№ 277
гр. Ботевград, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100686 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на Р. Б. В., ЕГН: **********,
АДРЕС, чрез адв. Б. Г. Й., САК, АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 и 23 ЗПК.
В исковата молба (ИМ) на Р. Б. В. се твърди, че:
На 04.11.2023 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит (ПК),
по силата на който ЕООД предоставило на физическото лице (ФЛ) сумата от 6 000 лв. в заем
срещу задължението да я върне на осемнадесет равни месечни вноски, считано от 04.12.2023
г. до 27.04.2025 г. Общата сума, която ФЛ дължало на ЕООД, била 8 100 лв., от която 6 000
лв. за главница и 2 100 лв. за лихви; ГЛП бил 35 %, а ГПР – 49.66 лв. Кредитът бил
обезпечен с поръчителство от „Multitude Bank“ (Малта), срещу възнаграждение от 6 060 лв.,
което обаче не било включено ГПР, поради което ФЛ моли Ботевградския районен съд (БРС)
да обяви за нищожен договора за ПК на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 и 23 ЗПК.
Претендират се и разноски.
Ответното дружество в отговора на ИМ (ОИМ) релевира доводи за неоснователност
на установителния иск (УИ) и моли БРС да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 04.11.2023 г. било постигнато съглашение между ФЛ като кредитополучател и
1
ЕООД като кредитодател, обективизирано в Договор за ПК № 1299335 от същ. д., по силата
което: Кредитодателят отпуснал на кредитополучателя сумата от 6 000 лв., срещу
задължението да я върне на 18 ежемесечни вноски, считано от 04.12.2023 г. Цялата дължима
сума обаче възлизала на 8 100 лв.: 6 000 лв. за главница и 2 100 лв. за лихва (35 % ГЛП, като
ГПР било 49.66%). На 05.11.2025 г. ФЛ сключило споразумение, обективизирано в Договор
за гаранция (поръчителство), с Multitude Bank“ (Малта) като „гарант“, а ФЛ, Р. Б. В., като
клиент, по силата на което гарантът се задължил да обезпечи задължението на ФЛ към
ЕООД срещу възнаграждение от 6 000 лв., дължимо на 18 месечни вноски, считано от
04.12.2023 г. до 27.04.2025 г.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с УИ на Р. Б. В., ЕГН: **********, АДРЕС, срещу ФИРМА,
ЕИК: ЕИК, АДРЕС, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ФИРМА, че
Договорът за потребителски кредит № 1299335/04.11.2023 г. между ФИРМА като
кредитодател и Р. Б. В. като кредитополучател е нищожен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр. с чл.
22 и 23 ЗПК. Ответното дружество оспорва иска като неоснователен.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното: По
делото не са били наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно
известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните,
че сключването на договора за кредит и за гаранция (поръчителство) са безспорни, поради
което спорът се концентрира върху правото. Това означава, че всяка от страните трябва
обоснова правните си доводите в полза на не/действителността на договора за кредит.
Съдът намира, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10
ЗПК. Съгласно него договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В случая в общия разход по кредита не е включена сумата дължима като
възнаграждение за гаранта по кредита (в размер на 6 000 лв.), но задължението за
заплащането му прекомерно, защото е то е равно на главницата, поради което е съществено
обременително за длъжника. По този начин се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Изискването за заплащане на таксата гаранция е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, което я прави неравноправна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен:
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това съдът намира, че УИ за прогласяване на нищожността на
договора за кредит е основателен и следва да се уважи.
2
По възраженията на ответното дружество:
Доводът на ФИРМА, че договорът за гаранция бил действителен, макар че същият не
е предмет на делото, дори да се приеме за основателен, е неприемлив, тъй като, тъкмо
защото е действителен, този договор обременява кредитополучателя с разноски по кредита,
които не са посочени при ГПР. Възражението, че ГПР към договора за кредит не включвал
„услугата за гаранция“, защото това не било задължително, е неоснователно поради
съображенията, изложени по-горе.
По разноските:
При този изход на делото ФЛ има право на разноски спрямо ЕООД (чл. 78, ал. 1 ГПК)
в размер на 730 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 77 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да плати на БРС сумата от 324 лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен установителен иск на Р. Б. В., ЕГН:
**********, АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, с който се иска да се приеме за
установено по отношение на ФИРМА, че Договорът за потребителски кредит №
1299335/04.11.2023 г. между ФИРМА като кредитодател и Р. Б. В. като кредитополучател е
нищожен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 10; чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 22 и 23 ЗПК
ОСЪЖДА ФИРМА да плати на Р. Б. В. сумата от 730 (седемстотин и тридесет) лева за
съдебно-деловодни разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА ФИРМА да плати на Ботевградския районен съд сумата от 324 (триста
двадесет и четири) лева за държавна такса в първоинстанционното производство (чл. 77
ГПК).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3