Решение по дело №917/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

№ 29

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 19.02.2019 г.

 

 

        ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на  седемнадесети януари, през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               Председател : ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

                                      

 

при секретаря  Р. Андреева, като разгледа докладваното от  съдията   Личева гр.д. № 917 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

                Обективно съединени искови претенции, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С., в която се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски заем от 6.10.2016 г., с който ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 915,84 лв., която сума била изплатена съобразно уговореното в договора. Този факт се удостоверявал с подписа на ответника. Сумата следвало да бъде възстановена на 12 месечни вноски по 91,96 лв. включващи главница, ведно с оскъпяване.  Ответникът преустановил плащането на вноските на 20.01.2017 г., до когато погасил две месечни вноски. Твърди се, че вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер на основание чл.3 от Договора, в резултат на забава от две и повече месечни вноски, считано от падежа на втората месечна вноска. Алтернативно се твърди, че срокът на договора е изтекъл на 20.10.2017 г., от когато следва да се счита, че задължението на ответника е изискуемо.

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, в ГОРС било образувано ч. гр. д. № 2747/17 г., по което била издадена Заповед  за изпълнение № 123/08.01.2018 г.

Прави се искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане, въз основа на издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2747/2017 г. на ГОРС за сумата от 833,64 лв. главница, 65,96 лв. възнаградителна лихва и 68,35 лв. лихва за забава, за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът М.П.Д., в срока по чл. 131 ГПК  не депозира писмен отговор.

        Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:.

На 06.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище гр. София и М.П.Д. бил  сключен Договор за потребителски кредит CREX-14016938 със срок 20.10.2017 г.(15-19) Предмет на договора е закупуване на  спален комплект „Мареа” на стойност 848.00 лв., като размера на кредита е  сумата от 915.84 лв. с договорена премия от 67.84 лв. по групова полица № 5/2008 г.; договорен лихвен процент от 33.33 %; ГПР 38.93 %. Съобразно условията по него  длъжникът следвало да погасява задълженията си на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 91.96 лв., на падежни дати, подробно описани в договора. Преди подписване на договора,  на ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, представляващ Приложение № 2, към чл. 5 ал. 2 от ЗПК(л.26-27), който факт е удостоверен с подписа на  Д.. Копие от договора бил връчен на ответника. (л.19) Във връзка със задълженията си по договора, ответникът заплатил две пълни месечни погасителни вноски, но не на съответните падежи – на 01.12.2016 г. и на 07.03.2017 г., както и частично сумата от 20.00 лв. на 03.04.2017 г., или общо сума в размер от 203.92 лв.(л.23)

Срокът на договора е изтекъл на 20.10.2017 г., като длъжникът е в забава от 20.01.2017 г., когато е бил падежа на втората погасителна вноска, платена на 07.03.2017 г.

За доказване  претенцията на ищеца по делото беше назначена съдебно – счетоводна експертиза. Видно от съдържанието й, след запознаване със счетоводството на ищеца, вещото лице депозира заключение, че ответникът дължи  сумата 967.95 лв., от които главница в размер от 833.64 лв.,  договорна лихва в размер от 65.96 лв. за периода от 20.03.2017 г. до 20.10.2017 г. и обезщетение за забава в размер от 68.35 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г.; Лихвата за забава за периода от  20.10.2017 г. до 11.12.2017 г. е изчислена в размер от 12.27 лв. върху главница от 833.64 лв. Заключението беше прието от съда като пълно, компетентно и обосновано и  като такова, приобщено към делото- неоспорено от страните.

Не са ангажирани  доказателства в подкрепа твърдението на ищеца, че длъжникът е  уведомен за настъпилата  предсрочна изискуемост на вземанията  по договора. Съобразно чл. 3, при просрочване на две, или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и  разноските по събиране на вземането. Длъжникът не е платил на падежа на 20.11.2016 г. и на 20.12.2016 г., в която връзка  би следвало вземането на кредитора да стане изискуемо  в пълен размер на 20.12.2016 г.

След  издаване на Заповед № 123/08.01.2018 г.  по ч.гр.д. № 2747/17 г. на ГОРС, същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, в която връзка с срока по чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК е предявен настоящия установителен иск. Заповедта е връчена на длъжника на 22.03.2018 г. Заявителят е уведомен за възможността си по чл.415 ал.1 т. 2 ГПК на 30.04.2018 г., а исковата молба е депозирана на 15.05.2018 г.

В този смисъл съдебният състав приема, че настоящият иск, предявен с правно основание чл. 422 ГПК  вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД, е допустим за разглеждане.

Правни изводи:

Предявеният иск  с  правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД   е частично основателен, поради следните съображения:

Безспорно се установява в настоящото производство факта на сключен между страните договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 915.84 лв., част от която е начислена премия от 67.84 лв. по групова полица № 5/2008(л.15). Платената сума от длъжника е в размер от 203.92 лв., като ищецът е признал този факт, видно от  приложените и приети като писмено доказателство – извлечение от сметка(л.29).

Съгласно практиката на ВКС в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права, е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.

Съобразно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.  

Съобразно чл. 10 а ал. 1 и ал. 4 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като те трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Видно от съдържанието на процесния договор не става ясно защо е вписана като обща стойност на плащанията сумата от 1103.52 лв.(л.15 - параметри и условия) и как при размер на кредита от 915.84 лв., определен заедно с премия от 67.84 лв.(848.00 лв.+67.84 лв.) е изчислена месечна погасителна вноска от 91.96 лв. Съобразно параметрите и условията  на договора, при определен срок от една година, т.е. 12 месечни погасителни вноски, при размер на кредита от 915.84 лв., месечната вноска  би следвало да е от 76.32 лева. 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен 

 

 

 

.

Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него 

 

 

 

.  Отчитайки изискването на чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК,  в процесния договор като общ размер на кредита е вписана сумата от 915.84 лв., включваща цена на стоките  - 848.00 лв. и застрахователна премия  по групова полица № 5/2008 г.(л.15) от 67.84 лв. Формално са спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 11 и 12 и т. 20 от ЗПК. При преценка обаче на съдържанието на сключения между страните договор, съдът като съобрази цитираните по-горе разпоредби приема, че същият не съдържа клауза относно възнаградителната лихва, ГПР, ГЛП от които да стане  ясно какъв е размера на възнаградителната лихва, как е формиран годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Не става ясно поради какви причини вместо месечна погасителна вноска от 76.32 лева длъжникът е следвало да плаща за период от 12 месеца такава от 91.96 лв., като разликата в случая се явява за сумата от 187.68 лева. Информацията в договора относно размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена, като с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата.  Такава информация липсва и в изготвения и включен в договора погасителен план, подписан от заемателя.

Следва да се отбележи, че към момента на депозиране на заявлението по ч.гр. д. № 2747/17 г. на ГОРС ищецът  не е упражнил правото си  да  обяви кредита за предсрочно изискуем, както и да уведоми за това обстоятелство ответника.

Въз основа на всичко изложено в настоящия съдебен акт настоящата инстанция счита, че процесният договор за потребителски кредит CREX-14016938 е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 от ЗПК досежно описаната в договора обща стойност на плащанията – 1103.52 лв., годишен процент на разходите и лихвен процент. Общият размер на чистата стойност на кредита (главница), съобразно чл. 23 от ЗПК, е сумата от 915.84 лв. Предвид признанието на ищеца, както и от доказателствата по делото е безспорно установено, че ответникът -  М.П.Д.  е заплатил сума в размер от 203.92 лв., поради което тази сума следва да се приспадне от размера на кредита – 915.84 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен за сума в размер от 711.92 лв.  – главница, дължима по договор за потребителски кредит CREX-14016938 от 06.10.2016 г.

По предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде прието за установено по отношение на М.П.Д., че в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител, съществува вземане за сумата от 711.92 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-14016938 от 06.10.2016 г., ведно  със законната лихва, считано от 28.12.2017 г. до окончателното й изплащане; сума  в размер от 68.35 лева – лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г. Лихвата за забава в размер на 68.35 лв. е изчислена върху главница от 833.64 лв. Към 20.02.2017 г., когато е началния период на изчислението й, липсва плащане на задължението от страна на длъжника до размер от 711.92 лв., за да е налице основание за изчисляване на лихвата за забава върху този остатъчен размер. Сумата от 711.92 лв. е станала дължима в този размер към 03.04.2017 г., когато последно Д. е извършил плащане по договора в размер от 20.00 лв.(л.29) и когато се приема от съда, че той е изплатил на ищеца сумата от 203.92 лв. – по договор за потребителски кредит CREX-14016938 от 06.10.2016 г. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2017 г.(момента на депозиране на заявление по ч. гр. д. № 2747/17 г. на ГОРС)

Искът относно претендираната  главница за разликата от 711.92 лв. до 833.64 лв., както и за сумата от 65.96 лв. – възнаградителна лихва, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, както следва: В настоящото производство ищецът е направил разноски за сумата от 620.00 лв., от които 100.00 лв. – внесена държавна такса относно уважените претенции за главница и лихва за забава; 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на  правната помощ; 120.00 лв. - възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв. – възнаграждение  на особен представител. Следва да бъде присъдена сумата от 499.79 лв. – съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца направените разноски  по  ч. гр. д. № 2747/17 г. на ГОРС съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, които са в общ размер от 75.00 лв., от които: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 13 т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 60.46 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД, че в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител и юрисконсулт Ц.Х.С., съществува вземане от М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за СУМАТА от 711.92 лв.(седемстотин и единадесет лева и 92 ст.), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-14016938 от 06.10.2016 г., ведно  със законната лихва, считано от 28.12.2017 г. до окончателното й изплащане; СУМАТА от 68.35 лева(шестдесет и осем лева и 35 ст.) – лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 123/08.01.2018 г. по ч. гр. д. №  2747/17 г. на ГОРС.

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 33 от Закон за потребителския кредит вр. чл. 86 ЗЗД, отнсно приемане за установено по отношение на М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител и Ц.Х.С. съществува вземане за СУМАТА от 121.72 лева(сто двадесет и един лева и 72 ст.), представляваща разликата над сумата от 711.92 лв. до 833.64 лв.(осемстотин тридесет и три лева и 64 ст.) - дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-14016938 от 06.10.2016 г.; СУМАТА от 65.96 лв.(шестдесет и пет лева и 96 ст.) – възнаградителна лихва, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител и Ц.Х.С., СУМАТА  от 499.79 лв.(четиристотин деветдесет и девет лева и 79 ст.) – направени по делото разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, рег. № ********** - Търговски и фирмен регистър на Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, представляван от  Д.Д. – заместник управител и Ц.Х.С., СУМАТА  от 60.46 лв. (шестдесет лева и 46 ст.) – направени разноски по ч. гр. д. №  2747/17 г. на ГОРС, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.

Решението  подлежи на въззивно  обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: