РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 83/31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 375/2022
г. по описа на РС – гр. Етрополе, е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „И.
Ф.” ЕООД, ЕИК: ............., от Г. П. П., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 194/01.09.2022 год. по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 331/2022 г. по описа на РС - Етрополе, както
следва: сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 01.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и 60
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2021 г.
до 17.08.2022 година.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника, действащ
чрез особен представител, с доводи за необоснованост, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установявало възникването
на валидно облигационно отношение между страните по договор за
кредит. Ответникът оспорва да е получил сумата по кредита, като
поддържа възраженията за нищожност на договора, защото не била
1
спазена предписаната от закона форма, не бил посочен размерът на
годишния процент на разходите, а и към него липсвал погасителен
план. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като поддържа,
че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е
допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима,
а разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от "И. Ф." ЕООД, ЕИК: ............., е образувано ч. гр. д. № 331/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе, по което съдът е издал
заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Г. П. П. да
заплати на заявителя сумите: 1 000. 00 лв. – главница по договор за
кредит № ....... от ....... г., ведно със законната лихва от 01.09.2022 г.,
договорна лихва в размер на 171. 60 лв. за периода 20.12.2021 г. до
17.08.2022 г., 364. 50 лв. – неустойка по чл. 3 от договора, както и
разноските в заповедното производство. Длъжникът е бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Районният съд е указал на заявителя да предяви в
едномесечен срок от уведомяването иск за установяване на вземането,
като исковете са предявени в срок.
По делото са представени от ищеца-въззиваем на електронен
носител след искане на ответника, както и в заверен препис,
електронна кореспонденция от страните, съгласно която ищецът
уведомил ответника на ............. г. в 14.44 ч., че искането му за заем от
850 лева е прието успешно. Няколко минути по-късно ищецът
уведомил ответника, че е одобрен за заем от 850 лева, като е указал на
същия, че с отваряне на прикачения към електронното писмо линк,
2
въвеждане на кода в празното поле от краткото текстово съобщение,
изпратен на телефон, посочен от ответника, и активиране на бутон
„потвърди“ кредитополучателят потвърждава сключването на
договора. В електронното писмо е посочено, че размерът на
главницата е 850 лева, като общата сума за връщане е 948.07 лева, а
падежът на последната вноска е на 15.06.2022 година. Няколко
минути по-късно по електронен път е изпратен и погасителен план
към договора за кредит с падежите за плащане, както и с уведомление,
че сумата от 850 лева е преведена по посочената от
кредитополучателя сметка.
По делото е представен договор за предоставяне на кредит №
............. от 17.12.2021 г., сключен между "И. Ф." ЕООД като
кредитодател и ответника като кредитополучател, който не носи
поспис на нито една от страните. В договора е посочено, че
кредитополучателят декларира, че е получил стандартен европейски
формуляр, както и ОУ по договора за кредит и се съгласява с тях.
Уговорен е размерът на кредита – 850 лв., срок за погасяване 180 дни,
годишния лихвен процент – 40. 15% и ГПР - 48. 44 %. В договора е
обективиран и погасителният план с падежит еза плащане и
компонентните, включени във всяка погасителна вноска. Представени
са общи условия (ОУ) на "И. Ф."ООД.
На 20.12.2021 г. ищецът уведомил ответника по електронен път,
че е одобрен за рефинансиране на заем в размер на 1 000 лева със срок
300 дни и обща сума за връщане 1181. 50 лева и краен срок за това
16.10.2022 г., като го информирал, че със сумата от 887.07 лева ще
погаси задължението по текущия кредит, а остатъкът от 112.93 лева
ще бъде изплатен на ответника по избран от него начин. Единадесет
минути по-късно ищецът уведомил по електронен път ответника, че
задължението му по договора от ............. г. е погасено, като остатъкът
от 112.93 лева е нареден по посочената от ответника банкова сметка. В
това електронно писмо се съдържа и погасителният план към договор
№ .........., сключен на .......... г., който също не носи поспис на нито
една от страните. В този договор е посочено отново, че
кредитополучателят декларира, че е получил стандартен европейски
формуляр, както и ОУ по договора за кредит и се съгласява с тях.
Уговорен е размерът на кредита – 1 000. 00 лв., срок за погасяване 300
дни, годишния лихвен процент – 40. 15% и ГПР - 48. 3 %. В договора е
посочено, че с предоставената сума от общо 1 000 лева ответникът
погасява задължения, произтичащи от предходния договор за кредит,
като размерът им е 850 лева главница, 14.03 лева лихва, а 23.04 лева
3
съставляват задължение за такси. В договора от 20.12.2021 г. е
обективиран и погасителният план с падежите за плащане и
компонентните, включени във всяка погасителна вноска. Представени
са ОУ на "И. Ф."ООД.
И в двата договора са посочени ЕГН на кредитополучателя,
трите имена, e-mail, номер на лична карта, дата и място на издаването
й, мобилен телефон за контакт, настоящ адрес за контакт на
кредитополучателя, постоянният адрес на кредитополучателя, който
съвпада с този, отразен в справката, изготвена служебно от съда по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни
„Население”.
Представени са и електронни писма от ищеца до ответника,
който многократно бил канен да заплати дължимите вноски по
кредита.
Съгласно заключението към съдебно – счетоводната експертиза,
изготвено от вещото лице К., неоспорено от страните, което съдът
като компетентно изготвено кредитира изцяло, от името на „И. Ф.“
ЕООД на 20.12.2021 г. е извършено плащане по договор №
........./........... г. на сумата от 887.07 лева в полза на ответника за
погасяване на задълженията му към същото дружество, произтичащи
от договор № ............. от ............. г., като сумата от 112.93 лева е
преведена същия ден по банкова сметка на ответника, открита в „Б.
ДСК“ ЕАД. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските
по кредита от 20.12.2021 година.
Съгласно заключението към съдено-техническата експертиза на
вещото лице Д. ответникът има регистриран профил с системата на
ищеца, през който са предоставени личните му данни, като договорът
от ......... г. е активиран съобразно указанията в електронното писмо от
ищеца до ответника.
Ищецът основава твърдението си за постигнато между страните
съгласие за сключване на договор за потребителски кредит по
подадена от длъжника заявка по интернет на електронния адрес на
ищцовото дружество www.mimizaem. bg чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от финансовата
институция, в резултат на която след потвърждаване по телефона от
служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на
съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 1 000
лева, същият бил отпуснат и получен от ответника – част от него за
погасяване на старо задължение от 887.07 лв. към ищеца по договор
4
за кредит от ............. г., а остатъкът от 112.93 лева - преведен по
банкова сметка на ответника, открита в „Б. ДСК“ ЕАД.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
сключва между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното
им физическо присъствие (арг. чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР) –
напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по e-mail и други.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията,
като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като
негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.
"електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен
подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва.
В чл. 4 от представените Общи условия, приложими към
договора, и достъпни на електронната страница на дружеството, е
посочено, че чрез обявената на сайта на "И. Ф." ЕООД информация
кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се
информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез
приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща
заявка за избрания вид услуга. Съгласно раздел III от ОУ
преддоговорната информация се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
5
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
на 20.12.2021 г. ищецът уведомил ответника по електронен път, че е
одобрен за рефинансиране на заем в размер на 1 000 лева със срок 300
дни и обща сума за връщане 1181. 50 лева и краен срок за това
16.10.2022 г., като го информирал, че със сумата от 887.07 лева ще
погаси задължението по текущия кредит, а остатъкът от 112.93 лева
ще бъде изплатен на ответника по избран от него начин. Единадесет
минути по-късно ищецът уведомил по електронен път ответника, че
задължението му по договора от ............. г., е погасено, като остатъкът
от 112.93 лева е нареден по посочената от ответника банкова сметка. В
това електронно писмо се съдържа и погасителният план към договор
№ 366543, сключен на 20.12.2021 година. В писмата и договора от
20.12.2021 г., както и този от ............. г., е попълнена информация,
която логически е свързана единствено с ответника –три имена, ЕГН,
номер на лична карта и мобилен телефон, както и настоящ адрес,
който съвпада с адреса му на призоваване и с постоянния му адрес.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ВКС, IV
ГО, е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184,
ал. 1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. В случая такова искане е направено от
ответната страна, съдът е уважил същото и ищецът е представил на
електронен носител електронните документи, чиято автентичност
ответникът е оспорил с възражението, че тези изявления не изхождат
от него.
Ответникът, действащ чрез особен представител, е оспорил
автентичността на документите, създадени като изхождащи от
кредитополучателя, с възражението, че изявленията, обективирани в
тях, не изхождат от него. Въззивният съд намира това възражение да
неоснователно по следните съображения.
Както бе посочено по-горе, по смисъла на чл. 3, вр. чл. 2, чл. 4 от
ЗЕДЕП електронен документ е словесно изявление, представено в
цифрова форма за преобразуване и разчитане, чийто автор е
физическото лице, извършило изявлението. Установена е практика на
ВКС, съгласно която кореспонденцията, разменяна между страните по
електронен път - е-mail съобщения - съставлява електронно изявление,
респ. електронен документ, ползващ се и без електронен подпис с
6
доказателствена сила по смисъла на чл. 184 ГПК, вр. ЗЕДЕП, като
авторството на такова изявление не е установимо само при наличие на
електронен подпис (в този смисъл е определение № 94 от 15.02.2012 г.
по т. д. № 922/2011 г., Т. К, II ТО на ВКС). На електронните
документи е придадена сила на писмени документи - в този смисъл е
чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП. В случаите, в които същите не са подписани с
усъвършенстван електронен подпис (чл. 13, ал.2 от ЗЕДЕП), но е
налице електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство,
съответното изявление също се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал.1 ЗЕДЕП. Съгласно посоченото по-горе решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., Г. К., IV ГО на ВКС, макар
законът да придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, може страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.
Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Адресат на електронното
изявление може да бъде лице, за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се счита, че е длъжно да получава електронни
изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма. В случая от приложената електронна
кореспонденция и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
установяващо плащане от ищеца в полза на ответника, регистрацията
на електронните адреси, ползването им в отношенията между
страните и във връзка с търговската дейност на ищеца, може да се
направи обоснован извод, че двете страни очевидно са се съгласили да
получават изявления в електронна форма по смисъла на чл. 5 от
ЗЕДЕП. Електронните съобщения са изпращани/получавани от/на
електронни адреси, регистрирани в сътоветните мейл-сървъри, като са
видни адресите, от които и до които са процесните електронни писма,
дата и час на получаване. Няма данни така разменената електронна
кореспонденция да е манипулирана, нито съдържанието й е било
изменяно впоследствие. Тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП
електронният документ се приравнява на писмения, релевантен за
преценка на последиците от изявлението е моментът на получаването
на документа. Това става с получаването на пощата - т.е. с
7
постъпването й в посочената от адресата информационна система, тъй
като връчването на писмени изявления следва да намери приложение
и относно електронните документи - в този смисъл е решение № 303
от 07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., ІV ГО на ВКС. Писмата са
възпроизведени на хартиен носител и са представени като преписи,
заверени от ищеца, съгласно чл. 184 от ГПК. При тези фактически
данни съдът приема, че е налице надлежно разменена електронна
кореспонденция между страниге, като същата свидетелства за
изявленията, съдържащи се в тях и отразява действителното
фактическо положение в отношенията между тях.
По делото е доказано въз основа заключението на ССчЕ,
неоспорено от страните, изпълнението на основното задължение на
въззиваемия реално да предостави заемната парична сума.
Следователно ответникът, който не доказа да е погасил каквато и
да е част от дълга, дължи на ищеца главницата в размер на 1 000 лв. по
договора за потребителски кредит от 20.12.2021 г. и възнаградителна
лихва върху нея в размер на 171. 60 лв. за периода 20.12.2021 г. до
17.08.2022 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението, считано от 01.09.2022 г., а които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 331/2022 по описа
на РС - гр. Етрополе.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят
разноските за въззивното производство – сумата от 417.16 лева,
внесен депозит на възнаграждение за особен представител на
въззивника.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС
сумата от 50 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/31.07.2023 г., постановено по
гр. д. № 375/2022 г. по описа на РС – гр. Етрополе.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН: **********, да заплати на „И. Ф.“
ЕООД, ЕИК: ............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 417.16
8
лева (четиристотин и седемнадесет лева и 16 ст.) - разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9