№ 250
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:М. Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца "Топлофикация София" ЕАД срещу
решение от 15.08.2017г. по гр. дело № 6270/2016г. на Софийски районен съд, I ГО 49 състав
в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу Г. М. М.
и И. М. Н., в качеството им на наследници по закон на ответника К. М. Н., с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Твърди, че решението в тази му част е неправилно и
незаконосъбразно. Моли да бъде уважена въззивната жалба и да се присъдят направените
разноски пред въззивна инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
Постъпила е и въззивна частна жалба от ответника Г. М. М.относно признаване
на сумата в размер на 769,94 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2012г. до м.11.2013г.. и сума за разпределение на
топлинна енергия за периода, 166, 64 лева-лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до
01.04.2015г., включително лихва върху дяловото разпределение. Моли съда да бъде
отменено първоинстанционното решение и да се присъдят разноски по адвокатска защита.
По делото е приложено и становище от 24.01.2022г. подадено от Г. М., в което се
твърди, че всички процесни към „Т.С.“ ЕАД задължения са погасени по давност.
По делото е постъпила и молба от 08.11.2022г. от Й. С. Н., в която заявява, че за
нея, Е. Н. и В. Н. не е налице правен интерес, тъй като всички дължими суми са платени,
което е потвърдено и от „Т.С.“ ЕАД в писмо от 17.08.2022г.
Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното:
1
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно
разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване против К. М. Н., Г. М. М. и М. Н.
Николоив искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че К. М. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 307, 98 лева –
главница, от която 304, 41 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2012г. до м.11.2013г. и 3, 57 лева- представляваща сума за разпределение
на топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до м.11.2013г, 66, 66 лева, лихва за забава за
периода от 30.06.2012г. до 01.04.2015г., и 0, 60 лева- законна лихва за забава върху сумата за
разпределение за периода от 30.06.2012г. до 01.04.2015г.; Г. М. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 769, 94 лева, от която 761, 01 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до м.11.2013г.. и 8, 93 лева-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до
м.11.2013г., 166, 64 лева, от която 165, 14 лева- лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до
01.04.2015г., и 1, 50 лева- лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до 01.04.2015г.; М. Н. Н.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 153, 99 лева, от която 152, 20 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до
м.11.2013г., и 1, 79 лева –сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2012г. до м.11.2013г., 33, 33 лева – лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до
01.04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. В хода на производството К. Н. е починал като е оставил за свои наследници по
закон Г. М. и И. М. Н..
С оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете за главници за
топлинна енергия и за дялово разпределение и лихва, предмет на въззивното производство е
единствено размерът на претендираните главница за топлинна енергия и лихва за забава по
предявените от дружеството - жалбоподател срещу Г. М. М. и И. М. Н., в качеството им на
наследници по закон на ответника К. М. Н..
СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като е приел, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот,
който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване.
Видно от доказателствата по делото В.М. е била собственик на процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници В.М. е починала като е оставила за свои наследници
по закон Г. М., И. Н., К. Н. и М. Н. и Е. Н. /двамата наследници на Н. Н./. Всеки от тримата
Г. М., И. Н. и К. Н. е придобил по ¼ от наследството, а М. Н. и Е. Н. са придобили по 1/8
част от наследството.
По силата на договор за дарение И. Н. е дарил на Г. М. собствената си ¼ ид. част от
процесния имот. По силата на договор за продажба К. Н. е продал на И. Н. ¼ ид. част от
процесния имот. По силата на договор за дарение Е. Н. е дарила на Г. М. собствената си 1/8
ид. част от процесния имот.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че предвид изложеното Г. М.
притежавал ¼ ид. част от процесния имот по наследяване, ¼ по дарение от И. Н. и 1/8 ид.
част от дарение от Е. Н.. С оглед на което ответникът Г. М. се легитимира като собственик
на 5/8 ид.част от процесния имот. И. Н. се легитимира като собственик на 1/4 ид. част от
процесния имот и М. Н. се легитимира като собственик на 1/8 ид. част от процесния имот.
2
Тъй като са собственици Г. М. и М. Н. се явяват потребители на топлинна енергия.
В хода на производството ответникът К. Н. е починал като е оставил за свои
наследници по закон Г. М. и И. Н.. По делото е представена справка от СРС, съгласно която
И. Н. е направил отказ от наследството на брат си К. М. Н.. След извършена служебна
справка от съда, се установило, че отказът от наследство на И. Н. е вписан. К. Н. не се
легитимира като собственик на процесния имот, поради което и по наследяване Г. М. не е
придобил наследствен дял. И. Н. е бил конституиран като страна само в качеството на
наследник на К. Н., но не и в лично качество. С оглед направения отказ искът спрямо И. Н.
в качеството на наследник на К. Н. следвало да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и
без приемането им. Съгласно чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Относно твърденията наведени със становище от 24.01.2022г. от Г. М. М., следва
да се отбележи, че задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия
представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД
и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод
се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат
в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ се дължат на
месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на
задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. , т. 1 и 2 ЗЕ.
Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество - задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи. Съгласн чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска /считано от изм.
15.05.2015 г. /, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - в предходната редакция на ЗЕ 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия
период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни / не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие.
Първоинстанционния съд е кредитирал заключението на съдебно-техническата
експертиза като е приел, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване
3
количеството и стойността на топлинната енергия. Количеството на доставена топлинна
енергия е установено по компоненти: за отопление, за сградна инсталация и за БГВ. Според
вещото лице ФДР е извършило дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време.
Съдът е приел, че стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2012г. до
м.11.2013г. е определената в заключението на ССЕ, а именно:1231, 90 лева. В стойността е
включена и сумата за дялово разпределение.
Други оплаквания не са релевирани с жалбата.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и частната въззивна жалба и
липсата на доказани разноски за процесуалното представителство не се държат разноски във
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.08.2017г., постановено по гр. д. № 6270/2016г.
по описа на СРС, I ГО, 49 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в останалата си част е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на "Техем Сървисис" ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4