РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501574 по описа за 2021 година
С Решение № 260098 от 13.04.2021г., постановено по гр. дело №
276/2020г. по описа на Районен съд – Несебър са отхвърлени предявените от
Апартхотел „Авалон“ с адрес – гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад искове
за осъждане на Г. А. Д. – гражданин на Р. Ф. претендираните суми,
представляващи неплатени годишни такси за управление и поддръжка за
следните периоди – от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., ведно със сумите, представляващи мораторни лихви върху тези
суми и законни лихви върху претендираните главници. С цитираното
решение са отхвърлени и претенциите за заплащане на вноските във Фонд
„Ремонт и обновяване“ за посочените по-горе периоди, ведно със сумите,
представляващи мораторни лихви върху тези суми и законни лихви върху
претендираните главници.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 264193/29.06.2021г. по описа на Районен съд – Несебър от Етажната
собственост на Апартхотел „Авалон“, с която се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по
1
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. В
жалбата се посочва, че съдът е направил погрешни изводи за основанията на
претенцията, като погрешно са изтълкувани събраните по делото
доказателства. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че
ищецът се позовава единствено на приложения по делото ордер, за да посочи
в исковата молба размера на претенциите си по главните искове. Посочва се,
че в исковата молба са посочени решенията на общите събрания, на които ЕС
основава своите права, а по делото няма изложени твърдения и събрани
доказателства решенията по общите събрания да са били атакувани по реда на
чл. 40 от ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила обвързват всички
етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за
тяхната незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В жалбата се
посочва, че се оспорва извода на съда, че ордера, респективно – конкретните
размери на годишната такса и вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“ не е
съобщаван на ответника – етажен собственик по надлежния ред и не може да
се приеме, че вземането на етажната собственост е изискуемо на конкретно
основание и в конкретни размери.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски и в двете инстанции.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Г. А. Д. не изразява
конкретно становище по основателността на въззивната жалба и не депозира
писмен отговор.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не
изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
2
Етажната собственост на Апартхотел „Авалон“ с ЕИК ********* с адрес – гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, Апартхотел Авалон, представлявана от
Управителя Николай Петров Петров против Г. А. Д., с които се претендира да
бъде осъдена ответната страна да заплати следните суми:
- сума в размер на 64, 52 лева, дължима сума за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017г.;
- сума в размер на 64, 52 лева, представляваща дължима сума за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г.;
- сума в размер на 1 161, 23 лева, представляваща сума за
поддръжка и управление за 2017г. и
- сума в размер на 1 161, 23 лева, представляваща сума за
поддръжка и управление за 2018г., ведно със
- законната лихва в размер на 355, 13 лева, изчислена върху
претендираните главници.
В исковата молба се твърди, че на определени дати, Етажната
собственост се е събирала на свикани Общи събрания и са взети редица
решения, които определят конкретни размери на дължимите такси за
поддръжка и управление на етажната собственост и Фонд „Ремонт и
обновяване“, както и задължават етажните собственици да заплащат своите
дължими вноски в определените срокове за това.
Ответната страна по предявения иск – Г.Д. чрез назначения му
особен представител оспорва иска и в депозирания писмен отговор на
исковата молба посочва, че ищцовата страна – Етажна собственост на
комплекс Авалон няма активна процесуална легитимация, тъй като ищецът по
своята правна форма представлява сдружение на собствениците по чл. 25, ал.
5 от ЗУЕС. В отговора се посочва, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като не са спазени императивните изисквания на ЗУЕС за провеждане на
Общо събрание на собствениците, тъй като не са представени доказателства
за спазване на реда, предвиден в чл. 13 от ЗУЕС за провеждане на Общо
събрание на собствениците, не са представени доказателства за датата и часа
на поставяне на поканата за провеждане на Общото събрание, както и не са
представени доказателства за поставянето на протокола от проведеното Общо
събрание на видно място, съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и по този начин
3
ответника е бил лишен от възможността да го оспори по реда на чл. 16, ал. 9
от ЗУЕС.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционния съд е
приел, че решенията на ОС на ЕС, на които се позовава ищцовата страна са
отменени с вляло в законна сила съдебно решение. Съдът е приел, че
ищцовата страна не е доказала по делото основанието, на което претендира
сумата и размера на вземането.
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № 127
от 14.05.2010г., нот. дело № 913/2010г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Несебър е видно, че Г. А. Д. е закупил недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.507.170.1.145 и има качеството на етажен собственик в ищцовата
етажна собственост.
По делото е представено копие от Протокол от проведеното на
09.01.2014г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищна сграда
„Авалон“, от който е видно, че на основание т. 4 от взетите решения на
проведеното събрание е взето решение да бъде определена такса поддръжка
на общите части в размер на 9, 50 евро и 0, 50 евро с ДДС за Фонд „Ремонт и
обновяване“, платими в срок до 30.06.2014г.
По делото е представено копие от Протокол от проведеното на
02.06.2017г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищна сграда
„Авалон“, от който е видно, че на основание т. 6 е взето решение, с което е
утвърден гласувания бюджет и заделените суми на последното проведено
Общо събрание на ЕС. Изрично в представения по делото протокол е
посочено, че на предходното Общо събрание на ЕС е гласуван бюджет за
текущата година и в рамките на този бюджет са били гласувани и суми за
разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС в рамките на
гласуваната финансова година и е било предложено да бъдат утвърдени
гласувания бюджет и заделените суми на последното проведено ОС на ЕС.
По делото е представено копие от Протокол от проведеното на
08.08.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на жилищна сграда
„Авалон“, от който е видно, че на основание т. 2 е приета план-сметка и
предложението за намаляване на таксата за поддръжка и управление на
комплекса на 6 евро за срок от една година.
4
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По отношение на останалите въпроси, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършване на служебната проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че
същото не страда от породи, които да обусловят неговата нищожност или
недопустимост. По отношение на наведените съображения за неправилност
на постановеното решение, настоящата инстанция съобрази следното:
На основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Във въззивната жалба не се оспорва обстоятелството, че е
постановено Решение № 127 от 11.07.2018г., постановено по гр. дело №
657/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, а се посочва, че това решение
не е било известно на Председателя на Управителния съвет на ЕС Николай
Петров, който е избран с Решение на ОС на ЕС, проведено през 2019г., но
предишния управител на ЕС не му е предал архива на Етажната собственост.
При това положение, настоящата инстанция намира, че страните
не спорят относно обстоятелството, че с влязло в законна сила Решение №
127 от 11.07.2018г., постановено по гр. дело № 657/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър са отменени всички решения на проведеното на
02.06.2017г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на
ваканционен комплекс „Апартхотел Авалон“, обективирани в Протокол от
проведеното ОС на ЕС от 02.06.2017г. В този смисъл, съдът намира, че
взетите решения на проведеното на 02.06.2017г. ОС на ЕС са отменени и по
този начин решенията не произвеждат действие в отношенията между
етажните собственици.
С оглед цитираните разпоредби е безспорно, че от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на паричните
5
вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на
сградата в съответствие с разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС.
В конкретния случай, ищцовата страна се позовава на решение,
което е взето на ОС на ЕС, проведено на 09.01.2014г. По делото няма данни
взетите решения на това ОС на ЕС, проведено на 09.01.2014г. да е атакувано,
поради което и следва да се приеме, че взетите решения са се стабилизирали,
тъй като е безспорно, че възможността за атакуване законосъобразността на
тези решения е ограничена във времето – до изтичане на предвидения в
закона преклузивен срок по реда на чл. 40 от ЗУЕС - в този смисъл и Решение
№ 122 от 06.11.2019г., постановено по търговско дело № 1830/2018г. по описа
на ВКС на РБ. След изтичане на този срок, решенията дори и да са
незаконосъобразни се стабилизират и подлежат на изпълнение. В този
смисъл, настоящата инстанция намира, че взетите решения на проведеното на
12.11.2014г. ОС на ЕС касаят календарната 2015г. и се прилагат по отношение
на нея.
От събраните по делото доказателства се установява че за
следващите периоди са били взети нови решения, които обаче са отменени по
съдебен ред с цитираното съдебно решение, поради което и следва да се
приеме, че за 2017г. и за 2018г. не са налице валидно взети решения – в това
число и по отношение на дължимите такси за поддръжка и управление.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 313 от
07.04.2020г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че когато в производство по чл. 40 от ЗУЕС решението на ОС на ЕС
бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със
закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение,
нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази
поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните,
на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с
разпоредбите на специалния закон.
При това положение, настоящата инстанция намира, че при
наличие на отменено решение на ОС на ЕС с влязло в сила съдебно решение,
съдът следва да отчете само това обстоятелство при разрешаване на
повдигнатия пред настоящата инстанция спорен въпрос. В този смисъл, съдът
намира, че взетото решението на ОС на ЕС от 09.01.2014г., на което се
6
основават исковите претенции, няма действие за процесния период – за 2017г.
и за 2018г., тъй като таксата за 2017г. е била определена с последващо
решение на ОС на ЕС от 02.06.2017г., което впоследствие е било отменено по
съдебен ред, а след отмяната на това решение взетото по-рано решение от
09.01.2014г. не се прилага автоматично за процесния период, тъй като
подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е
възприето с решение на Общото събрание.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че решение на ОС на
ЕС, взето на 09.01.2014г. е стабилизирано, но същото е приложимо само за
2015г., тъй като взетите решения касаят именно 2015г. Поради изложените
съображения, взетите на 09.01.2014г. решения на проведеното ОС на ЕС не
могат да се прилагат за последващи периоди – 2017г. и 2018г. и в
съответствие с изложените съображения таксите за поддръжка и управление
за периода 2017г. – 2018г. са недължими поради липса на действащо за
процесния период решение на ОС на ЕС.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че претенциите за
заплащане на такса поддръжка и управление за 2017г. и 2018г. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При положение, че направените
от настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които
е направил първоинстанционния съд, то атакуваното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите за заплащане на вноски във Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2017г. и за 2018г., съдът намира следното:
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и
обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата
за страната.
По делото не се спори, че с решение, взето на проведеното на
28.11.2016г. на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 51500.507.170.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър е създаден Фонд „Ремонт и обновяване“ и
7
прилагайки законовата норма на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС досежно размера
на вноските, дължими да попълване на този фонд, а именно – 1% от
минималната работна заплата за 2017г. и за 2018г., на основание чл. 162 от
ГПК следва да бъде определен размер на вноската за 2017г. в размер на 55, 20
лева и размер на вноската за 2018г. в размер на 61, 20 лева, дължими от
ответната страна. Както бе отбелязано по-горе – задължението на етажните
собственици за заплащане на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата произтича от самия закон, поради което и за
ответната страна е възникнало задължението да заплати вноска към Фонд
„Ремонт и обновяване“ в посочените по-горе размери. По делото няма данни
тези суми да са заплатени, поради което и съдът намира, че предявеният иск
за тези претенции е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на обезщетение за
забавено плащане върху дължимата сума в размер на 55, 20 лева в размер на
10, 02 лева за периода от 31.05.2018г. до датата на предявяване на иска –
09.04.2020г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху сумата от 55, 20 лева от датата на предявяване на исковата молба
– 09.04.2020г. до окончателното плащане. Следва да бъде уважено и искането
на ищцовата страна за заплащане на обезщетение за забавено плащане и
върху дължимата сума от 61, 20 лева за периода от 31.05.2019г. до датата на
предявяване на исковата молба – 09.04.2020г. – сума в размер на 4, 90 лева,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
сумата от 61, 20 лева от датата на предявяване на исковата молба –
09.042020г. до окончателното плащане.
При положение, че направените фактически и правни изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че в частта, в
която са отхвърлени претенциите за заплащане на вноски към Фонд „Ремонт
и обновяване“ за сумата от 55, 20 лева за 2017. и за сумата от 61, 20 лева за
2018г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение, с което ответната страна да бъде осъден да заплати посочените по-
горе суми. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за
8
забавено плащане за сума в размер на 10, 02 лева за периода от 31.05.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба и в размер на 4, 90 лева за
периода от 31.05.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, както и в
частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на законната лихва
върху главниците и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени до
размера на сумите, посочени по-горе.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено
искането на въззивната етажна собственост и да бъдат присъдени
направените по делото разноски – сума в размер на 8, 13 лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство, както и сума в размер на 53, 05 лева, представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като всеки един от предявените
искове е с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260098 от 13.04.2021г., постановено по гр.
дело № 276/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е
отхвърлена претенцията на ищцовата Етажна собственост против Г. А. Д. за
заплащане на сума в размер от 55, 20 лева, представляваща дължима вноска
за Фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2017г., както и сума в размер
на 61, 20 лева, представляваща дължима вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за календарната 2018г., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията на заплащане на обезщетение за забавено плащане за сума в
размер на 10, 02 лева за периода от 31.05.2018г. до 09.04.2020г. и за сума в
размер на 4, 90 лева за периода от 31.05.2018г. до 09.04.2020г., както и в
частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва
върху посочените главници за периода от датата на предявяване на исковата
молба – 09.04.2020г. до окончателното плащане на сумите и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА Г. А. Д. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. М.,
Р., притежаващ паспорт * № **, изд. на ***г. от **-**, регистриран в
Регистър Булстат под номер *********, с постоянен адрес – гр. М., Р., ул. „К.
х.“ № *, ап. * и адрес в Република България – гр. Н., Апартхотел „А.“ с
идентификатор 51500.507.170, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Етажната
собственост на Апартхотел „Авалон“ с адрес – гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг
– запад, Апартхотел „Авалон“, представлявана от Управителя Николай
Петров Петров сума в размер на 55, 20 (петдесет и пет лева и двадесет
стотинки) лева, представляваща дължима вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за календарната 2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 10, 02 (десет лева и две стотинки) лева за периода от 31.05.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2020г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата
от 55, 20 лева от датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2020г. до
окончателното плащане на сумата, както и сума в размер на 61, 20 (шестдесет
и един лева и двадесет стотинки) лева, представляваща дължима вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2018г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 4, 90 (четири лева и деветдесет стотинки) лева
за периода от 31.05.2019г. до датата на предявяване на исковата молба –
09.04.2020г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху сумата от 61, 20 лева от датата на предявяване на исковата молба
– 09.04.2020г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260098 от 13.04.2021г.,
постановено по гр. дело № 276/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10