Присъда по НОХД №319/2025 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на ПРИСЪДА № 33 от 07.10.25г. по НОХД № 319/2025г. по описа на
НЗРС

Районна прокуратура Сливен с обвинителен акт е предявила обвинение против
И.П.А., роден на ****** г. в гр. Нова Загора, български гражданин, начално образование,
неженен, безработен, с адрес за призоваване в страната: гр. *********, осъждан, ЕГН
********** за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1от НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“и „б“ от НК, а именно за това, че на 16.06.2025 г. от
частен имот, находящ се в с. Загорци, общ. Нова Загора, при условията на опасен рецидив, e
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 60 лева, от владението на Ц.Ц.К. от
с. Загорци, общ. Нова Загора, собственост на Г.М.С. от с. Загорци, общ.Нова Загора, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
До даване ход на съдебното следствие не бе предявен граждански иск от
пострадалото лице.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимият така, както е по обвинителен акт. Поддържа, че самопризнанията на
подсъдимият се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
Пледира подсъдимия И.П.А. следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, като при определяне на наказанието на подсъдимия да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство – направените от подс. А. в хода на ДП самопризнания, а
като отегчаващи вината обстоятелства - предишни осъждания на подсъдимия А. извън тези
обуславящи правната квалификация като „опасен рецидив, както и лоши характеристични
данни. Предлага на подс. А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и така
определеното наказание от две години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС. Моля съда да
осъди подсъдимия А. да заплати по сметка на ОД-МВР – Сливен разноските направени на
ДП в размер на 119,39 лв.
Подсъдимият И.П.А., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с адв.
Т.Г.Р. от АК- Сливен, назначена за служебен защитник на подсъдимия от ДП, чрез когото по
същество се пледира на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода в
минималния размер, което по закон е позволено и същото да бъде намалено с 1/3 на
основание чл.58а от НК или под минимума по реда на чл. 58а ал.4 НК, което е по
благорприянто за А..
Подсъдимият И.П.А. от своя страна признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда
на съкратеното съдебно следствие и е запознат, че неговото самопризнание ще се ползва от
съда при постановяване на присъдата.
При даденото му право на лична защита и последна дума подс. И.П.А. изразява
съжаление за стореното и пледира за минимално наказание.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Постр. Г.М.С. живеела в с. Загорци, общ. Нова Загора. В домът й живеел и нейния
племенник, свид. Ц.Ц.К., който бил на 14-годишна възраст. Непълнолетния Ц.Ц.К.
разполагал с пари, които леля му Г.М.С. му давала. Към процесната дата свид. Ц.Ц.К.
разполагал със сумата от 65 лева, които държал в калъфа на мобилния си телефон.
1

На 06.06.2025 г. подс. И.П.А. бил освободен от Затвора, гр.Бургас, където
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. След като излязъл от
затвора подсъдимия купил на устна договорка от неустановено в хода на разследването лице
лек автомобил марка „Ситроен“.
На 16.06.2025 г. подс. И.П.А. тръгнал от гр. Нова Загора с горепосочения лек
автомобил, като целта му била да обикаля старозагорските села. Преди да тръгне
подсъдимия взел със себе си своя приятел, свид. Н.Р.К.. На връщане, около 19:00 часа на
процесната дата подсъдимия минал през с. Загорци, общ. Нова Загора. Когато влязъл в
селото автомобила му започнал да прегрява, поради което подсъдимия го спрял на улицата в
близост до къщата на постр. Г.М.С.. Подс. И.П.А. започнал да вика от входната врата на
къщата на пострадалата, след което влязъл в двора на къщата. По същото време свид. Ц.Ц.К.
се намирал вътре в къщата на леля си, която по това време отсъствала от дома си. Същия
видял, че през входната врата влиза непознато за него лице, а именно подс. И.П.А.. Свид.
Ц.Ц.К. веднага излязъл на двора на къщата, при което подсъдимия го заговорил, като му
казал, че колата му е прегряла и го помолил да му даде вода. Свид. Ц.Ц.К. му казал, че ще му
помогне и започнал да пълни шишета с вода. Докато наливал вода в шишетата, подс. И.П.А.
му поискал да му даде пари за гориво. Тогава свид. Ц.Ц.К. изкарал банкнота от пет лева от
калъфа на мобилния си телефон и ги дал на подсъдимия, който по този начин видял къде
непълнолетния държи парите си. След като дал пари на подсъдимия свид. Ц.Ц.К. оставил
мобилния си телефон на леглото в една от стаите на къщата. След като напълнил вода, свид.
Ц.Ц.К. излязъл на улицата заедно с подсъдимия и видял, че в действителност до къщата има
спрян жълт на цвят лек автомобил. Тогава подс. И.П.А. го помолил да напълни кофа с вода,
поради което свид. Ц.Ц.К. се върнал и започнал да пълни кофа от чешмата, която била на
отвън на двора на къщата. След като му дал кофата с водата подсъдимия поискал от
свид.Ц.Ц.К. нещо студено за пиене. Непълнолетния влязъл в къщата, за да вземе
безалкохолна напитка от хладилника. През това време видял, че подсъдимия също е влязъл в
къщата и го чака вътре. Въпреки това свид.Ц.Ц.К. излязъл навън и отишъл при свид. Н.Р.К.,
който през цялото време се намирал до лекия автомобил на подсъдимия. В този момент
подсъдимия влязъл в стаята на къщата, където свид.Ц.Ц.К. бил оставил мобилния си
телефон и взел сумата от 60 лева, които се намирали в калъфа на мобилния му телефон.
Малко след това свид. Ц.Ц.К. влязъл вътре в къщата и видял подсъдимия в стаята, където се
намирал мобилния му телефон, при което подсъдимия му казал, че го е чакал да се върне.
След това свид. Ц.Ц.К. излязъл от къщата заедно с подсъдимия и го изпратил навън до
лекия му автомобил. След като подсъдимия потеглил с лекия си автомобил, свид.Ц.Ц.К.
влязъл вътре в къщата и установил, че от калъфа на мобилния му телефон липсва сумата от
60 лева, след което се обадил на леля си, а именно постр. Г.М.С..
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно
от събрания по делото доказателствен материал. А аргументите на съда за това са следните:
видно от покъзанията на разпитаните свидетели които по недвусмисел начин сочат
като извършител подсъдимия А. и на следващо място ВТЕ.
С протокол за доброволно предаване от дата 18.06.2025 г., постр. Г.М.С. предава на
полицейските органи 1 бр. диск със записи от охранителните видеокамери на къщата й в
село Загорци от дата 16.06.2025 г.
В хода на разследването е назначена и изготвена видео-техническа експертиза на
приложения по делото диск DVD-R марка „maxell“, съдържащ пет броя видеофайлове,
представляващи видеозаписи от камера за видеонаблюдение.
В хронологичен ред от видеозаписите били извлечени кадри във вид на снимки. От
снимките били увеличени и части с изображения, на които ясно се различава подс.И.П.А..
Съдът намира, че изготвената ВТЕ е отговорила изчерпателно на поставената й
2

задача, а заключението й е изготвено от компетентно вещо лице, като изводите на
експертизата се подкрепят от останалите доказателства по делото. Ето защо, съдът й дава
вяра изцяло.
По делото е установено, че подс. И.П.А. е осъждан многократно и е с лоши
характеристични данни. Същия живее в гр. Нова Загора, безработен е, без източник на
доходи от трудова дейност и средства за препитание.
Разпитан в хода на разследването, подс. И.П.А. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение и признава вината си в извършването на престъплението, за което е привлечен в
процесуалното качество на подсъдим.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С гореописаното деяние от обективна и субективна страна подсъдимият И.П.А. е
осъществил от правна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и „б“ от НК - като на 16.06.2025 г. от частен имот,
находящ се в с. Загорци, общ. Нова Загора, при условията на опасен рецидив, e отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 60 лева, от владението на Ц.Ц.К. от с. Загорци,
общ. Нова Загора, собственост на Г.М.С. от с. Загорци, общ. Нова Загора, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия за виновен.
Признанието на подсъдимия се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал.
От приложената по делото справка за съдимост на Бюро за съдимост при Районен
съд - Нова Загора се установява, че подс. И.П.А. - ЕГН ********** е осъждан. Правната
квалификация на престъплението, като такова извършено при условията на ОПАСЕН
РЕЦИДИВ се извежда от следните осъждания: с Определение № 48/06.02.2020 г. по ЧНД
№503/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от Наказателния Кодекс на подсъдимия е определено ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ,
измежду наказанията наложени му по НОХД №309/2019г. и НОХД № 328/2019 г. и двете по
описа на Районен съд - Нова Загора, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален „строг“ режим, което общо
наказание е било изтърпяно на 03.03.2021г.; със Споразумение №41/02.04.2021г., влязло в
сила на 02.04.2021 г. по НОХД № 144/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, на
подсъдимия е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ
МЕСЕЦА при първоначален „строг“ режим, което е било изтърпяно на 26.12.2021г.; с
Определение №314/08.11.2022г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от Наказателния
Кодекс на подсъдимия е определено ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, измежду наказанията
наложени му по НОХД № 270/2022 г. и НОХД № 272/2022 г. и двете по описа на Районен
съд - Нова Загора, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален „строг“ режим, което общо наказание е било
изтърпяно на 13.07.2024 г.; със Споразумение № 165/26.11.2024 г., влязло в сила на
26.11.2024г. по НОХД № 488/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, на подсъдимия е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА при
първоначален „строг“ режим, което е било изтърпяно на 06.06.2025 г
Горепосочените осъждания на подс. И.П.А. - ЕГН **********, предхождащи
инкриминираната престъпна деятелност, обосновават квалификацията на престъплението
предмет на наказателното производство, като такова извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” НК, тъй като от изтърпяването на
наложените наказания „лишаване от свобода“ не е изтекъл 5-годишния срок предвиден в
3

разпоредбата на чл. 30, ал. 1 НК.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че
подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на вещите - предмет на престъплението,
така и в установяването на фактическата власт върху същите. За придобиване на владението
върху вещите подсъдимият не е получил съгласието на собственика им. Подсъдимият не е
придобил владението им на правно основание, което да го прави или е годно да го направи
собственик на процесните вещи.
От субективна страна подсъдимият И.П.А. е съзнавал, че отнема чужди движими
вещи, които не му принадлежат, от владението на другиго без съгласието на владелеца. Той
е имал съзнанието за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им - действал е виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Освен това подсъдимият А. е действал и със специфично намерение
противозаконно да присвои отнетите вещи, което се извежда от последващите му действия
на разпореждане с тези вещи – плащане на горивото.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част
на НК във връзка с задължителното приложение на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
препращаща към разпоредбата на чл. 58а от НК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и „б“ от НК е лишаване от свобода за срок от две до десет
години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът прие, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че е ниска стойността на
предмета на престъплението.
Съдът обаче намира, че са налице множество отегчаващи отговорността
обстоятелства, като тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същият е осъждан
и за други деяния, освен за тези, които обуславят наличието на опасния рецидив, като лицето
е осъждано повече от десет пъти с влезли в сила присъди.
Тук е моментът да се отбележи, че подсъдимият А. е лице с богато криминално
минало, като от справката му за съдимост се установява, че преди датата на процесното
деяние той е осъждан многократно за престъпления по чл. 194, 195 и 196 от НК.
Освен това, в процесния случай са налице осъществени двата признака на опасен
рецидив – по буква "А" и "Б", което също отегчава обществената опасност на деянието и на
самия деец и води след себе си по-значителна отговорност, т. е. по-тежко наказание.
На следващо място, съдът намира, че на лицето са налагани ефективни наказания
лишаване от свобода многократно. Следва да се има предвид, че мерките, които са му
налагани, очевидно не са оказали никакъв превъзпитателен ефект върху личността на
И.П.А., защото той по никакъв начин не е преустановил извършването на престъпления. В
този ред на мисли следва да се посочи, че на лицето са налагани наказания и с размер доста
над минималния Всички тези осъждания не са се оказали достатъчни за възпиране на лицето
да осъществява престъпления, щом почти веднага след изтърпяване на присъда отново
извършва престъпление.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на А. следва да бъде определено
наказание, което да го изолира за по-дълго време от обществото, за да бъде лишен от
възможност да осъществява нови деяния и да може същият да бъде поправен, тъй като той е
4

лице с много висока лична степен на обществена опасност и без задръжки при извършване
на престъпни посегателства.
Именно поради тези обстоятелства, съдът намери, че следва да определи на
подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за от три години, като отчете, че законът
предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода за процесното
престъпление. Наказанието следва да бъде определено над минимално предвидения заради
много високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия, дефинирана по-горе в
мотивите. Следва да се отбележи, че при положение, че настоящата присъда се явява
поредна за това лице, съдът намира, че само ниската стойност на предмета на
престъплението е причина наказанието да не бъде определено в още по-висок размер.
Този размер на наказанието (три години) съдът намира за нужен и достатъчен, за да
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в НК, тъй като налаганите до този
момент наказания в по – малък размер от няколко месеца , година , две ЛОС и т. н., явно не
са достатъчни за да възпрат престъпната дейност на лицето и да изградят умения на същия
да се въздържа от осъществяването на противоправни деяния.
Съгласно правилото на чл. 58а от НК, това наказание следва да бъде задължително
редуцирано от съда с 1/3, т. е. наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия е
две години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Причина за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия е ниската му обща
и правна култура, стремеж към противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както и
незачитане на установения в страната правов ред.

По разноските:
При този изход на делото, тъй като подсъдимия А. беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на 119.39 лева, който беше осъден да ги заплати в
полза на бюджета по сметка на ОДМВР Сливен..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	33
Дата:	7 октомври 2025 г.
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20252220200319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 август 2025 г.

Присъда по НОХД №319/2025 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите