Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 211 18.08.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1280 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба на Областна
дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Гергана Владимирова –главен юрисконсулт на ОДМВР Бургас против
Решение № 772/27.02.2020г. по гр.д. № 8161/2019г. по описа на РС Бургас, В
ЧАСТТА, в която въззивната Областна дирекция на МВР – гр. Бургас е осъдена да заплати на Я.Г.Т., с ЕГН: **********,
гр. ***, сумата от общо 680.93 лв., представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
112.11 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него, като “Старши полицай“ в група “01“ към сектор “Специализирани полицейски
сили“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР Бургас, за периода от
01.10. 2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 420 лв.
– платено адвокатско възнаграждение, и в частта, в която ОДМВР е осъдена да
заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лв. и 190 лв. за ССЕ.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано. Сочи, че
ищецът е държавен служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който бил
отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22,00 и
06,00 часа, времето на разположение и положен труд по време на официални
празници. Положения от ищеца нощен труд
бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи.
Предвидено било, че за всеки отработен час през нощта се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Възразява се срещу извода
на съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд на ищеца и
положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да се заплати
съобразно часовата ставка за извънреден труд. Намира за незаконосъобразно
субсидиарното прилагане в настоящия казус на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и
липсва препраща норма към КТ и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Поддържа, че размерът на възнаграждението следвало да се
определи по ЗМВР и издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните
работи. Законодателството предвиждало редица компенсаторни механизми за
постигане на равно отношение пред закона с тези работници и служители по
трудово правоотношение - допълнително
възнаграждение за прослужено време, основния платен годишен отпуск,
обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, условията за
пенсиониране и пр. Поддържа, че работникът не е работил извънредно. Счита за
неоснователна претенцията за преобразуване на нощен труд в извънреден с
коефициент 1,143, както и заплащането на получения при преобразуването нощен
труд в дневен с часова ставка за извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Няма искания по доказателствата. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивната страна не се
явява.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия Т. на 02.06.2020 г, чрез пълномощника му адв. Кралев като в законовия срок по чл.
263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание е постъпила писмена молба от адв. К., с която се
иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено и се претендират разноски
за въззивното производство, съобразно представен договор за правна помощ и
списък на разноски в размер на 120 лева.
Бургаският
окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно.
С
исковата молба ищецът Я.Г.Т., ЕГН **********, е предявил срещу Областна
Дирекция на МВР - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 иск с правно основание: чл. 178, ал. 1
т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5 т.2 от ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1440 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от 240 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд от общо 1680 часа с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
заявява, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „старши
полицай в сектор СПС на ОД МВР –Бургас. За процесния период от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът Т. работил на 12 часови смени, съгласно предварително
утвърдени графици. Общо положеният от него нощен труд за този период бил 1680
часа, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1920 часа дневен труд. Намира,
че в случая му се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
изчислено след преобразуване на нощния труд в дневен такъв с коефициент,
определим съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Счита, че посочената норма следва да намери
приложение поради липсата на специална уредба по тази материя в ЗМВР. Преизчисляването
на нощния към дневен труд водило до извод за положен извънреден труд от 240
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника като общо
дължимата сума възлизала в размер на 1440 лева. За установяване на изложените в
исковата молба обстоятелства, е направено искане за назначаването на ССчЕ.
Ответната
страна Областна дирекция на МВР - Бургас е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Заявява,
че положения от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за
положен извънреден труд. Намира, че отговора на спорния въпрос по делото,
свързан с преизчисляването на нощния труд в дневен, е обусловен от приложението
на специалните наредби, приемани от Министъра на вътрешните работи и действали
последователно във времето, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. Наличието на
специална уредба, приложима към служебното правоотношение с ищеца, води до
извод за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисляването на нощен труд в дневен такъв с коефициент 1.143.
В
хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата
претенция чрез намаление на размера на иска, прието на основание чл. 214 ГПК и в резултат на
това, главният иск се счита за предявен за сумата от 680,93 лв., за положени 112,11
часа извънреден труд през исковия период, а производството за разликата над
тази сума до първоначално заявения размер е прекратено с протоколно определение
от 29.01.2020 г.
Правилно Районния съд Бургас е квалифицирал предявения
иск като такъв с правно основание по чл.178, ал. 1,
т. 3
от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал. 5,
т. 2
от ЗМВР.
По
делото няма спор, че за процесният период от време Я.Г.Т. е полагал труд като „старши полицай“ в сектор
СПС към Областна дирекция на МВР –Бургас , което налага извода, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
се установява, че за процесния период от време: 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е положил общо 784 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1,143,
се равняват на 896,11 часа за целия период. Разликата между двете величини е
112,11 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение
в размер на 680,93 лв.
От
правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. До измененията в ЗМВР,
обнародвани в ДВ бр. 60/2020 г. в закона изрично е регламентирана само
нормалната продължителност на полагания през деня труд от държавните служители
в МВР - 8 часа, съответно 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С
измененията в чл. 187, ал. 1 ЗМВР от 07.07.2020 г. изрично бе предвидено, че и
нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8 часа, като не е
предвидено обратно действие на новоприетите с ЗИЗЗМВР текстове. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като до
сега действащата уредба предвиждаше, че работните часове през нощта не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9
от ЗМВР).
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4
от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1
от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Въз основа на
изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови
нормативни актове съдът намира, че в рамките на исковия период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
При
съпоставителен анализ на нормите в отделните наредби, се установява, че разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/15.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/15.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и приложимата към казуса Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Съгласно чл.46,
ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е
разбирането, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само
уредбата по специалния закон. Изрично разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса
на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда
и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
На
следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството
в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както
се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо, съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и
приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал.
4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото
изменение, както вече бе упоменато, изрично е уредено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов
период, като нощен труд е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа.
А в нововъведената ал. 4 за първи път на законодателно ниво изрично се урежда,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефицент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта, която продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1
като 8 часа за всеки 24- часов период. В мотивите към законопроекта, предвиждащ
изменението и допълнението в чл. 187 на ЗМВР е посочено, че в досегашната
уредба е уредена само максималната продължителност на работното време през деня
и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на
работата на служителите в ЗМВР, свързана
с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране
и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. Пак там е посочено, че целта на посоченото изменение е налагане на „еднаквост при прилагането на разпоредбите ,
регламентиращи полагането на нощен труд и допълване на празнотата в специалния
закон“. Използваната от законодателя техника чрез допълнение и изменение на
действащия ЗМВР, ясно посочва, че в
действителност до обнародването на последния ЗИДЗМВР в ДВ бр. 60 от 2020 г. , е
била налице празнота в специалната нормативна уредба, каквато правилно и
първоинстанционния съд е приел за съществуваща. За сравнение при съществуваща,
но неясна или непълна нормативна уредба, приложимата законодателна техника е
различна, а именно чрез задължителното тълкуване, предвидено в чл. 50 от Закона
за нормативните актове, в който случай закона за задължително тълкуване по
правило действа от първоначалния момент, от който има действие тълкувания
акт. Ето защо с оглед установената
непълнота на нормативната уредба, действаща по време на исковия период и
приложима при разрешаването на настоящия спор, приложение следва да намерят
разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, каквито са разпоредбите на КТ и на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по аргумент от чл.
46, ал. 2 от ЗНА.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и
по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е
установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в
размер на 784 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 896,11 часа, като разликата от
112,11 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена.
Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 680,93 лева.
По горните съображения Бургаският
окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
Ето защо и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е направено
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При
разглеждането на същото, съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които
адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Предвид отмяната на тази
наредба с Решение № 5419 по адм. дело № 14384/2019 г. на ВАС, II колегия,
считано от 15.05.2020г., и то в частта на чл. 7, ал. 2 т. 2, в която са
определени минималните прагове на адвокатските възнаграждения за
представителство по граждански дела с материален интерес, съдът, за да определи
какъв е в настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение
намира, че следва да приложи посочената наредба в редакцията й след отмяната й
с цитираното решение на Върховния административен съд. Основание за този извод дава представения
пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие, сключен на
дата 29.07.2020 г., с който е уговорено възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство в размер на
120 лева. В настоящия случай при материален интерес по делото в размер на 680.93 лева, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция, определен по реда на чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба
№1/2004г./ в редакцията след изм. с Решение №13062 от 03.10.2019 г. по адм.д.№
3586/2016 на ВАС и Решение №5419 от
08.05.2020 г. по адм.д.№ 14384/2019 на ВАС, обн. в ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./,
е в размер на 100 лева. Претендираното от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение
в размер на 120 лева с вкл. ДДС е съобразено с минимално предвидения в
посочената наредба размер. Изложеното обуславя извод за неоснователност на
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 772/27.02.2020г. по гр.д. № 8161/2019г. по описа на РС
Бургас.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати
на Я.Г.Т., с ЕГН: **********, гр. ***, сумата от 120 лева (сто и двадесет лева)
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.