№ 45888
гр. София, 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110160227 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. 239172 от 07.11.2022г., депозирано от [фирма] срещу Т. М.
М. лично и в качеството й на ЕТ „Т. М.”, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], В. Л. Д.,
[фирма].
Моли се да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 ГПК срещу
посочените лица, за заплащане при условията на солидарност, на сумата от 286 328,38 лева,
представляваща главница по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 175, том
I, рег. № 9811, дело № 160 от 05.08.2020г., вписан в Служба по вписвания – С., с вх. №
42574 от 05.08.2020г. акт № 160, том XXIV, дело № 32544/2020г., сключен за обезпечаване
на вземания по Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017г.,
сключен между [фирма] /продавач/ и Т. М. М. лично и в качеството й на ЕТ „Т. М.”
/купувач/, [фирма] /купувач/, [фирма] /купувач/, [фирма] /купувач/, [фирма] /купувач/, В. Л.
Д. /съдлъжник/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
07.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 752,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.04.2022г. до
20.09.2022г.
По отношение на [фирма] се твърди качеството на ипотекарен длъжник.
Като основание за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК заявителят
сочи и представя оригинал на посочения по-горе Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 175, том I, рег. № 9811, дело № 160 от 05.08.2020г., вписан в Служба по
вписвания – С., с вх. № 42574 от 05.08.2020г. акт № 160, том XXIV, дело № 32544/2020г.
Съдът счита, че заявлението е неоснователно по следните съображения:
Проверката, която прави съдът съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно изпълнение на
същата, се изразява в това - дали е налице предвиден от закона редовен от външна страна
документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу ответника по
1
заявлението към датата на извършваната проверка.
Предвид нормата на чл. 417, т. 6 ГПК - нотариалният акт за учредяване на договорна
ипотека е измежду документите, въз основа на които законодателят допуска издаването на
заповед за изпълнение в полза на заявителя. При извършена проверка по чл. 418 ГПК съдът
намира, че представеният към заявлението документ по чл. 417, т. 6 ГПК е редовен от
външна страна.
Предвид нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК правото на кредитора да получи заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК е за задължения, които се съдържат
в същия, т.е. основани са на самия документ.
В конкретния случай, видно от съдържанието на нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, същият не удостоверява конкретно подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Това е така, тъй като видно от съдържанието на самия нотариален акт – т.
1, в него е посочено, че нотариалният акт касае обезпечаване на задълженията по Договор за
покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017г. и Анексите към него, както
следва: Анекс № 1/22.05.2018г., Анекс № 2/29.01.2019г., Анекс № 3/05.08.2020г., със законна
лихва при забава за възстановяване на кредита, която сума – главница и лихва, следва да
бъде възстановена по начина и при условията на Договора и Анексите към него, с краен
срок за погасяване на стоковия кредитен лимит – 23.01.2021г., удължаващ се автоматично,
и в случай на удължаване – съгласно условията на Договора и Анексите към него.
Именно клаузата, посочена в нотариалния акт „удължаващ се автоматично” сочи, че
от документа по чл. 417, т. 6 ГПК не може да бъде направен извод, че същият удостоверява
безспорно подлежащо на изпълнение задължение.
Отделно от горното, видно от посоченото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в същото се твърди, че на 05.08.2020г. за обезпечаване на вземането на
продавача за част от него, а именно за 300 000 лева от главницата /усвоената част от
кредитния лимид/, както и на евентуално дължимата лихва е уредена договорната ипотека
по силата на процесния нотариален акт. Не е описано, обаче, кои конкретни задължения по
договора за покупко-продажба се обезпечават с договора за ипотека, което е необходимо,
при условие, че заявителят твърди отпуснат кредитен лимит в размер на 450 000 лева. От
друга страна, в заявлението се твърди неплатена главница по договора в по-малък размер –
286 328, 38 лева, т.е. касае се не за изцяло неплатена главница, а за липса на плащане за част
от закупените стоки. В противоречие с нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК от съдържанието на
самия документ по чл. 417, т. 6 ГПК не се установява кои конкретни плащания /като част от
общото задължение, за което е била учредена ипотеката/ не са били извършени от страна на
купувачите, и във връзка с които се желае издаване на заповед за изпълнение.
С оглед на горното заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Отделно, касателно [фирма], посочен като ипотекарен длъжник, е налице още едно
основание за отхвърляне на заявлението. Видно от съдържанието на нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, [фирма] е страна по него, но единствено като ипотекатен
2
длъжник. Никъде в самия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, не е посочена
уговорка, ипотекарният длъжник да отговаря солидарно наред с останалите длъжници,
които са страна по Договора за покупко-продажба на стоки. Съгласно установената съдебна
практика (Определение № 603/04.07.2012 г. по ч.т.д. № 168/2012 г. на II-ро ТО на ВКС,
Определение № 531/25.09.2012 г. по ч.т.д. № 498/2012 г. на I-во търг. ТО на ВКС), третото
лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо задължение (т. нар.
"ипотекарен длъжник"), може да е страна - длъжник, и в заповедното производство - в
хипотезата на подаване на заявление и издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6 от
ГПК, във вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД срещу него. Същият, обаче, не се явява солидарен
длъжник наред с останалите длъжници по обезпечения договор, а отговоря на самостоятелно
основание за дълга единствено с ипотекираното имущество. Няма пречка, разбира се и
срещу него да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД, но
в конкретния случай съдът не счита, че е сезиран с подобно искане. Това е така, тъй като се
моли ипотекарният длъжник да бъде задължен да заплати претендираните суми при
условията на солидарност наред с останалите задължени лица, които са страни по договора
за покупко-продажба, т.е. като солидарен длъжник /каквото качество същият няма/. С оглед
на това, заявлението по отношение на ипотекарния длъжник се явява неоснователно на още
по-голямо основание.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. №
239172 от 07.11.2022г., депозирано от [фирма] срещу Т. М. М. лично и в качеството й на ЕТ
„Т. М.”, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] /купувач/, В. Л. Д.и и [фирма], за заплащане при
условията на солидарност, на сумата от 286 328,38 лева, представляваща главница по
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 175, том I, рег. № 9811, дело № 160
от 05.08.2020г., вписан в Служба по вписвания – С., с вх. № 42574 от 05.08.2020г. акт № 160,
том XXIV, дело № 32544/2020г., сключен за обезпечаване на вземания по Договор за
покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017г., сключен между [фирма] /като
продавач/ и Т. М. М. лично и в качеството й на ЕТ „Т. М.” /купувач/, [фирма] /купувач/,
[фирма] /купувач/, [фирма] /купувач/, [фирма] /купувач/, В. Л. Д. /съдлъжник/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 752,37 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.04.2022г. до 20.09.2022г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4