О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
11.01.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3188 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
не представил писмени доказателства и няма доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Не са представени никакви писмени
доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.
№ 238/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 15.02.2019
г. от 10.15 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че предявява
исковата си претенция въз основа на договор - М4418972 от дата 09.02.2015 г. за
далекосъобщителни услуги, сключен с А.З.З. с ЕГН: **********.
Между кредитора „А1 България" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София , ПК 1309, район
Илинден, ул. "Кукуш" №1 и длъжника А.З.З. с ЕГН: ********** е
съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4418972 от дата 09.02.2015 г., с който на длъжника са предоставяни
ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършвавд въз основа на месечна
фактура, която се издававь на името на абоната.
В срока на действието на договора за
мобилни услуги М4418972 от дата 09.02.2015 г., по който е/са издадена/и
следната/те фактура/и:
- фактура
№ *********/17.04.2015 г., с падеж на плащане 02.05.2015 г., за отчетен период
от 14.03.2015 г.до 13.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 11.24 лв. (Единадесет лв. и 24 ст.);
- фактура
№ *********/19.05.2015 г., с падеж на плащане 03.06.2015 г., за отчетен период
от 14.04.2015 г.до 13.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 14.57 лв. (Четиринадесет лв. и 57 ст );
- фактура
№ *********/24.09.2015 г. , с падеж на плащане 24.09.2015 г., за отчетен период
от 14.08.2015 г.до 13.09.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 260.8 лв.
(Двеста и шестдесет лв. и 80 ст.).
длъжникът не бил изпълнил задълженията
си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към
Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник А.З.З.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД,
претендират и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на
6.67 лв. (шест лв. и 67 ст.) за период от 04.06.2015 г. до 18.12.2017 г.
Претендираната сума в размер на 293.28
лв. (Двеста деветдесет и три лв. и 28 ст.), посочена като главница била
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в
размер на 25.81 лв. (двадесет и пет лв. и 81 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4418972 от дата 09.02.2015 г.и сума в размер на - 260.8 лв. (Двеста и
шестдесет лв. и 80 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
М4418972 от дата 09.02.2015 г.и мораторната лихва в размер на 6.67 лв. (шест
лв. и 67 ст.) начислена върху:- фактура № *********/19.05.2015 г.;
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника А.З.З.
с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна неустойка.
Видно е от представените договори, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия,
(Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1 България ЕАД има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги.
37.б. А1 България ЕАД има право да
получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия.
Съгласно чл. 26.5. А1 България ЕАД предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите,
съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия
услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на А1 България ЕАД
/чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.З.З. с ЕГН: **********
.
Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи:
54.1. При неплащане на дължими суми след
изтичане срока заплащане.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка
по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от
Приложенията към цитираните договорите -„ В случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия,
включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в
рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да
прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на
посочения в договора срок".. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер,
а не санкционен.
В конкретният случай ответникът А.З.З. с
ЕГН: ********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените
му мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са му фактури, които не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си,
не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Искането е да се постанови Решение, с
което да се признае за установено по отношение А.З.З. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „А1
България" ЕАД в размер на 293.28 лв. (Двеста деветдесет и три лв. и 28
ст.), от които 286.61 лв. (Двеста осемдесет и шест лв. и 61 ст.) - главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 6.67 лв.
(шест лв. и 67 ст.).
С уточнителна молба от 13.07.2018 г.
ищецът се е отказал от иска за мораторна лихва в размер на 6, 67 лева и е
уточнил петитума на исковата молба, а именно същата да се счита предявена за
сумата от 25, 81 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга и за сумата от 260,
80 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
В молбата е уточнено, че договорът е
прекратен на 24.09.2015 г. и от тази дата е начислена неустойка в размер на всички
абонаментни такси до края на предвидения в срок договор за ползване на
услугата.
В срока по чл. 131 ответникът чрез
особен представител е депозирал отговор.
Съгласно разпоредбата на чл.111 „в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания, каквото представлявало вземането на
ищеца за заплащане на сумата от 25.81 лв. - представляващо незаплатена
далекосъобщителна услуга формирана по фактури№№ ********* и *********, се
погасявало с изтичане на три годишна давност.
Видно от представените с исковата молба
фактури с №********* и *********, в тях е посочено че крайният срок за плащане
е съответно: по фактура № ********* - 02.05.2015г, а по фактура ********* - 03.06.2015г.
.От този момент течала и погасителната давност. В случая тя била изтекла
съответно на 02.05.2018г. за вземането по фактура № ********* и на 03.06.2018
г. за вземането по фактура №*********, а искът бил предявен след изтичане на
погасителната давност - на 21.06.2018г., видно от посочения в системата на
Районен съд Стара Загора входящ номер, а именно: вх.№ 17405/21.06.2018 по описа
на Районен съд Стара Загора.
Претенцията за заплащане на сумата от
260.80 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор също била
погасена по давност.
Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо - чл.114, ап.1 ЗЗД. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - 03.06.2015. и към
подаване на исковата молба е изтекла.
Отделно от възраженията за давност са
отправени възражения и за неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка.
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 327 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже облигационно правоотношение за процесния период, по което
е изпълнил дължимото, както и размерът на задължението. В тежест на ответника е
да докаже плащане или насрещните си възражения за погасителна давност.
По иска по чл. 92 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка, както и настъпването на
изискуемостта и размера ѝ.
В тежест на ответника е да докаже
плащане или насрещните си възражения за изтекла погасителна давност,
алтернативно за нищожност на клаузата за неустойка.
Съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът,
разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
По делото се твърди, че е начислена неустойка,
формирана съгласно Договора за мобилни услуги от стандартните месечни
абонаментни такси до изтичане на срока на договора. Посочени са отделните
клаузи от договорите. Съдът намира, че следва да се обсъдят служебно същите,
поради което :
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе
становище във връзка със служебното разглеждане на неравноправна клауза за неустойка,
определена в Раздел „Отговорност“ от Приложение № 1 от 09.02.2015 г. към от
Договора за мобилни услуги в срок до открито съдебно заседание (вкл.), според
която при предсрочно прекратяване на Договора се дължи неустойка в размер на
всички стандартни абонаментни такси до края на договора.
УКАЗВА на ищеца, че не представя
въпросното Приложение № 1 от 09.02.2015 г. към от Договора за мобилни услуги.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: