№ 11290
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА), уточнена в открито съдебно заседание от
11.02.2025 г., против Р. П. Д., Т. Д. С., Д. В. К. и Г. Т. С. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното
дружество сумата в размер общо на 3937,11 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС) аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 434,85 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., сумата в размер общо на 46,66 лева, представляваща
незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 8,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г., като задълЖ.ята се разпределят между ответниците, както
следва: 5/8 части за Р. П. Д., 1/8 част за Т. Д. С., 1/8 част за Д. В. К. и 1/8 част за Г. Т. С., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 ГПК №
3501/29.06.2021 г. по ч. гр. д. 32923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
В исковата молба са излоЖ. твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задълЖ.е да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са излоЖ. твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са излоЖ. твърдения,
че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Предвид неизпълнение на задълЖ.ето на ответниците да заплатят в срок
задълЖ.ето за главница, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни
разноски да бъдат възлоЖ. в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. П. Д., Д. В. К. и Г. Т. С. чрез процесуалния си
представител адвокат Ж. Р. оспорват предявените искове по основание и размер. С отговора
е оспорено наличието на действително доставено количество топлинна енергия, отговарящо
на изискванията относно качество за процесния имот и период, както и правилното отчитане
на енергията. При условията на евентуалност е направено възраЖ.е за изтекла погасителна
давност. По излоЖ.те доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени,
като в тежест на ищцовото дружество бъдат възлоЖ. сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът Т. С., редовен уведомен чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адвокат Т. С., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозира отговор на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраЖ.ята на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълЖ.ята
си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предлоЖ. от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по
производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно
право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за
2
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ.
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като
сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представен договор за покупко-продажба на жилище от
20.04.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който В СветоС. Д.а е
придобила право на собственост върху новопостроено жилище, представляващо апартамент
№ 16, находящо се в гр. (АДРЕС) Видно от представено по делото препис-извлечение
от акт за смърт приобретателката Д.а е починала на 16.09.2010 г., като след смъртта си
съгласно удостоверение за наследници № 002591/24.09.2010 г. е оставила за законни
наследници Т. Д. С. ( съпруг), Г. Т. С. ( дъщеря), Р. П. Д. ( син) и Д. В. К. ( дъщеря). По
делото не е спорно, че към момента на придобИ.не на право на собственост върху процесния
имот приобретателката Д.а е била в брак с лицето П.К Д., който по силата на представен
договор за дарение на недвижим имот от 08.06.2011 г., обективиран в нот. акт № / не се чете/
по описа на нотариус И.н Д. е прехвърлил в полза на ответника Р. П. Д. правото на
собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като за съставяне на акта пред
нотариуса е представено Решение № 64/20.04.1996 г. по гр. д. № 658/1992 г. по описа на СРС,
Брачна колегия. Като писмено доказателство по делото е прието отправено от ответника Т.
Д. С. до ищцовото дружество заявление-декларация за открИ.не на партида на името на
лицето за процесния недвижим имот от 31.01.2011 г. Фактурите за процесния период,
издадени от ищцовото дружество, са на името на ответника Т. Д. С..
Съдът намира, че депозираното от ответника Т. Д. С. заявление за открИ.не на
партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предлоЖ.е
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предлоЖ.ето на ответника
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни
ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника С. съгласно
направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля
е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от
тълкувателното решение изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е
поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия,
с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота
топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само
между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника Т. С. е възникнало задълЖ.е да плати дължимата цена.
В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение
№ 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение №
176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение №
1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди
и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възраЖ.е срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител
3
на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал
факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е
разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че
партидата за имота е открита на друго лице. ТакИ. твърдения не са наведени от ответника,
респ. по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Т. С. дължи заплащане на
стойността на доставената до имота топлинна енергия, като при съобразяване на
диспозитивното начало исковата претенция срещу лицето следва да бъде разгледана до
претендираната от ищеца част от задълЖ.ето, а именно 1/8 част. Предвид обстоятелството,
че облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот е възникнало единствено между ищеца и ответника Т. С., исковата
претенция по отношение на ответниците Р. П. Д., Д. В. К. и Г. Т. С. следва да бъде
отхвърлена независимо от обстоятелството, че сочените ответници притежават право на
собственост върху идеални части от имота.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръЖ.я за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
4
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице разяснява, че в процесния имот за
исковия период е имало монтирани общо пет отоплителни тела, като в помещението „хол“
отоплително тяло е с поставено ИРРО / индивидуален разпределител на разход за отопление/
с дистанционен отчет и 4 броя отоплителни тела в помещения кухня, стая, хол и баня без
монтирани уреди за дялово разпределение. От заключението се установява, че за
отоплителен сезон 2018-2019 г. е осигурен достъп до имота, а за отчетен период 2019-2020 г.
не е осигурен достъп до имота. Вещото лице разяснява, че за целият процесен период има
начислена топлинна енергия на база отчет на уреда с дистанционен отчет и служебно
изчисление за четири броя отоплителни тела без монтирани ИРРО на база инсталирана
мощност на отоплителните тела. От приетото заключение се установява, че в процесния
имот има монтирани два топломера за топла вода, като за отчетен период 2018/2019 г. е
осигурен достъп за отчет на измервателните уреди, а за период 2019/2020 г. не е осигурен
достъп, поради което количеството топлинна енергия за БВГ е изчислено на база разход 140
л на денонощие за един потребител. Вещото лице сочи, че общо начислената сума за
доставена топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на 3907,67 лева.
От приетото заключение се установява, че липсва свидетелство за метрологична проверка на
общия топломер от 09.2019 г., поради което при приспадане на периода, за който липсват
данни за надлежно отчитане на доставената топлинна енергия, а именно м.09.2019 г. – м.
04.2020 г., общата стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019
г. възлиза на 1877,76 лева.
Съдът, при съобразяване на експертното заключение и при липса на доказателства за
наличие на годно измервателно средство за отчитане на доставената до абонатната станция в
сградата топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. – м. 04.2020г., намира, че исковата
претенция се явява доказана единствено за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., като
общата стойност на доставената топлинна енергия за сочения период възлиза на 1877,76
лева. Доколкото ищецът претендира от ответника Т. С. 1/8 част от задълЖ.ето, предявеният
иск за главница се явява основателен за сумата в размер на 234,72 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от 492,13 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и изравнителни сметки
се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден
5
и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 46,66
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Предвид изложеното исковата претенция срещу ответника Т. С. за 1/8 част от
задълЖ.ето в размер на 5,83 лева се явява доказана по основание и размер.
Доколкото между ищеца и ответниците Р. П. Д., Д. В. К. и Г. Т. С. за процесния
период не е съществувало валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, то същите не дължат заплащане и на начислените суми за дялово разпределение.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират прилоЖ.е Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задълЖ.я не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задълЖ.я, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълЖ.ята по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задълЖ.ето е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1
ЗЗД. ЗадълЖ.ето за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало
като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана
до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, Решение
от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022 г. по в.
гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г.
по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Ответникът Т. С. дължи обезщетение за забава единствено върху частта от
главницата, която се явява доказана по основание и размер, а именно върху сумата в размер
на 234,72 лева, като обезщетението за забава, изчислено по реда на чл. 162 ГПК с електронен
калкулатор на НАП за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., е в размер на 40,04 лева, като
за разликата до пълния предявен размер от 54,35 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задълЖ.ето на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При недоказаност на исковете за главница по отношение на ответниците Р. П. Д., Д.
В. К. и Г. Т. С., неоснователни се явяват и предявените искове за мораторна лихва.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Направените от ищеца разноски в
заповедното производство съразмерно на претендираната част от вземанията срещу
ответника Т. Д. С. възлизат общо на 17,31 лева ( 1/8 част от направените разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
6
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ), като по съразмерност на
ищеца се следват 8,77 лева. Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство срещу ответника Т. Д. С. възлизат на сумата в размер общо на 323,56 лева, от
които сумата в размер на 23,56 лева, представляваща 1/8 част от довнесена държавна такса
за разглеждане на спора и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата в размер на 300 лева внесен
депозит за назначаване на особен представител по чл. 47 ГПК, като по съразмерност на
ищеца се следват 164,04 лева. Следва да бъде отбелязано, че в тежест на ответника Т. С. не
следва да бъдат възлагани направените от ищеца съдебни разноски за депозит за изслушване
на съдебно-техническа експертиза, тъй като доказателственото искане е допуснато във
връзка с направените от останалите ответници възраЖ.я.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците Р. П. Д., Д. В.
К. и Г. Т. С. се следват сторените по делото разноски. Ответниците претендират следните
разноски: Р. П. Д. 600 лева за заплатено в полза на адвокат Ж. Р. адвокатско възнаграждение,
Д. К. 350 лева за заплатено в полза на адвокат Ж. Р. адвокатско възнаграждение и Г. С. 350
лева за заплатено в полза на адвокат Ж. Р. адвокатско възнаграждение. При определяне на
размера на дължимите от (ФИРМА) съдебни разноски следва да бъде разгледано
направеното от процесуалния представител на дружеството възраЖ.е за прекомерност. За да
прецени основателността на направеното възраЖ.е по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извърши
съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е
предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа
сложност, като всички ответници са представлявани от един и същи процесуален
представител, а а делото е разгледано в едно единствено съдебно заседание. В допълнение
следва да бъде отбелязано, че доводите и възраЖ.ята на ответниците, представлявани от
адвокат Ж. Р. са идентични и са изразени в постъпилия по делото отговор на исковата молба
и становище. Съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. С оглед горното при съобразяване на цената на исковата претенция по отношение на всеки
един от ответниците поотделно в тежест на ищцовото дружество следва да бъде възложено
да заплати в полза на Р. Д. 300 лева, а в полза на ответниците Д. К. и Г. С. по 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (ФИРМА), ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в
гр. (АДРЕС) ап. 16, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
7
ищцовото дружество сумата в размер на 234,72 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС) аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 40,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., сумата в размер на 5,83 лева, представляваща незаплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задълЖ.е по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2021 г. по ч. гр. д. 32923/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част от 234,72 лева до пълния предявен размер
от 492,13 лева и за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., предявеният иск за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част от 40,04 лева
до пълния предявен размер от 54,35 лева и предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата в размер на 1,11 лева за периода от 31.03.2018
г. до 25.02.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу Р. П. Д., ЕГН **********, Д. В. К., ЕГН ********** и Г. Т.
С., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. (АДРЕС) ап. 16, искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Р. П. Д. дължи 5/8 части, ответникът Д. В. К. дължи 1/8 част и
ответникът Г. Т. С. дължи 1/8 част от сумата в размер общо на 3937,11 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (АДРЕС) аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо
на 434,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., сумата в размер общо на 46,66 лева,
представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г.
до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 8,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задълЖ.е по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2021 г. по ч. гр. д. 32923/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. 16,, да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 8,77 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство и сумата в размер 164,04 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. 16, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на Д. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. 16, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
8
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на Г. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. 16, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 32923/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9