№ 1117
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20213100501123 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
ПРОТОКОЛ ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕ
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение , ІІ състав на втори юни
две хиляди двадесет и първа година, въззивно гражданско дело № 1123 по описа за
2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЛАЗАР ВАСИЛЕВ- мл.с.
при участието на секретаря Галина Славова
проведе изслушване на детето Д. К. Д. в „синя стая“, находяща се в гр. Варна, ул.
"Владислав Варненчик" 108, ет.3.
Детето Д. беше доведено за изслушване от бащата К. Д. Д. до входа на бл.108, бул.“Вл.
Варненчик“.
С детето разговаря председателя на състава съдия И.Петкова.
На изслушването на детето присъстваха съдия Н. Неделчева и младши съдия Лазар
Василев, членове на състава, които наблюдаваха зад тъмното стъкло в съседната на „синята“
1
стая. Същите при разпита на детето се включваха с въпроси, с помощта на технически
средства /микрофони и слушалки/.
На изслушването при Д. и председателя на състава присъстваха и социалният работник
от ДСП- Варна, отдел „Закрила на детето“ Цв.К., и психологът М.Н. от ЦОП „Усмивка“.
Началото на изслушването започна в 10:33 часа.
Д. К. Д.: Зная защо съм тук, да кажа как се чувствам при татко, нали?
Сега живея при татко ми, а преди това при дядо ми и баба ми. При баща ми съм
втора година вече. Живея при татко, в кв.“ Чайка“. Мисля, че беше 108 блок или 118, май че
е 108. Живея там с брат ми, със сестра ми и с татко. Там си имам своя стая. Само аз съм си в
моята стая, брат ми си има отделна. Сестра ми и баща ми също. Харесва ми там. По-
продължителен период преди това не съм живял с баща ми и с брат ми, сега за първи път. И
с брат ми не съм живял. Със сестра ми се разбирам добре. Преди една седмица тя стана на
осем години. С брат ми също се разбирам добре. Нямаме проблеми с него, но понякога се
поскарваме. Преди това не съм поддържал контакти с него.
Ходя на училище в новото училище, което е в Техническия университет,
професионалната гимназия, която е в „Левски“. Пеша ходя дотам.
Денят ми протича по следния начин: сутрин ставам, отивам на училище, след това се
прибирам, оправям си домашните, ако имам. Имам време да играя игри на лаптопа. След
това отивам на тренировка (тренирам таекуондо), след това се прибирам, оправям се и си
лягам да спя. Рядко излизам през седмицата с приятели, защото те са втора смяна, а аз първа,
затова в събота и неделя се виждаме повече с приятелите.
Сутрин понякога ми прави татко закуската, повечето обаче си я правя сам. Брат ми
работи. Сестричката ми е на училище. Живеем четиримата, няма друг човек, който да ни
помага. С майка ми се чуваме доста често, почти всеки ден. Ходя да се виждам с нея, но не
чак толкова често. Тя живее на бул.“Цар Освободител“ № 3. С баба и дядо също се чувам
всеки ден, виждам се, не зная дали повече отколкото с майка ми. Вчера се видях с тях.
Докато живеех с баба и дядо много добре се грижеха за мен, всичко си имах.
По- добре се чувствам при майка ми, беше доста отдавна. При баща ми съм доста по-
самостоятелен, но пък баба и дядо повече се грижат за мен, отколкото баща ми. Баща ми се
грижи повече за сестра ми, брат ми и аз по- скоро сами се грижим аз себе си. За условията
при майка ми не мога да кажа нищо, защото беше много отдавна. Виждаме се при нея,
вкъщи. Тя ми слага да ям, пита ме как съм, дали ми трябват пари. Добре се разбирам с нея,
нямам проблеми. Съобразявам се с нея когато се виждаме. Нямам ограничения, налагани от
баща ми, да се виждам с нея и с баба и дядо.
Нищо не е налагало да се местя да живея при баща ми, по- скоро аз, баба и дядо
искахме да пробваме дали ще се справя там, за да съм по- самостоятелен. Искахме да видим
дали ще ми хареса повече там.
Харесва ми и при баща ми, харесва ми и при баба и дядо. И двете ми харесват,
защото пък баща ми почти никакви грижи не полага за мен и съм самостоятелен. Когато ми
трябва нещо съм си измислил начин как да си събера пари, по какъв начин да си го взема.
Когато пък съм бил при баба и дядо не съм бил самостоятелен. Под „самостоятелен“
2
разбирам, че при баща ми се оправям сам, а при баба и дядо не толкова, тъй като прекалено
много се грижат за мен. Не разбирам, че самостоятелен означава, че мога да си правя
каквото си поискам. Самостоятелен означава, че мога да се грижа сам за себе си, да се
оправям, да вземам сам решения. Нямам доходи, но ще си намеря работа. Баща ми не се
грижи за мен толкова много, но всичко си правя сам, а баба и дядо прекалено много ме
обгрижват. Мога сам да си готвя. Събота и неделя се храня с това, което си направя сам, аз
си готвя. Не се събираме заедно да седнем да ядем, много рядко. На вечеря повечето е, но
много рядко. За мен това, да има нещо направено ястие или не, няма значение, мога да се
справя и сам.
В училище, по всеки предмет е различно- средно бих казал, че се справям. Приятели
имам много, почти всички от осми клас. Оценките ми са средни. Първа година съм в това
училище, оценките ми са горе- долу добре, а пък за поведението не зная. Някои казват, че е
добро, друг- че не е добро и не зная. Може би и то е средно. Понякога правя глупости, но не
всеки ден, постоянно, а рядко. То не е глупост, в смисъл някаква лоша глупост, а по- скоро
смешна, детска глупост. Не ми харесва всъщност в това училище, повечето учители са
много гадни. Половината ученици се изместиха. Те не са добри учители. Като хора не ги
зная какви са, те с мен се държат като учител с ученик, а аз с тях като ученик с учител. Не
мога да видя нищо друго, освен когато ме изпитват или имам час при тях. Не ми харесва
това, че са много строги. Баба и дядо ми намериха това училище. Видяха, че е много добро,
казаха ми. Много мои приятели също влязоха там и аз реших там да уча. Преди това учих в
руското училище, там беше много хубаво. Не съм искал да ходя в друга гимназия след това,
но там няма много голям смисъл да уча.
Когато се кандидатстваше след седми клас бях сложил като желание трета гимназия,
ТОХ-а, руското и това май че беше. Тези училища бяха мои желания, всичките ми
харесваха. Не помня кое ми беше първото желание. Тогава съм ги объркал, гледал съм ги по
балове. Баща ми не го интересуваше изобщо, аз със баба съм ги оправил тези неща. Нямаме
родителски срещи, но баща ми говори с учителите и ако има нещо лошо, ми казва да си
променя държането, да уча и такива работи.
Майка ми не е участвала в решението ми за училище, говорих тогава само с баба и
дядо. Вече се бях преместил при баща ми. Баба и дядо продължават да се интересуват сега
как се уча, те най- много се интересуват от всички.
Ако имам проблем, първо гледам да си го оправя с човека, с когото е проблема, иначе
разговарям и се обръщам за съвет към майка ми, баба ми, и с баща ми понякога. Ако имам
спор с някого, то ще е най- често с баща ми. Всички мои приятели ми казват, че съм доста
приятен човек и нямам с тях проблем. Ако имам проблем, ще е само с баща ми и то за някои
дребни работи. Като баща и син, ако го помоля за пари, когато ми трябват и той ми каже, че
няма или за някои други дребни работи, тогава се скарваме.
Приготвям си храна сам. Баща ми и брат ми пазаруват. Зависи, те избират какво да
купя и аз отивам да пазарувам. Аз чистя вкъщи. Имаме пералня, на която перем. Аз
простирам, баща ми. Брат ми и баща ми готвят, ако ще се готви нещо за всички. Аз си готвя
за мен. Яйца мога да си направя. Ако ще си правя нещо, то е за обяд или за закуска, защото
за вечеря винаги има нещо, което е обща манджа, сложена в тенджера, всички да могат да си
слагат. За вечеря не се събираме всички, но има наготвено ядене за всички. Не вечеряме
заедно, защото понякога някой има работа и го няма вкъщи, всеки си сипва и си яде. Аз пък
когато съм навън до по- късно, защото приятелите ми са втора смяна и свършват в седем, се
прибирам в девет и нещо, десет вечерта, защото има час и така се разминаваме.
Започнах да тренирам миналата година, тогава бях още в седми клас, първия срок.
3
Брат ми ми каза. Разговарях с баба ми и дядо ми и те решиха да ме заведат. На мен ми
харесва, ходя с удоволствие на тренировки. Този спорт се заплаща, има такса. По принцип
за тренировките майка ми каза, че ще ми ги плаща. Бях спрял доста време преди
коронавируса, но преди това е плащала тя. То беше миналата година, не се сещам кой ги
плащаше. Мисля, че баба и дядо ми даваха пари за тренировките тогава, а майка ми каза, че
ще ги плаща сега, като почнах пак. Баща ми ми дава по два лева, а майка по пет или по десет
лева, защото не е много често. Ако ми даде пет лева за храна, ми дава още едни други и ми
казва „Тези пари са за теб, но не ги харчи за глупости!“ Баба и дядо ми дават по десет лева
или повече, понякога по 20 лева. Аз от тях не искам много пари, защото са възрастни хора,
но те все пак ми дават.
Когато съм при баща ми отивам на училище, след това се прибирам. Те тогава с брат
ми са на работа. Когато са вкъщи аз съм си в стаята сам, защото няма какво да правя в
другата стая, тъй като или се глади, или се пере нещо. Когато сестра ми иска да си играем, се
занимавам с нея.
При баба и дядо когато бях, си седях в стаята. Те са идвали да ми кажат нещо, да ме
питат как съм, какво правя. Те през целия ден са си вкъщи. По- спокоен се чувствам при
баба ми и дядо ми. Самостоятелността не ми е проблем, оправям се на момента, ако трябва
ще импровизирам.
Когато бях при баба и дядо си имах лично пространство, в моята стая. Те не са ме
притеснявали никога. Те през повечето време са на терасата, четат вестник или дядо стои в
хола и гледа телевизия. Те гледат винаги да съм си научил, чак след това ми казват „каквото
искаш, това прави, само да си си научил“. Аз винаги си намирам начин да си изкарам хубави
оценки, за да ги зарадвам. Като цяло за тях повече се радвам, отколкото за себе си, че съм
изкарал хубава оценка. Повече се радвам, че ще ги зарадвам тях, а не за оценката. Ако имам
лоша оценка винаги гледам да си я оправя- някаква презентация, изпитване.
Самото училище е хубаво, но някои от учителите не знаят как да преподават, защото
повечето от тях са млади, някакви антисоциални, то се вижда. Буквално по- възрастните
учители знаят как да се държат с нас. По биология е по- възрастна учителката и никога не
вдигаме шум в часовете, защото тя знае как да подходи с нас. По български винаги се
крещи, защото е нова учителка, за първа година и не знае как да подходи с нас. В часа по
математика понякога се вика. По английски са ни много спокойни часовете, много рядко
може да стане нещо, но е заради двама- трима души.
Сигурно и аз ще се изместя, не зная. С баба и дядо, и с татко съм го обсъждал, но не
зная май къде точно ще се преместя. То има още един месец до края на учебната година. Аз
през лятото също мога да се преместя- първите два месеца, защото последния, третия е вече
много късно. Баба и дядо реагират добре, спокойно, питат ме защо искам това. В училище
сме един клас, който буквално сме направени от нищото, и сме нарочен клас. Предполагам,
че ще се разформирова, защото сме двадесет човека и по- малко, и сигурно ще ни
разформироват. Няма как да остане тази паралелка в това училище, защото другите са по
двадесет и пет човека, пълни и мисля, че ще наложи да се преместя. Миналата година беше
частно училището, но вече не е. Аз когато учих вече беше държавно. Мога да се преместя в
хуманитарната гимназия, защото имах много хубав бал по български, повече от средния,
имах седемдесет и колко точки от сто. Може в трета езикова, хубава е. Имам много
приятели там от осмокласниците и могат да ми кажат за какво става въпрос. Мога да се
преместя и в друга гимназия, до нас, защото там имам много приятели.
Може би зъботехник ще ставам, защото по биология и химия имам много добри
оценки, но това ще стане след като кандидатствам в Медицинския университет. Мисля, че
4
ме приеха и в природоматематическата гимназия миналата година. Татко ми не го
интересува много, той и като кандидатствах не го интересуваше. Но той и не бива да се
бърка в това за канидатстването, защото съм го виждал, че нищо не разбира и не знае какво
говори. Първо казва, че едното училище е лошо, като отида в по- хубаво и за там казва, че е
лошо. С баба и дядо ще се консултирам. Много не съм говорил с тях за това. Само съм им
подхвърлял, не съм говорил сериозно. Ако предприемам такава стъпка единствено с тях ще
коментирам. Аз и на майка ми съм казал, тя казва „както решиш за добре“. Пита ме дали
съм споделял с някого. Аз ѝ казвам, че с баба и дядо съм говорил.
Между майка ми, баба и дядо отношенията им са добри, разбират се добре. Аз рядко
съм ги виждал заедно, само по празници, но се разбират добре. Когато майка ми е болна, те
отиват, когато те са болни, майка ми ходи. Майка ми им носи храна, когато те бяха болни от
коронавирус. Баща ми не харесва много баба и дядо, по- скоро баба ми, но тя е добра с
всички. Ако ще идва баща ми да ме види или да ми остави нещо, тя го кани на кафе,
подаръци дават за сестра ми, която няма нищо общо с баба и дядо, но баба ми и на нея взима
подаръци, като на внучка. Брат ми преди идваше при баба и дядо, сега не зная дали са в
добри отношения. С майка ми е скъсал връзките. Майка ми казва, че се чуват с брат ми, но
не зная нищо за тях. Аз като ходя при баба и дядо и брат ми е идвал понякога, но по- често
съм сам, доста по- често.
Когато бях при баба и дядо си имах своя стая. Там чистеше баба, аз почти нищо не
вършех, но сега като ходя у тях мия си чиниите, гледам да им помогна. Преди също съм
искал да им помагам, но те казват „Не, не, няма нужда, стой си спокойно“. Само за училище
съм се карал с баба и дядо, иначе за нищо друго. Те гледат да съм нахранен, да ходя на
училище и ако всичко е окей, да правя каквото искам.
Във връзка с режима при баща ми и при баба и дядо, при баща ми излизам в събота и
неделя и се прибирам в десет вечерта. При баба и дядо, зависи, ако съм на училище първа
смяна, прибирам се, след това обядвам. Мога да се виждам с приятели, но гледат първо да си
науча и едва тогава мога да излизам с приятели. Прибирам се към осем и половина – девет,
защото тогава бях по- малък. При баща ми- просто ми казва, че най- късно в десет трябва да
се прибирам, защото съм непълнолетен и полицията може да ме прибере. Когато беше по-
тежко положението за коронавируса, искаше да се прибера, да се измия, да се оправя и след
това да изляза, но ние чистим достатъчно често и не мисля, че е заради коронавируса това.
Ако съм при баба и дядо сега, няма да ми позволят да съм до десет вечерта навън. Аз съм им
казвал, когато са ме питали къде съм, че съм навън. Те казват “Не е ли много късно?“ Аз им
казвам „Не, аз съм с приятели“. Мисля, че съм голям и мога да остана до по- късно.
По принцип аз не ходя по заведения, на такива места, нямам забрана. С моите
приятели не правим никакви простотии, разхождаме се. Отиваме в „Климент“, защото там
се събираме и с други приятели, разхождаме се главно в морската, в магазинчето на майката
на моя приятел, защото те имат семейно магазинче, правя му компания там и минаваме да се
видим с него. Аз лично не предпочитам да ходя на заведения, но мои приятели предпочитат.
Не се разбирам толкова с баща ми, колкото с баба и дядо. Когато съм при него по-
скоро аз си стоя в стаята сам, защото или се караме, или нещо друго. Но на мен ми харесва
повече с баща ми, защото съм по- свободен, по мога да изляза. От две години не живея с
баба и дядо. Мисля, че ще бъде също както преди- гледат да съм в училище добре, да съм се
нахранил и чак тогава да излизам. Ако реша да предприема нещо, да сменя училището или
друго, те ще ме подкрепят. Под самостоятелен разбирам аз сам да се оправям. По- скоро баба
ми ще ми направи проблем, ако реша сам да си сготвя, да си оправя. Те ми казват „Остави!
Остави! Недей, аз ще го направя!“. Те няма да ме ограничат, но по принцип ще се ограничи
много излизането ми, защото е много далеч от центъра, а всички мои приятели са в центъра.
5
Баба и дядо живеят до Гранд МОЛ. Приятелите ми са буквално на центъра и вечерта, когато
ще излизат, защото са втора смяна, аз няма как да изляза, защото автобусите са до девет и
половина- десет и нещо. А те, като свършат училище в седем и половина, докато се
приберат, да се оправят и да се видим, то ще е за час и половина. Така че ще е по- добре да
не излизам. Тоест, не ми харесва, че мястото е далеч. И като стая условията при баща ми
повече ми харесват. Баща ми не гледа толкова дали съм нахранен. Баба и дядо ми дават
повече пари. С баща ми се караме главно за пари, когато ми трябват. Джобните ми пари са
два лева за училище на ден. Ако ще излизам някъде, още два лева ми дава. Това не ми стига,
но ако го помоля за още, ще каже че няма как да ми даде. Баба и дядо също са говорили с
него за това.
Повечето ми дрехи са от баба, дядо и от майка ми. Почти всичко е от баба и дядо-
обувките, телефона, лаптопа, учебниците. Само някои дрехи са от баща ми. Телефонът още
ми плащат дядо и баба. Дядо, баба, майка винаги гледат да имам дрехи и да съм нахранен,
докато баща ми това не го гледа, нищо не гледа. Аз почти не си говоря с него.
Споделям с брат ми, зависи за какво. За пари не мога да разчитам на него, а за съвет
той ще ми каже „Не зная, както ти си решиш“. Най- често ми казва „Както ти си решиш“. Аз
си казвам „аз ще си помисля и сам ще си реша“.
Майка ми, като баба и дядо, се грижи за прехраната ми. Не чак толкова за
образованието, както дядо и баба, но винаги ме пита дали съм на училище. Трите неща- да
съм облечен, да съм учил и да съм нахранен са важни, като цяло, но искам да си имам и
социалните контакти, те са ми важни и аз винаги намирам начин да се виждам с приятелите
си. Ако живея при баба и дядо едва ли ще идвам всеки ден в центъра, защото е прекалено
далеч. Те гледат много да уча и няма да имам много време да се виждам с приятели,
отколкото ако съм при баща ми. Аз и сега се виждам доста рядко с тях, защото съм в
„Чайка“, трябва да хвана автобус, да сляза до „Макдоналдс“, след това да сляза още надолу,
за да се видя с тях. Тези приятели ги имам от различно време. Главно се виждам с Г., когото
познавам сигурно от 11 години вече, но другия ми приятел е от две години, той не ми е
толкова добър приятел, колкото Г.. Когато бях при баба и дядо не бях виждал Г. през цялото
време- цели три години, защото бях по- надалеч.
Изслушването на детето Д. приключи в 11:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7