Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Желявска гр.д.№ 1235/2019 г.,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С.Б.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. И.Б., против „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК-*******, София, ул********,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД че С.Б.Т.
не дължи на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата 30 000 лв. от общо предявени 80 446,44 лв. - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до
изплащане на вземането, редовна лихва в размер 3597.75 евро за периода 05.06.2012
г. - 27.10.2013 г., наказателна лихва в размер 2178.69 евро за периода
05.06.2012 г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно
Анекс № 2/29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144.54 евро за периода
05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2 730.63 лв. разноски по делото, тъй като
ответникът е удовлетворил вземането си чрез издаване на заповед по чл. 417 ГПК,
без да е настъпила предсрочна изискуемост на дълга и поради изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит
№ 120317/30.10.2006 г. П.В.К., като физическо лице и като едноличен търговец с
фирма „П.К.-Т.“, се е задължила към ответника да заплати сумата 60 000 евро с
краен срок на погасяване на кредита - 25.10.2016 г. Ищецът категорично заявява,
че не е страна по този договор.
С Анекс № 1 от 30.11.2009 г., сключен между длъжника „П.К.-Т.“
и Банката е продължен крайният срок за погасяване на кредита - 05.11.2016 г., като
по този Анекс ищецът отново заявява, че не страна.
Ищецът твърди, че с договор за поръчителство от
31.01.2011 г. се е задължил в качеството си на поръчител по процесния договор
за банков кредит, който е погасен по давност на 31.01.2016 г. , тъй като към него
не е предявено никакво валидно искане.
Въз основа на подадено от Банката – ответник заявление от
21.11.2013 г. по ч.гр.д. № 48505/2013 г., до СРС, 39 с-в, в нейна полза съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК за сумата 32 954.12 евро, главница по горецитирания договор за
банков кредит, ведно със законна лихва за периода от 21.11.2013 г. до изплащане
на вземането, редовна лихва в размер 3597.75 евро за периода 05.06.2012 г. -
27.10.2013 г., наказателна лихва в размер на 2178.69 евро за периода 05.06.2012
г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс № 2 от
29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144,54 евро за периода 05.12.2011
г. - 04.12.2012 г. и 2 730,63 лв. разноски по делото, от които 1 520,63
лв. държавна такса и 1 210 възнаграждение за юрисконсулт. Според ищеца в
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е посочено
неправилно, че поръчителят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с
писмо, изх. № 001-85077, а от самото приложено писмо се установява, че то не е
достигнало до адресата.
По – нататък Т. заявява, че, съгласно договора за кредит
- т. 10.1 и договора за поръчителство - т.3.2, всички уведомления се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка или с телеграма достигнат до адресата, което не е извършено и, както
бе посочено по – горе, приложеното и сочено, като получено от него писмо №
001-85077 не е достигнало до него и той не е получавал и не е уведомяван за
предсрочната изискуемост на вземането на Банката.
Позовава се на изтекла на 28.10.2016 г. по отношение на
него, в качеството му на поръчител, погасителна давност за лихвите, съгласно
чл. 111, б“в“ ЗЗД, тъй като не са извършвани никакви изпълнителни действия
срещу него, а единствено те могат да прекъснат погасителната давност.
Ищецът заявява, че
случайно е научил за образуваното срещу него през 2014 г. изпълнително дело, не
е уведомен, не му е връчена покана за доброволно изпълнение и няма информация
при кой ЧСИ то е образувано.
В тази връзка моли съда да постанови решение с което да
се признае за установено по отношение на ответника, че той не му дължи
посочените суми, за които по ч.гр.д. № 48505/2013 г., до СРС, 39 с-в са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, пред вид факта, че за вземането – с
лихви и разноски, не е настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Претендира
разноски.
Поискал е допускане на писмени доказателства.
По същество моли съда да уважи иска, като основателен и
доказан.
Ответникът „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“
ЕАД оспорва исковете, като
недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски и ю.к.
възнаграждение.
На първо място заявява, че към настоящия момент задължението
е погасено и за ищеца не съществува правен интерес от водене на настоящото
производство, поради което искът следва да бъде прекратен, като недопустим.
Не оспорва, че във основа на подадено от него Заявление
от 21.11.2013 г. е образувано ч.гр.д. № 48505/2013 г., СРС, 39 с-в в негова
полза са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и е образувано
изпълнително производство № 77/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ.
Заявява, че Заповедта за изпълнение е стабилизирана и се
ползва със сила на пресъдено нещо досежно отговорността на задължените по нея
лица, включително тази на ищеца, поради което и всички негови оплаквания за
ненадлежно оформена обратна разписка към писмото за уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията се явяват неоснователни и преклудирани.
На следващо място заявява, че, освен качеството
поръчител, ищецът има и качеството ипотекарен длъжник, тъй като е учредил
ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на вземането на Банката към
кредитополучателката.
Навежда твърдения, че вземането на банката спрямо ищеца
не е погасено по давност, тъй като в настоящия случай кредиторът – Банката, не
само не е бездействал /за да бъде приложен институтът на давността/, а напротив
– предприел е действия за събиране на вземането, в резултат на които то е
събрано и изпълнителното производство е прекратено, а образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността.
Намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането следва да
се извърши с възражение по чл. 414 или чл. 423 ГПК, а не с иск по чл. 424 или
чл. 439 ГПК, а в настоящия случай ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК,
което е довело до стабилизиране спрямо него на заповедта за незабавно
изпълнение.
Представил е писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда
да отхвърли изцяло предявения иск, с присъждане на разноски. Възразил е досежно
размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установи, а и не се спори досежно тези обстоятелства, че
с Договор за банков кредит
№ 120317/30.10.2006 г. ищцовото дружество е предоставило на П.В.К., действаща
като едноличен търговец с фирма „П.К.-Т.“, сумата 60 000 евро за закупуване на
магазин № 2, находящ се в София, м. Бояна, ул. ********, нова адрес ,л. ********,
с площ 55,12 кв.м., с краен срок на погасяване на кредита 25.10.2016 г.
Не се спори, че кредитът
е усвоен в срока, посочен в него.
От събраните по делото
доказателства се установява също, че с нотариален акт № 156, т. VII, рег. 28914, нот.д. №
1159/2006 г. на 02.11.2006 г. ищецът и кредитополучателката „П.К.-Т.“ учредили
в полза на Банката – кредитодателза обезпечаване на сключения договор за банков
кредитипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: магазин № 2, находящ
се в София, м. Бояна, ул. ********, нова адрес ,л. ********, с площ 55,12 кв.м.
Установява се безспорно също, че с Анекс № 1/30.11.2009
г., сключен между длъжника „П.К.-Т.“ и Банката, крайният срок за погасяване на
кредита - е продължен до 05.11.2016 г.
На 31.01.2011 г. е сключен договор за поръчителство от
страна на ищеца С.Т., като поръчителят неотменимо и безусловно се е задължил за
всички задължения на кредитополучателя – главница, лихви и разноски при
условията на солидарна отговорност.
Доказа се също, че,
поради настъпила предсрочна изискуемост по отношение на кредита, Банката –
ответник е подала заявление по чл. 417 ГПК, образувано е било ч.гр.д. №
48505/2013 г., СРС, 39 с-в и на 20.12.2013 г. в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са издадени Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист солидарно срегщу „П.К.-Т.“ и С.Б.Т., за сумите: 32 954,12 евро - главница по Договор за банков кредит
№ 120317/30.10.2006 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, редовна
лихва в размер 3597,75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г.,
наказателна лихва в размер 2178,69 евро за периода 05.06.2012 г. - 20.11.2013
г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс № 2/29.12.2010 г. към
договора за кредит в размер 144,54 евро за периода 05.12.2011 г. - 04.12.2012
г. и 2 730,63 лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изп.д. № 77/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Д., Рег. № 781 на КЧСИ, което понастоящем
е прекратено, тъй като сумите, предмет на изпълнителния лист, са събрани.
Във връзка с направените от ответната страна оспорвания на
предявената претенция, съдът назначи съдебно
– икономическа експертиза.
Вещото лице е изготвило заключението си на базата на намиращите се в делото
доказателства и след проверка на Извлечение
от сметка в евро с IBAN ***ичен търговец с фирма „П.К.-Т.”
за периода от 30.10.2006 г. до 29.03.2013 г. и Справка за извършени погасявания по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., сключен
между „Райфайзенбанк България” ЕАД и ЕТ „П.К.-Т.” към 30.10.2016 г., и е
отговорило на следните въпроси: - Погасено
ли е задължението по Договор за банков кредит № 120317 от 30.10.2006 г., Анекс
№ 1/30.11.2009 г., Анекс № 2/29.12.2010 г., Анекс № 3/31.01.2011 г. и Договор
за поръчителство от 31.01.2011 г. към Договора, кога и какъв е размерът на
постъпилата сума? И - Постъпилата
сума доброволно ли е погасена, от кое от задължените лица или от публична
продан на недвижим имот?
Според експерта, от
представената от банката Справка за извършени погасявания по Договор
за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., се
установява, че за погасяване на задълженията по Договор
за банков кредит № 120317/30.10.2006 г. са осчетоводени постъпили суми, с наредител ЧСИ
Г.Д..
Тези суми са заплатени на четири вноски, съответно: две на 11.09.2014 г. - 7 996,27 лв. и 29 520,00 лв., една на 25.09.2014 г. -
5 822,17 лв. и една на 25.10.2017 г. – 55 203,88 лв.
От общо постъпила сума в размер
98 542,32 лв., получена в резултат на извършена публична продан на два
недвижими имота: - магазин № 2, находящ се в гр. София, местността Бояна, ул. „Ал. Ваташки“ № 25, нов
адрес: ул. „********и - апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
са платени сумите 90 546,05 лв. - 43 317,20 евро с
левова равностойност 84 721,08 лв. и 5 824,97 лв., за погасяване на изискуема
главница и начислена законна лихва, /11.09.2014 г./, изискуема комисиона за управление,
начислена законна лихва и съдебни
разноски /25.0.2014 г./ и изискуема главница, изискуеми лихви, начислена
законна лихва, просрочена застрахователна премия, съдебни разноски и ЮКВ /25.10.2017 г./.
В Банката е отразено, че дългът към 27.11.2020 г. /дата
на последната проверка при ищцовото дружество/, е 400,00 лв. – съдебни
разноски, представляващи внесен депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени доказателства и съдебно – счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи исковата сума, тъй като ответникът е удовлетворил вземането си чрез
издаване на заповед по чл. 417 ГПК, без да е настъпила предсрочна изискуемост
на дълга и поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване несъществуването на едно правоотношение или едно право, когато има
интерес от това.
Ищецът заявява, че, в качеството си на поръчител, има
правен интерес да преяви настоящата претенция дори и след прекратяване на
изпълнителното дело. Позовава се на практиката на ВКС, според която правната му
сфера в случая се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул и той черпи своето основание именно от посочената
норма. И, според ищеца, това е така, защото правният му интерессе състои в това
да се установи със сила на пресъдено нещо, че претенцията на ответника за
заплащане на сумите по изпълнителния лист е неоснователна, защото, макар и
изпълнима, не може да бъде изисквана, като искът му се основава на факти,
настъпили преди издаване на заповедта за изпълнение.
Съдът намира, че в конкретния случай е доказано
обстоятелството за сключения и усвоен договор за кредит, задължението за
връщане на дадената сума по който не е изпълнено от страна на
кредитополучателя. По този договор за кредит ищецът е поръчител, а, отделно от
това, е и ипотекарен длъжник и, като такъв, за него се поражда отговорност,
солидарна с тази на длъжника – кредитополучател.
В качеството си
на солидарен длъжник и при издадени срещу него заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, ищецът е разполагал с правната
възможност да оспори извършените срещу него действия, респ. да заяви, че
издадените в полза на Банката срещу него титули са без основание, пред вид
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл той е
следвало в рамките на изпълнителното производство да подаде съответните
възражения по реда на чл. 414 или 423 ГПК, още повече че изпълнителното
производство е проведено с негово участие, включително и чрез извършване на
публична продан в собствения му имот. Това, обаче, той не е сторил в рамките на
изпълнителното производство и съдът приема тезата на ответното банково
дружество за наличие на стабилитет на издадената заповед за незабавно
изпълнение, водещ до неоснователност и преклузия на всички негови оплаквания
за ненадлежно оформена обратна разписка към писмото за уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията.
Що се касае до твърденията за изтекла в полза погасителна
давност, съдът счита същите за неоснователни, пред вид факта, че след издаване
на изпълнителен лист солидарно срещу кредитополучателя и ищеца, е образувано
изпълнително дело, по него са извършени съответните изпълнителни действия,
сумата е събрана и делото е прекратено, а по време на висящо изпълнително дело
давност не тече.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи посочеинте
суми, представляващи задължение по процесния договор за банков кредит, е
неоснователен и, като такъв следва да бъде отхвърлен.
Пред
вид изхода на делото на ответника се следват разноски, както са поискани: 400
лв. депозит за вещо лице и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Б., иск против
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК-*******, София, ул********, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД че С.Б.Т.
не дължи на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата 30 000 лв. от общо предявени 80 446,44 лв. - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до
изплащане на вземането, редовна лихва в размер 3597.75 евро за периода 05.06.2012
г. - 27.10.2013 г., наказателна лихва в размер 2178.69 евро за периода
05.06.2012 г. - 20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно
Анекс № 2/29.12.2010 г. към договора за кредит в размер 144.54 евро за периода
05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2 730.63 лв. разноски по делото, тъй като
ответникът е удовлетворил вземането си чрез издаване на заповед по чл. 417 ГПК,
без да е настъпила предсрочна изискуемост на дълга и поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.Б.Т.
да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД разноски по делото, както следва: 400 лв. депозит за вещо лице и 450 лв. ю.к.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: