Р Е Ш Е Н И Е
№ 672 / 3.4.2020г.
гр. П., 03.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5456 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Е.Л.Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 1231.20 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г.
до 23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 130.02
лева – направени по делото разноски, поради погасяването им по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 5728/10.06.2013 г. от ответника като
взискател срещу ищеца е образувано изп.д № ***г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди
се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П., за процесните суми.
Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност. В тази връзка
на първо място се посочва, че вземанията на топлопреносното дружество представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите
се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се
поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по
право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в
продължение на повече от 3 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че по
изпълнителното дело са извършвани регулярно изпълнителни действия, които са
довели до многократно прекъсване на давността. В тази връзка се твърди, че
последното и към настоящия момент било висящо, поради което давността за
процесните вземания не била изтекла. Обръща се внимание на цитираното ППВС №
3/1980 г. като се твърди, че същото е приложима съдебна практика до приемането
на новото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съгласно практика на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 05.03.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
И двете
страни правят възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ А.В. от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ищцата за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 6748 от 06.12.2012 г. по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П..
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
07.01.2013 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
10.06.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В., като на последната е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като
наложи запор върху вземания на длъжника и възбрана върху негови недвижими имоти.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
***г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното дело се установява
също, че по него са извършени следните действия: на 26.06.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника /л. 3 от изп.д./; на 25.03.2014
г. е постъпила молба с вх. № 3255 от взискателя, с която е поискано налагане на
запор върху вземания на длъжника /11 от изп.д./; на 30.04.2015 г. е постъпила молба с вх. № 4637 от взискателя, с която
е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника, както и вписване на
възбрана върху недвижимо имущество /л. 23 от изп.д/; на 28.10.2015 г. е постъпила молба с вх. № 13904 от взискателя, с
която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника /л. 32 от
изп.д./; на 17.12.2015 г. е наложен
запор върху банкова сметка *** /л. 35 от изп.д./. Други действия по
изпълнителното дело не са извършвани.
Видно от запорното съобщение от 17.12.2015 г. към тази
дата задълженията на ищцата длъжник са както следва: 1231.20 лева – главница;
379.20 лева – законна лихва; 559.82 лева – разноски и 226.58 лева с ДДС– такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за ЧСИ. На последно
място от приложено по изпълнителното дело платежно нареждане от 06.01.2016 г.
/л. 39 от изп.д./ се установява, че ЧСИ В.е превела на взискателя по
изпълнителното дело сумата от 1074.52 лева. В платежното нареждане като
основание на превода е посочено: изп.д. № ***г., Е.Л.Д., ЕГН: **********.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 07.01.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на РС П.. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустима исковата претенции за сумата в размер
1096.15 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до окончателното й
изплащане. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В останалта
си част – за сумата от 135.05 лева – стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., представляваща
разликата между пълния претендиран размер на главницата от 1231.20 лева и
сумата от 1096.15 лева, до която сума претенцията е приета за допустима, както
и за сумата от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до
23.11.2012 г. и за сумата в размер на 130.02 лева – направени по ч.гр.д. №
8910/2012 г. на ПРС разноски, настоящият състав намира исковите претенции за
недопустими поради липса на правен интерес. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че от страна на длъжника по изпълнителното дело са постъпвали
плащания. В тази връзка и ЧСИ е превел на взискателя ответник сумата от общо
1074.52 лева – на 06.01.2016 г. Видно от запорното съобщение от 17.12.2015 г.
към тази дата задълженията на ищцата са възлизали на 1231.20 лева – главница;
379.20 лева – законна лихва; 559.82 лева – разноски. Съгласно разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът приема, че постъпилото
плащане е достатъчно да покрие изцяло разноските от 559.82 лева, в които влиза
и процесната сума от 130.02 лева – представляваща разноски по ч.гр.д. №
8910/2012 г. на ПРС, както и изцяло лихвата от 379.20 лева, в която влиза и
процесната сума от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г.
до 23.11.2012 г. Остатъкът от 135.05 лева покрива съответна
част от главницата /1074.52 лв – 559.82 лв– 379.20 лв/, поради което и съдът
приема претенцията за главница за допустима до сумата от 1096. 15 лева /1231.20
лв – 135.05 лв/.
По
тези съображения, доколкото сумите от 135.05 лева – главница, 269.80 лева
– законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 23.11.2012 г. и
130.02 лева – разноски по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на ПРС, се явяват погасени
чрез плащане, то за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск за същите. В тази връзка и производството относно тези суми
следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника плащане на процесни суми, за които
суми след извършване на това плащане се предявява установителен иск за
погасяването им по давност.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията съгласно чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително
основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова.
Настоящият състав поддържа становището, че след като за вземането е
издадена заповед за изпълнение, то последното следва да се погасява с общата
петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков процес и
имаше постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че по същността
си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в
сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните
вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на
доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на
срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата законова
уредба следва да се приеме, че законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно вземането,
доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването на
влезли в сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна
съдебна практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния
случай процесната заповед за изпълнение е издадена на 06.12.2012
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
06.01.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 07.01.2013 г. за
процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 07.01.2013 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 10.06.2013 г.
при ЧСИ А.В. е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на заповедта
– 06.01.2013 г. и датата на образуване на изп.д. № ***г. – 10.06.2013 г.
е изминал период от едва няколко месеца. По посоченото изпълнително дело са
извършвани действия на следните дати: 26.06.2013 г. е наложен запор; на 25.03.2014 г. е постъпила молба за
налагане на запор; на 30.04.2015 г.
е постъпила молба за налагане на запор и възбрана; на 28.10.2015 г. е постъпила молба за налагане на запор и на 17.12.2015 г. е наложен запор върху
банкова сметка ***. Други действия по
изпълнителното дело не са извършвани.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения
съдът приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 10.06.2013 г. – с образуването на изп.д. № ***г.
Отново съгласно цитираното ППВС тази давност обаче е била не само
прекъсната, но същата е спряла и да тече през време на изпълнителното производство по изп.д. №
***г. относно принудителното осъществяване на вземанията
по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Затова установеното с новото
тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането
на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането
на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съдът приема, че нова
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване – т.е. 26.06.2015
г. /като от
10.06.2013 г. до 26.06.2015 г. давността е била спряна/.
Следващите
/и последни/ релевантни за процесния случай действия са извършени на 28.10.2015 г., когато е постъпила молба
за налагане на запор и на 17.12.2015 г.,
когато е наложен запор върху банкова
сметка ***. В тази връзка погасителната давност относно процесното вземане е
прекъсната отново на 28.10.2015 г., а след това и на 17.12.2015 г. – по
аргумент от разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
На основание
чл. 433, т. 8 от ГПК. изпълнителното производство следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на 28.10.2017 г. /две години след молбата от 28.10.2015
г./, като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Последното действие, което е прекъснало давността обаче е налагането на
запора от 17.12.2015 г. В тази връзка за процесното вземане е започнала да тече
нова давност, считано от 17.12.2015 г. От посочената дата до датата на
предявяване на исковата молба – 20.09.2019 г., нито до датата на приключване на
устните състезания по настоящото дело – 05.03.2020 г. не е изтекъл необходимият
петгодишен давностен срок.
По тези съображения съдът, счита исковата претенции – за признаване
за установено, че не се дължи поради погасяването й по давност сумата в размер
1096.15 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до окончателното й
изплащане за неоснователна, поради което и същата
следва да бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ответника.
Ответникът
претендира разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт на ответника в размер на 100 лева – в минималния
размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така определената
сума следва да бъде присъдена на ответника изцяло.
Претенцията
за разноски на ищцата е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Л.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** против „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 1096.15
лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2012 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от
07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 8910/2012 г. по описа на Пернишкия РС, поради
погасяването й по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
относно: сумата от 135.05 лева –
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2011 г., представляваща разликата между пълния претендиран размер
на главницата от 1231.20 лева и сумата от 1096.15 лева, до която сума
претенцията е приета за допустима, както и за сумата от 269.80 лева – законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до
23.11.2012 г. и за сумата в размер на 130.02
лева – направени по ч.гр.д. № 8910/2012 г. на Пернишкия РС разноски, за
които суми по посоченото дело е издаден изпълнителен лист от 07.01.2013 г.,
поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА Е.Л.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* на основание
чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК на сумата от общо 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА