№ 38
гр. Кюстендил, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500311 по описа за 2021 година
Д. ИВ. Б. с постоянен адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „***“
№52А чрез адв. Д.А., обжалва Решение №260115 от 08.03.2021 г. на Районен
съд – гр. Дупница, постановено по гр.д.№2238/2020 г. по описа на същия съд,
с което е признато за установено по предявените от „Първа Инвестиционна
Банка“ АД искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ,
чл.86 ЗЗД, че Д. ИВ. Б. дължи на банката сума в размер общо на 2 841.44 евро,
от които: 1757.00 евро главница; 390.23 евро просрочена договорна лихва за
периода от 20.03.2017 г. до 12.03.2020 г. включително; 24.04 евро –
просрочена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 20.04.2020 г.
включително; 14.38 евро - просрочена договорна лихва за периода от
21.04.2020 г. до 15.03.2020 г. включително; 617.93 евро – просрочена
наказателна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 12.03.2020 г. включително;
37.86 евро – просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
17.06.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2020 г. до
изплащане на вземането, произтичащи от сключен между страните Договор за
банков кредит *** съгласно издадена заповед за изпълнение от 18.06.2020 г.
по ч.гр.д.№852 по описа на РС – Дупница за 2020 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е за
неправилно и незаконосъобразно от процесуална гледна точка. Оспорва като
неправилни изводите на съда, както с началния момент на възникване на
забавата, така и с крайния срок за погасяване на задължението. Пояснява, че в
процесния договор и приложения към него погасителен план, страните
изрично били записали, че първата дата на дължима вноска на падеж е
1
20.05.2016 г. това твърдение се поддържало и от чл.10 от договора. Счита, че
от така определената дата на забава е започнал да тече давностния срок за
погасяване на задължението. При така изложените доводи оспорва
установения размер на процесните вземания от страна на съда въз основа на
изготвеното експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Оспорва и изготвеното заключение по ССЕ като се моли същото да не бъде
кредитирано от въззивната инстанция. Искането е за отмяна на обжалваното
решение с последица отхвърляне на предявените искови претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна чрез процесуалния си
представител е депозирала отговор на въззивната жалба, в който изразява
становище за неоснователност на изложените в същата оплаквания.
След извършена служебна проверка в рамките на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично
основателна. Съображения:
Безспорно е, че между страните е бил подписан договор за банков
кредит № *** г., по силата на който банката е предоставила на ответницата
сума в размер на 1920 евро за погасяване на съществуващи задължения по
договори за кредитни карти. Крайният срок за погасяване на кредита е
определен на 20.04.2020 г. В т.4 от договора е посочена лихвата, която
ответницата следва да заплаща, а съгласно т.10 от същия и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, при наличие на просрочени вноски.
Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е посочен
начина на погасяване на кредита- на 48 месечни анюитетни вноски, с падеж
20- число на месеца и в размер на 52.66 евро, като вноските включват
главница, лихви и такси. Приложени са Общи условия на „Първа
инвестационна банка“АД за кредити на физически лица, както и Методика на
„Първа инвестационна банка“АД за определяне на референтен лихвен
процент по смисъла на Закона за потребителския кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице
Надежда Шалдупова се установява, че кредитът е усвоен на 20.04.2016 г.
Размерът на вземанията на банката по договора към датата на съставянето на
извлечението от счетоводните книги на ПИБ АД- 18.06.2020 г. са на стойност
2 841.44 евро, в т.ч. 1 757 евро- непогасена главница за периода от 20.10.2016
г. до 20.04.2020 г.; 428.65 евро- непогасена възнаградителна лихва начислена
за периода от 20.03.2017 г. до 13.05.2017 г.; 655.79 евро- обезщетение за
забава за просрочени плащания, начислена за периода от 20.10.2016 г. до
17.06.2020 г. вкл. От заключението се установява също така, че няма
извършено погасяване по договора след подаване на заявлението в съда-
18.06.2020 г.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че клаузите
на договора за кредит и общите условия, определящи методиката за
формиране на ГЛП, както и тези, предвиждащи правото на банката
едностранно за увеличава ГЛП не са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Настоящият състав на окръжен съд споделя мотивите на районен съд в тази
част и не намира основание да ги преповтаря в настоящото решение.
Районен съд е приел е също така, че исковите претенции са
2
основателни, а относно размера им е възприел изводите на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза.
Вземайки предвид доказателствата по делото, както и доводите във
въззивната жалба и отговора на същата, съдът я намира за частично
основателна по следните съображения:
Няма спор по делото, че страните по делото са били в договорно
правоотношение, по силата на което банката е предала на
кредитополучателката уговорената между страните сума. От доказателствата
по делото се установява, че ответницата не е изпълила договорните си
задължения редовно да обслужва кредита, като заплаща определените в
погасителния план месечни анюитетни вноски, както и че към настъпването
на крайния падеж на кредита- 20.04.2020 г. е върнала само малка част от
предоставената и парична сума , както не е заплатила уговорената между
страните възнаградителна лихва в пълен размер.
Съдът счита, че са неоснователни възраженията, касаещи оспорването
на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, доколкото същото е
прието в съдебно заседание без да се направени никакви възражения от
страните относно правилността на изводите на експерта.
Настоящият състав на окръжен съд счита, че е основателно
възражението за настъпила погасителна давност по отношение на
възнаградителната лихва дължима за периода от 20.03.2017 г. до 17.06.2017
г., както и за обезщетението за забава за периода от 20.10.2016 г. до
17.06.2017 г.
В преобладаващата съдебна практика се приема, че когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски /какъвто е
настоящия случай/, изискуемостта на съответната част от главницата
настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от
главницата, респ. възнаградителната лихва изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. В този смисъл началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница,
респ. възнаградителна лихва по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За падежираните
вземания и съобразно съответните им падежи се прилага кратката
тригодишна погасителна давност - по отношение на възнаградителните лихви
/решение 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение/, респективно петгодишна погасителна давност - по отношение на
главницата /решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение/. Вземайки предвид посочените по- горе разяснения, както и
уговорения от страните погасителен план, съдът намира, че за периода от
20.03.2017 г. до 17.06.2017 г. вземането за възнаградителна лихва на банката
в размер на 70.62 евро е погасено по давност. Погасено по давност е и
вземането на банката за обезщетение за забава на просрочени плащания в
размер на 117.62 евро за периода от 20.10.2016 г. до 17.06.2017 г. Размерът на
3
обезщетението за забава е определен с помощта на Апис Финанси-
Изчисляване на законна лихва по валутни задължения. Предвид посоченото
искът за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава явяват частично
неоснователни.
С оглед на изложеното решението на районен съд в посочените части
следва да бъде отменено, като искът за заплащане на възнаградителна лихва -
да бъде отхвърлен за сумата над 319.61 евро за периода от 20.03.2017 г. до
17.06.2017 г. , а искът за заплащане на обезщетение за забава на просрочени
плащания да бъде отхвърлен за сумата над 500.31 евро и за периода от
20.10.2016 г.. – 17.06.2017 г. В останалата част решението е правилно и ще се
потвърди.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които Д. ИВ.
Б. е осъдена да заплати на ответната банка, а именно над 151 лв. по ч.гр.д.
№852/2020 г. на ДнРС и над 384 лв. за пред първата инстанция.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба въззивницата
следва да заплати на въззиваемата банка 93 лв., определени по компесация.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260115/08.03.2021 г., постановено по гражданско
дело № 2238/2020 г. на Дупнишкия районен съд в частта, в която е признато
за установено по предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 37,
искове, че Д. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 52А,
дължи на дружеството-ищец суми, както следва: над 319.61 евро– просрочена
договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 17.06.2017 г. и над 500.31
едро– просрочена наказателна лихва за периода от 20.10.2016г. до
17.06.2017г. включително, произтичащи от сключен между страните Договор
за банков кредит № *** съгласно издадената Заповед за изпълнение от
18.06.2020г. по ч.гр.д. №852 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница,
както и в частта в която Д. ИВ. Б. е осъдена да заплати на „Първа
инвестационна банка“ АД разноски както следва: над 384 лв. за водене на
делото пред районен съд и разноските по ч.гр.д. № 852/2020г. по описа на
ДРС за размера над 151 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” №
37, искове за признаване за установено, че Д. ИВ. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 52А, дължи на дружеството-ищец суми, както
следва: над 319.61 евро просрочена договорна лихва за периода от
20.03.2017 г. до 17.06.2017 г. и над 500.31 евро просрочена наказателна
лихва за периода от 20.10.2016 г. до 17.06.2017 г., произтичащи от сключен
между страните Договор за банков кредит № *** съгласно издадената
Заповед за изпълнение от 18.06.2020г. по ч.гр.д. №852 по описа за 2020г. на
Районен съд- Дупница
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
4
ОСЪЖДА Д. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №
52А да заплати на от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 37 деловодни
разноски в размер на 93 лв., направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5