№ 14918
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110153779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета на ГПК.
Предявени са искове по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК срещу ответника
за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършили
пълнолетие деца. Направени са искания по чл. 146 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като
същият е задължен с решение № 155725/26.06.2017 г. по гр. дело № 9868/2017
г. на СРС да им заплаща месечна издръжка – съответно на ищеца Д. Ю. П. в
размер на сумата от 150 лева, а за ищцата М. Ю. П. в размер на сумата от 250
лева. Сочат се увеличени нужди на децата с оглед изминалия период от време
и увеличените в тази връзка техни нужди за храна, облекло, дрехи, обувки,
културни и образователни потребности и др. Претендира се увеличаване на
присъдената в полза на Д. Ю. П. месечна издръжка на сумата от 300 лева, а на
М. Ю. П. - на сумата от 450 лева, считано от 04.10.2022 г. /датата на подаване
на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва изцяло исковата претенция и претендира нейното
отхвърляне. По отношение издръжката на детето Д. Ю. П. заявява готовност
да заплаща такава на същото в размер на сумата от 177,50 лева.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0693/09.08.2011 г., съставен в гр. София, район „Люлин“, така и от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
293/13.04.2007 г., съставен в гр. София, район „Люлин“, се установява, че
ищецът Д. Ю. П. е роден на 05.08.2011 г., а ищцата М. Ю. П. е родена на
1
03.04.2007 г., съответно същите не са навършили пълнолетие, както и че те са
деца на ответника.
С влязло в сила решение от 26.06.2017 г., постановено по гр. дело №
9868/2017 г., по описа на СРС, 149-ти състав, ответникът Ю. П. П. е задължен
да заплаща на детето си Д. Ю. П. месечна издръжка в размер на сумата от 150
лева, а на детето си М. Ю. П. месечна издръжка в размер на сумата от 250
лева.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на ответника се установява, че след м. 12.2021 г. не са
налице данни за декларирани доходи, а за периода м. 10.2020 г. – м. 11.2021 г.
е имал средномесечен осигурителен доход в размер на сумата от 641,43 лева,
като за периода от м. 12.2021 г. до м. 10.2022 г. му е изплатена сума в общ
размер на 3 728,60 лева – ПОБ по чл. 54б от КСО.
След м. 04.2022 г. осигурителният доход на майката на ищците е в
размер на сумата от 710 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена, като
бъде увеличена, респективно намалена – чл. 150 от СК. За да се уважи искът
по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на издържания и трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Установява се по делото, че ответникът е баща на ищците и следователно
е лице, задължено да дава издръжка. Същият е била задължен да заплаща
такава в размер на 150,00 лева месечно за Д. Ю. П. и в размер на 250 лева за
М. Ю. П.. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на
ищците са изминали повече от пет години, като понастоящем Д. П. е на
единадесет години, а М. П. е на петнадесет години. Съдът намира, че
израстването на децата през този период от време само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за тяхната издръжка. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, обувки,
образователни и други нужди/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установяват от самия
факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Отделно, по делото са ангажирани доказателства и за наличието
на допълнителни разходи за детето М. с оглед здравословното му състояние.
2
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого децата
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на последните. Оттук следва, че ответникът трябва
да поеме по-голям дял на паричната издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 177,50 лева
към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този
минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/.
Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. Всеки родител е длъжен
да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие
на своите деца, както и да осигурява условия на живот, необходими за това.
През изминалия период от повече от пет години са се увеличили
потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които
не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашните й размери.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката
е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този
смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки
са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/. Същият е в
работоспособна възраст, трудоспособна е, като по делото се установява, че
след м. 12.2021 г. не са налице данни за декларирани доходи, за периода м.
10.2020 г. – м. 11.2021 г. е имал средномесечен осигурителен доход в размер
на сумата от 641,43 лева, а за периода от м. 12.2021 г. до м. 10.2022 г. му е
изплатена сума в общ размер на 3 728,60 лева – ПОБ по чл. 54б от КСО.
Отделно, в проведеното пред СРС на 07.12.2022 г. о.с.з. Ю. П. заявява
възможност да заплаща на децата си месечна издръжка в общ размер на
сумата от 500 лева, като в хода на устните състезания се поддържа уважаване
на исковата претенция с увеличаване на издръжката със сумата от по 50 лева
за всяко дете.
Съответно, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана
именно до този размер. Или, присъдената издръжка в полза на ищеца Д. Ю.
П. следва да бъде увеличена до сумата от 200 лева, а тази, присъдена в полза
на ищцата М. Ю. П. следва да бъде увеличена до сумата от 300 лева, които с
оглед претендираното в исковата молба са дължими от датата на нейното
подаване – 04.10.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК
паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната
лихва. Исковата претенция за увеличаване на присъдената издръжка,
дължаща се от родител на ненавършилото му пълнолетие дете, за разликата
над 200 лева до пълния предявен размери от 300 лева, както и за разликата на
300 лева до пълния предявен размери от 450 лева, следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
3
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
такива са претендирани единствено от ищците и същите доказват реалното
извършване на разноски в размер на сумата от 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. С
оглед своевременно релевираното възражение за прекомерност на същото,
съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна, съобрази, че делото се
отличава с ниска фактическа и правна сложност за този тип дела, а от друга
страна - обема на предоставената адвокатска защита и броя на
представляваните ищци, респ. наличието на два активно субективно
съединени иска, както и минималното възнаграждение от 300 лева,
предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на посочената норма
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
29.09.2022 г/, намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно.
Предвид изложеното, при съобразяване уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на
сумата от 175 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 144
лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
определената с влязло в сила решение от 26.06.2017 г., постановено по гр.
дело № 9868/2017 г., по описа на СРС, 149-ти състав, дължимата месечна
издръжка в полза на Д. Ю. П., ЕГН **********, и М. Ю. П., ЕГН **********,
като:
ОСЪЖДА Ю. П. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете на Д. Ю. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. Д. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
сумата от 200 /двеста/ лева, считано от 04.10.2022 г. до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от
300 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ю. П. П., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
4
дете М. Ю. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
нейната майка и законен представител М. Д. М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на сумата от 300 /триста/ лева, считано от 04.10.2022 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
предявен размер от 450 лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю. П. П., ЕГН **********,
да заплати на М. Ю. П., ЕГН **********, и на Д. Ю. П., ЕГН **********,
първата действаща лично и със съгласието, а вторият - чрез своята майка и
законен представител М. Д. М., ЕГН **********, сумата от 175 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 144 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 21.12.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 21.12.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5