№ 13692
гр. С., 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110119342 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за главница по договор за паричен заем, възнаградителна
лихва и мораторна лихва, както и осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за възнаграждения за предоставени допълнителни услуги.
Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД твърди, че между „П. К. Б.“ ЕООД, в качеството на
кредитодател, Е. В. Й., в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на
солидарен длъжник на кредитополучателя, е сключен договор за потребителски кредит
№ 3031699*** от 17.05.2018 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в размер на 5000 лв. срещу задължението на ответника да погасява
кредита на 36 месечни вноски, с размер на вноската от 243,98 лв., годишен процент на
разходите от 49,89 %, годишен лихвен процент от 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11
% и общо задължение по кредита в размер на 8783,28 лв. Сочи, че кредитополучателят
е ползвал пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение на стойност 4519,80
лв. При това общото задължение възлизало на 13303,08 лв., като общият размер на
вноската бил определен на 369,53 лв. Твърди, че към договора за потребителски кредит
са сключени с кредитополучателя 5 анекса, с които броят на погасителните вноски е
увеличен от 36 на 47, като съгласно последният анекс размера на погасителната вноска
е 110,53 лв. Твърди, че длъжниците са погасили осемнадесет пълни и една частична
погасителна вноска на обща стойност от 5242,40 лв., като след изпадането в забава на
04.08.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит. Сочи още, че
с извършените плащания е погасена част от начисленото възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, а именно сума в размер от 1738,40 лв., при което претендира
остатъка от 2781,40 лв.
Поради изложеното иска се да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 3450,62 лв., представляваща неизплатена част
1
от главница по договор за потребителски кредит № 3031699*** от 17.05.2018 г., сумата
от 1967,02 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020 г.
до 04.08.2021 г., и сумата от 706,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.07.2018 г. до 04.08.2021 г., сумата от 127,57 лв., представляваща законна лихва,
начислена за периода от 04.08.2021 г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, до 29.09.2021 г., както и съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2781,40 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение пакет от
допълнителни услуги.
Ответникът - Е. А. И., в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва иска, като навежда твърдение за недопустимост на производството
поради изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД. Във възражението по чл. 414 ГПК,
подадено в заповедното производство, навежда довод, че уговореният годишен
процент на разходите надхвърля максимално допустимия размер по Закон за защита на
потребителите. В хода на исковото производство навежда довод за нищожност на
договора за кредит. Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 3031699***/17.05.2018 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД, като
кредитополучател, Е. В. Й., като кредитополучател, и Е. А. И., като солидарен
длъжник. В р. VI. от договора за потребителски кредит са посочени условията, при
които е сключен договорът, а именно – размер на кредита – 5000 лв., срок на кредита –
36 месеца, размер на вноската по кредита – 243,98 лв., ГПР – 49,89 %; годишен лихвен
процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %; дължима сума по кредита –
8783,28 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги– 4519,80 лв.,
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 125,55 лв., общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 13303,08 лв., общ размер
на вноската – 369,53 лв., дата на погасяване – 15– ти ден на месеца.
Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
3031699***/17.05.2018 г. e сключен при ОУ, представляващи неразделна част от
договора.
Видно от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3031699***/17.05.2018 г.
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя и на съдлъжника по
искане на кредитополучателя и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания една
или всички от посочените услуги, изразяващи се в „приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“.
Съгласно уговореното в споразумението кредиторът предоставя на
кредитополучателя и на съдлъжника правото да се възползват от всяка една от
посочените услуги срещу задължението на кредитополучателя и съдлъжника да
заплатят на кредитора възнаграждение за предоставянето /респ. възможността за
предоставянето/ на тези услуги в размер, посочен в т. VI. oт договора за потребителски
кредит. Възнаграждението за предоставянето на допълнителните услуги става
2
изискуемо с подписването на споразумението от страните по договора, като страните
се съгласяват възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за
срока на договора на равни месечни вноски и прибавено към месечните вноски за
погасяване на главницата.
Приложени са погасителни планове към Анекс № 1 - 5 към договора за
потребителски кредит № 3031699***/17.05.2018 г. (л. 26 – л. 38), с които се отлагат
вноски по договора, в които са посочени дати на плащане на погасителните вноски,
общ размер на същите и посочване каква част от тях представлява главница, лихва и
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги.
От приложени по делото уведомително писмо и разписка за получаване се
установява, че на 25.08.2021 г. ответникът Е. И. е уведомена за обявена предсрочна
изискуемост на договора за кредит.
От заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договора за потребителски № 3031699***/17.05.2018 г. е усвоена
сума в размер на 5000 лв. От тях сума в размер на 1156,88 лв. е използвана за
рефинансиране в полза на Е. В. Й., отчетено на 17.05.2018 г. по договор за
потребителски кредит № **********, с което е окончателно погасено задължение по
кредит № **********, след което на 18.05.2018 г. по смета на Е. В. Й. е усвоена сума в
размер на 3843,12 лв. По кредита са отчетени плащания в общ размер от 5242,40 лв., от
които 1549,38 лв. главница, 1816,26 лв. договорна лихва, 1738,40 лв. по пакет
допълнителни услуги, 98,36 лв. лихви за забава, 40 лв. такси по Тарифа, като няма
данни длъжникът да е посочвал какви задължения желае да погаси с извършените
плащания. След отразяване на плащанията непогасени са останали съответно
задължения за главница в размер на 3450,62 лв., за договорна лихва в размер на
1967,02 лв., за пакет допълнителни услуги 2781,40 лв., лихва за забава от 706,18 лв. и
127,57 лв. законна лихва за периода от 04.08.2021 г. до 29.09.2021 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
9, ал. 1 ЗПК:
За основателността на иска следва да се докаже по делото при условията на
пълно и главно доказване от ищеца, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит, по който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
заем в посочения в исковата молба размер, който е усвоен, и за ответника, като
солидарен длъжник, е възникнало задължението за връщане на заемната сума.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
На първо място, договорът за кредит представлява разновидност на договора за
заем за потребление, който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е
породил действие, следва да е налице реално предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя. При предаване на паричната сума е налице възникнало
облигационно правоотношение, което поражда едностранно задължение за заемателя
да върне заетата сума. Предвид заключението по ССчЕ, съдът приема, че по делото е
доказано предаването и усвояването на заемната сума.
С оглед момента на сключване на договора – 17.05.2018 г., правоотношението
по него се регламентира от ЗПК (в сила от 12.05.2010 г.).
3
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника -
потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Заемополучател по договора за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗПК може да бъде всяко физическо лице, което действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
С процесния договор са поети от кредитополучателя и от солидарния длъжник-
ответник в настоящото производство, задължения за връщане на предоставената
заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Тъй като сключеният между страните по делото договор за потребителски
кредит № 3031699***/17.05.2018 г. по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, валидността му и правните му
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната му за периода редакция, като същият се регламентира и от ЗЗП. Съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В случая, процесният договор е сключен при ОУ, т. е. при
предварително определени от страна на кредитора договорни клаузи.
В р. VI. от договора за потребителски кредит са посочени условията, при които е
сключен договорът, а именно – размер на кредита – 5000 лв., срок на кредита – 36
месеца, размер на вноската по кредита – 243,98 лв., ГПР – 49,89 %; годишен лихвен
процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %; дължима сума по кредита –
8783,28 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги– 4519,80 лв.,
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 125,55 лв., общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 13303,08 лв., общ размер
на вноската – 369,53 лв., дата на погасяване – 15– ти ден на месеца.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай.
За да се отговори на въпроса дали процесният договор е нищожен поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“,
според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по - голямо от посоченото в чл. 32,
ал. 4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
4
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %,
като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и
общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 49,89 %.
Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и възможността кредитополучателят да се откаже от
кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден
/чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е фиксиран лихвен процент, изключващ
необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент,
съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
Същевременно по убеждение на настоящата инстанция процесният договор за
кредит не отговоря на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република Б.. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК е в сила от 23.07.2014 г. и е приложима по отношение на процесния договор за
потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС
по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния
характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово
установената граница.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс 10
пункта отгоре. В случая формално определения в договора размер на ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва /арг. от чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Същевременно в договора липсва ясно посочване на методиката на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %/. Освен лихвата, в ГПР се включват и
всички разходи, съпътстващи кредита, включителни уговорените възнаграждения за
5
предоставени допълнителни услуги. По това съображение така посоченият формално
ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за
допълнителни услуги. Тези възнаграждения, чието заплащане е предвидено в т. VI и
които са подробно изброени в т. 15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит
представляват по своята същност разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторил това,
ищецът е препятствал възможността за възприемане от страна на потребителя на
поетата от последния финансова тежест. Така ищецът е заобиколил забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако беше включил посочените разходи за допълнителни услуги
в годишния процент на разходите, то размерът му би се увеличил над предвидения в
посочената разпоредба. Това обосновава от своя страна противоречие на договора с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е самостоятелно основание за недействителност на договора
на основание чл. 22 ЗПК.
На следващо място, съдът счита, че уговорената в р. VI. от процесния договор за
пoтребителски кредит клауза, касаеща фиксирания годишен лихвен процент по заема –
41,17 %, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК, ВКС,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но
които, изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и
субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност
законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.
1 ЗЗД/.
Възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по
гр. д. № 1106/03 г., II г. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/05 г., II г. о., и
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/14 г., IV г. о., клаузата за заплащане
на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти
размера на законната лихва за забава. Към момента на сключване на процесния
договор за потребителски кредит - 17.05.2018 г. размерът на законната лихва по
просрочени парични задължения, опредЕ. по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС №
72/08.04.1994 г., е 10 %. Следователно максималният размер, до който може да бъде
уговаряна възнаградителна лихва, съгласно трайната съдебна практика, е 30 %. В
случая е уговорен годишен лихвен процент от 41,17 %, който надхвърля допустимия
размер. Ето защо, съдът приема, че така уговорената договорна възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, на принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Клаузата, регламентираща размера на договорната лихва, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води
до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на
закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без
недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителните
норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него
не са включени двете клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него са
6
въведени като изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Ето защо, не е
приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените клаузи на
процесния договор обуславя недействителност на целия договор. Тъй като съдът
приема, че уговорката за лихвения процент и за ГПР, съдържащи се в договора за
паричен заем, са в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, то
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ето защо не се дължи и претендираното вземане
за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. По отношение на същото за
пълнота следва да се посочи още следното:
Съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
3031699***/17.05.2018 г., кредиторът се задължава да предостави на
кредитополучателя и на съдлъжника по искане на кредитополучателя и при
изпълнението на посочените в ОУ изисквания една или всички от посочените услуги,
изразяващи се в „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая, в противоречие с императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Освен това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за
възможността за предоставянето на тези услуги, като е без значение дали те ще бъдат
ползвани реално. Същевременно принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на опредЕ.
услуга, а не за хипотетичното й ползване.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Легално
определение на понятието „управление на кредита“ не се съдържа нито в закона, нито
в договора или в ОУ. Като се изхожда от общоприетия му смисъл, както и от целта на
закона, под понятието „управление на кредита“ следва да се разбира дейността,
извършвана от кредитодателя по фактическо реализиране на задължението по договора
за кредит, дейността по събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на
информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване
на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужване на задължението
и събиране на вземането. Ето защо, следва да се приеме, че възнагражденията за пакет
допълнителни услуги са такава за управление на кредита.
Под „допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК следва да се разбират такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации – предоставяне на
парична сума и връщане на заемната сума /заедно с възнаградителна лихва/ на
определен падеж. Допълнителни услуги са например издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележи за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента.
7
Следователно включването на пакета допълнителни услуги срещу заплащането
на възнаграждение е от една страна в противоречие със закона, тъй като кредиторът
няма право да събира такси за усвояване и управление на кредита, а от друга страна –
заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са разходи по заема и би следвало да
бъдат отчетени при формиране на годишния процент на разходите.
Както бе посочено, на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, на ответника е предоставен кредит в размер на 5000 лв., който
представлява чистата стойност на кредита. В погасяване на кредита са извършени
плащания на обща стойност от 5242,40 лв. Следователно чистата стойност на кредита е
изцяло погасена. Дори това да не беше така обаче, разликата не би могла да бъде
присъден в настоящото производство, тъй като в този случай би се стигнало до
подмяна на основанието, на което е предявен иска за главница – а именно при
предявено договорно основание, да се присъди сума на извъндоговорно основание,
което е процесуално недопустимо.
Предвид изложеното по-горе, предявените искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
3450,62 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски
кредит № 3031699*** от 17.05.2018 г., сумата от 1967,02 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., и сумата от
706,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2018 г. до 04.08.2021 г.,
сумата от 127,57 лв., представляваща законна лихва, начислена за периода от
04.08.2021 г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, до
29.09.2021 г., както и да се осъди ответникът да заплита на ищеца на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2781,40 лв., представляваща непогасена част от
възнаграждение пакет от допълнителни услуги, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора право да бъдат присъдени разноски в нейна ползва
има ответната страна.
Ответната страна претендира разноски в исковото производство в размер на
1300 лв. за платено в брой възнаграждение за адвокат. Ищецът е релевирал
възнаграждение за прекомерност на същото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното
адвокатско възнаграждение, с оглед цената на предявените искове, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора, възлиза на
сумата от 1203,28 лв. Претендираното и заплатено възнаграждение не надвишава
значително минималното такова, но и насрещната страна не следва да бъде
натоварвана прекомерно с разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Поради това следва да бъде присъдена в полза на ответницата сумата от 1210 лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
В противоречие с удостовереното писмено по делото към момента на
приключване на устните състезания обстоятелство, че ответницата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., по-рано в хода на производството е
8
искала освобождаване от задължение за плащане на депозит за искана от нея съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лв. поради липса на средства за това, което
искане е било уважено, като е определено същият да бъде платим от бюджета на съда.
Доколкото исковете са отхвърлени, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 400 лв., представляващо платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по ССчЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх.
В, срещу Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“ № 221, вх. А, ет. 7, ап.
21, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3450,62 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски
кредит № 3031699*** от 17.05.2018 г., сумата от 1967,02 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., и сумата от
706,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2018 г. до 04.08.2021 г.,
сумата от 127,57 лв., представляваща законна лихва, начислена за периода от
04.08.2021 г. – датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, до
29.09.2021 г. – суми за които е издадена заповед за изпълнение от 25.10.2021 г. по
г.гр.д. № 56549/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. Б. N 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Е. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“ № 221, вх. А, ет. 7, ап. 21, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2781,40 лв., представляваща
непогасена част от възнаграждение пакет от допълнителни услуги, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на
Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“ № 221, вх. А, ет. 7, ап. 21 сумата
от 1210 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати по
сметка на СРС сумата от 400 лв., представляващо платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10