№ 4420
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110209246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5927923на
СДВР с дата от 26.05.2022 г. срещу И. И. И., ЕГН: **********, с който е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение
на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с чл.182
ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП, извършено на 10.08.2022г, извършено на 09.05.2002г. в условията
на повторност.
В жалбата се съдържат доводи, че електронният фиш е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон, доколкото липсвал клип към ЕФ, АТСС не било
вписано като одобрен тип средство за измерване, налице е неясна правна квалификация,
прави възражения за връчване на ЕФ, липсвала дата на издаване на ЕФ, не са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН, липсвали сроковете за подаване на възражение и подаване на
жалба срещу ЕФ, а обстоятелствената част на ЕФ е неясна.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се
представлява. В подадена молба за даване ход на делото, процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. И. се придържа към аргументите, изложени в жалбата.
ВъззИ.емата страна редовно призована, не се явява, представя писмени бележки,
претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
1
На дата 09.05.2022 г. в 20:19 часа в гр. София, по ул. Околовръстен път до номер 214 с
посока на движение от бул. Симеоновско шосе към бул. Св. Климент Охридски
жалбоподателката И. управлявала собственото си МПС – МПС БМВ120Д - ЛЕК
АВТОМОБИЛ с регистрационен номер В****НТ със скорост на движение от 105 км/ч при
ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение от 25
км/ч. Нарушението било установено и заснето с ATCC CORDON M2 № MD1192, поставено
на ул. Околовръстен път до номер 214 с посока на заснемане на автомобилите, движещи се
от бул. Симеоновско шосе към бул. Св. Климент Охридски
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол,
приложен по делото. Протоколът за последваща проверка е надлежно подписан, противно
на изложеното в жалбата, ето защо съдът го кредитира.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено
нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката
на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 109 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е
отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза
на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство
не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6
ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с неговия автомобил
нарушение.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 26.05.2023г. без данни за дата на връчване.
Спазени са сроковете за неговото издаване. Следва да се посочи, че противно на изложеното
в жалбата, липсата на данни за връчване на ЕФ не се отразяват на вече приключилото
производство по издаването, а единствено касаят сроковете за обжалване и подаване на
декларация в случай, че не собственикът, а друг е управлявал МПС. Непосочване на датата
на издаване на ЕФ не е в нарушение на специфичните правила на ЗДвП, уреждащи
2
реквизитите на ЕФ и липсата не се отразява на валидността на ЕФ и не е процесуално
нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН,
според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.не на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата
изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на
нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма
белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно
постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от
жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия
си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за
НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае
единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не
се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват
неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по
издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се
съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и
процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не
предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на
извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано
техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл.
34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на
АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София
по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г.,
Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение №
8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.
Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен
знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на
движението както от АПИ, така и от Столична община. Посочено е и че знакът се намира в
населено място – на територията на град София. Не се буди никакво съмнение, че
3
жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото
ограничението е въведено с пътен знак В-26 и е по-високо от общото ограничение за
населено място (50 км/ч). Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в
атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация е дадена надлежно, противно
на изложеното в жалбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на
нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за
скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е
превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в
4
случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи,
че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл.57 и
чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да
отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, в пътен знак В-26 80 км/ч., чието наличие се
установи от представената схема за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от приложената справка, в
участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало
жалбоподателят да спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място, но при
наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, аз именно 80 км/ч. Съответно е следвало да спазва общото тази по-ниска
скорост на движение, съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да
избира скорост на движение в максималните граници посочената с пътен знак.
За редовността на ЕФ не се изисква да бъде посочен видът на АТСС, противно на
изложеното в жалбата, доколкото това не е реквизит на ЕФ. Надлежно е посочена марката
на системата, а нейният вид се установява от сертификата за одобрен тип средство за
измерване и протоколът за периодична проверка, видно от който същата е мобилна и се
монтира на „триножник“, както е изобразено и на приложената снимка за устройството.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
5
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2022 година и към тази дата задължение на контролните органи
не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС, която е
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на
конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество,
което обезсмисля и събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито искания са
направени в писмената молба на защитата.
Противно на изложеното от защитата, мястото на нарушението е доказано по безспорен
начин от наличните по преписката доказателства, включително и от приложения протокол за
използван на АТСС, видно от който надлежно е посочено, мястото на позициониране на
устройството, както и посоката му на заснемане, включително и посоката на задействане –
приближаващи автомобили. Ясно в протокола е посочено, че на мястото има и поставен
знак, позволяващ движение със скорост до 80 км/ч, като неговото наличие се установява и
от приложените по делото справки, посочено е и отстоянието на АТСС от знака – 300 метра.
В този смисъл за мястото на нарушението са сърбани достатъчно по обем еднопосочни
доказателства, които да го установяват несъмнено.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган. Ето защо и автомобилът, с
който е извършено нарушението е безспорно установен.
Действително се установява, че процесното нарушение е извършено в условията на
повторност. Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗДвП - §6,т 33 "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП Влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Видно от
материалите по делото И. е била санкционирана с ЕФ серия К № 5438177, издаден на
17.11.2021г., връчен на 27.01.2022г. и влязъл в сила на 11.02.2022г. Видно от представените
от ОДМВР Варна материали (лист 42 и сл.) този предходен ЕФ е връчен на 27.01.2022г.
като за неговото узнаване от жалбоподателката допълнително доказателство е и
обстоятелството, че същата го е заплатила на 09.02.2022г. от нейната лична банкова сметка
в Централна кооперативна банка – лист 44 от делото. Безспорно се установява, че
жалбоподателката е знаела, че е санкционирана с ЕФ на ОДМВР Варна към датата на
нарушението, санкционирано с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5927923, което е
извършено на 09.05.2022г. – в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ за същото по
вид нарушение. В обжалвания Еф надлежно и нужната степен на конкретика е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизането на
6
конкретен ЕФ посочен със своя номер и серия. За жалбоподателката е напълно ясно кой
влязъл в сила ЕФ обуславя по-тежката квалификация на процесното нарушение, която е и
надлежно посочена. Съгласно 182, ал.4 от ЗДвП ) когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал.1 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал движение на МПС в
участъка със скорост не по-висока от 80 км/ч. Движейки се с 105 км/ч, водачът е нарушил
това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4
вр, ал.1, т. 3 ЗДвП – в условията на повторност. Нарушението е извършено при форма на
вина пряк умисъл – предвиждани са общественоопасните последици и е целено тяхното
настъпване. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган (в двоен размер с оглед
обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност), а с оглед нейния
абсолютен размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената
законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззИ.емата страна, която претендира юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да е в минимален размер от 80 лева с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 5927923 на СДВР с дата от
26.05.2022 г. срещу И. И. И., ЕГН: **********, с който е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от
ЗДвП извършено на 09.05.2002г.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН: ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7