№ 203
гр. ЛЕВСКИ, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410101000 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
240 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните са установени
договорни отношения, по силата на които ищцата е предоставила в заем на
ответницата на 02.12.2022 г. сумата от 300 австралийски долара с левова
равностойност по курса за деня 361,90 лв. и на 15.03.2023 г. сумата от 200
австралийски долара с левова равностойност в размер на 232,18 лв., като
общата стойност на дадените в заем суми, дадени чрез парични преводи е
594,08 лв.
Твърди се, че въпреки неколкократно проведените разговори и
обещанията на ответницата, че дадените й суми ще бъдат върнати, същата не
сторила това.
Заявява се, че между страните са съществували и други отношения във
връзка с необходимост от поддръжка на дворно място, собственост на ищцата,
но същите не са повод за подаване на исковата молба.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцата сумата от 594,08 лв. – представляваща левовата
равностойност на дадените в заем суми, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски, включително и тези
за връчването на нотариална покана, преди завеждане на делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата е представила
отговор на исковата молба и е изразила становище по предявения иск.
Заявила, че подадената искова молба е допустима, но изцяло неоснователна.
Оспорва се твърдението на ищцата, че посочените в исковата молба парични
средства са й дадени в заем суми. Твърди се, че ищцата, която живеела в
1
чужбина, я помолила срещу заплащане да обслужва двора й в гр. Левски на
посочен в отговора адрес, че в изпълнение на договореността им, още през
2022 г. месеците май, юни и юли чистела отвън на улицата и копала граниката
й пред двора на къщата неколкократно в продължение на пролетно-летния
сезон, почистила двора й, изхвърляла боклука от него, косила трева и плевели,
сложила мотор за поливане и поливала, че през пролетта на 2022 г. вързала
лозето, а през есента същата година обрала гроздето, след което рязала лозето.
Твърди се, че прибрала столове, маса, свалила мотора, зазимила всичко за
предстоящата зима, че през месец март 2023 г. вързала в двора една мрежа,
която ищцата поискала да оправи, а през месеците март – април пръскала
дръвчетата, отново чистила двора, косила, поддържала градинката и
приключила дейността си в началото на месец май 2023 г. като оставила
всичко изчистено и подредено. Твърди се, че за свършената от нея през 2022 г.
работа ищцата й превела на 02.12.2022 г. 300 австралийски долара, а на
15.03.2023 г. й превела и сумата от 200 австралийски долара, като сумите били
дадени като благодарност за положените старания от страна на ответницата и
за да откликва с готовност на всяка нейна молба за свършване на работа и
през 2023 г., като само няколко дни преди втория превод ищцата я помолила
да закачи една мрежа в двора.
Твърди се, че за втория превод разполага със съобщение, съдържащо
изричните указания на ищцата и е цитирала същото, като заявява, че заменя
латинските букви от съобщението с кирилица.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендират се и направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства /приложени
на л. 5 и 6/ е, че със същите се установява извършен превод към М. К. Г. на
300 австралийски долара на 02.12.2022 г. с левова равностойност 361,90 лв. и
на 200 австралийски долара на 15.03.2023 г. с левова равностойност 232,18 лв.
Ответницата не оспорва да е получила сумите от извършените преводи,
но оспорва твърдението, че това са й дадени в заем суми.
В подкрепа на твърденията си ответницата е представила разпечатки
/екранни снимки/ от текстови съобщения между ищцата и ответницата по
Месинджър, които не са оспорени от ищцовата страна. Видно от приложената
на л. 28 екранна снимка е, че на същата са отразени съобщения от „С.“ от
15.03.2023 г. с които й съобщава, че трябва да вземе 232 лв. и 14 ст., че 100 лв.
са за болницата, 132 лв. са за подарък за Великден и продължава: „няма да
връщаш нищо“. Датата и текста на това съобщение съвпадат с датата и сумата
на извършения превод на сумата от 232,18 лв. от 15.03.2023 г., за който превод
ищцата е представила доказателство към исковата молба.
В подкрепа на твърденията си, всяка една от страните е поискала
събирането на гласни доказателства, като по искане на ищцовата страна са
разпитани в качеството на свидетели И.Г.И., И.Х.Г. и Х.И.Х., а по искане на
ответната страна са разпитани в качеството на свидетели Е.И. В. О. и Н.Н.
От показанията на свидетеля И.Г.И. се установява, че същия е чувал от
2
С., „че много пъти е давала пари на М., и малки суми, и за лекарства, че я
съжалявала, закъсала“. Чувал е, че няколко пъти й е давала пари и за гледането
на двора и лозето, за което й плащала /л. 48 от делото/.
Свидетелят И.Г. /л. 48 от делото/ заявява, че е чувал, че М. трябва да се
грижи за двора през 2022, 2023 г., но тогава нещо не е било свършено и С. му
се обадила, след което той започнал да се грижи за двора. Свидетеля не знае С.
да е давала пари на М. на заем.
В показанията си св. Х.Г. /л. 48 на гърба/ заявява за дадени 2 суми от С.
на М. – първият път му казала, че е оставила бензин и 250 лв., с които да им
заплати да поддържат двора, а когато си идвали миналата година С.
споменала, че е дала 750 лв. на заем по банков път на М. и тя не й ги е върнала.
Единствено свидетеля Г. заявява, че С. му е споменала за дадени 750 лв.
на заем по банков път, но той обяснява, че това го е споменала „миналата
година“ – т.е. 2024 г., тъй като разпита е проведен в съдебно заседание на
16.07.2025 г. По делото, обаче са представени доказателства за извършени два
банкови превода на суми различни и в значително по-малък размер от
посочената от свидетеля Г. сума от 750 лв., а и за едната сума /тази от 232лв./,
както бе посочено по-горе /видно от представените екранни снимки –
разпечатки на текстови съобщения/ в същия ден са разменени текстови
съобщения между ищцата и ответницата, в които съобщения С. казва на М., че
едната част от сумата /100 лв./ е за „болницата“, другата част от сумата /132
лв./ е за „подарък за Великден“ и след това съобщението продължава със
заявеното: „няма да връщаш нищо“ – т.е. сумата посочена в съобщенията от
232,14 лв. очевидно не е дадена в заем.
Другите свидетели, разпитани по делото са Е.И. /дъщеря на
ответницата/, В. О. и Н.Н.А., които са доведени за разпит от ответната страна
и които също не знаят между страните да са давани пари на заем.
Всички разпитани по делото свидетели говорят за отношения между
страните свързани с поддържането и почистването на двора, през времето на
отсъствие на ищцата от Р България. Видно, обаче, от заявеното в изправената
искова молба /приложена на л. 11-12 от делото/ е, че ищцта претендира дадени
в заем суми общо в размер на 594,08 лв. и изрично е пояснено че „отделно от
посочените суми“ има и други преведени парични суми, че между ищцата и
ответницата е имало взаимоотношения във връзка с необходимост от
поддръжка на дворно място, собственост на ищцата, но „повод за подаването
на настоящата искова молба не визират тези взаимоотношения и тези
преведени суми“ /последните два реда от стр. 11 и първите три реда от стр. 12
от настоящото дело/.
Както бе посочено по-горе по делото не са представени каквито и да
било доказателства, установяващи, че извършените преводи от ищцата към
ответницата на сумата от 300 австралийски долара с левова равностойност -
361,90 лв. на 02.12.2022 г. и на сумата от 200 австралийски долара с левова
равностойност от 232, 18 лв. на 15.03.2023 г. представляват дадени в заем
суми, на които ответницата да дължи връщане, а за сумата от 232,14 лв.
изрично е изпратено съобщение от ищцата до ответницата, че няма да й я
връща, т.е. очевидно тази сума не е дадена в заем.
3
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответницата направените деловодни разноски, а именно сумата от 400 лв. –
съгласно представения списък на разноските, която представлява заплатено
възнаграждение за един адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Н., ЕГН **********, от ***** против
М. К. Г., ЕГН ********** от ***** иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 240 от ЗЗД, с искане да бъде осъдена М. К. Г. да върне на С.
П. Н. сумата от 594,08 лв. – представляваща левовата равностойност на
дадени в заем суми, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до пълното й изплащане, както и с искане за
присъждане на направените деловодни разноски, включително и разноските
направени за извънсъдебно събиране на сумите.
ОСЪЖДА С. П. Н., ЕГН **********, от ***** да заплати на М. К. Г.,
ЕГН ********** от ***** направените деловодни разноски в настоящото
производството в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4