№ 478
гр. ., 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110170576 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответницата С. Д. Ж., в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител –
клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в град ., ж.к. „.“ бл. ., вх. А, ет. 4, ап. 10, с абонатен
номер ., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставил до имота топлинна енергия, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „.“ ЕАД в края на отчетния период на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума
1
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от за
продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
град ., в сила от 10.07.2016 г., С. Ж., като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите
суми в размер, както следва: 1169,88 лева – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 228,85 лева- лихва за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., начислена върху главницата
за доставена топлинна енергия, 29,68 лева главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
и сумата от 7,13 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024
г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.07.2024 г. до окончателното й
заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело №
42561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на
ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези
съображения „.“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на исковете за сумата от 1169,88 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот с адрес: град ., район .,
ж.к. „.“ бл. ., вх. А, ет. 4, ап. 10, с абонатен номер ., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.07.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 228,85 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 29,68
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
11.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7,13 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр.
дело № 42561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.08.2024 г.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата
С. Ж., чрез пълномощника си адв. К., оспорва исковите претенции по
2
основание, оспорвайки качеството си на потребител на топлинна енергия в
имота. В тази връзка оспорва авторството на представен по делото документ –
молба за откриване на партида с довод, че почеркът и подписът в същия не са
на ответницата. С отговора се въвежда възражение за погасяване по давност
на главницата за месец май 2021 г. в размер от 68,15 лева, намирайки за
приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Заявява, че не
оспорва вземанията по размер, извън погасената по давност сума, както и, че е
доставена топлинна енергия в претендирания размер. Оспорва се
дължимостта на лихва за забава, поради липсата на доказателства за
извършено от ищеца публикуване на сумите в сайта на дружеството или по
друг начин, а оттук и изпадането на ответната страна в забава. Счита, че не е
налице основание за дължимост и на сумите за дялово разпределение,
доколкото същото се извършва от трето лице при липсата на основание за
това. Посочва, че от ищеца не са ангажирани доказателства относно размера
на дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, че същото е
в рамките на процесния период, както и относно датата, на което е платено. С
тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на предявените искове
поради недължимост на сумите по основание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между
него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано
от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата по
отношение на процесния имот), през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от ищеца по силата на
сключен договор с процесната етажна собственост, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
3
По наведеното възражение за изтекла давност, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства, основаващи спиране/прекъсване на
давностния срок за вземанията.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото
писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот и
писмо от ., район „.“, удостоверяващо идентичност между жилищeн блок 7а,
вх. А в ж.к. „. – V част“ и жилищен блок ., вх. А в ж.к. „. 1“ (л. 14-16 от
делото), както и от неоспореното приложение към протокол от 21.10.2012 г. за
проведено заседание на общо събрание на собствениците в сградата, където се
намира процесния имот и приложения към него неоспорен списък на
собствениците, подписан от всеки от тях (л. 22-24), се установява, че
собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в
гр. ., ж.к. „. 1“ бл. ., вх. А, ет. 4, с абонатен номер . в процесния период е била
ответницата, чието право на собственост е възникнало по силата на договор за
дарение с нейните родители, за което е съставен нотариален акт от 09.03.1995
г. (л. 14-15 от делото). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответната страна се явява потребител на
доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за
заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди
в него през процесния период. Качество „битов клиент“ ответницата е
придобила по силата на закона едновременно с придобиването на правото на
собственост върху топлоснабдения имот и това качество не е поставено в
зависимост от евентуално изразена от последната воля за това, обективирана в
изявление до ищеца за откриване на партида. Последното би имало значение,
ако ответницата ползваше имота на облигационно основание, напр. по силата
на сключен договор за наем, какъвто не е настоящия случай.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
4
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за целия исков период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили на ищцовото дружество извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия (л. 18-21).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ), като в жилището не е имало монтирани отоплителни
тела, а топлинна енергия за отопление е начислявана само за щранг лира за
отопление на банята.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 582,04 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
5
изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално
доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай ищецът е извършил
отчет на водомерите в имота, като по време на този отчет са попълнени
документи за последния, подписани от потребител, видно от заключението на
СТЕ. Стойността на топлинната енергия за БГВ за първия период (01.05.2021
г. – 30.04.2022 г.) е начислявана на база двама потребители при норма от 140
литра на потребител за денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването,
а топлинната енергия, отдавана от щранг лирата е изчислена служебно по реда
на същата наредба. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна
от дружеството, извършващо дяловото разпределение между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в
края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е в
размер на 1171,87 лв., от които 728, 63 лв. за БГВ и 443,24 лв. за отопление
(след прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 160,65 лв.
за отопление и изваждане на сумата от 989,55 лв. за БГВ лв., съгласно
изравнителните сметки). Следователно, главното задължение за доставена
топлинна енергия за двата отчетни периода възлиза в размер на 1171,87 лв.,
надвишаващ претенцията на ищеца в размер от 1169,88 лв.
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 29,68 лв. за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., дължими по силата на сключения между
ищеца и етажните собственици, включително ответницата, договор (л. 18-21).
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа
наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
6
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Вземанията на ищеца стават изискуеми и подлежат на
принудително изпълнение с изтичане на 45-дневен срок, следващи периода, за
който се отнасят, респ. вземанията за стойност на доставена топлинна енергия
за май на 2021 г. стават изискуеми и подлежат на принудително изпълнение
след 15.07.2021 г. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.07.2024
г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 11.07.2021 г. (вземанията за стойност на топлинна енергия за април на
2021 г.) са погасени по давност. Процесните вземания са възникнали след тази
дата – най - рано претендираното вземане за стойност на потребена топлинна
енергия и за такса за дялово разпределение е за м. 05.2021 г. Следователно,
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По отношение вземанията за такса за дялово разпределение, съдът
намира, че последните не са погасени по давност, тъй като същите стават
изискуеми след извършване на дяловото разпределение и издаване на общата
фактура в края на отчетния период, което за най-ранния заявен отчетен период
по тази претенция от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. е станало на 31.07.2022 г. (л.
31 от делото).
По изложените съображения, както и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът намира главния иск за доставена топлинна енергия
за основателен в предявения размер от 1169,88 лв. до който размер следва да
бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца по горните искове е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението
за забава. В доказателствена тежест на ответницата по предявените искове е
да установи възраженията си, както и заплащането на претендираните
вземания.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през исковия период са приложими Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от тези общи условия, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
7
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Следователно, а и съгласно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, искът по 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия в
периода от м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. е основателен до размера на 228,76
лева, в който размер следва да бъде уважен, а за разликата над уважения
размер до първоначално предявения размер от 228,85 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, в договора с
ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото
решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от
Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.),
във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли
2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари
8
2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в
евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.
Следователно при разделяне на размера на уважената част от исковете на
1,95583, размерът на уважените искове възлиза на 599,17 евро, неизплатена
главница за доставена от дружеството топлинна енергия; 116,96 евро,
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
и 15,18 евро, неизплатена главница за извършена услуга дялово
разпределение.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в двете производства, съразмерно с
уважената част от претенциите, в общ размер на 40,04 евро, от които 14,61
евро, платена държавна такса и 25,43 евро, юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, и в общ размер на 443,25 евро, от които 36,27 евро,
платена държавна такса за водене на делото, 152,62 евро, депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, и 152,62 евро, депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССЕ, както и 101,74 евро, юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответната страна също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете. Разноски от ответната страна не са сторени, но същевременно на
последната е била оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, като
материално затруднено лице, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата в заповедното и исковото производство, за което ответницата е
сключила договори с адвокат. Съдът, като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя открити съдебни заседания, на които последното е
разгледано, както и характера и обема помощ и съдействие от адвоката,
намира, че размерът на възнаграждението на адвоката и за двете производства
не следва да надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
действащата към момента на сключване на договора Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), - 204,52
евро, а съразмерно с отхвърлената част от исковете на адвоката следва да бъде
присъдено възнаграждение в двете производства в размер на по 1,03 евро. За
установяване размера на разноските в евро, съдът раздели основателния
размер на разноските в лева на 1,95583.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените от „.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу С. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. А, ет. 4, ап. 10, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. Ж. дължи на „.” ЕАД сумата от 599,17 евро,
представляваща неизплатена главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с абонатен номер .,
представляващ апартамент 10, находящ се в град ., ж.к. „.“, бл. ., вх. А, ет. 4,
ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 116,96 евро, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия; сумата от 15,18 евро, представляваща неизплатена
главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имота по - горе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
14.08.2024 г. по ч. гр. дело № 42561/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 116,96 евро до
пълния предявен размер от 117,01 евро, както и за сумата от 3,65 евро,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА С. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. А,
ет. 4, ап. 10, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
40,04 евро, разноски в заповедното производство, както и сумата от 443,25
евро, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.” № ., да заплати на адвокат С. К. К. от САК, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“,
№ 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1,03 евро, разноски в заповедното производство и
сумата от 1,03 евро, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10