Решение по дело №408/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260103
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20203610200408
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

29.12.2021 год.

 

Номер 260103                                            Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                първи състав

На 21 (двадесет и първи) май                                                        Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 408 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от “*****” ООД, ЕИК *****, с адрес на управление ***, представлявано по закон от Ж. Г. П. - управител срещу Наказателно постановление №75/07.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен.

            В обстоятелствената част на жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя за нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. Излагат се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че жалбоподателя не е субект на нормата на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ, тъй като не е титуляр на разрешителното за ползване на воден обект. За такъв титуляр посочва Община ***. Освен това предадената му за стопанисване канализационна система на гр.**** нямала изградена ПСОВ.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище по същество поддържа жалбата, като доразвива доводите си че е не е субект на задължението, от там на административнонаказващата норма. Поради което моли НП да бъде отменено изцяло, като не претендира разноски.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

    Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На Община **** от Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012 г., изм. с Решение №1052/12.02.2013 г. и продължено с Решение №138/23.12.2016 г. със срок на действие 31.12.2018 г., продължено  и изменено с Решение №41/27.03.3019 г., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град **** в р.Селска река.

Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. **** се отвеждат и заустват в р. Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло "река Брестова и притоци". Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води.

Въз основа на договор от 08.03.2016 г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с "Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, дружеството - жалбоподател стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град ****.

На 25.08.2020 г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. **** и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с два протокола от изпитване от 15.09.2020 г. и от 17.09.2020 г. било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: ПАВ, БПК5 и азот амониев. След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол № ПС-41-1/05.10.2020 година.

Въз основа на същите, на 05.10.2020 г. св.П.С.–старши експерт в направление "Опазване на водите", Дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ – Шумен съставила Акт за установяване на административно нарушение № ПС-04/05.10.2020 г. на жалбоподателя, за това, че "на 25.08.2020 г., в качеството си на оператор на канализационна системата система на гр. **** е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване". Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

         При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1 и  2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-8/10.01.2020 г. на Министъра на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.  

Настоящият състав, счита че НП е незаконосъобразно от материална страна, т.к жалбоподателя не е субект на нарушението, каквото становище се застъпва и в константната практика на ШАС при решаване на подобни казуси.

            Съображенията за това са следните: дружеството, сочено като нарушител е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с произтичащите от това задължения за него, визирани в Закона за водите. На Община Смядово от Басейнова дирекция е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град **** в р. Селска река при определени индивидуални емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане. Установено е по категоричен начин, че към датата на проверката не е изградена и въведена в експлоатация ПСОВ от страна на Община Смядово.


По делото е приложен и сключения договор от 08.03.2016 г. между санкционираното дружество и "Асоциация по ВиК" на обособена територия, с който на касатора било възложено да стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град
****. В договора, изготвен на основание чл. 198п от Закона за водите, е посочено, че касаторът ще осъществява за срока на неговото действие предоставяне на услугите в Обособената територия, като по смисъла на договора понятието "услуги" включва комплекс от дейности, в това число и задължение по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Това задължение кореспондира и с поведението, което разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изисква от водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Именно за неправомерно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, извършено в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води е била ангажирана отговорността на юридическото лице.

Поради което настоящата инстанция счита, че жалбоподателя е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Нарушението, което му се приписва, се изразява в противоправно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални ограничения в издаденото разрешително. По делото е установено, че в гр. **** не е изградена пречиствателна станция, като адресат на това задължение е общината, която членува в АВиК /обстоятелство, което се установява и от служебно извършената справка в сайта Асоциация по В. и канализация на обособената територия, обслужвана от "ВиК Шумен" ООД/. С Асоциацията дружеството е сключило и договора от 08.03.2016 г. Следва да се отбележи, че съгласно т. 3. 6, б. "г", операторът не следва да носи отговорност за изпълнение на условията по разрешителните, в случаите, когато изпълнението на тези условия е свързано с извършване на определени инвестиции, възложени на АВиК или на неин член, какъвто несъмнено е и Община Смядово, чието е и задължението по изграждане на пречиствателна станция. От изпълнението на това задължение е поставена в зависимост и възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените разрешителни индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на отпадъчни води, доколкото по делото не се установява друг способ за съблюдаването на стойностите им.

Предвид изложените мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №75/07.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на ****” ООД, ЕИК ****, с адрес на управление ***, представлявано по закон от Ж. Г.П. - управител за нарушение по чл.48, ал.4 от ЗВ вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване и на основание чл.200, ал.1,т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                          Районен съдия: