Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието
на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2341/2020 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от „Н.т.“ ЕООД, ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ****, чрез пълномощника
му О.А.Д.,***, адрес на кантора- ****, „****", ет.4, офис 4-4Б, против „Ф.С.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на следните
суми, а именно:
- Сумата от
13488.74 лв., представляваща цената на продадени стоки по Фактура № ****. и
обезщетение за забава в размер на 310.99 лева, дължимо от датата на падежа -
25.09.2019 г. до дата - 16.12.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 17.12.2019г. до датата на изплащане на вземането;
- Сумата от
4494.68лв., представляваща цената на продадени стоки по Фактура № ****год. и
обезщетение за забава в размер на 102.38 лева, дължимо от датата на падежа -
26.09.2019 г. до дата - 16.12.2019 год.., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 17.12.2019г. до датата на изплащане на вземането.
Моли се за
присъждане на съдебно-деловодни разноски както в настоящото производство, така
и сторените в ч.гр.д.№20602/2019г., 13 гр.с. на РС-Пловдив обезпечително
производство разноски.
Твърди се в
исковата молба, че между ищцовото и ответното
дружества са налице трайни търговски отношения, по силата на които ищецът „Н.т."
ЕООД е продавало на ответника „Ф.С." АД стоки - чушки червена капия изчистена,
доставяни до склада на ответното дружество - фабриката в гр. Сливен, където са
били надлежно получени от представител на ответника. Твърди се, че в издадените
кантарни бележки, надлежно подписани от представител
на ответника - приемчика /везнар/
****, е посочена и цената, която ответникът се е задължил да заплати за
продадените му чушки, а именно - първо качество чушки, с единична цена 1.10
лв./кг. без ДДС. Твърди се, че за извършените продажби на стоките са издадени и
надлежни фактури от ищеца. Твърди се, че на 25.09.2019 год. ищецът е продал на
ответника 10218.74 кг. чушки по договорена продажна цена от 1.10 лв./кг. без
ДДС, като стоката е надлежно предадена на ответника, за което е съставена Кантарна бележка № 8998/25.09.2019 год. За извършената
продажба била издадена фактура № 136/25.09.2019 год., където било посочено
продаденото количество чушки 10218.74 кг., единичната продажна цена - 1.10 лв.
за кг. без ДДС и общата продажна цена в размер на 11240. 61 лв. без ДДС и в
размер на 13 488.74 лв. с ДДС. Твърди се, че на 26.09.2019 год. ищецът е продал
на ответника 3405.06 кг. чушки, които били предадени на ответника, за което
била съставена Кантарна бележка № 9001/26.09.2019
год., както и фактура № ****год. на 3745.57 лв. без ДДС и в размер на 4 494.68
лв. Твърди, че плащане по издадените фактури от ответната страна не е
постъпило. Твърди се, че предвид подписано между страните споразумение, на
практика ответното дружество признава задължението си.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф.С." АД, в който се
оспорват предявените искове като неоснователни, тъй като ответното дружество
изцяло е заплатило сумите – предмит на исковите
претенции, както и разноските по воденото обезпечително производство, включително
и адвокатското възнаграждение на на процесуалния
представител на ищцовото дружество. Не се оспорват
изнесените в ИМ твърдения, като се изтъква, че предвид установените във времето
трайни търговски взаимоотношения и коректното изпълнение от страна на ответника
на задълженията по изплащане на договорените цени и проведените между страните
разговори за временно отсрочване на задължението, ответното дружество е било
неприятно изненадано от предприетите от ищцовото
дружество действия по завеждане на обезпечително производство, довело до
неправомерно запориране на суми в размер значително
по-голям от дължимите, както и от образуване на настоящото исково производство.
Изтъква се, че въпреки пълното изплащане на всички задължения и надлежното му
уведомяване за това, ищцовото дружество е продължило
да поддържа претенциите за вземания, които на практика са вече погасени от
ответника, като на практика злоупотребява с процесуални права, а от изявлението
на процесуалния му представител ставало ясно, че целта е заплащане на
допълнително адвокатско възнаграждение.
В проводено
открито съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Чрез надлежно упълномощен процесуален представител депозира молба
вх.№34871/08.06.2020г. с която заявява, че в хода на съдебното производство
ответника е изплатил изцяло претендираните суми,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на
разноски.
Процесуалният
представител на ответното дружество не оспорва валидната облигационна връзка
между страните, както и извършеното от ответника плащане на исковата претенция.
Моли за присъждане на разноски, като възразява срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщени към
доказателствения материал по делото са: фактура №
136/25.09.2019 г., фактура № ****г., 2 бр.справки за изчисляване размера на
законната лихва върху задължението по всяка от фактурите, Счетоводна справка за
получени и платени фактури, издадена от Ф.С. АД; Счетоводна справка за
доставени количиства червена капия за периода 01.01.2019 -14.02.2020 г., издадена от Ф.С. АД; Писмо от „Ф.С."
АД до „Н.т." ЕООД от 23.12.2019 г., изпратено по електронна поща; Писмо от
Ф.С. АД до Н.т. ЕООД, изпратено по куриер; Товарителница от 23.12.2019 г.,
издадена от Даг Инвест
ЕООД, офис Еконт Експрес ООД; Платежно нареждане от
23.12.2019 г. за заплащане на сумата в размер на 18 396,79 лева; Писмо от Н.т.
ЕООД до Ф.С. АД от 03.01.2019 г., получено по електронна поща; Платежно
нареждане за кредитен превод в полза на ЧСИ Станимира Данова от 06.01.2020 г.,
Уведомително писмо от Ф.С. АД до Н.т. ЕООД от 07.01.2020 г., изпратено по
електронна поща; Платежно нареждане от 07.01.2020 г. за левов превод в полза на
Н.т. ЕООД за сумата в размер на 1081, 90 лева - адвокатско възнаграждение по
гр.д. 20731/2019 по описа на PC Пловдив; Платежно нареждане от 07.01.2020 г. за
левов превод в полза на Н.т. ЕООД за сумата в размер на 789,92 лева -
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. 20602/2019 г. по описа на PC - гр.
Пловдив; Платежно нареждане от 07.01.2020 г. за левов превод в полза на Н.т.
ЕООД за сумата в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение по изп. д. 930/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова;
представени с докладваната от съда молба от 08.06.2020 г., молба за вдигане на
запор върху банковите сметки на „Ф.С.“ АД и в „Банка ДСК“ ЕАД от 08.01.2020 г.,
молба за вдигане на запора изключая банковите сметки
на „Ф.С.“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД от 03.01.2020 г., платежно нареждане от
07.01.2020 г., пълномощно, договор за правна помощ от 16.12.2019 г., списък на
разноските.
От текста на
молба вх.№34871/08.06.2020г., депозирана от ищеца и от приложените по делото
писмени доказателства се установява безспорно, че на 23.12.2019г. ответното
дружество е заплатила по сметка на ищцовото пълния
размер на исковата претенция от 18396,79лв., т.е. ответникът е погасил изцяло претендираните главни и акцесорни
задължения към ищцовото дружество.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл.79 вр. с чл.200 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В конкретната
хипотеза, ищецът основава вземането си на сключен между страните договор за
доставка на стоки. Съобразно правилата на чл.154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване наличие на валидна
облигационна връзка между страните, в изпълнение на която през процесния период ищцовото
дружество е доставило на ответника твърдяното количество стоки, срещу което има
изискуемо парично вземане от ответника в претендирания
размер.
В тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението.
Между
страните липсва спор относно обстоятелството, че между страните по делото е
налице дългогодишна трайна търговска практика, изразяваща се в доставки от
страна на ищеца в полза на ответника на стоки/зеленчуци/, че ищцовото дружество реално е извършило доставки на процесните количества стоки/зеленчуци/, както и по
отношение на тяхната цена.
В настоящата
хипотеза безспорно се установява извършено в хода на процеса погасяване на
задължението на сумите по фактурите, предмет на исковата претенция, в общ размер
на 18396,79лв., включваща главница и претендираното
обезщетение за забава. Плащането е извършено на 23.12.2019 год., т .е. след
предявяване на иска.
По общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното в хода на процеса погасяване на
задължението, следва да бъде съобразено, поради което и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът и
ответника претендират присъждане на разноски, като ответникът възразява срещу
размер на претендираните от ищеца адвокатски
възнаграждения.
Ищецът
твърди, че макар и ответното дружество да е заплатило пълния размер на исковите
претенции, то доколкото това е сторено в хода на исковото производство, му се
следват съдебно-деловодни разноски. В депозираната в съда молба
вх.№34871/08.06.2020г. заявява, че ответното дружество му е заплатило до
момента следните съдебно-деловодни разноски:
- Сумата от
1081,90лв. с посочено основание „адвокатско възнаграждение по гр.д.
№20731/2019г., 8 с. ПРС“, като моли съда, ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца остатък от дължимо минималното възнаграждение за всеки един от
предявените обективно кумулативно съединени искове в размер на 1 033,10лв., както и да заплати
сторените разноски от ищеца за заплатена ДТ в размер на 819,34лв.;
- Сумата от
789,92лв. с посочено основание „адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
20602/2019 год. 13 с. ПРС и такса за образуване от 45лв.“, като моли съда
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от сторените общо
разноски в производството, а именно разноски в размер на общо 909,08лв.;
- Сумата от
200лв. с посочено основание: „адвокатско възнаграждение по изп.д.
№ 930/2019 г.“, като моли съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
остатъка от заплатеното минималното възнаграждение, а именно остатък от 300лв.
По делото са
налице доказателства за извършени от ответното дружество в полза на ищеца
плащане на сума от 1081,90лв., представляващо адвокатско възнаграждение,
изчислено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира възражението
на ответното дружество за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение за основателно. По делото се установява, че
единствените действия на ищеца се заключават в изготвяне на искова молба по
казус, който не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, касаещ заплащане на цена по две неоспорени от ответната
страна сделки за реализирани доставки на стоки. Исковата молба е депозирана в
РС-Пловдив на 16.12.2019г., образувано е гр.дело №20731/2019г. като с
разпореждане на съда от 17.12.2019г. е оставена без движение, поради невнасяне
на дължима от ищеца държавна такса, като му е разпоредено
в едноседмичен срок да представи доказателства за заплащане на ДТ в размер на
891,34лв. за четири съединени иска. Ищецът е уведомен, че при неостраняване на нередовността исковата молба ще бъде
върната, а делото прекратено.
Установява
се, че с електронно писмо от 23.12.2019г. ответното дружество уведомява ищеца,
че е заплатило пълния размер на исковите претенции и моли ищеца да съдейства за
отмяна на наложените по негово искане обезпечения, многократно надвишаващи
исковите претенции. Освен това, предвид невнасянето на дължимата от ищеца
държавна такса по гр.дело №20731/2019г., ответникът моли ищеца да не внася тази
ДТ, тъй като са му изплатили исковите суми и продължаването на съдебното
производство би довело единствено до неоправдани разходи за разноски. С молба
до ПРС по гр.дело №20731/2019г. ответникът уведомява и съда за извършеното
плащане, като заявява, че на практика за ответника е отпаднал правния интерес
от водене на процеса. На 07.01.2020г. ответникът заявява на ищеца, че е
заплатил в негова полза и съдебно-деловодни разноски както следва:
- сумата
в размер на 902,72 лева по банкова
сметка ***, представляващи дължими такси по изпълнително дело 930 / 2019 г. и
сумата от 200 лева - адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
- сумите от 40 лв. - държавна такса, 5 лв. - държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, 789,92 лв.
-адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.7 от Наредба №
1/2004г. по ч.гр.д. № 20602/2019 год. 13 с. по описа на Районен съд Пловдив.
- сумата от 1081, 90 лева - адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. по
гр.д.№20731/2019г., 8с. на ПРС.
Въпреки това,
на същата дата - 07.01.2020г. ищецът внася указаната от съда ДТ, като заявява,
че желае да му бъдат присъдени разноски по водене на делото, тъй като размера
на внесените от ищеца адвокатски възнаграждения са по-малки от претендираните от него.
Съдът приема,
че за ищеца е липсвал правен интерес от водене на процеса и съответно заплащане
на държавна такса, доколкото към момента на заплащането й – 07.01.2020г. ищецът
е бил запознат, че пълния размер на исковите претенции е погасен чрез плащане и
доколкото държавна такса се дължи пропорционално на размера на цената на иска,
то за него е липсвало задължение и интерес за заплащане на ДТ при липса на цена
на иска. Евентуалното присъждане на разноски в размер по-голям от заплатения от
ответника е бил възможен при евентуално оттегляне/отказ от иска и произнасяне
на съда по претенция за сторени разноски. Предвид горното съдът намира, че
ответната страна не следва да бъде осъждана да репарира на ищеца размер на
недължимо платената от него държавна такса за настоящото исково производство.
Съдът намира,
че размера на дължимото адвокатско възнаграждение, предвид желанието на ищцовото дружество и възражението за прекомерност от
ответната страна, следва да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в
редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение ****от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г.,
5-членен с-в, докладчик съдията ****/. В настоящото производство, доколкото не
се касае за реално процесуално представителство е същински състезателен процес/придвид заплащането на исковите претенции в самото начало
на процеса/, следва дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде
определено според разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията след
изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение ****от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията ****/. Предвид обстоятелството, че не се касае за инцидентни
единични сделки, а за трайни търговски отношения, съдът приема, че са предявени
един главен и един акцесорен иск, за които следва да
бъде определен минимален размер на адвокатско възнаграждение както следва:
- по главния
иск с цена от 17983,42лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1070
лв.
- за акцесорния искове с цена 413,37лв., се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 100лв., т.е. общия размер на адвокатското
възнаграждение пропорционално на цената на исковете е в размер на 1170лв.,
който съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да бъде
определен в окончателен размер от 877,50лв. Доколкото заплатеното до момента от
ответната страна адвокатско възнаграждение е в размер нае 1081,90лв., то на
ищеца не се следва допълнително такова.
Относно претендираното доплащане на адвокатско възнаграждение за
проведеното обезпечително производство: Съдът намира, че размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, предвид желанието на ищцовото
дружество и възражението за прекомерност от ответната страна, следва да бъде
определен съобразно разпоредбите на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й след
изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение ****от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията ****/. Дължимото на ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на
617,94лв., на база половината на стойността на претендираните
суми. Доколкото заплатеното до момента от ответната страна адвокатско
възнаграждение по обезпечителното производство е в размер нае 789,92лв., то на
ищеца не се следва допълнително такова.
Относно претендираното доплащане на адвокатско възнаграждение за
проведеното изпълнително производство: Съдът намира, че размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, предвид желанието на ищцовото
дружество и възражението за прекомерност от ответната страна, следва да бъде
определен съобразно разпоредбите на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й след
изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение ****от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията ****/. Дължимото на ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100
лв. Доколкото заплатеното до момента от ответната страна адвокатско
възнаграждение по обезпечителното производство е в размер на 200 лв., то на
ищеца не се следва допълнително такова.
Ответната
страна също е направила искане за присъждане на разноски, като представя доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1081,90 лева. Предвид
липсата на оспорване на размера на претендираното
възнаграждение от ищцовата страна, съдът намира, че
следва тази сума да бъде присъдена в полза на ответника, на осн. чл. 78, а л. 2 от ГПК. В случая
ответникът добросъвестно е заплатил процесната сума
веднага след узнаване за производство. От представените по делото от ищеца
доказателства – фактура № 136/25.09.2019 г. и, фактура № ****г. е видно, че
същите са подписани единствено от ищцовата страна,
която ги е изготвила. Липсват доказателства, а и твърдения за дата и начин на
уведомяване на ответника за тези фактури и вписаните в тях суми. Няма данни и
не се твърди по делото ищецът е да поканил ответника да погаси задължението
преди депозиране на исковата молба. Ето защо съдът приема, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, поради което му се дължи адвокатско
възнаграждение в претендирания размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
обективно кумулативно съединени искове от „Н.т.“ ЕООД, ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ****, чрез пълномощника
му О.А.Д.,***, адрес на кантора- ****, „****", ет.4, офис 4-4Б, против „Ф.С.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на следните
суми, а именно:
- Сумата от
13488.74 лв., представляваща цената на продадени стоки по Фактура № ****. и
обезщетение за забава в размер на 310.99 лева, дължимо от датата на падежа -
25.09.2019 г. до дата - 16.12.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 17.12.2019г. до датата на изплащане на вземането;
- Сумата от
4494.68лв., представляваща цената на продадени стоки по Фактура № ****год. и
обезщетение за забава в размер на 102.38 лева, дължимо от датата на падежа -
26.09.2019 г. до дата - 16.12.2019 год.., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 17.12.2019г. до датата на изплащане на вземането, като погасени, чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „Н.т.“ ЕООД,
****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Ф.С.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1081,90 (хиляда осемдесет и един лева и 90 стотинки) лева,
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: