РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Монтана, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Аделина Люб. Тушева
Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно гражданско
дело № 20211600500201 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Л.
П. против решение на Районен съд – Монтана № 260243 от 8 юни 2021 г. по гр. д. №
1185/2020 г. в частта, с която е прекратено производството по иска за разваляне на
договор за аренда на земеделска земя поради неизпълнение по отношение на имот№ *
Жалбоподателят Л.П. твърди в жалбата, че решението е неправилно и моли да
бъде отменено, а вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска. Развива
съображения за основателността на иска, като изтъква факта на неизпълнение
задължението на арандатора да плаща годишните възнаграждения за ползване на
имота. Посочва също, че след влизане в сила на решение за извършване на съдебна
делба по гр. д. № 70410/2010 г. на МРС въззивникът е станал изключителен собственик
на имот № *.
Въззиваемите Б.Л. и Л.Л. чрез особения представител адв. Н. Б. оспорват
въззивната жалба и молят да бъде оставена без уважение. В отговора на въззивната
жалба се изтъква, че договорът за аренда е бил сключен преди изменението на ЗАЗ от
2015 г. и въпреки, че арендодател е само един от съсобствениците, който притежава
1
по-малко от половината от имота, то договорът обвързва всички съсобственици, но
след като въззивникът не е страна по арендния договор, то той не е и активно
легитимиран да иска неговото разваляне.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е произнасянето на МРС по допустимостта на иск с
правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ за частично разваляне на договор за арена от 20
юли 2015 г., сключен между Л. Л. като арендодател и Б. Л. като арендатор.
Въззивникът Л.П. е предявил иск за разваляне на договора за аренда само по
отношение на имот № *в землището на с. *, обл. *, с площ 8,751 дка. В исковата молба
е посочил, че имотът е обособен от имот с № *по предходен план с площ 15,499дка.
Към момента насключване на договора за аренда имот № *е бил съсобствен, в
последствие при извършване на съдебна делба е разделен и новообособеният имот №
*е възложен в дял на Л.П..
Като основание за разваляне на договора ищецът е посочил неизпълнение
задължението на арендатора Б. Л. да плаща годишните арендни вноски.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като е предявен
от лице, което не е страна по договора за аренда и е прекратил производството в тази
част. Изложил е мотиви, че договорът за аренда е сключен през 2015 г., когато е било
допустимо един от съсобствениците да сключи договор за аренда, който да обвърже и
останалите съсобственици, а отношенията помежду им се уреждат по правилото на чл.
30, ал. 3 от ЗС. Следователно Л.П. е обвързан от арендния договор, но не е активно
легитимиран да иска развалянето му, защото не е страна по него.
Въззивният съд намира определението за прекратяване, инкорпорирано в
решението по съществото на спора, за неправилно, поради което го отменя.
За да прецени дали ищецът е странапо договора, съдът изследва материалното
правоотношение: от кого е подписан арендният договор, кого обвързва и кои са лицата,
имащи качеството страни по него. Това са въпроси, които са елемент от съществото на
спора, а не процесуални предпоставки, затова искът е следвало да се разгледа по
същество, а не да се прекратява производството.
Процесният договор за аренда на земеделски земи е действителен. Той е
2
сключен на 20 юли 2015 г. и вписан в Служба по вписванията при МРС. Към момента
на сключването му не е съществувало въведеното с изменението на ЗАЗ, публикувано
в ДВ, бр. 13/2017 г. (в сила от 7 февруари 2017 г.) изискване арендодател да е
съсобственик на земеделската земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални
части от съсобствен имот. Последващото изменение на закона не е основание да се
изисква потвърждаване на договора и от съсобствениците, които не са участвали при
подписването му.
Така сключеният аренден договор обвързва неучаствалите като страни
съсобственици на имота, вкл. въззивникът. Той е легитимиран да оспорва
действителността на договора, защото правният му интерес е да се освободи от
обвързаността. В такава хипотеза той не действа като трето лице.
В разглеждания случай се претендира разваляне на договора поради
неизпълнение. Ищецът е твърдял, че арендаторът не е превел годишните арендни
плащания, а арендодателят не е извършил разпределение на сумите между
съсобствениците съразмерно на дяловете им в съсобствеността. Ищецът се явява
кредитор на арендодателя, тъй като има спрямо него вземане за припадащата му се
част от арендното плащане. От там произтича и активната му легитимация да води
иска за разваляне на договора поради неизпълнение, като в случая ще действа не като
страна по договора, а като кредитор, заместващ бездействащия длъжник (чл. 134 от
ЗЗД). (В този смисъл Определение № 581/20.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
2158/2021 г. и Определение № 119/01.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 794/2021 г.).
Неучаствалият при сключването на арендния договор съсобственик има правен
интерес да предяви този иск, но следва да се изясни дали заявява претенцията си като
страна по договора или като трето неучастващо лице, предявяващо косвен иск.
Обжалваното определение следва да бъде отменно и делото върнато на МРС за
продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да даде указания
на ищеца да уточни обстоятелствата в исковата молба, от които извежда претенцията
си за разваляне на договора: дали предявява иска от свое име като обвързан от
договора за аренда или като кредитор на арендодателя.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Монтана № 260243 от 8 юни 2021 г. по
гр.д. № 1185/2020 г. в частта, с която е прекратено производството по иска за разваляне
поради неизпълнение на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 20 юли 2015
г.
3
ВРЪЩА делото на МРС за разглеждане на иска с правно основание чл. 28, ал. 1
от ЗАЗ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4