Решение по дело №6784/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -17 състав, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                               ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА         

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 6784 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението З. „А.” АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител Г.К., постановено на 23.04.2019 г., по изп.д. № 20199240400373 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Претендира присъждане на разноски за защита в производството по подадената частна жалба.

Взискателят по изпълнителното дело – Р.А.Р., оспорва подадената жалба. Посочва, че определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е съобразено с извършените от адвоката в хода на изпълнението дейности.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

 

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20199240400373 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените материали по изп.д. № 20199240400373 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя Р.А.Р. срещу длъжника – З. „А.” АД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 12.03.2019 г., издаден по гр.д. № 2368/ 2018 г. по описа на САС, а именно на сума в размер на 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази суми от 07.10.2014 г. до окончателното й плащане, както и законна лихва върху доброволно платената сума от 200 000 лв. за периода от 07.10.2014 г. до 17.09.2016 г.

Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от адвокат Р.М.. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните по него са уговорили, че ангажираният адвокат се съгласява да окаже на взискателя адвокатска помощ безплатно по настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът има право в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което в хода на изпълнителното производство се определя от съдебния изпълнител в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв - Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/, и неговото заплащане трябва да се възложи на длъжника.  

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя, който към датата на образуване на изпълнителното производство е от 185 304, 64 лв. трябва да се определи като 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/, а именно от 2 618, 04 лв.

От договора за правна защита и съдействие, представен в изпълнителното производство, се установява, че на адвокат Мутафова е възложено да извърши всички действия по събиране на дължимите на взискателя суми, което означава, че на нея е възложено да извърши всички необходими действия за защита на неговите права в изпълнителното производство, което включва както извършването на правни действия по образуване на изпълнително дело, така и такива по осъществяване на процесуално представителство по това дело. Ето защо минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката за извършената защита, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 2 818, 04 лв.

Предвид изложеното се налага изводът, че в хипотезата на чл. 28 ЗАдв съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение под размерите, посочени в чл. 10 от Наредбата, т.е. в случая под 2 818, 04 лв. без ДДС и съответно 3 381, 65 лв. с ДДС, който следва да се включи в размера на възнаграждението в случая в каквато насока е практиката на ВКС - Определение № 112 от 01.03.2019 г., постановено по ч. т. д. № 141/2019 г. по описа на ВКС, І т.о. При съобразяване на това ограничение, както и на липсата на фактическа и правна сложност на делото и на това, че то е приключило с извършено от длъжника плащане на целия дълг и следователно в хода му не са извършени никакви действия по осребряване на конкретно имущество, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя адвокат в размер от 3 381, 65 лв., който е равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата с начислено върху него ДДС. Възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е по-ниско от тази сума, което прави подадената частна жалба неоснователна.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от З. „А.” АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител Г.К., постановено на 23.04.2019 г., по изп.д. № 20199240400373 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.