РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 28.03.2018 година
в
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд граждански състав в публично
заседание на девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№47 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №391/23.11.2017
г. по гр.д. №463/2016 г. на Т.ски районен съд, с което е признато за установено
по отношение на С.В.Ш., ЕГН
**********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН **********, че Х.Ц.К.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д.,
ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН **********, са собственици
общо на 40/90 идеални части от 808/1000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 73198.124.26 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед №
РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: местност „Д.",
целият с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.25, №
73198.124.33, № 73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27, №73198.310.63,
които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от
5412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на гр. Т., махала „Д.",
при граници по кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ
73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ
73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д.,
на юг - останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 /
стар 73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ
73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници
на М.Д.Д., който имот е означен с цифри
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,219,500,14,15,16,
17,18,19,441,468,896,895,26,20,21,22, 24, 23 на скица към допълнителното
заключение на в.л. В. П., която е неразделна част от решението, постановено по
гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС, осъден е С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН **********,
да отстъпят собствеността и предадат владението на 40/90 идеални части от
808/1000 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 73198.124.26 по КККР
на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес:
местност „Д.", целият с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи:
№ 73198.124.25, № 73198.124.33, № 73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27,
№73198.310.63, които идеални части са част от поземлен имот, представляващ
овощна градина от 5412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на гр. Т.,
махала „Д.", при граници по кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62
на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д.,
на изток - ПИ 73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на
наследници на Ц.М.Д., на юг - останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и
част от ПИ 73198.124.81 / стар 73198.124.33/ на неустановен собственик, на
запад -ПИ 73198.124.65, ПИ 73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници на М.Д.Д., който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,10,11,12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18,19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24, 23, на скица към допълнителното заключение на
в.л. В. П., която е неразделна част от решението, постановено по гр. дело №
4544/2013 г. по описа на ВКС, на Х.Ц.К.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д.,
ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН ********** и е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск по чл.109 ЗС да бъдат осъдени С.В.Ш.
и А.И.Ш. да преустановят неоснователните действия - преминаване през съсобствения
имот на ищците, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на гр. Т.,
махала „Д.", при граници по кадастрална карта: на север- ПИ 73198.124.62
на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д.,
на изток - ПИ 73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на
наследници на Ц.М.Д., на юг - останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част
от ПИ 73198.124.81 / стар 73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ
73198.124.65ДТЙ 73198.310.63, и ПИ 73198.124.25 на наследници на М.Д.Д., който
имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15,
16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24, 23, на скица към
допълнителното заключение на в.л. В. П., която е неразделна част от решението
постановено по гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС, и да възстановят
предишното му положение, като премахнат насипаните инертни материали и
възстановят унищожените тревни площи, ведно с всички законни последици, осъден е С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН **********
и И.М.Г., ЕГН **********, да заплатят на Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д.,
ЕГН **********, Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х.,
ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН **********
и Ц.Н.Д., ЕГН **********, сумата 170.00 / сто и седемдесет/ лева,
представляващи разноски по съразмерност и компенсация.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.Ш. с адрес: *** срещу Решение
№391/23.11.2017 г. по гр.д. № 463/2016 г. на ТРС. Излага, че с цитираното решение ТРСе уважил предявения срещу него иск
за собственост с основание чл. 108 от ЗС, като
признал за установено по отношение на него, че всичките ищци са собственици на 40/90 ид.ч. от
808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.124.26, които са част от
целия имот от 5412 кв.м., а отхвърлил
предявения срещу него иск по чл. 109 от ЗС като неоснователен и
недоказан, като го осъдил да плати на ищците разноски по делото.
Твърди, че не е
доволен от постановеното решение в частите, с които са уважени предявените
искове и е осъден да плаща на ищците разноски по
делото, поради което моли съда да отмени решението в тези части и да
постанови ново решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като му присъди разноските по делото за двете инстанции.Сочи, че решението на ТРС, с което е признато за
установено по отношение на него, че всичките ищци са
собственици на 40/90 ид.ч. от 808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
73198.124.26, които са част от целия имот от 5412 кв.м. е недопустимо.Изтъква, че ищците и той са били страни - съищци, по гр.д. № 81/2010 г. на ТРС,
на което се позовават ищците в исковата молба и по което е признато със сила на пресъдено нещо, че въпросните
808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.124.26 са съсобствени,
тъй като са включени в общия имот от 5412 кв.м.Твърди, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 81/2010 г.,
по което той е бил ищец заедно с ищците
по настоящото дело, не е манифестирал никакви
права върху имота, произтичащи от Д.Д., освен права като съсобственик в
качеството си на сънаследник на Ц.Д. в общия имот.Изтъква, че в мотивите на атакуваното решение ТРС
приема, че въпросните 808 кв.м. са част от целия имот от 5412 кв.м., по които
има влязло в сила решение и с настоящото дело
отново се пререшава спора, което е недопустимо.Сочи, че ТРС не изложил съображения в мотивите
си: Коя е вещта, от която се претендират идеални части, какви идеални части от общата вещ притежават ищците и
ответника С.Ш., кой владее тази вещ и в какъв обем, съответно ищците владеят ли части от вещта съобразно
правата си и ограничени ли са техните права от ответниците, точно от кой ответник
и с какви конкретни действия;има ли част от общата
вещ, която не се владее от никого и е свободна; има
ли формирана и изразена воля на съсобствениците за разпределение на ползването
на имота и за начина на ползване на последния; ответникът
С.Ш. има ли право да владее част от общата вещ в качеството му на наследник на Ц.М.Д..Твърди, че общата вещ е поземлен имот с площ от 5412
кв.м., собственост по наследство от общия наследодател Ц.М.Д., като страните по делото
притажават идеални части
съобразно наследствените им права от общия
наследодател. Сочи,
че той има право да владее и ползва част от имота, равняваща се на наследствения
ми дял - 16/90 ид.ч. от 5412 кв.м, като неговият дял от общата вещ се равнява на 962 кв.м., което е повече от
оспорваното от ищците право върху 808 кв.м.Изтъква, че общата вещ се владее от: наследниците на М.Ц.Д., от наследниците на Н.Ц.Д.
и от В.Ц.С., като техните владения са съответно оградени и
заключени с входни врати, който факт е констатиран и при огледа на място.Сочи, че има свободна неизползвана от никого и
незаградена част от имота, който факт се констатира от огледа на място.Изтъква, че няма формирана обща воля на съсобствениците
за начина на ползване на общата вещ по реда на чл. 32 от ЗС и ако съдът бе съобразил тези факти, би стигнал до
извода, че той като наследник с права на 16/90 ид.ч.,
равняващи се на 962 кв.м. от общата вещ с площ от 5412 кв.м. с нищо не нарушава правата на
ищците, които от своя страна
владеят части от вещта и са ги оградили и заключили.Твърди, че ТРС незаконосъборазно
приема, че той е владещ несобственик, тъй като той не владее процесния имот след
постановяването на решението на ВКС по гр.д. № 81/2010 г. на ТРС, поставянето и
заключването на метална входна врата от Ц.Д. и поставянето на камери за
наблюдение от същия, с които самоволно ограничил
достъпа до имота.Изтъква,
че на място от огледа се
установило, че имотът от 808 кв.м. е буренясал и явно
изоставен, като свидетелите също установили този факт. Установили
и факта, че липсва достъп до целия голям имот поради заключването на вратата от
Ц.Д..Сочи, че в мотивите на решението ТРС приема, че от
две години ответниците не владеят имота и при
това положение, както към момента на предявяване на
исковата молба, така и към момента на постановяването на съдебното решение той не е извършвал никакви
владелчески действия, които да ограничават правото на собственост на ищците.Излага, че никой от свидетелите не е установил той да е упражнявал владелчески
действия или действия на ползване на имота към момента на внасяне на исковата
молба в ТРС - 21.06.2016 г. или след това.Изтъква, че той не може да има никакво юридическо право да
претендира права от Д.Д., тъй като заедно със съпругата си А.Ш. са прехвърлили
собствеността върху имота на трето лице - И.М.Г., преди завеждане на настоящето
дело с нот. акт вх. per. №
2097, акт № 150, том 7, дело 1249/02.11.2011 г. на СВ при ТРС и с атакуваното решение ТРС незаконосъобразно приравнил правата на продаваите и
купувача по цитирания нотариален акт, които са
тримата ответници.Изтъква,
че той има правото като
съсобственик да владее и ползва от общата вещ
16/90 ид.ч., равняващи се на 962 кв.м., а в действителност не владее нищо, тъй като няма достъп -ищецът Ц.Д. заключил имота, поставил камери за набюдение и пускал постоянни жалби в полицията, като
този факт на заключването бил констатиран от съда при огледа на място и от свидетелските
показания, както и от приложените от ищците записи от камерите на Ц.Д..Сочи, че с атакуваното решение ТРС осъдил него като невладеещ собственик да предаде
владението върху
част от съсобствената вещ на
други съсобственици, които владеят оградени и заключени части от нея и това е неправилно
прилагане на правото относно иска за ревандикация.Твърди, че за да предае
владението на ищеца Ц.Д. върху 808 кв.м., които са част от 5412 кв.м., първо
същият Ц.Д. следва да отключи входната врата и второ
- купувачът от ответницата И.Г. следва да му възложи да вдигне
мрежата и коловете, които са нейни, което е
абсурд.Изтъква, че ТРС приема в мотивите си също така, че
наличието на ограда и заключена врата на частта от имота, която е била част
имот 73198.124.26, е основание за ангажиране на отговорността на ответниците.Твърди, че заключена врата на частта от имот
73198.124.26никога
не е имало и такова заключване
не е констатирано и по време на огледа, а свидетелите
говорили за заключване на врата от страна на Ц.Д.,
а не за заключване от страна на ответниците.Сочи, че ТРС
приема в мотивите и факта, че до 26.02.2014 г. - влизането на решението на ТРС
по гр.д. № 81/2010 г. в сила, владението на ответниците било на правно основание и в рамките на това владение е направена оградата, както
установили свидетелите и съдът приема, че ограждането
е извършено веднага след като той придобил имота.Излага, че ТРС не обсъдил
в мотивите си показанията на св. Б., че е изпратен заедно с други работници да
демонтират оградата, за което са ходили няколко пъти с траспрот - бус, но
поради заключената врата от ищеца Ц.Д. не са успели да влязат, да свалят и
натоварят оградата.В този смисъл съдът следвало
да приеме, че оградата не може да бъде пречка на ищците да упражняват правата
си, след като ищецът Ц.Д. създава пречки за премахване на оградата.
Сочи, че съдът в мотивите приема, че „Именно с
ограждането на процесния имот и ограничаване на достъпа до него на другите
сънаследници, е налице демонстриране на намерение на Ш., макар и да притежава
дял, да свои целия имот."
Твърди, че както споменал
по-горе целият имот е 5412 кв.м. и никога не е
заявявал права за своене върху целия имот, но съдът
не е определил
съсобствената вещ и се стигнало до смесване коя е
съсобствената вещ - дали частта от 808 кв.м. от имот 73198.124.26 или целия
имот от 5412 кв.м.
Изтъква, че общата вещ е с площ от 5412 кв.м., от която
владеят части ищците, поради което изводът на съда за своене на цялата вещ е
противоречив на други изводи в решението, по същество - този извод на съда е
неправилен.
Твърди, че от ищците единствено Х.К. не му е известно да владее част от имота, но достъпът му е
ограничен от друг ищец - Ц.Д. чрез заключване на вратата, а не отнего.
Излага, че неправилността на този извод на съда се
потвърждава и от показанията на св. на ищците К.Ц.Д.".. и понеже така
стана, че С. няма място там, а другите всички имат, заради това П., която е сестра
на Ц. каза да го дадем на С.."Сочи, че воденият
от ищците свидетел заявява, че всички имат места там, а
съдът приема, че той ограничава правата на ищците.
Заявява, че поведението на ищците е укоримо, тъй като на въпроси по чл. 176 от ГПК ищцата М. Д.
заявила, че отишла с Д.Д. и него при нотариуса, но чакала отвън на пейката и едва
по-късно разбрала, че Д.Д. му е продала имот
73198.124.26; ищецът Ц.Д. заявил, че не е знаел за тази продажба, а на въпроса има ли
път от двете страни на къщата, която той владее, отказал да отговори; свидетелят
на ищците К.Ц.Д.заявил " Ц. и П.решиха да го дадат, даже Ц. участва в
изготвянето на документите, но сега се
оказа друго.....Баба Д.първо искаше да даде това място на П., на сестрата на Ц. и понеже така
стана, че С. няма място там, а другите всички имат, заради това П., която е
сестра на Ц. каза да го дадем на С.."
Прави извода, че ищците не само знаят, че той е съм купил имота, а лъжат в обратния смисъл, но
продажбата от Д.Д. е станала по тяхна инициатива, тъй като всички други съсобственици имат имоти там, а само той няма.
Счита, че незаконосъобразно ТРС приема, че ищците са
невладеещи собственици, тъй като ищците са съсобственици
и владеят части от общата вещ, което прави
претенцията им неоснователна.
Твърди, че в мотивите към иска по чл. 109 от ЗС съдът
приема, че той като съсобственик има право да преминава
през съсобствения имот и отхвърля иска, а в
мотивите към иска по чл. 108 от ЗС съдът приема,
че ползването му, доколкото има такова, е без основание.
Счита, че той или е
съсобственик, или не е съсобственик; или има права по чл. 31 от ЗС да ползва цялата вещ,
доколкото не пречи на другите съсобственици, или такива права
имат само ищците.
Твърди, че ищците ползват части от съсобствената вещ,
като не допускат други съсобственици да ползват общата вещ.
Изтъква, че след приключването на гр.д. № 81/2010 г. на
ТРС дори отправил нотариална покана peг. № 4873, т. 2, акт 20, до ищеца Ц.Д., връчена му на
23.10.2014 г. да му осигури достъп до съсобствения имот и да
се реши ползването на имота, но тази покана не внесъл в ТРС, тъй като била
загубена между многото документи.
Изтъква, ча има нарушения на
поцесуални правила, тъй като незаконосъобразно
ТРС допуснал отлагане на делото поради невнесен своевременно от ищците депозит за вещо
лице, както и допуснал разпит на свидетели,
доведени със закъснение от ищците, въпреки че неговите свидетели водили няколко съдебни
заседания.
Твърди, че ТРС не обсъдил
всички доказателства по делото, включително и, че св. Б. заявил, че е ходил многократно да вдигне оградата, но не е
допуснат от ищеца Ц.Д., св. К.Ц.Д.заявил, че „С. няма място там, а другите всички имат, заради
това П., която е сестра на Ц. казала да го
дадат на С.."
Признава, че в интерес на истината законосъобразно ТРС не
допуснал до разпит като свидетели сочените от
ищцовата страна едната от ищците и пълномощника на друг ищец.
Предвид изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постановите ново, с което отхвърли предявения срещу него иск по чл. 108 от ЗС и му присъди всички разноски по делото за двете инстанции.
Моли да се
приеме като доказателство цитираната нотариална покана.
Подадена е втора въззивна жалба
от И.М.Г. *** срещу Решение
№391/23.11.2017 г. по гр.д. № 463/2016 г. на ТРС. Излага, че с цитираното решение ТРС уважил предявения срещу нея иск
за собственост с основание чл. 108 от ЗС, като признал за установено по отношение на нея че всичките ищци са собственици на 40/90 ид.ч. от
808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.124.26, които са част от
целия имот от 5412 кв.м., а отхвърлил
предявения срещу нея иск по чл. 109 от ЗС като неоснователен и
недоказан, като я осъди да плати на ищците разноски по делото.
Твърди, че не съм доволна от постановеното решение в
частите, с които са уважени предявените искове и е
осъдена да плаща на ищците разноски по делото, поради което моли съда да отмените решението в тези части и да постанови
ново решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като й присъди разноските по делото за двете инстанции.
Изтъква, че тя е придобила имота с нот. акт вх. per. №
2097, акт № 150, том 7, дело 1249/02Л1.2011 г. на СВ при ТРС, узнала е за воденото гр.д. №
81/2010 г. на ТРС по което е признато за установено с влязло в сила решение, че
808/1000 ид.ч. от нейния имот са собственост на всичките наследници
на Ц.М.Д..
Твърди, че след този момент нито е владяла имота, нито има претенции за целия или за
части от този имот.
Счита, че юридически не е собственик, а фактически не е владелец на този
имот.
Сочи, че свалянето и изнасянето на оградата не е
извършено единствено по причина, че ищецът Ц.Д. е заключил големия двор от 5412
кв.м. и не пуска работници да свалят оградата и тя сама не може да я свали,
а Ц. не пуска работниците да свършат това.
Твърди, че в мотивите на ТРС се приема, че имало
оспорване от страна на тримата ответници на правата на ищците, което не е
вярно. Твърди, че съдът не посочва каквито и да било факти или
доказателства, които да сочат, че тя има
претенции за имота или да ограничава правата на ищците.
Изтъква, че не е вярно приетото от съда, че оградената
част от имот 73198.124.26 била заключена, тъй като има ограда и импровизирана врата от телена мрежа, която никога не е заключвана и именно тази ограда, включително коловете
трябвало да вземат няколко работника, но нямало достъп до имота поради заключената врата от ищеца Ц.Д..
Излага, че незаконосъобразно ТРС приема, че ищците са
невладеещи собственици и заявява, че ищците са
съсобственици и владеят части от общата вещ, което прави
претенцията им неоснователна.
Предвид изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови ново, с което отхвърли предявения срещу нея иск по чл. 108 от ЗС и й
присъди всички разноски по делото за двете инстанции.
Подадена е и трета въззивна жалба
от А.И. *** срещу решение №391/23.11.2017 г. по гр.д. № 463/2016 г. на ТРС. Сочи, че с цитираното решение ТРС уважил предявения срещу нея иск
за собственост с основание чл. 108 от ЗС, като признал за установено по отношение на нея, че всичките ищци са собственици на 40/90 ид.ч. от
808/1000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.124.26, които са част от
целия имот от 5412 кв.м., а отхвърлил
предявения срещу нея иск по чл. 109 от ЗС като неоснователен и
недоказан, като я осъдил да
плати на ищците разноски по делото.
Заявява, че не е
доволна от постановеното решение в частите, с които са уважени предявените
искове и е осъдена да плаща на ищците разноски по
делото, поради което моли съда да отмени
решението в тези части и да постанови ново решение, с което отхвърли изцяло
предявените искове, като й присъдите разноските по
делото за двете инстанции.
Твърди, че тя е придобила част от имота през време на
брака със С.В.Ш. с нот. акт вх. peг. №
1105, акт № 105, том 2, дело w 634/23.06.2011 г. на СВ при ТРС и е продала имота с нот. акт вх. peг. № 2097, акт № 150, том 7, дело 1249/02.11.2011 г.
наСВ при ТРС и след този момент нито е владяла имота, нито има претенции за целия или за
части от този имот.
Твърди, че юридически не е собственик, а фактически не е владелец на този
имот.
Сочи, че е ходила с работници да свалят оградата, които
искали да им съдейства пред ищеца Ц.Д., с когото
лично се познава, но поради отсъствието на Ц.Д., заключване на вратата,
поставяне на камери за наблюдение и опасения на работниците да не бъдат викани
за пореден път в Полицията не успели да
свалят оградата.
Излага, че в мотивите на ТРС се приема, че имало
оспорване от страна на тримата ответници на правата на ищците, което не е вярно, тъй като съдът не посочва каквито и да било факти или
доказателства, които да сочат, че тя
конкретно има претенции за имота, камо ли да ограничава правата на ищците.
Сочи, че ищците М.Д., Ц.Д., Х.М. и М.Х., като
наследници на М.Д. владеят голяма част от двора, наследствената къща и
наследствената плевня, а ищците Е.Н. и Ц.Н.,
като наследници на Н.Д. владеят част от имота и една наследствена плевня.
Твърди, че ищецът Х.К. живее в Германия, доколкото знае, и никога не е проявявал интерес да ползва част от
имота и не може да влезе в имота, ако другият ищец Ц.Д.
не го пусне през заключената врата.
Излага, че не е вярно приетото от съда, че оградената
част от имот 73198.124.26 била заключена, тъй като има ограда и импровизирана врата от телена мрежа, която никога не е заключвана и именно тази ограда, включителноколовете трябвало да вземат няколкото работника, но няма достъп до
имота поради заключената врата от ищеца Ц.Д..
Счита, че незаконосъобразно
ТРС приема, че ищците са невладеещи собственици, тъй като те са съсобственици и владеят части от общата вещ, което прави претенцията им неоснователна.
Предвид изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови ново, с което отхвърли предявения срещу нея иск по чл. 108 от ЗС и й
присъди всички разноски по делото за двете инстанции.
В законоустановения срок не са постъпили
отговори на въззивните жалби.
В съдебно заседание лично се явява въззивника
С.Ш., като за тримата въззивници се явява адв.А., който поддържа въззивните им
жалби. Представя подробна писмена защита, в която отново застъпва тезата, че
некоректно ищците са посочили, че имота е от 808/1000 ид.части, а всъщност
процесният имот е 5412 кв.м., от който се претендират 808/5412 ид.части, а
освен това излага, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като ответниците
не желаят да владеят имота от 808 кв.м., тъй като са искали да демонтират
оградата, но им е прецено от Ц.Д., а освен това твърди, че ищците владеят части
от имота, дори по-големи от правата им от наследството на Ц.Д. и в този смисъл
те са собсвеници, но не са невладеещи, а отчетниците не владеят имота след
влизането вв сила на 26.02.2014 г. на решението по гр.д.№110/2010 г. на ТРС и
поради това те са невладеещи. Претендира разноските и за двете инстанции по
представен списък.
Въззиваемият се представляват от адв.С., която счита, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на
разноските за въззивната инстанция, ако въззивните жалби бъдат отхвърлени.
От представените доказателства по гр.д.№463/16 г. на ТРС, от становището на
страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение №391/23.11.2017 г. по гр.д.№463/16 г. на ТРС е връчено
на пълномощника на въззивниците на 28.11.2017 г., а въззивните жалби са подадени
на 12.12.2017 г. т.е. в законоустановения срок, следователно въззивното
производство е допустимо и съдът ще следва да се произнесе по същество.
От приложеното на л.15 от делото удостоверение
за наследници изх. № 04-600 от 08.02.2016г., издадено от Община Т., съдът установява, че Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********,
Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********,
М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д.,
ЕГН **********,
както и С.В.Ш. са част от наследниците по
закон на Ц.М.Д.,***, починал на 12.06.1958 г.
Съгласно решение
№10526/25.04.1995 г. на ПК-Т. постановено по заявление с вх.№3395/13.04.1995 г.
е възстановено правото на собственост на Д.Ц.Д. по отношение на овощна градина
от 1 дка в м.Д. при съседи М.Д., Н.Д. и н-ци на М.Д. и овощна градина от 0,8
дка в м.Д. в землището на гр.Т. при съседи Н.Д., В.С., н-ци на М.и Н.Д., като
тези имот са заявени и установени с декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ.
На 23.06.2011 г. с нот.акт №69
рег.№2414 т.ІІ н.д.№242/11 г. Д.Ц.Д. продава на С. Д.Ш. следния недвижим имот,
находящ се в гр.Т., а именно ПИ с кад.№73198.124.26 по кад.карта и
кад.регистри, одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на изпъл.д-р на АГКК
адрес м.Д. с площ от 1 000 кв.м. за сумата 200 лв.
На 2.11.2011 г. с нот.акт за
прокупко-продажба на недв.имот №69 т.ІІІ рег.№4418 н.д.№418/11 г. С.Ш. и
съпругата му А.Ш. са продали на И.М.Г. следния недвижим имот, находящ се в гр.Т.,
а именно ПИ с кад.№73198.124.26 по кад.карта и кад.регистри, одобрени със
заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на изпъл.д-р на АГКК адрес м.Д. с площ от
1 000 кв.м. за сумата 200 лв.
Съдът установява от представеното по
делото решение №347/ 15.12.2010 г.,
постановено по гр.д. № 81/2010г. по описа на ТРС, което е влязло в законна сила на 26.02.2014 г, че след
въззивен и касационен контрол, с решение по гр.д. № 4544/2013 г. на ВКС е признато за установено по предявения иск
по чл.53, ал.2 ЗКИР от Х.Ц.К., ЕГН **********, Й.Ц.П., ЕГН ********** С.В.Ш., ЕГН **********, И. В.П.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц. М.Д., ЕГН ********** и П. М.Х., ЕГН ********** против И.К.Ц., Ц.К.Ч., , Ц.М.С., Т.М.П., В.Я.Я., В.И.Д., Е.Н.Х., Ц.Н. Д., В.Ц.С. и Н.П.С., че към момента на одобрение на
кадастралната карта на гр.Т., мах.“Д.“, със Заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г.
на Изпълнителния директор на АГКК, всички наследници на Ц.М.Д., починал на
12.06.1958 г., са собственици на
поземлен имот ОВОЩНА ГРАДИНА от
Т.ски районен съд е извършил оглед на този съсобствения имот, в който е включен и процесния имот, в присъствие на
вещото лице инж.В. П., при който е констатирано, че
съсобственият имот представлява дворно място /затревена площ/, в което има овощни дървета, както и три жилищни сгради и селскостопански
постройки. Трите жилищни сгради са оградени, а към
имота достъпът е посредством метална
двойна порта и метална единична входна врата. От двойната метална порта навътре в имота има път., като по пътя има насипана сипица, която стига до най -
старата жилищна сграда. Констатирано е, че след
сипицата няма видимо обособен път.
Съдът е установил, че процесната част от имота се намира в
северозападната част на целия имот, оградена
е с телена оградна мрежа с циментови колове и има двойна порта с метална рамка
и оградна мрежа. Констатирано
при огледа е, че тази част от
имота видимо е обрасла с бурениста растителност, а от западната страна на тази част от имота има просека, която може да се използва за достъп като път.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице П.. От заключението
се установява, че с Решение №
347, т. ІV от 15.12.2010 год. по гр.д. № 81/2010г. на РС-Т., потвърдено с
решение, постановено по гр.дело № 4544/2013 г. по описа на ВКС, са установени площта от 5412 кв.м.
и границите на сънаследствен на наследниците на Ц.М.Д. имот по гранични точки с
№ № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19,
441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24 и 23. Според вещото лице в границите на така описания имот се включват 808 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 124.26, целият с площ от 1000 кв.м. по
кадастралната карта от
На л.20 от делото е приложена заповед на Началника на СГКК-Ловеч №
18-6832-19.05.2014 г. за изменение на КККР
на гр.Т., одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състояща се в
нанасяне на нов поземлен имот с проектен идентификатор 73198.124.82 и с
проектна площ от 5412 кв.м., в който поземлен имот се включват 808 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 124.26, на основание влязлото в сила решение по гр.д.№81/10 г.
на ТРС. Вещото лице е посочило, че
заповедта не е влязла в сила,
така че площта на поземлен имот с идентификатор 124.26 остава непроменена –
1000 кв.м.
От заключението се установява, че пътен достъп до поземлен имот с
идентификатор 124.26 е възможен само през съсобствения имот от 5 412 кв.м, тъй като полският път с идентификатор 466.4, находящ
се от север и северозапад на поземления имот на ответниците, няма пряк достъп
до техния поземлен имот с идентификатор 124.26, защото този път се прекъсва от чужд частен имот с идентификатор
124.25.
Вещото лице е изготвило и графичното приложение към заключението, в което границите на повдигнатия в червен цвят процесен имот
са очертани по гранични точки с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219,
500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24 и 23, така
както са отразени и в Решение № 347 т.ІV от 15.12.2010 год. по
гр.д. № 81/2010г. на РС-Т..
Според експертизата съсобственият имот е с площ 5412 кв.м.,
която включва 808 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 124.26, целият с площ
от 1000 кв.м.; 4 248 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 124.87, целият
с площ от 4 595 кв.м. и 356 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 124.86,
целият с площ от 1081 кв.м. Идентификаторите и площите на поземлените имоти са
по КККР на гр.Т.. Така описаният съсобствен поземлен имот с площ от 5412 кв.м.,
включващ и части от съседните поземлени имоти, е предмет на проекто-заповед на
Началника на СГКК-Ловеч № 18-6832-19.05.2014г., с която на основание на влязло
в сила Решение № 347 от 15.12.2010 год. по гр.д. № 81/2010г. на РС-Т. е
направен опит за изменение на КККР на гр.Т., одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г.
на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов поземлен имот с
проектен идентификатор 73198.124.82 и с проектна площ от 5412кв.м., включваща
808 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 124.26 целият с площ от 1000 кв.м.
по кадастралната карта от
В заключението си инж.Присадашаки отбелязва, че под буренясалата затревена повърхност,
находяща се в съсобствения имот между оградата по точки с номера 14,15 и на
североизток от дървената ограда на имота на ответниците при точка с номер 500,
има следи от насипване с инертни материали, но тази
дейност не е довела до унищожаване на тревната площ, което е установено и при
огледа на място. Прави
извода в експертизата си, че ПИ от 1000 кв.м. с идентификатор 124.26 по кадастралната
карта от
По делото за разпитани и
свидетели за установяване на твърденията на страните. От показанията на свидетелят К.Ц.Д.се установява, че той знае имота,
който имат страните в мах. „Д.”, тъй е израстнал там и посочва частният имот, обозначен с № 25 на скицата към СТЕ, която му е предявена, че е наследствен на него заедно с брат му.
Свидетелят заявява, че между С.Ш. и Ц.Д.
имало конфликти, породени от насипан от Ш.
чакъл по пътя до имота, който заградил, след като го придобил. Д. твърди, че преди много време този път е стигал и
до тяхното място, но дядо му не разрешавал да се минава оттам и те
минавали през дерето. Твърди също, че този
път на скицата е обозначен полски път с
№ 4, както и че е видял, че
катинарът на вратата, поставена от Ц.Д., бил изкривен и не можел да се
отключи.
Свидетелите В. Х.
Б. твърди, че знае имотите на „Д.”, където С.Ш. имал място, което обработвал, намиращо
се под мястото на Ц.Д., тъй като там ходил да работи по почистването му, защото
имало много бурени, когато Ш. взел мястото. Пояснява, че заедно засели дръвчета, сеели картофи, пъпеши, дини,
домати и краставици,
направили оградата на мястото
с циментови колове и салкъмови колци. Този свидетел заявява, че направил вратата от винкели и мрежа, като това място от една-две години не се обработвало и било
заключено.
Разпитаният свидетел К. заявява, че познава имотите на „Д.”, които са на наследниците
на Ц.Д., когото познавал лично. Той потвърждава, че семейството му имало къща в близост, която по скицата се
намирала до имот, обозначен с № 27. Твърди, че полският път, обозначен
на скицата, стигал само до тяхната къща и до
1955 година живеел там. Той признава, че по пътя,
минаващ покрай къщата на Ц.Д., хората минавали с камиони и с каруци и всички, които
имали места надолу ползвали този път. Твърди, че пътят, обозначен на скицата с № 54 към полски път №
4, не го е имало към 1955 година, а единственият
път, който съществувал, минавал през имота на Ц.Д..
По реда на чл.176 ГПК ищцата М.И.Д. е дала
обяснения във връзка с въпроса, поставен от ответниците, завела ли е Д.Д. при
нотариус Димитър Кънчевски, за да продаде имот с № 73198.124.26 на С.Ш.. Ищцата
Д. обясни, че това е вярно, като отишла заедно с Д.Д. и С.Ш. до нотариуса, но
чакала извън кантората и не разбрала каква сделка са сключили помежду си и по-късно, след като С. се настанил, разбрала, че Д.Д.
му е дала имота си.
По делото са
дадени обяснения и ищеца Ц.Д.. Той заявява, че е ползвал сънаследствения имот, останал в наследство от Ц.М.Д., като е
разкопал част от тревните площи и е засадил зеленчуци в градинка, която
е още от баща му и дядо му. На въпроса „Поставил ли е входна врата и заключва ли я, за да ограничава достъпа на
сънаследниците до съсобствения имот?“, Ц.Д. отговаря,
че е оградил мястото поради това, че влизат животни, като твърди,
че има постоянен достъп до мястото, защото вратата
е постоянно отключена, само голямата
врата той заключвал, защото при всяко
посещение от другите сънаследници те я оставяли отворена. Ц.Д.
твърди, че сънаследниците не са предложили на С.Ш.
да купи имота на Д.Ц.Д., нито той е показал границите на този имот на Ш.. Ищцата В.Д. по здравословни причини не е могла да се
яви и да даде обяснения.
По
делото са приложени пет броя жалби, сигнали и преписки до различни институции,
полиция, прокуратура и общинска администрация, с които един от ищците Ц.Д. се е
оплаквал от С.Ш., че е започнал да строи път без съгласие на останалите
съсобственици, уврежда съсобствения имот и моли са спешни мерки за прекратяване
на тези действия.
Съдебно
решение №391/23.11.2017 г. по гр.д.№463/16 г. по описа на ТРС не е атакувано в
частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск по чл.109 ЗС да бъдат осъдени С.В.Ш. и А.И.Ш. да
преустановят неоснователните действия - преминаване през съсобствения имот на
ищците, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., осма категория, находяща се
в землището на гр. Т., махала „Д.", при граници по кадастрална карта: на
север- ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29
на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ 73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ
73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д., на юг - останалата част от ПИ
73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 / стар 73198.124.33/ на
неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65 ПИ 73198.310.63, и ПИ
73198.124.25 на наследници на М.Д.Д., който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896,
895, 26, 20, 21, 22, 24, 23, на скица към допълнителното заключение на в.л. В. П.,
която е неразделна част от решението постановено по гр. дело № 4544/2013 г. по
описа на ВКС, и да възстановят предишното му положение, като премахнат
насипаните инертни материали и възстановят унищожените тревни площи, ведно с
всички законни последици и то е влязло в законна сила. Съдебното решение е
обжалвано от въззивниците само досежно уважените искове по чл.108 от ЗС.
Съгласно чл.108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това или това е иск на невладеещият собственик
срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен този ревандикационен иск,
следва да са налице следните предпоставки, а именно:първо ищецът да докаже, че
е собственик на заявената за ревандикация вещ; второ че тази вещ се владее от
ответника и трето, че последният няма противопоставимо на собственика основание
за владението или държането на вещта. Искът може да се предяви не само срещу
трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца
да я ползва съобразно правата си. Когато съсобствената вещ се ползва от всички
съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема
на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено е да получи
фактическата власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му и в
тази хипотеза търсената с иска по чл.108 от ЗС защита може да бъде постигната едва
след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 от ЗС. Дотогава
всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да
ползва цялата вещ, съгласно чл.31 ал.1 от ЗС в пределите на взаимните
ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и
същи обект.
В случая претенцията на ищците касае реално обособена част представляваща
имот с идентификатор 73198.124.26 от КККР на гр.Т. м.Д., който имот
представлява ид.част от целият съсобствен на страните ПИ, представляващ овощна
градина от 5 412 кв.м. Събраните по делото доказателства и твърденията в
исковата молба сочат на неразбирателство между съсобствениците по отношение
ползването на съсобствената вещ, което право на ищците обаче може да се защити
по реда на чл.32 от ЗС. Едва след като по съдебен ред се постанови кой каква
част от съсобствения имот ще ползва, този съсобственик, чието право се нарушава
може да се защити с иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл е и практиката на ВКС отразена
в решение №100/2.08.2017 г. постановено по гр.д.№3560/16 г. на ВКС. В това
решение е прието, че след като ползването на съсобствения имот не е
разпределено между отделните съсобственици, ищецът не може да иска предаване на
владението върху реална част от него. В същия този смисъл е и по-старата
практика на съдилищата, отразена в решение
№139/23.11.1985 г. по гр.д.№111/85 г. на ОСГК и №2048/95 г. на ВКС, че съсобственик
може да предяви иск по чл.108 срещу друг съсобственик, който го лишава изцяло от
владението на общия имот, за да получи своята ид.част от него. Приема се, че
спор за ползването на общата част следва да се реши по чл.32 от ЗС и само
когато е налице лишаване на съсобственика изцяло от владението на вещта, той
може да предяви правото си по чл.108 от ЗС. С оглед на гореизложеното
настоящата инстанция приема, че след като безспорно е налице спор между
отделните съсобственици по отношение ползването на реално обособена част от
съсобствения имот, то този спор следва да се реши посредством разпределение на
правото на ползване между тях, а не по реда на чл.108 от ЗС, тъй като както
вече се посочи по-горе между тях няма спор, че те са съсобственици на ПИ,
представляващ овощна градина от 5 412 кв.м. по силата на влязлото в сила
съдебно решение №81/10 г. на ТРС и че, реално обособената част с идентификатор
№73198.124.26 в размер на 808 кв.м. попада в тази съсобствен имот.
С оглед гореизложеното предявените от Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М.,
ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН ********** против С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г.,
ЕГН ********** искове
с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че Х.Ц.К., ЕГН **********,
М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д., ЕГН **********,
Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х.,
ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН ********** са собственици общо на 40/90 идеални
части от 808/1000 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 73198.124.26
по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес: местност „Д.", целият с площ от
1000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.25, № 73198.124.33, №
73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27, №73198.310.63, които идеални части
са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., осма
категория, находяща се в землището на гр. Т., махала „Д.", при граници по
кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д.
и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ 73198.124.31 на
наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д., на юг -
останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 / стар
73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ
73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници
на М.Д.Д., който имот е означен с цифри
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,219,500,14,15,16,17,18,19,441,468,896,895,26,20,21,22,
24, 23 на скица към допълнителното заключение на в.л. В. П., която е неразделна
част от решението, постановено по гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС,
се явявят неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от процеса и поради
несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на Т.ски районен
съд, атакуваното решение №391/23.11.2017 г. постановено по гр.д.№463/16 по
описа на ТРС следва да бъде отменено в частта, с която е е признато за установено по отношение на С.В.Ш., ЕГН
**********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН **********, че Х.Ц.К.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д.,
ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН **********, са собственици
общо на 40/90 идеални части от 808/1000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 73198.124.26 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед №
РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: местност „Д.",
целият с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.25, №
73198.124.33, № 73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27, №73198.310.63,
които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от
5412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на гр. Т., махала „Д.",
при граници по кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ
73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ
73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д.,
на юг - останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 /
стар 73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ
73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници
на М.Д.Д., който имот е означен с цифри
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,219,500,14,15,16, 17,18,19,441,468,896,895,26,20,21,22,
24, 23 на скица към допълнителното заключение на в.л. В. П., която е неразделна
част от решението, постановено по гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС, както и в частта, с която са
осъдени С.В.Ш., ЕГН **********,
А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН **********, да заплатят на Х.Ц.К.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д.,
ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН **********, сумата 170 лева, представляващи разноски по
съразмерност и компенсация, като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго, с което се отхвърлят като неоснователни и недоказани
бъдат предявените от Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М.,
ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН **********,
Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН ********** против С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл.108
от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********,
Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********,
М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН **********,
Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН ********** са собственици общо на 40/90
идеални части от 808/1000 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
73198.124.26 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес: местност „Д.", целият с площ от
1000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.25, № 73198.124.33, №
73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27, №73198.310.63, които идеални части
са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от 5412 кв.м., осма
категория, находяща се в землището на гр. Т., махала „Д.", при граници по
кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д.
и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ 73198.124.31 на
наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д., на юг -
останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 / стар
73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ
73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници
на М.Д.Д., който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24, 23 на скица към допълнителното
заключение на в.л. В. П., която е неразделна част от решението, постановено по
гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС.
При този изход от
процеса въззиваемите следва да заплатят на въззивника С.Ш. и А.Ш. разноски по делото в размер на сумата
130 лв. ДТ и 600 лв. адвокатско възнаграждение, а на И.Г. 65 лв. разноски за ДТ
и 600 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК. По отношение на разноските, извършени от
отчетниците в първата инстанция, съдът установява, че те възлизат на сумата 600
лв. адвокатско възнаграждение, заплатено само от С. и А. Ш. на л.101 от делото.
Тъй като ТРС е осъдил ищците да заплатят сумата 170 лв. разноски по
съразмерност и компенсация, то атакуваното решение следва да бъде отменено и в
тази му част, като на двамата ответници следва да се присъдят и разноски за
първата инстанция в размер на сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение или
общо с разноските за въззивна инстанция на С.Ш. и А.Ш. следва да се присъдят
общо 1 330 лв. разноски за двете инстанции.
Воден от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №391/23.11.2017 г. постановено по гр.д.№463/16 по описа на
ТРС в частта, с която е е
признато за установено по отношение на
С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН ********** и И.М.Г., ЕГН **********, че Х.Ц.К.,
ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, Ц.М.Д.,
ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д., ЕГН **********, са собственици
общо на 40/90 идеални части от 808/1000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 73198.124.26 по КККР на гр. Т., одобрена със заповед №
РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: местност „Д.",
целият с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи: № 73198.124.25, №
73198.124.33, № 73198.124.28, № 73198.124.62, №73198.124.27, №73198.310.63,
които идеални части са част от поземлен имот, представляващ овощна градина от
5412 кв.м., осма категория, находяща се в землището на гр. Т., махала „Д.",
при граници по кадастрална карта: на север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ
73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29 на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ
73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ 73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д.,
на юг - останалата част от ПИ 73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 /
стар 73198.124.33/ на неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ
73198.310.63 и ПИ 73198.124.25 на наследници
на М.Д.Д., който имот е означен с цифри
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,219,500,14,15,16,
17,18,19,441,468,896,895,26,20,21,22, 24, 23 на скица към допълнителното
заключение на в.л. В. П., която е неразделна част от решението, постановено по
гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС, както и в частта, с която са осъдени С.В.Ш., ЕГН **********, А.И.Ш., ЕГН **********
и И.М.Г., ЕГН **********, да заплатят на Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д.,
ЕГН **********, Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х.,
ЕГН **********, М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН **********
и Ц.Н.Д., ЕГН **********, сумата
170 лева, представляващи разноски по съразмерност и компенсация и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от Х.Ц.К., ЕГН ********** *** чрез пълномощник Й.Ц.П., М.И.Д., ЕГН ********** ***, Ц.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, Х.М.Х. с ЕГН ********** адрес ***, М.Х.М. с ЕГН ********** и адрес ***, В.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Н.Х. с ЕГН **********
и адрес *** и Ц.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес *** против С.В.Ш. ЕГН ********** и А.И.Ш. с ЕГН **********
*** и И.М. Георгиевас ЕГН ********** и адрес *** искове с правно основание чл.108
от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че Х.Ц.К., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********,
Ц.М.Д., ЕГН **********, Х.М.Х., ЕГН **********,
М.Х.М., ЕГН **********, В.И.Д., ЕГН**********, Е.Н.Х., ЕГН ********** и Ц.Н.Д.,
ЕГН ********** са собственици общо на 40/90 идеални части от 808/1000 идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 73198.124.26 по КККР на гр. Т.,
одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес: местност „Д.", целият с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, при
съседи: № 73198.124.25, № 73198.124.33, № 73198.124.28, № 73198.124.62,
№73198.124.27, №73198.310.63, които идеални части са част от поземлен имот,
представляващ овощна градина от 5412 кв.м., осма категория, находяща се в
землището на гр. Т., махала „Д.", при граници по кадастрална карта: на
север - ПИ 73198.124.62 на Ц. С.Д., ПИ 73198.124.28 на Н.Ц.Д. и ПИ 73198.124.29
на наследници на М.В.Д., на изток - ПИ 73198.124.31 на наследници на И.С.Б.и ПИ
73198.124.32 на наследници на Ц.М.Д., на юг - останалата част от ПИ
73198.124.86 на Н.П.С.и част от ПИ 73198.124.81 / стар 73198.124.33/ на
неустановен собственик, на запад -ПИ 73198.124.65, ПИ 73198.310.63 и ПИ
73198.124.25 на наследници на М.Д.Д.,
който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24,
23 на скица към допълнителното заключение на в.л. В. П., която е неразделна
част от решението, постановено по гр. дело № 4544/2013г. по описа на ВКС.
ОСЪЖДА Х.Ц.К., М.И.Д., Ц.М.Д., Х.М.Х., М.Х.М., В.И.Д., Е.Н.Х. и Ц.Н.Д. с горните данни, да заплатят на С.В.Ш. и А.И.Ш. с горните данни разноски по делото за двете инстанции в размер на сумата
1330 лв..
ОСЪЖДА
Х.Ц.К., М.И.Д., Ц.М.Д., Х.М.Х.,
М.Х.М., В.И.Д., Е.Н.Х., и Ц.Н.Д. да заплатят на И.М.Г. с горните данни разноски по делото в размер на сумата
665 лв.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.