Мотиви
към Присъда №441/17.12.2020г.,
постановено по НОХД №471/2020г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия С.Г.С. *** за това, че за периода от
20,59ч. на 19.01.2020 г. до 01,57 ч. на 20.01.2020г. в гр. Разград, в условията
на продължавано престъпление, не е изпълнил заповед за защита от домашно
насилие-Заповед за незабавна защита № 5140/13.12.2019г. по гр.д. 2540/2019г. по
описа на Районен съд-гр. Разград издадена на основание чл. 18 от Закона за
защита от домашно насилие, с която е бил задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Х.И.К. ***, като извършил актове на психическо
насилие по отношение на нея, като в посочения период й е изпратил 4 бр.
текстови съобщения със заплашително съдържание, както следва: „Ti nravi izborasi 6te izgubió I decata I RABOTataü!!!?:-) “ ; „Takav 4ovek kato
tebe nqma mqsto v BULGARIQ balgarite ne obi4at predateli!!!!!#!:-)“; „Prokletite hora van ot balgariq a ti si ot
tqh“ и „Нога sklu4ili zdelka sas
SATANATA Ni6to hubavo ne gi 4aka o6te po malko v BULGERIQ“ и c която му е било забранено да й звъни на мобилен телефонен
номер ******* за срок до постановяване на заповед за защита, като й е звънял 46
пъти в посочения период от мобилен телефонен номер ******* на мобилния телефон
на К. с номер *******, като при 5 бр. от тези позвънявания е провеждал
разговори с нея-престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения, като признава някои от
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, всъщност фактически признава в
основни линии фактите по обвинението, но заявява, че не се чувства виновен. В
последната си дума изразява съжаление, сочи че действал емоционално.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Г.С. е роден на ***г***. Същият е с
постоянен адрес ***, неженен, осъждан.
Свидетелката Х.К. и подсъдимият С.С. в предходен период живеели заедно на семейни начала. От
съвместното им съжителство се родили две деца, понастоящем малолетни.
Отношенията между свидетелката и
подсъдимият се влошили, поради което през 2017г. те се разделили. Впоследствие
подсъдимият започнал да притеснява св. К.,
като често й звънял по телефона по всяко време на денонощието, предимно през
нощта.
На 10.12.2019г. в 06.00ч. подс. С. започнал да звъни по телефона на мобилния номер на
св. Х.К.. Нейният телефон бил с № *******.
Подсъдимият й казал, че ще дойде в апартамента, където живеела в гр. Разград,
ул. ***************. От говора му личало, че е в нетрезво състояние. В същото
време поискал тя да му отключи вратата, тъй като се намирал пред входа на
жилищния блок. Той настоявал св. Х.К. да му даде пари, защото бил свършил
парите и отправял заплахи, че ако не му даде пари ще я набие. Св. Х.К. не му
отворила вратата. Решила да се обади на тел. 112, тъй като се чувствала в
опасност. Докато чакала полицейските служители св. К., живееща на първия
етаж, видяла, че подс. С. е дошъл
отвън с личния си автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № РА 1936 КК.Св.
К. не можела да заведе децата си на училище, защото той бил пред входа.
Около 07.00ч. същия ден
полицейските служители Н. И. и К.К., отзовавайки се на
сигнала, дошли на адреса и заварили там подсъдимия пред жилищния блок. Св. К.
използвала присъствието на полицейските служители и минала с децата покрай тях.
Полицейските служители съставили на подсъдимия протокол за предупреждение на основание чл. 65
от Закона за министерството на вътрешните работи. Св. Х.К. ***, където работела
като разследващ полицай.
Същият ден, преди обяд, подс. С. влязъл в сградата на ОДМВР- Разград. Той
продължавал да търси св. К., да й звъни по телефона и да я притеснява. Поискал
чрез служителя осъществяващ пропусквателния режим да
се свърже с нея , като казал, че бил свидетел и дошъл за разпит при разследващ
полицай Х.К.. Когато последната разбрала за това, казала на служителя да го
отпрати , тъй като не го е „викала“ за разпит. Подсъдимият обаче продължавал да
стои на входа на ОДМВР-Разград и да звъни по телефона на св. К.. Заплашвал я,
че ако не излезе за да се „разберат“, щяло да й се случи нещо лошо -ще я набие
и ще я „изгони“ от работа. Въпреки това
св. К. не излязла, а останала в сградата на полицията. Накрая подс. С. си тръгнал. После св. К. разбрала , че подс. С. бил задържан за 24 часа , тъй като бил установен
да управлява автомобила си след употреба
на алкохол.
Подсъдимият С. бил осъден по НОХД №
948/2019г. на РС Разград, като със Споразумение № 2/03.01.2020г. на Районен
съд-Разград , в сила от 03.01.2020г. е признат за виновен, че на 10.12.2019г. в
гр. Разград е управлявал моторно превозно средство-л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № РА 1936 КК, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,34 на хиляда,
установено по надлежния ред- престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК, за което
получил наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години.
Ha 11.12.2019г. подс.С. бил освободен от ареста и отново отишъл пред
сградата на ОДМВР-Разград и пак звънял и искал пари от св. К.. Заявил , че предупредителния
протокол за него нищо не означавал и щял да продължи да и се обажда по
телефона, тъй като никой не можел да му направи нищо.
Св. Х.К. се видяла принудена да задейства процедурата
по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ за да й бъде издадена заповед
за защита от Районен съд-Разград. На 13.12.2019г. тя подала „Молба“ до Районен
съд-гр. Разград с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие, с която се искало да започне производство по издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу подс. С.С.. В молбата св. К. подробно изложила какви били противоправните действия на подс.
С. срещу нея, като акцентирала на последните случаи от 10-ти и 11-ти
Декември-2019г. и поискала на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да й бъде
издадена заповед за незабавна защита.
Районен съд-Разград с определение №
5140/13.12.2019г. по гр. дело № 2540 по описа за 2019г., приемайки че в молбата
се съдържат данни за пряка и
непосредствена опасност за здравето на молителката, наложил мярка за незабавна
защита на св.Х.И.К. срещу осъществявано домашно насилие от подс.
С.Г.С., с което подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на свидетелката. Същевременно се забранявало на подсъдимия
да приближава на 20м. лицето Х.И.К.; жилището, което обитава в гр. Разград, **************;
местоработата й ОДМВР- Разград; местата за социален отдих и контакти,
посещавани от К., както и да й звъни на мобилен телефонен номер ******* за срок
до постановяване на заповед за защита. Било отправено предупреждение към С.Г.С.
за последиците от неизпълнението на заповедта-на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН
при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението задържал нарушителят и незабавно уведомява органите на
прокуратурата. Определението подлежало на незабавно изпълнение и на същата дата
13.12.2019г. била издадена заповед за незабавна защита № 5140/13.12.2019г.със
следното съдържание:
Налага мярка за незабавна защита на
Х.И.К. срещу осъществявано домашно насилие от С.Г.С..
Задължава С.Г.С. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Х.И.К..
Забранява на С.Г.С. да приближава
на 20 метра лицето Х.И.К.; жилището , което обитава в гр. Разград, **************;
местоработата й ОДМВР-Разград; местата за социален отдих и контакти, посещавани
от К., както и да й звъни на мобилен телефонен номер ******* за срок до
постановяване на заповед за защита.
Предупреждава С.Г.С. за последиците
от неизпълнението на заповедта-на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН при неизпълнение
на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа
нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Заповедта подлежала на незабавно
изпълнение и било разпоредено преписи от заповедта да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУМВР-Разград. Заседанието по делото било насрочено
за 16.01.2020г. от 15.00ч.
Ha 16.12.2019г. в 11.40ч. в
гр. Разград, св. П.Д.П.-мл. полицейски инспектор в РУМВР-Разград, в
присъствието на неговия колега- св. С.А.П.-полицейски инспектор в
РУМВР-Разград, на основание чл. 65 , ал. 2 от ЗМВР съставил протокол за
предупреждение /л. 101 от ДП/ на подс.С., в който го
предупредил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х.И.К.. Да
не упражнява физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и да не ограничава личния живот, личната свобода и личните права
на същата, както и да спазва съдебна заповед № 5140/13.11.2019г. по гр. дело №
2540/2019г. на Разградския районен съд, която му била прочетена и разяснена.
Подсъдимият бил предупреден за отговороността по чл. 5, ал. 1 от 33ДН и чл. 296, ал.1 от НК. Изрично в протокола е посочено, че „предупреденият” се е запознал със
съдържанието на протокола. После св. П.П.-мл.
полицейски инспектор в РУМВР- Разград и св. С.П. -полицейски инспектор в
РУМВР-Разград се подписали в протокола за предупреждение. Подписал се и подс. С..
На съдебното заседание по гр. дело
№ 2540/2019г. на РС Разград на 16.01.2020г. в 15.00ч. ход на делото не бил
даден, тъй като ответникът по същото дело – подс.С.
бил нередовно призован. Същият не бил открит на адреса си в гр. Лозница. Св. К.
и нейния адвокат К.К.от АК-гр. Разград предоставили
на съда актуален телефонен номер-******* на обв. С. за да бъде призован по
телефона за следващото съдебно заседание, което било отложено за 13.02.2020г.
от 14.00ч. От посочения телефон подсъдимия звънял на децата си.
На 19.01.2020г. вечерта в 20.59ч. подс. С. отново започнал да звъни на св. К.. Той позвънявал
от телефонен номер *******, който ползвал, като набирал нейния телефон с номер *******.
Позвъняванията били многобройни и продължили след полунощ. През това време св. К.
била сама в апартамента си в гр. Разград. Тя не успяла да спи почти цяла нощ.
Тъй като подсъдимият звънял непрекъснато св. К. вдигнала телефона пет пъти и
провела кратки разговори с него. Тя разбрала, че разговаря с подсъдимия и че същият отново бил в нетрезво състояние. Отново
отправял заплахи, че ще вземе децата, ще тя остане без работа и че ще я бие.
Същевременно изпращал многобройни текстови съобщения /СМС-и/, част от които
били със заплашително съдържание.
Тъй като позвъняванията били
десетки, в т.ч. и изпратените СМС-и, за да бъдат конкретизирани същите/брой,
час, съдържание и т.нат. /, на досъдебното производство била извършена
техническа експертиза.
За целта св. К. предала с протокол
за доброволно предаване /л. 148 от ДП/ на 29.01.2020г. на следовател Теодор
Кърчев-ОСО-ОП-Разград собственият си мобилен телефон , марка „Нокиа 3.1 Плюс”, модел „ТА-1104” с ИМЕИ -1- 355846096501512
и ИМЕИ-2-355846096581514. Същият бил предоставен на вещото лице за изследване.
Видно от протокол № 11/03.01.2020г. техническата експертиза е следвало да
извърши следното: Да се представи на хартиен носител информацията за контактите
, осъществени за периода от 20.59ч. на 19.01.2020г. до 01.57ч. на 20.01.2020г.
между мобилен телефонен № ******* /св. К./ и мобилен телефон с № *******.
Вещото лице открило, че в паметта
на телефона се установила кореспонденция с абонатен № ******* , записан под
името „С.”.
Видно от обстоятелствената част на
техническата експертиза се установило, че след проверка на разделите-обаждания
и съобщения се установили контакти с мобилен телефон с № *******, отразени в
паметта на това устройство в периода от 20.59ч. на 19.01.2020г. до 01.57ч. на
20.01.2020г.
Обажданията били общо 46 бр., като
входящи-5 бр., пропуснати-35 бр. и отхвърлени-6 бр.
Получените СМС-и били общо 18 бр. ,
като същите били разпечатани на хартиен носител. Видно от тяхното съдържание 4
бр. текстови съобщения били със заплашително съдържание, както следва : „Ti nravi
izborasi 6te izgubió
I decata I RABOTata!!!!!?:-)
“ ; „Takav 4ovek kato tebe nqma mqsto
v BULGARIQ balgarite ne
obi4at predateli!!!! !#!„Prokletite
hora van ot
balgariq a ti si ot tqh“
и „Нога sklu4ili zdelka sas SATANATA Ni6to hubavo ne gi 4aka o6te po malko v BULGERIQ“.
Ha 20.01.2020г. св.
К. подала жалба-сигнал в РУМВР-Разград , като изложила подробно относимите
факти по случая и приложила гореспоменатата заповед за незабавна защита и
„извлечение на телефон”.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите, писмените доказателствени материали, отчасти и от
обясненията на подсъдимия. Срещу подсъдимият била издадена заповед за незабавна
защита и съдът намира за несъмнено, че подсъдимият бил запознат със същата.
Всъщност това е основният спорен момент, доколкото подсъдимият твърди, че не
знаел за заповедта. Съдът не кредитира тези твърдения на подсъдимия /явна
защитна теза/, тъй като същите се оборват от останалите доказателства по
делото. На първо място следва да се отчетат показанията на полицейските
служители Св. П. и Пл. П., които сочат, че са запознали подсъдимият със
съдържанието на заповедта – те му представили същата за запознаване със
съдържанието й и му я разяснили. В съставения протокол за предупреждение от
16.12.2019г. /л.101/ от ДП заповедта е цитирана и фактически този протокол в
основни линии възпроизвежда съдържанието й. Подсъдимият е подписал протокола,
което потвърждава, че е запознат и със съдържанието на заповедта. Всъщност при
тази ситуация всякакви изводи в обратния смисъл са просто лишени от логика. При
това съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е бил наясно,
че срещу него е издадена заповед за незабавна защита и е бил наясно със съдържанието й. При това
той съзнателно е нарушил тази заповед, обаждайки се на свидетелката К. на
19.01.2020г. и изпращайки и съобщения със заплашително съдържание. В това
отношение съдът кредитира и показанията на св. К. относно развитието на
ситуацията именно на тази дата – подсъдимият отново я заплашвал по телефона, от
приложените разпечатки е видно и съдържанието на изпратените съобщения. Някои
от тези съобщения имат заплашително съдържание. Съдът не намира за необходимо
да обсъжда въпроса доколко тези заплахи са могли да се приемат сериозно, тъй
като не това в случая е същественото. Сами по себе си тези съобщения и
обаждания са притеснителни за свидетелката, доколкото нарушават драстично
спокойствието й и се явяват форма на психическо насилие и по начина по който подсъдимият
е търсил контакт, явно нежелан от свидетелката, и по своето съдържание. Не е спорно,
че именно подсъдимият се е обаждал на свидетелката и е отправял тези съобщения
– свидетелката е разговаряла с него при някои от позвъняванията и подсъдимият
фактически признава това. По този въпрос съдът отчита и показанията на св. И. Д.,
който сочи, че преди доста години дал на подсъдимия картата за телефон, чрез
която подсъдимият се обаждал на свидетелката процесната
вечер.
Подсъдимият С.Г.С. е осъществил от
правна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, тъй като за периода от 20,59ч. на 19.01.2020 г. до 01,57 ч. на
20.01.2020г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие-Заповед за незабавна защита №
5140/13.12.2019г. по гр.д. 2540/2019г. по описа на Районен съд-гр. Разград,
издадена на основание чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие, с която е
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х.И.К. ***,
като извършил актове на психическо насилие по отношение на нея, като в
посочения период й е изпратил 4 бр. текстови съобщения със заплашително
съдържание, както следва: „Ti nravi
izborasi 6te izgubió
I decata I RABOTataü!!!?:-)
“ ; „Takav 4ovek kato tebe nqma mqsto
v BULGARIQ balgarite ne
obi4at predateli!!!!!#!:-)“; „Prokletite
hora van ot balgariq a ti
si ot tqh“
и „Нога sklu4ili zdelka sas
SATANATA Ni6to hubavo ne gi 4aka o6te po malko v BULGERIQ“ и c която му е било забранено да й звъни
на мобилен телефонен номер ******* за срок до постановяване на заповед за
защита, като й е звънял 46 пъти в посочения период от мобилен телефонен номер *******
на мобилния телефон на К. с номер *******, като при 5 бр. от тези позвънявания
е провеждал разговори с нея. Срещу подсъдимия е била издадена заповед за
незабавна защита по смисъла на чл.18 от Закона за защита от домашно насилие.
Знаейки за това същият на посочената дата многократно се обаждал на пострадалата,
като в случаите, в които същата вдигнала телефона я заплашвал, изпратил й и
текстови съобщения със заплашително и обидно съдържание. Начинът по който
подсъдимият е влязъл в тази форма на комуникация с пострадалата е проявна форма на психическо насилие, защото така
подсъдимият е обезпокоил сериозно
пострадалата, отправените заплахи сами по себе си имат притеснителен
характер, съобщенията съдържат и обиди. Точно подобно поведение е забранявала
заповедта за незабавна защита. Конкретно е било забранено на подсъдимия и да
комуникира по телефона с пострадалата, която забрана той пряко нарушил. В този
смисъл от обективна страна е именно налице неизпълнение на съдебна заповед за
защита от домашно насилие по смисъла на чл.296, ал.1 от НК. От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – целенасочено и упорито. Налице е
продължавано престъпление, тъй като подсъдимият е извършил множество идентични деяния
спрямо пострадалата Х.К. – множество обаждания и текстови съобщения със
заплашително и обидно съдържание, поради което, всяко едно от тези деяния
осъществява поотделно състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК,
извършени са през изключително кратък период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява, от
обективна и субективна страна, продължение на предшестващото го. Характерът на
деянията и начинът на извършването им разкрива съответна тежест с оглед
степента на обществена опасност, поради което съдът намира, че не може в
конкретния случай да се поставя въпрос за малозначителност
по смисъла на чл.9, ал.2 НК.
При
определяне на наказанието на
подсъдимият С. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство
това, че подсъдимият е осъждан. От друга страна същият признава деянията, които е извършил и в крайна сметка
изразява съжаление, което явно сочи на осъзнаване на неправомерността на
поведението му. При подобен род деяния конкретно следва да се отчита и
интензитетът на обществената опасност на конкретния случай, а при разглежданият
такъв този интензитет не е прекомерен, макар и деянието по тежестта си да се
явява престъпление. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се
определи наказание по по-леката алтернатива определена в закона, а именно
глоба, която в случая следва да е в размер на 3000 лв, който размер е над
средния, но се явява справедлив с оглед недобрите характеристични данни на
подсъдимия.
С оглед
изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да поеме и разноските по
същото.
Мотивиран така
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: