МОТИВИ по НОХД
№ 481/2019г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт, с
който е предала на съд подсъдимата В.Й.Й. - родена на ***г***, област ***, ул. ****,
българско гражданство, българка, с основно образование, неомъжена, безработна,
ЕГН:**********, неосъждана, за това, че за периода м. април 2018г. до м.
декември 2018г. включително в гр. Русе, след като била осъдена с Решение №
401/15.03.2018г. по гр. дело № 5510/2017г., влязло в законна сила на 04.04.2018г. по описа на Районен съд – Русе, да издържа свой
низходящ – детето си Н.Д.П., родена на ***г., съзнателно не изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски – 9/девет/ месечни вноски,
в размер на 200 лева всяка, на обща стойност 1800 лв.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на наказанието, предлага
същото да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като бъдат отчетени
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимата, а като отегчаващи – липсата на критичност към извършеното деяние.
Защитникът на подсъдимата
пледира, че няма спор досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Моли да бъде съобразено, че неизпълнението се дължи на липса на парични
средства у подсъдимата, а не на нежелание от нейна страна да заплаща същата.
Моли се да бъде определено наказание „Пробация“ в
минимален размер, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата.
Упражнявайки правото си на
лична защита, подсъдимата поддържа казаното от защитника си.
Упражнявайки правото си на
последна дума, подсъдимата заявява, че желае да и бъде наложено минимално
наказание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата В.Й.Й. е родена на ***г***, област ***, ул. ****,
българско гражданство, българка, с основно образование, неомъжена, безработна,
ЕГН: **********, неосъждана.
Подсъдимата В.Й., през периода месец юни 2015г. до
месец януари 2017г. живяла на семейни начала със свидетеля Д.П.А.. От
фактическото им съжителство, на 13.04.2006г., в град Русе се родило детето им Н.Д.П..
През месец януари 2017г. подсъдимата Й. напуснала свидетеля А. и дъщеричката им
Н.П.и заминала да работи чужбина, като през този период не потърсила контакт
със свидетеля А. и детето си. През месец август 2017г. свидетелят А. предявил
пред Районен съд – Русе иск във връзка с предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете. Въз основа на така
депозираната искова молба, с Решение № 401/15.03.2018г., постановено по гр.
дело № 5510/2017г. на Районен съд –
Русе, упражняването на родителските права по отношение на детето било
предоставено на бащата – свидетелят А., а на майката - подсъдимата Й. бил
определен режим на лични контакти с детето и същата била осъдена да заплаща на
бащата – Д.П.А., в качеството му на баща и законен представител на малолетното
дете Н.Д.П. месечна издръжка за малолетното им дете, в размер на 200.00лв.,
считано от 15.08.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпването на обстоятелства водещи до изменение или прекратяването й. Така
постановеното решене влязло в законна сила на 04.04.2018г.
След влизане в сила на съдебното решение подсъдимата Й. се свързала със свидетеля
А. чрез социалните мрежи, който я уведомил за решението на съда, с което била
осъдена да изплаща издръжка на детето им в размер на 200.00лв. Във връзка с
това същата превела определената от съда издръжка за минало време, след което
преустановила плащанията, като бездействието и продължило от месец април 2018г.
до месец декември 2018г. В периода май-юни 2018 година при едно от връщанията й
в страната подсъдимата се срещнала със свидетеля А., който по нейно настояване
и предоставил копие на постановеното съдебно решение, с което същата била
осъдена да издържа малолетното си дете.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства и писмените доказателства и доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.
1 НК, за което е предадена на съд.
От обективна страна подсъдимата
за периода месец април 2018г. до месец
декември 2018г. включително в гр. Русе, след като била осъдена с Решение №
401/15.03.2018г. постановено по гр. дело № 5510/2017г. по описа на Районен съд
- Русе, влязло в законна сила на 04.04.2018г., да
издържа свой низходящ – детето си Н.Д.П., родена на ***г., съзнателно не
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 9
(девет) месечни вноски, всяка една от които в размер на 200 лева, на обща
стойност 1800 лв.
Престъплението
по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна
страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът
осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или
с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 9 месечни
вноски, за период от месец април 2018г. до месец декември 2018г. включително.
Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на детето. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават
на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1
и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е
обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата
и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки
същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя
дължимата за децата издръжка.
В настоящият случай видно от
доказателствата по делото подсъдимата не е търсила активно работа и не се е
регистрирала в бюрото по труда, за да си намери такава, за да бъде извинително
обстоятелството, че същата не работи и не притежава средства. Такава
извинителна причина би била, в хипотезата при която същата полага усилия да си
намери работа, от която да реализира доходи, но по независещи от нея причини,
да не може да си намери, а така също и да страда от заболяване или да е налице
обективна пречка през инкриминирания период, същата обективно да може да полага
труд и да реализира доходи.
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение всички елементи на състава
на престъплението, за което е предадена на съд, а именно, че е осъдена да
издържа свой низходящ от първа степен, който е малолетен, както и че не е
изпълнила задълженията си през инкриминирания период, като във волево
отношение, подсъдимата пряко е целяла настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и е искала тяхното настъпване.
Не са
налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предадена на
съд подсъдимата се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена
опасност, която разкрива конкретното деяние, и която степен на обществена
опасност намира за по-ниска, с оглед периода от време, през който детето е било
лишено от необходимите му средства, за задоволяване на негови преки и
непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът намира същата за ниска, тъй като по отношение на подсъдимата до
настоящия момент не са упражнявани форми на наказателноправно
въздействие.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства, съдът отчете извършеното
частично плащане за минало време.
Отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимата обстоятелства не са налице и не бяха отчетени.
Неоснователни са доводите на представителя на държавното обвинение, че липсата
на критичност от страна на подсъдимата към извършеното от нея деяние, следва да
бъде отчетено като отегчаващо отговорността на същата обстоятелство. В случая
се касае за упражняване на едно признато от закона право на лицето привлечено
към наказателна отговорност и непризнаването на вината от негова страна, не
може да бъде отчетено като отегчаващо неговата отговорност обстоятелство.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, следва да
бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимата обстоятелство, което да обуславя приложението на чл.
55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, в
каквато насока са част от твърденията на защитата, тъй като не са възстановени
причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде
определено като вид наказание „Пробация“, с оглед
обстоятелството, че се касае за първа престъпна проява в нейния живот.
По отношение на пробационните
мерки, което наказанието следва да включва, съдът намира, че следва да бъдат
приложени задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител, два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
По отношение на срокът на пробационните
мерки, съдът намира, че същите следва да бъдат за минималния срок, а именно
шест месеца, с оглед тежестта, което разкрива конкретното деяние и смекчаващите
наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ