил, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности и изтеклите лихви, по силата на договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 28.09.2018 г.; ищецът К. узнал за сключения
договор, тъй като било видно от представените доказателства, че извършил
доброволни плащания по сметка на дружеството ответник, касателно периода
11.02.2019 г. – 07.03.2019 г.; в процесния казус погасителната давност относно
вземанията, предмет на влезли в сила заповеди за изпълнение по реда на чл.
417 ГПК, е в рамките на пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД); към датите на влизане
в сила на заповедите за изпълнение по чл. 417 от ГПК, давността за
присъдените с тях вземания била спряна по силата на самия факт, че за
тяхното събиране са протичали изп. д. № 114/2013 г. и 115/2013 г., двете по
описа на ЧСИ Г. Стойнева, следователно - петгодишната давност се
възобновявала или от прекратяването на двете изпълнителни дела, ако този
факт изпреварвал датата на обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, или от нея, ако я следва; по
двете изпълнителни дела били изпратени запорни съобщения на дата
14.02.2017 г., поради което и погасителната давност на двете задължения
изтекла на 14.02.2023 г., докато исковата молба била предявена на 10.01.2022
г.; по отношение на искането за обявяване нищожността на споразумението за
встъпване в дълг на няколко различни основания, съдът приел, че длъжниците
били запознати с извършеното прехвърляне на вземания, като към датата на
сключване на процесното споразумение вземанията по двете изпълнителни
дела не били погасени по давност.
2
Във въззивната жалба се настоява, че решението на първата инстанция е
неправилно, тъй като по делото не било установено цесионерът да е придобил
по силата на договорно правоотношение с цедента процесните парични
вземания. Първоинстанционният съд в своето решение не обсъдил, че
посочените изпълнителни производства били прекратени поради настъпила
перемпция, а ответното дружество въобще не било конституирано като
взискател. К. от своя страна в нито един момент не бил уведомен за
настъпилото частно правоприемство, като това не следвало от извършваните
от длъжника доброволни плащания в периода 11.02. - 07.03.2019 г. По делото
не били представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземане. По отношение
на исковете за недействителност на атакуваното споразумение за встъпване в
дълг се възразява единствено, че първоинстанционният съд не предложил
никакъв доказателствен анализ, поради което в тази част решението следвало
да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане. С жалбата доказателствени
искания не са направени, като се претендират разноски.
В срок е постъпил отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на
въззиваемото дружество ""Еос Матрикс" ЕООД, в който се оспорват всички
възражения на въззивниците и се акцентира, че правните съображения на
съда, послужили за отхвърляне на исковете, били правилни и
законосъобразни. Цитира се съдебна практика, според която било без значение
уведомяването на длъжника за цесията, тъй като този факт не влияел върху
дължимостта на вземането, то продължавало да съществува и следва да бъде
удовлетворено от съдебния изпълнител, като единствено в случай, че
длъжникът изпълни задължението на предишния кредитор може да се
освободи от отговорност, какъвто обаче не бил процесният случай. Отделно се
възразява, че по делото били приобщени доказателства за настъпилото частно
правоприемство. Акцентира се, че кредиторът не бездейства, когато срещу
него е предявен отрицателен установителен иск, тъй като той не разполага с
насрещен осъдителен иск, поради което погасителна давност в хода на това
производство не тече. Отхвърлят се съображенията за нищожност на
споразумението от 25.03.2019 г., сключено между К. Р. и въззиваемото
дружество. Иска се потвърждаване на атакуваното от въззивниците решение.
Навежда се и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, но в случай, че
съдът измени или отмени акта на първата инстанция.
3
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262
ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока за
обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.
Въззивниците са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл.
83, ал. 2 ГПК с Определение № 420 от 04.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 211 по описа
за 2025 г. на ОС - Благоевград.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-
докладчик на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в.гр.д. № 500 по описа за 2025 г. в открито съдебно заседание за
17.06.2025 г. от 10:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4