Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 121 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 226 от 31.10.2018 г., постановено по
гр. дело № 348/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград е отхвърлен предявения
от А.Н.С. с ЕГН: ********** *** срещу В.Н.И. с ЕГН: ********** ***. 7, В.В.Н. с
ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Е.А.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** и М.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителни по отношение
на ищеца на следните договори:
1. Договор за дарение на
недвижим имот от 10.08.2011 г., обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 190, том I,
рег. № 2061, дело № 170/2011 г. на Нотариус № 408 по Регистъра на НК-Т.Ф., с
район на действие РС-Ботевград, с който В.Н.И. е дарил на дъщеря си В.В.Н.,
чрез нейната майка и законен представител Е.А.И., следния свой собствени
недвижим имот:1/4 ид.ч. от Двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 83 кв.м. и РЗП от 166 кв.м., заедно с отстъпено
право на строеж върху държавна земя-Урегулиран поземлен имот IV-476,
кв. 16 по плана на гр. П., Софийска област, с урегулирана площ от 800 кв.м.,
при съседи: улица, УПИ III-473, УПИ V-479
и край на регулация;
2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 01.06.2015 г., обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 59, том II, рег. № 2272, дело №
225/2015 г. на Нотариус № 371 по Регистъра на НК-Данаил Главинов,
с район на действие РС-Ботевград, с който В.В.Н., чрез нейната майка и законен
представител Е.А.И., е продала на М.Н. Д. следния свой собствен недвижим имот:
Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 83 кв.м. и РЗП от 166
кв.м., заедно със съответното право на строеж, която сграда е построена въз
основа на отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-
476, в кв. 16 по плана на гр. П., Софийска област, ул. „В.Л.“00, с площ от 800
кв.м., при граници: улица, УПИ III-473, УПИ V-479.
А.Н.С.
е осъден да заплати на В.Н.И. и В.В.Н., чрез майка й Е.А.И. сумата от 1000, 00
лева разноски за производството.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство А.Н.С., чрез адв. С. с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че с исковата молба са предявени два отделни иска за обявяване на
относителна недействителност на две отделни правни сделки, но съдът е приел, че
се иска едновременно обявяване недействителността на всички правни сделки. По
този начин първоинстанционния съд е постановил
еднакъв диспозитив и за двете атакувани сделки.
Посочва, че конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
предявен срещу длъжника и приобретателя по първата
сделка с имущество, с което се уврежда кредитора е допустим предявен
самостоятелно, независимо, че имотът не е в патримониума
на длъжника, а е прехвърлен с последваща сделка на
трето лице, преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва
наличие на правен интерес от обявяването за недействителна на сделката между
първия и втория ответник и не е основание за недопустимост на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че ответника М.
Д., независимо, че се явява трето лице участник в сделка, договарянето по
която, е свързано със заобикаляне на закона, като целта е изваждане на
паричните средства извън сферата на имуществото на първите двама ответници, в това число длъжника. Изплащането на повече от
82% от продажната цена по сметка на лице различно от малолетното лице продавач,
се явява в нарушение интересите на малолетното лице, като не е спазено и
съдебно решение № 65/2015 г. на СРС, 83 състав. Заявява, че срещу първите двама
ответници иска е отхвърлен, независимо, че мотивите
на решението установяват основателност на този иск. По същество моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата претенция да
бъде уважена.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна М.Н. Дудкин, чрез особен представител адв.
Ц.С. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е
взето становище за нейната неоснователност.
В съдебно заседание въззиваемата
страна А.С., чрез адв. С. моли за уважаване на
жалбата, въззиваемите страни В.И. и В.Н., чрез адв. Д. и М. Д., чрез адв. С.
изразяват становище за неоснователност на жалбата,
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Ищецът А.Н.С. с ЕГН: ********** *** е предявил
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу В.Н.И. с ЕГН: ********** ***, В.В.Н. с
ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Е.А.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** и М.Н. Д. за обявяване на недействителни спрямо ищеца на:1 Договор
за дарение на недвижим имот от 10.08.2011 г., обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 190, том I,
рег. № 2061, дело № 170/2011 г. на Нотариус № 408 по Регистъра на НК-Т.Ф., с
район на действие РС-Ботевград, с който В.Н.И. е дарил на дъщеря си В.В.Н.,
чрез нейната майка и законен представител Е.А.И. 1/4 ид.ч.
от недвижим имот в гр. П.; 2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
01.06.2015 г., обективиран в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 59, том II, рег. № 2272, дело №
225/2015 г. на Нотариус № 371 по Регистъра на НК-Д.Г., с район на действие
РС-Ботевград, с който В.В.Н., чрез нейната майка и законен представител Е.А.И.
е продала имота на М.Н. Д. Ищецът твърди, че с ответника В.Н.И. имат договорни
отношения, във връзка с които ищецът се снабдил с изпълнителен лист от
17.07.2013 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело. Поддържа,
че на 10.08.2011 г. В.И. прехвърлил на дъщеря си ¼ ид.ч.
от описания имот, като по този начин е осъществен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. С нотариален акт от 01.06.2015 г. В.В.Н., чрез майка си Е.А.И. продава
имота на ответника М.Н. Д. Продажната цена била 116 687, 00 лева, от които
96 687, 00 лева са договорени да бъдат преведени по сметка на Е.А.И., а
20 000 лева по сметка на продавача.
Ответниците В.Н.И. и В.В.Н., в
депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорват иска като
недопустим, а по същество като неоснователен.
Ответникът М.Н. Д., в срока за отговор по чл.
131 ГПК, чрез назначения му особен представител оспорва иска.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
Издадена е заповед № 2169 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.07.2013 г. по
ч.гр.д. № 853/2013 г. на РС-Ботевград, с която е резпоредено
В.Н.И. да заплати на кредитора А.Н.С. сумата от 60 000 евро,
представляваща задължение по запис на заповед от 18.11.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски. На
17.07.2013 г. е издаден изпълнителен лист за вземането, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20137860401473 по описа на ЧСИ М.П.М., рег. №
786, с район на действие СГС.
По делото не е спорно, че на 10.08.2011 г.
Иванка Василева И. и ответникът В.Н.И. са дарили на своята внучка и дъщеря – В.В.Н.
процесния недвижим имот, като И.В.И. е собственик на
¾ ид.ч., а В.Н.И. е собственик на 1/4 ид.ч. от имота.
По делото не е спорно, че на 01.06.2015 г. между
ответника В.В.Н., действаща чрез своята майка Е.А.И., в качеството й на
продавач и ответника М.Н.Д., в качеството на купувач е сключен договор, с който
продавача В.В.Н. продава на купувача М.Н.Д. процесния
имот за цена от 116 687, 00 лева, която сума продавачът е получил изцяло,
от които 10209,29 евро, с левова равностойност от 20, 000 лева са заплатени и
постъпили по сметка на продавача В.В.Н., а останалата сума от 96 687,00
лв. са заплатени и постъпили по сметка на законния представител на продавача Е.А.И..
С решение № 65 от 15.05.2015 г. по гр.д. №
20730/2015 г. по описа на СРС, съдът е разрешил да бъде продаден процесния недвижим имот, при условие, че преди изповядване
на сделката пред нотариус бъде представено доказателство, че сума не по-ниска
от 17 419,20 лв. е постъпила по сметка на В.В.Н. а в ЦКБ АД-клон Етрополе.
По делото е разпитана И.В. И.-майка на ответника
В.Н.И.. Дава показания, че преди продажбата на имота на ответника М. Д. нито
тя, нито синът й или снаха й са го познавали и не са имали никакъв контакт с
него до сделката. Посочва, че сделката се движела от брокер, който присъствал
на сделката.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл.135 от ЗЗД е
предоставен за защита на лицата, чиито интереси са увредени от сделките на
техния длъжник. В тяхна полза е предвидена възможност при доказване увреждане и
знание у третото лице за такова увреждане спрямо кредитора, предмета на
сделката да се върне в патримониума на длъжника, за
да може кредиторът да реализира правата си, като обявената недействителност на
сделката се разпростира както по отношение на приобретателя
по нея, така и по отношение на длъжника. Ал. 2 на визираната правна норма презумира знанието за увреждане, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
На първо място е
необходимо да се установи, че ищецът има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. Вторият елемент от
фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора.
Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора. Третата предпоставка за възникване
на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен характер.
В конкретния случай са
налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД, по отношение на първата сделка от
10.08.2011 г., за уважаване на иска и обявяване на процесния
договор за недействителен по отношение на ищеца. Установено е, че ищецът има
качеството на кредитор по отношение на ответника В.Н.И.- издаден на 17.07.2013
г. изпълнителен лист за вземане по ч. гр.д.№ 853/2013 г. на РС-Ботевград.
Безспорно е, че процесният имот е прехвърлен на В.В.Н.
- дъщеря на ответника В.Н.. В настоящото производство не се ангажираха доказателства,
които да оборят презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД, с
оглед обстоятелството, че купувачът В.В.Н. е дъщеря на прехвърлителя
В.Н.. Следователно от гореизложеното може да се обоснове извод за знание и
намерение у страните по атакуваната сделка за увреждане на ищеца. Действието е
съзнателен, волеви акт, който длъжникът е извършил, а за да може да бъде
отменено действието, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането е налице в
случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Фактическият състав на чл. 135 ЗЗД е налице относно
първата сделка. До същия извод е достигнал и първоинстанционния
съд по отношение на сделката от 10.08.2011 г.
По отношение на втората
сделка от 01.06.2015 г., с която В.В.Н. продава, чрез майка си Е.А.И. процесния имот на М. Д., предпоставките на чл. 135 ЗЗД не
са налице. Правилно са кредитирани показанията на свидетелката И.В. И., от
които се установява, че В.Н. и Е.И. не са познавали М. Д. и не са имали никакъв
контакт с него, тъй като сделката се уреждала от брокер и са го видели за пръв
път при сключването на сделката в кантората на нотариуса. Освен това към този
момент по партидата на имота и на двамата ответници
не са били налице вписани никакви тежести, съгласно издаденото във връзка с
продажбата на имота на отв. Д. удостоверение за
тежести от СВ-Ботевград, които да сочат, че е налице задължение и принудително
изпълнение по отношение на имота.
Въпросът относно "Какъв
е редът за защита на кредитора при последваща
разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се
е разпоредил с имуществото си?" е
предмет на образуваното т.дело №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по което към
настоящия момент все още няма постановено решение. Според едното становище по
въпроса, когато третото лице се е разпоредило с прехвърленото му от длъжника
имущество преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД и на това основание
имуществото вече не е в патримониума му, това не
лишава от правен интерес Павловия иск за обявяване недействителността на
извършената от длъжника разпоредителна сделка, като възможността за кредитора
да реализира правата си по съдебното решение се преценява в изпълнителното
производство (Решение № 129 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2481/2016 г. на I т.
о.). Според друго становище, обективирано в Решение №
122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на IV г. о., в разглежданата хипотеза
предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е относителната недействителност на двете
последователни сделки.
Настоящият състав
споделя практиката обективирана в Решение № 122 от
13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на IV г. о. Когато целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с
осъществяване на няколко сделки, при това положение кредиторът може да иска
обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които
го увреждат в това му качество. В този случай преценката дали е налице знание
за увреждането-в случаите когато такова се изисква се извършва с оглед на
последния приобретател от поредицата. В случай, че по
отношение на него са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, за относително недействителна се обявява цялата поредица от действия или
сделки, а не само сделката, която последния приобретател
е сключил във вреда на кредитора. Ако по отношение на последния приобретател не са налице предпоставките за обявяване на
относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД, то искът следва да се
отхвърли изцяло без значение дали по отношение на някой от предшестващите приобретатели, които са договаряли с кредитора, тези
предпоставки са били налице. Ето защо в случая, независимо, че за първата
сделка са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД, а за втората сделка не са,
следва да се приеме, че искът следва да се отхвърли за цялата поредица от
сделки.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че се касае за два отделни
иска по чл. 135 ЗЗД, по които следва да има отделно произнасяне. Това е така,
тъй като дори по отношение на първата сделка да бъде обявена относителната
недействителност, то това по никакъв начин не може да се отрази на правното
положение на кредитора /ищец/, тъй като е осъществена последваща
сделка- имотът е прехвърлен на третото лице М.Д., което се явява добросъвестно.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1
изр.3-то ЗЗД – недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, което означава, че кредиторът не може да насочи
принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително
действие, които са вече в патримониума на третото
лице. В случая втората сделка е сключена на 01.06.2015 г., т.е. преди вписване на
исковата молба по делото - на 04.08.2016 г., поради което придобитите права /процесен имот/ от М. Д. ще се запазят и върху имота не може
да бъде осъществено принудително изпълнение.
С оглед това предявеният иск е неоснователен както по посочените по-горе
съображения, така и по изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви,
към които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемата
страна В.Н.И. следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000, 00 лева, съгласно представен списък на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226 от
31.10.2018 г., постановено по гр. дело № 348/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Ботевград, с което е отхвърлен предявения от А.Н.С. с ЕГН: ********** ***
срещу В.Н.И. с ЕГН: ********** ***. , В.В.Н. с ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител Е.А.И. с ЕГН: **********, с адрес *** и М.Н. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
за обявяване на недействителни по отношение на ищеца на следните договори:
1.Договор за дарение на
недвижим имот от 10.08.2011 г., обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 190, том I,
рег. № 2061, дело № 170/2011 г. на Нотариус № 408 по Регистъра на НК-Т.Ф., с
район на действие РС-Ботевград, с който В.Н.И. е дарил на дъщеря си В.В.Н.,
чрез нейната майка и законен представител Е.А.И., следния свой собствени
недвижим имот:1/4 ид.ч. от Двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 83 кв.м. и РЗП от 166 кв.м., заедно с отстъпено
право на строеж върху държавна земя-Урегулиран поземлен имот IV-476,
кв. 16 по плана на гр. Правец, Софийска област, с урегулирана площ от 800
кв.м., при съседи: улица, УПИ III-473, УПИ V-479
и край на регулация;
2.Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 01.06.2015 г., обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 59, том II, рег. № 2272, дело №
225/2015 г. на Нотариус № 371 по Регистъра на НК-Д. Г., с район на действие
РС-Ботевград, с който В.В.Н., чрез нейната майка и законен представител Е.А.И.,
е продала на М.Н.Д. следния свой собствен недвижим имот: Двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 83 кв.м. и РЗП от 166 кв.м., заедно със
съответното право на строеж, която сграда е построена въз основа на отстъпено
право на строеж в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV- 476, в кв. 16 по плана
на гр. П., Софийска област, ул.„В.Л.“ 00, с площ от 800 кв.м., при граници:
улица, УПИ III-473, УПИ V-479 и присъдени
разноски.
ОСЪЖДА А.Н.С. с ЕГН: ********** *** да
заплати на В.Н.И. с ЕГН: ********** ***. 7 сумата от 1000, 00 лв. /хиляда лева/
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.