Решение по адм. дело №1294/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от А. Б., [ЛНЧ], с гражданство Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, чрез пълномощник адв. Я. К., вписана в адвокатска колегия София, с личен № **********, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/8688/04.06.2025 г. издадена от Д. Й. като изпълняващ функциите – Директор на дирекция „Социално подпомагане“, упълномощена по силата на заповед № 1604-РД01-0111 от 27.01.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете – чл.6, ал.1 от ЗСПД.

В съдебно заседание – Оспорващата А. Б., чрез пълномощника си адв. И. К., в жалбата и в писмено становище, излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че е лице с предоставена временна закрила, поради което и тя, и семейството й имат право на социално подпомагане – арг. чл. 39 от ЗУБ. В тази връзка намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие със ЗУБ, ЗСП, КРБ и Конвенцията за правата на детето. Отправя искане за отмяна на заповедта.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], в писмено становище, чрез пълномощника си юрисконсулт С., счита жалбата за неоснователна, оспорва я изцяло, като излага съображения в тази насока.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира жалбата за допустима и основателна поради следното установено от фактическа страна:

Заповедта е съобщена чрез връчване на 10.06.2025 г., а жалбата подадена на 23.06.2025 г. в Административен съд [област] жалба е допустима и в срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбоподателката А. Б. е гражданка на Република Украйна, на която е предоставена временна закрила, по реда и условията на Закона за убежището на бежанците. На 28.04.2025 г. Б. е родила в България детето Г. К., съгласно удостоверение за раждане № ********** от 07.05.2025 г., издадено от Община [област], Район „Западен“.

На 03.06.2025 г. жалбоподателката е подала Заявление – декларация с вх.№ ЗСПД/Д-РВ/8688 за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД за раждане на живо дете.

По подаденото заявление директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област] е издал процесната Заповед, с която е отказано на А. Б., отпускането на исканата помощ за раждане на дете. Мотивите за отказа са, че лицето не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е чужд гражданин, който не е постоянно пребиваващ в Република България, и няма подписан договор между Република България и Украйна, който да дава право на такива помощи.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия, при условията на изпълнение на функции/заместване, по силата на Заповед № 1604-РД01-0111/27.01.2025 г. издадена от директор на ДСП [област], в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Спорният по делото въпрос е за правото на лица, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от социално подпомагане в държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи, сред които е и еднократната помощ за раждане на дете.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Според разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От текста на разпоредбата е видно, че ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Разпоредбата е обща и не съдържа конкретизация, но и ограничения относно вида на социалните помощи, на които имат право посочените лица. При съпоставка между разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД и на чл. 39 от ЗУБ следва да се отчете, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е въведено законодателно през 2007 г., т. е. ЗУБ се явява по-нов закон и в съответствие с правилото Lex posterior derogat legi priori (по - новият закон отменя по-стария), следва да се приложи по-новият закон. Следователно, с оглед предвиденото в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ право на социално подпомагане на чужденците с временна закрила, следва да се приеме, че като такова лице жалбоподателката има право и на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 ЗСПД.

В тази връзка съдът отчита, че семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 от Конституцията, които съгласно чл. 5 от ЗСПД се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСПД, и да осигурява най-добрия интерес на децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

Децата, родени от чужденци с предоставена временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, родени от граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

На следващо място, нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право.

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не могат да се ограничават.

С оглед изложеното дотук, оспореният отказ за предоставяне на помощта по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона.

При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. И. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата държавната такса в размер на 10 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд [област]

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Б., с [ЛНЧ], с гражданство Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, Заповед № ЗСПД/Д-РВ/8688/04.06.2025 г. издадена от Д. Й. като изпълняващ функциите Директор на дирекция „Социално подпомагане“, упълномощена по силата на заповед № 1604-РД01-0111 от 27.01.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете – чл.6, ал.1 от ЗСПД.

ВРЪЩА преписката на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [област] за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, по Заявление – декларация с вх.№ ЗСПД/Д-РВ/8688 от 03.06.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД за раждане на живо дете, в 14 – дневен срок от съобщаването на решението.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – [област] да заплати на адвокат И. З. К., от Адвокатска колегия [област], с личен №**********, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – [област] да заплати на А. Б., с [ЛНЧ], с гражданство Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, сумата от 10 лв. (десет лева), за заплатена държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца.