Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5430 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е
образувано по предявен от Д. П.Г. чрез адвокат Р.В. срещу А. „П.И.“ гр. София
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 410 и чл. 415 от ГПК установителен иск с
правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, за признаване за установено,
че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 27 168,82 лева,
неплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по търг.
дело № 3269/2014 г. на ВКС II т.о.
Пълномощникът на ищеца излага, че ответникът възложил
на ищеца в качеството му на адвокат да осъществи процесуално представителство
по търг. дело № 3269/2014 г. по описа на ВКС II т.о. по силата на пълномощно. Ищецът
осъществил процесуалното представителство на ответника по горепосоченото дело,
в резултат на което искът срещу ответника е бил отхвърлен. Страните не са
съставяли писмен договор и в пълномощното не било посочено възнаграждение.
Впоследствие ответникът отказал да заплати дължимото се за осъществената правна
помощ възнаграждение на адвоката, който я е представлявал. Размерът на
дължимото от ответника на ищеца възнаграждение било определено по реда на чл.
36 ал. 3 от Закона за адвокатурата с решение на Висшия адвокатски съвет от
27.11.2020 г. в размер на 27 168,82 лева. На основание това решение било
образувано производство по чл. 410 от ГПК
и по гр. дело № 2901/2021 г. на СРС 31 състав, било издадено
разпореждане и заповед за изпълнение. Длъжникът – ответник възразил бланкетно,
без да сочи основания за това, което наложило образуването на настоящото дело.
Като се основава на изложените обстоятелства, пълномощникът
на ищеца Д.П.Г. прави искане до съда да признае за установено наличието на
вземане на на ищеца срещу ответника Агентция П.И.“ в размер на 27 168,82
лева, произтичащо от осъществено и незаплатено процесуално представителство по
търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС II т.о., както и
законна лихва върху това вземане от 19.01.2021 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът А. „П.И.“ оспорва иска със следните
възражения:
- възражение за осъществена процесуална защита от
адвокатско дружество „П.и Г.“ гр. София, с което е сключен договор, като според
ответника действията на ищеца по процесуално представителство са действия в
изпълнение на договор за правна защита, сключен с дружеството.
- възражение за незаконосъобразно определяне
възнаграждението с решението на Висшия адвокатски съвет, който не е взел
предвид осъществяването на представителството от дружеството, а не от ищеца
като адвокат;
- възражение срещу размера на възнаграждението, като
излага довод за неправилно приложение на чл. 7 ал. 2 т. 6 от Наредбата, а не
чл. 9 ал. 4 от Наредбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно установено,
че ищецът Д. П.Г. като адвокат по търг.
дело № 3269/2014 г. на ВКС II т.о., в което е осъществявал
процесуално представителство на ответника А. „П.И.“. Не се спори и се
установява от протокола от заседанието на Висшия адвокатски съвет постановеното
от него решение по реда на чл. 36 ал. 3 от ЗА за определяне на адвокатско
възнаграждение на Дмитър П.Г. като упълномощен представител на А. „Пътна
инфрасктруктура“ по търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС II т.о. в размер на 27 168,82
лева.
Спорният въпрос е дали ответникът А. „П.И.“ е бил в
договорни отношения за процесуално представителство по търг. дело № 3269/2014
г. на ВКС с адвокатско дружество „П.и Г.“, или с ищеца Г. в качеството му на
адвокат. Към делото е приложено пълномощно от ответника за ищеца за процесуално
представителство и защита по търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС ТК (л. 8). От
текста на пълномощното е видно, че ответникът е упълномощил по делото не
дружеството, а лично адвокат Д.П.Г.. Договор за адвокатска защита по делото
пред ВКС не е приложен, поради което съдът приема, че такъв не е бил сключван и
възнаграждението е било определимо по реда на чл. 36 ал. 3 от Закона за
адвокатурата.
Неоснователно ответникът се позовава на представен от
него договор № Д-22 от 19.06.2013 г. за процесуално представителство и защита,
сключен с адвокатско дружество „П.и Г.“. От текста както на този договор (л.
36-38), така и на представените аналогични договори с по-късна дата е видно, че
те са сключени с адвокатското дружество за защита пред Арбитражния съд при БТПП,
до приключване на делата пред тази институция – чл. 1 от договора от 19.06.2013
г. В съответствие с тези договори са приложени пълномощни, чийто срок на
действие е до приключване на делата пред АС при БТПП, съгласно чл. 2 от
договора. Добавката в текста на чл. 2 „…с влязло в сила решение“ не обуславя
извод за договорено представителство и пред ВКС, с оглед изричната уговорка за
срок на договора до приключване на производството пред АС на БТПП. Изричните
клаузи в този смисъл изключват действието на чл. 34 ал. 1 от ГПК за действието
на договорите и пълномощните и за представителство пред ВКС. Освен това,
арбитражният съд не е „инстанция“ по смисъла на ГПК и ЗСВ, а извънинстанционен,
несъдебен правораздавателен орган. С оглед на това и ищецът е бил изрично
упълномощен да представлява ответника пред Върховния касационен съд по търг.
дело № 3269/2014 г. на ТК II т.о. За представителството пред ВКС
не е сключван договор между ответника и адвокатското дружество и ответникът не
е упълномощил дружеството, а ищеца. Поради това, на ищеца, а не на адвокатското
дружество се дължи възнаграждение, определимо по реда на чл. 36 ал. 3 от ЗА и
определено с решение то на Висшия адвокатски съвет на 27.11.2020 г.
От мотивационната част на решението на Висшия адвокатски
съвет се установява, че материалният интерес, който е предмет на търг. дело №
3269/2014 г. на ВКС ТК II т.о., е 1 563 882,04 лева.
Дължимото адвокатско възнаграждение на един адвокат, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 6
от Закона за адвокатурата, е 27 168,82 лева. Установителният иск с правно
основание чл. 36 от ЗА е основателен.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
държавна такса за заповедно производство в размер на 543,38 лева и държавна
такса за исковото производство в размер на 543,38 лева. Ищецът е представляван
от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА. Дължимото адвокатско възнаграждение
за заповедното производство е в размер 937,53 лева, на основание чл. 7 ал.7 във
вр. с ал. 2 т. 4 от ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение в исковото
производство е в размер на 1345,06 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че А. „П.И.“ гр. София, адрес: гр. София
бул. „********дължи на Д.П.Г. ЕГН **********, адрес *** сумата от 27 168,82 лева (двадесет и седем хиляди сто
шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС ТК II т.о.,
определено с решение № 1269 от 08.12.2020 г. по протокол от заседание на
27.11.2020 г. на Висшия адвокатски съвет, за което е издадена по реда на чл.
410 от ГПК заповед за изпълнение от 27.01.2021 г. по ч.гр.дело № 2901/2021 г.
на Софийския районен съд.
Осъжда А. „П.И.“ гр. София
да заплати на Д.П.Г. разноски в общ размер 1086,76 лева платена държавна такса
за заповедното и исковото производство.
Осъжда А. „П.И.“ гр. София да заплати на адвокат Р.В.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за заповедното производство в
размер 937,53 лева и за исковото производство в размер 1345,06 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: