Решение по дело №846/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 АПК вр. с чл. 118, ал.1 КСО.

Образувано е по жалба на „В и Е- 2009“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-74/15.03.2023 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01295127/09.02.2023 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив за събиране на сумата в общ размер на 18 580,18 лева от които 17 138,58 лева – главница и 1 441,60 лева – лихва, която главница представляват неоснователно изплатени суми по Постановление № 151 от МС от 03.07.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на МС от 2020 / ПМС № 151/03.07.2020г./.

Изложени са оплаквания за нарушение на чл. 59, ал.2 АПК, обжалваният акт е издаден при неспазване на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, при допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното Решение и присъждане на сторените по делото разноски по реда на чл. 38 ЗА. Ангажират се доказателства.

Ответник по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив чрез юрк. Г.В. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита, че правилно е изяснена фактическата обстановка в хода на административното производство по обжалването на Разпореждането на ръководителя по контрола на разходите, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, обосновано са отхвърлени всички възражения и оплаквания на жалбоподателя. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното.

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

От фактическа страна е установено следното.

Жалбоподателят е дружество с предмет на икономическа дейност в сферата на ресторантьорството, което е подало 13 броя заявления до Агенция по заетостта – Бюро по труда – Пловдив за изплащане на средства по реда на ПМС № 151/03.07.2020г. за запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на извънредното положение по които са били образувани 13 административни преписки за периода от 01.10.2020г. до 06.2022г. вкл. Дружеството е било одобрено като кандидат, който отговаря на условията на закона за изплащане на средства като е получавало финансиране за месеците януари – декември 2021г. и януари 2022г. – юни 2022г.

На жалбоподателят са били изплатени средства по реда на по реда на ПМС № 151/03.07.2020г. за работниците му наети по трудов договр Д.В.К.и М.Е.К., за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2022 г. в общ размер на 17 138.58 лв., както следва:

за Д.В.К.:

за месец януари 2022 г. - 2142.36 лв.,

за месец февруари 2022 г. - 2142.36 лв.,

за месец март 2022 г. - 2142.36 лв. и

за месец април 2022 г. - 2142.21 лв.,

и за М.Е.К.:

за месец януари 2022 г. - 2142.36 лв.,

за месец февруари 2022 г. - 2142.36 лв.,

за месец март 2022 г. - 2142.36 лв.

и за месец април 2022 г. - 2142.21 лв.

Средствата са изплатени от НОИ в полза на жалбоподателя в съответствие с разпоредбата на чл.1, ал.8 от ПМС № 151 като плащанията са извършени на дати: 21.02.2022 г., 24.03.2022 г., 28.04.2022 г. и 26.05.2022г., който факт не се оспорва и е доказан несъменено.

Била е извършена служебна проверка в Регистъра на осигурените лице като е установено, че за служителите Д.В.К.и М.Е.К. за месец октомври 2021 г., от който е определен размерът на изплатените средства за запазване на заетостта съгласно чл.2, ал.1 от ПМС № 151 е посочен осигурителен доход - 3000 лв.

Била е изискана и извършена проверка от Инспекция по Труда - Пловдив на жалбоподателя, която е установила от проверените ведомости за заплати, фишове за изплатени трудови възнаграждения и трудови досиета, че за Д.В.К.и М.Е.К. за м. октомври 2021г. са реално изплатени на каса заплата в размер на 13 737,51 лева, внесени осигуровки от работодателя 327,60 лева. Заплатата е била формирана като основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, 27,30 лева ДТВ за стаж и бонус от 15 000 лева – л. 141 от делото.

За процесния период от м.януари 2022г. до м. април 2022г. вкл. служителите К. и К.въпреки че жалбоподателят е получил средствата по ПМС № 151 е изплатил трудово възнаграждение в размер на минималния осигурителен доход както следва:

за            Д.К.:

във ведомостта за месец януари 2022 г. й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.35 лв. с осигурителен доход - 800.00 лв., за отработените от нея 10 дни и ползван 10 дни платен отпуск, сумата за получаване е 510.40 лв.;

във ведомостта за месец февруари 2022 г. й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.30 лв., за отработените от нея 20 дни с осигурителен доход - 800.00 лв., сумата за получаване е 510.35 лв.;

във ведомостта за месец март 2022 г. й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.30 лв., за отработените от нея 22 дни, е осигурителен доход - 800.00 лв., сумата за получаване е 510.35 лв.;

във ведомостта за месец април 2022 г. й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 826.23 лв., за отработените от нея 19 дни, с осигурителен доход - 826.23 лв., сумата за получаване е 641.13 лв.;

По отношение на служителя М.Е.К.

във ведомостта за месец януари 2022 г. му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.30 лв. с осигурителен доход - 800.00 лв., за отработените от него 20 дни, сумата за получаване е 510.35 лв.;

във ведомостта за месец февруари 2022 г. му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.30 лв., с осигурителен доход - 800.00 лв., за отработените от него 20 дни, сумата за получаване е 510.35 лв.;

във ведомостта за месец март 2022 г. му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 677.30 лв., за отработените от него 22 дни, с осигурителен доход - 800.00 лв., сумата за получаване е 510.35 лв.;

във ведомостта за месец април 2022 г. му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 791.20 лв., за отработените от него 19 дни, с осигурителен доход - 800.00 лв., сумата за получаване е 612.86 лв.;

Въз основа на заповед № ЗР-5-15-01250602 от 13.12.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е извършена частична ревизия по разходите на жалбоподателя. Констатирано е че са били изплатени средства по реда на ПМС № 151 за лицата Д.В.К.и М.Е.К. въз основа на максимален осигурителен доход за м.октомври 2021г. като същевременно за периода от м. януари 2022г. до м. април 2022г. вкл. тези лица са получили трудови възнаграждения в размер на минималния осигурителен доход въпреки изискването на закона в чл. 2, ал.1 от ПМС № 151 трудовото възнаграждение да е в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021г. с което е било прието и че е налице нарушение на чл.2, ал.1;

На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателя е бил съставен ревизионен акт за начет № РА-5-15-01290707 от 01.02.2023 г. в общ размер на 18 580.18 лв., от които главница- 17 138.58 лв. и лихва - 1441.60 лв., начислена до 01.02.2023г. С възражение вх. № 1012-15-41 от 07.02.2023 г., на основание чл.110, ал.2 от КСО жалбоподателят възразил срещу ревизионен акт за начет № РА-5-15-01290707 от 01.02.2023 г. като е било издадено е мотивирано заключение с изх. №1012-15-41#1/09.02.2023 г., с което контролният орган е потвърдил изцяло установените с ревизионен акт за начет задължения за главница и лихва. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено разпореждане № РЖ-5-15-01295127/09.02.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумите по ревизионния акт за начет, което също е било обжалвано пред Директор ТП на НОИ като жалбата е била отхвърлена.

В хода на съдебното производство са приобщени административната преписка по повод на извършената проверка от Инспекция по труда – Пловдив, както и преписките образувани по заявленията на жалбоподателя за изплащането на средства по ПМС № 151, трудовите досиета на служителите К. и К.и вътрешни правила за работна заплата на В и Е – 2009 ЕООД. Прието за послужване е и адм. дело № 2490/2022г. по описа на ПАС с което е оставена без разгледжане жалбата на В и Е – 2009 ЕООД против писмо изх. № 9101-15-834#2/13.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което дружеството е било уведомено, че следва да възстанови суми получените суми за възнаграждения на служителите К. и К.

По отношение на така установената фактология жалбоподателят не спори.

Спорът се концентрира в това нарушен ли е чл. 59, ал.2 АПК и допуснато ли е нарушение на материалния закон до колкото според жалбоподателя изплатеният бонус от 15 000 лева на двамата служители няма значение към посочения в чл. 1, ал.4, т.1 ред за определяне на осигурителния доход за м.октомври 2021г. на базата на който се изплащали средствата.

Оспореният административен акт – Решението на Директор ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. С оглед посочените обстоятелства, РА не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На основание чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "в" от КСО обжалването на издадения акт по чл. 110, ал. 3 от КСО се извършва по указания ред от чл. 117 и чл. 118 от КСО

Процесното Разпорежда на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 117, ал.1, т.2 буква „в“ КСО акт, издаден от компетентен орган по чл. 110, ал.3 КСО. Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването им. Спазвани са изискванията за форма. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество и интензитет, че да рефлектират върху валидността и обосноваността на упражнената компетентност.

В Разпореждането от 09.02.2023г. е посочено както от фактическа страна установените обстоятелства, така и от правна страна нарушението на чл. 2, ал.1 ПМС като при анализа на нормата следва извода затова, че в тежест на работодателя е вменено едно задължение, а именно да изплаща с получените средства за запазване заетостта трудово възнаграждение в размер не по-нисък от осгурителния доход за на служителя за м. октомври 2021г. Фактически в хода на административното производство са установени правилно 2 факта, единият за осигурителния доход за 2021г. за двамата служители, а другият за изплатените им трудови възнаграждение за период януари 2022 – април 2022г. Не би могло да остане съмнение в настоящата инстанция затова, че жалбоподателят е наясно с тези два факта от Разпореждането за събирането на сумите, респ. наясно е че е изплатил трудови възнаграждение в по-нисък размер от осигурителния доход за октомври 2021г. с публични средства предоставени от общественото осигуряване въпреки задължението му да използва тези средства целево предвид намаления обем на приходите му в резултат на последиците от извънредното положение поради Ковид-19 поради което и правото му на защита не е ограничено, респ. по делото няма данни да се оспорва размерът на сумите за които е разпоредено да се възстановят. Няма данни и тези суми да са неправилно изчислени.

Не е нарушен и чл. 35 и чл. 36 АПК всички факти и обстоятелства са били изяснени в хода на административното производство по издаването на Разпореждането за събиране като са събрани всички възможни и необходими доказателства, респ. анализирани са всички доказателствени източници поотделно и в съвкупност поради което и не е допуснато нарушение на административно-производствените правила при издаването на акта.

По отношение на другият спорен въпрос за формирането на осигурителния доход настоящата инстанция застъпва, че осигурителния доход се установява с първични документи като ведомост за заплати и няма съмнение, че в случая този доход на двамата служители е в рамките на максималния осигурителен доход, респ. работодателят е внесъл дължимите осигуровки на база максимален осигурителен доход. Следователно и цитираната от жалбоподателя норма на чл. 1, ал.4, т. 1 от ПМС № 151 съгласно която за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за октомври, не изключва получаването на бонус и обхващането му, независимо, че това е еднократно плащане от работодателя. Среднодневният осигурителен доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя затова че осигурителния доход за м.октомври 2021г. е в минимален размер, изплатени суми от НОИ са предназначени за трудови възнаграждения в размер на максималния осигурителен доход поради което и подлежат на възстановяване от жалбоподателя.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява неоснователна поради което следва да бъде отхвърлена, а в полза на ответника да се присъдят разноски с оглед изхода на спора по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „В и Е- 2009“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Е. К.срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-74/15.03.2023 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Разпореждане № РЖ-5-15-01295127/09.02.2023 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив за събиране на сумата в общ размер на 18 580,18 лева от които 17 138,58 лева – главница и 1 441,60 лева – лихва, която главница представляват неоснователно изплатени суми по Постановление № 151 от МС от 03.07.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на МС от 2020 / ПМС № 151/03.07.2020г./.

ОСЪЖДА „В и Е- 2009“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Е. К.със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Пере Тошев № 26 да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, която представляват разноски за настоящата инстанция по адм. дело № 846/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: