Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Русе, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на дванадесети февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№5835 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по молба за съдебна делба
на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.
Й.В.Д. заявява,
че със съдебно решение №1828/18.12.2017г., постановено по гражданско дело
№6306/2017г., бракът му с В.Т.Д. е прекратен с развод по взаимно съгласие.
По време на брачната
връзка придобил, въз основа на договор №96-00-1/12.01.2015г., имот – частна държавна собственост:
апартамент №….. в гр.Р., кв.“Д. …“, ул.“А. Х.“№…., бл…., вх…., ет….,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.644.2.12 със
застроена площ 98.34 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, заедно с изба №12 с площ 7.44 кв.м. и 3.28% идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, който бившите съпрузи
ползвали съвместно, съобразно постановеното от РРС съдебно решение.
Заплатил
цената на имота – 39 510 лева на две вноски: 20 000 лева – на
20.10.2014г. и 19 510 лева – на 22.12.2014г. За част от общо дължимата
сума – 31 000 лева, молителят сключил договор за банков кредит със
„Сосиете женерал експресбанк“, в който като съдлъжник била посочена В.Т.Д. –
съсобственик на новопридобития имот по силата на СИО. Впоследствие страните по
делото предоговорили условията по кредита и сключили нов договор за 30 000
лева, с която сума погасили задължението по договора за кредит от 2014г.
Ищецът
твърди, че от момента на настъпилата фактическа раздяла – месец юни 2017г. до
настоящия момент сам изплаща вноските по кредита, въпреки, че ответницата е
съдлъжник по договора и съсобственик на имота. Периодично завеждал дела, за да
си възстанови половината от изплатените суми.
Поддържа, че
ответницата прави нетърпимо съвместното съжителство и тъй като не разполагал с
друго жилище, счита, че съсобствеността следва да бъде прекратена. Претендира
заплащане обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота в размер на
150 лева месечно, тъй като към настоящия момент В.Д. сама ползвала процесното
жилище.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне до
делба процесния имот при равни права между страните.
В срока по чл.131 ГПК, В.Т.Д. е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно основателността на претенциите.
Оспорва изложените от ищеца обстоятелства. Твърди, че
ежемесечно превежда на ищеца по банков път, половината от месечната вноска по
кредита за закупуване на процесния имот.
Поддържа, че не е ограничила достъпа на ищеца до
имота. В тази връзка заявява, че след извършен от последния акт на домашно
насилие, същият е отстранен от съвместно обитаваното жилище. Пояснява, че
първоначално тя напуснала апартамента и била настанена в Кризисен център на
Сдружение „Център Динамика“. Със Заповед за незабавна защита, издадена на
19.09.2019г. по гражданско дело №5575/2019г., РРС наложил на Й.В.Д. мерки за
защита от домашно насилие, между които „отстраняване от съвместно обитаваното
жилище“.
В началото на м.октомври 2019г. Й.Д. подал заявление
за прекъсване електрозахранването на апартамента и предложил на В.Д. да оттегли
молбата по ЗЗДН, за да възстанови електрозахранването.
Твърди, че ищецът разполага и с друг имот, в който към
настоящия момент се е установил.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа договор №96-00-1/12.01.2015г., Й.В.Д.
придобил следния имот – частна държавна собственост: апартамент №….. в гр.Р.,
кв.“Д. …“, ул.“А. Х.“№…., бл…., вх…., ет….,, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 63427.4.644.2.12 със застроена площ 98.34 кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с изба №12 с площ 7.44
кв.м. и 3.28% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж.
Със съдебно решение №1828/18.12.2017г., постановено по
гражданско дело №6306/2017г., бракът, сключен на 23.06.1990г., между Й.В.Д. и В.Т.Д.
е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съдът одобрил постигнатото между
молителите споразумение, според което бившите съпрузи ще ползват съвместно
семейното жилище – апартамент №….. в гр.Р., кв.“Д. …“, ул.“А. Х.“№…., бл…., вх….,
ет….,
Не се спори, че продажната цена на жилището е
заплатена с усвоен по време на брака кредит.
На 17.09.2019г. В.Т.Д. е настанена в Кризисен център
за лица с адрес: гр.Русе, ул.“Драган Цанков“№17. Два дни по-късно е издадена
Заповед за незабавна защита по гражданско дело №5575/2019г., с която РРС
задължил Й.В.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
В.Т.Д.; отстранил го от съвместно обитаваното жилище – апартамент №….. в гр.Р.,
кв.“Д. …“, ул.“А. Х.“№…., бл…., вх…., ет…., и му забранил да доближава
пострадалата; жилището, което обитава и местата за социални контакти и отдих,
които посещава.
Релевирани са писмени доказателства, с които се
установява, че ответницата е заплатила и продължава да заплаща половината от
месечните вноски, по кредита за закупуване на процесния имот.
Установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Решението по допускане на делбата има установително
действие по отношение лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това
налага в първата фаза на делбеното производство да бъде установено правото на
собственост на всяко от лицата върху имотите, чиято делба се иска и частта на
всеки в имуществената общност.
Релевираните в хода на производството писмени
доказателства, водят до извод, че процесното имущество е придобито от Й.В.Д. и В.Т.Д.
по време на брака им, сключен на 23.06.1990г. С прекратяване на брака, съгласно
чл.27, ал.1 СК, се прекратява бездяловата съпружеска имуществена общност върху
придобитото по време на брака имущество, която се трансформира в обикновена
съсобственост при равни права (чл.28 СК).
Предвид изложеното, съдът счита, че имуществото следва
да бъде допуснато до делба при равни права между страните.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между Й.В.Д., ЕГН ********** и В.Т.Д., ЕГН ********** на
следното имущество:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
63427.4.644.2.12, град Русе, община Русе, област Русе по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-19-91/15.12.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: град Р., ул.“А. Х.“№…., бл…..,
вх…, ет…, ап….., самостоятелният обект се намира в сграда №2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.4.644, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 98.34
кв.м., прилежащи части: изба №12 с площ 7.44 кв.м. и 3.28% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
ПРИ
ПРАВА:
½ идеална част за Й.В.Д., ЕГН **********;
½ идеални части за В.Т.Д., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: