ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260955
гр.
Пловдив, 22.04.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и втори април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван
Анастасов възз.ч.гр.д. № 835 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД против определение № 260795/29.01.2021г. по гр.д.№ 15723/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 283121/27.11.2020г. от жалбоподателя против И.В.Г., като недопустима, прекратено е производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3665/15.07.2020г. по ч.гр.д. № 8238/2020г. на ПРС.
В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не е налице идентичност между предмета на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е издадена горепосочената заповед, и предмета на иска по чл.422 от ГПК. Сумите и по заявлението и по исковата молба се претендирали по договорът за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2016г., сключен между „Аксес файнанс“ООД и И.Г., вземанията по които били цедирани в полза на жалбоподателя. Договорът за кредит бил сключен при договорен кредитен лимит от 300 лева, но с анекс от 08.03.2017г. кредитният лимит бил увеличен на 500 лева. Посочването на тези две различни суми водело привидно до извод за различие между предмета на заповедното и исковото производства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр.д.№ 15723/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД против И.В.Г., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадена по ч.гр.д. № 8238/2020г. на ПРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3665/15.07.2020г..
Съгласно трайната
съдебна практика, следва да е налице пълна идентичност между предмета на
заповедното и на исковото производства, като е недопустимо в исковото
производство да се променя основанието на вземанията или същото да се допълва.
В мотивите към обжалваното определение се приема, че едва с исковата молба- не
и със заявлението по чл.410 от ГПК, като допълнително основание за
претендираните вземания е въведен горепосоченият анекс от 08.03.2017г.. В
заявлението по ч.гр.д.№ 8238/2020г. като основание за вземанията по т.9 е
посочен договор за кредит № 486366/20.11.2016г., без да е упоменат
горепосоченият анекс. В абзац 3 от т.12 „Обстоятелства, от които произтича
вземането“ на заявлението е записано, че „кредиторът се е задължил да
предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ потребителски
кредит в максимален размер на 300 лева“. В абзац четвърти от същата точка изрично
е посочено, че с анекс от 08.03.2017г. „кредитният лимит е променен на 500
лева“. Тази информация напълно съответства на заявеното с молба от 22.01.2021г.
уточнение на исковата молба по гр.д.№ 15723/2020г., поради което настоящият
състав на ПОС намира, че посоченото в заявлението по чл.410 от ГПК основание на
вземането не е променено или допълнено. Непосочването на анекса в т.9 от
заявлението, при положение, че е посочен в т.12, не дава достатъчно основание
да се счита, че въобще не е бил наведен като част от основанието за вземанията,
претендирани в заповедното производство. Всъщност, същото се отнася и за
прякото основание на вземанията на жалбоподателя, в качеството му на цесионер.
Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се
върне на ПдРС, ХХІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 260795/29.01.2021г. по гр.д.№ 15723/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е върната подадената от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД искова молба вх. № 283121/27.11.2020г. против И.В.Г., като недопустима, прекратено е производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3665/15.07.2020г. по ч.гр.д. № 8238/2020г. на ПдРС.
ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: