ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1988
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430105005 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№5005/2021г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на искова молба от Г. В. В. с ЕГН ********** против ***.
Ищецът излага фактически твърдения за инициирани от него
производства от компетентността на *** по депозирани жалби, въз основа на
които били образувани адм.д.***
Твърди, че в производствата по сочените дела заявил искания за
предоставяне на правна помощ, по които били постановени съдебни актове, с
които исканията били оставени без уважение.
Твърди се, че при сравними и сходни обстоятелства била предоставена
от *** правна помощ на друг лишен от свобода – *** по водени от него
съдебни производства.
Излага се също, че при сравними и сходни обстоятелства била
предоставена на ищеца Г.В. правна помощ по заведени от него дела пред
други съдилища в страната.
Навеждат се доводи, че при изложените обстоятелства, ищеца бил
поставен от ответника *** в по-неблагоприятно положение спрямо друг
лишен от свобода и спрямо други съдилища, с което лишавал ищеца от
правосъдие и му причинявал душевно страдание, тормоз, репресия,
нечовешко отношение в сравнение с друг лишен от свобода при сравними и
1
сходни обстоятелства.
Изложени са в във връзка с горното твърдения за търпени
неимуществени вреди от ищеца вследствие съдебните актове на ***.
Претендира се постановяване на решение, с което да се установи
твърдяното дискриминационно отношение от ответника ***; да бъде осъден
ответника да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в
бъдеще от подобно дискриминационно отношение.
С оглед указанията, дадени от *** при произнасяне с определение по
в.гр.д.***, на ищеца Г.В. са дадени указания да направи уточнение на
обстоятелствата, на които основава твърденията си за по-неблагоприятно
третиране на основата на два защитни признака „лично положение“ и „етнос“
спрямо ***, извършено с произнасяния на *** по чл.95 от ГПК.
С разпореждане от 23.03.2022г., след постъпване и на писмен отговор
от ответника, с който са направени възражения за нередовност на исковата
молба, отново са дадени указания на ищеца да направи уточнение на
обстоятелствата, на които основава твърденията си за по-неблагоприятното
му третиране, при произнасяне от ответника по реда на чл.95 от ГПК.
Ищецът е депозирал уточняваща молба, с която, а и с предходна такава
от 03.11.2021г., не се внася по никакъв начин уточнение на обстоятелствата,
на които основава твърденията си за по-неблагоприятното му третиране на
основата на защитния признак „лично положение“. Твърди се напълно
идентично лично положение по отношение на ищеца и друг лишен от свобода
*** и при това очевидно се търси ревизия на влезли в сила съдебни актове,
което е недопустимо по исков ред.
Твърди се в същата уточняваща молба на ищеца, че е бил третиран по-
неблагоприятно при произнасянето на *** по признак „етническа
принадлежност“ в сравнение с друг лишен от свобода ***, като се сочи, че
последния бил от ромски произход, а ищеца от български произход. При тези
твърдения може да се приеме, че е налице обосноваване на посочен в чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр. признак. За да се приеме обаче, че се твърди извършена от
съда пряка дискриминация при произнасянето му със съдебен акт следва да
са изложени твърдения за изводимо от мотивите на акта неравно третиране по
сочения признак. Т.е., след като се твърди, че ищеца е от български
2
етнически произход, а другия лишен от свобода *** е от ***, за да се
реализират права по реда на исковото производство по ЗЗДискр., следва да се
твърди, че съдебния състав при произнасянето по молбите на двете лица е
основал решенията си на обстоятелства, свързани с етническата им
принадлежност. И това, както се посочи, следва да се твърди заф изводимо от
мотивите, на които е основано произнасянето. Това е така, т.к. влезлите в сила
съдебни актове не могат да бъдат проверявани относно тяхната
законосъобразност по исков ред, а единствено може да бъде изследвано дали е
налице неравно третиране, чрез изразената в мотивите воля на съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки постъпилите
уточняващи изявления на ищеца, остават неясни обстоятелствата, на които се
основава насочения срещу *** иск и исковата молба подлежи на връщане по
правилото на чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на ищеца Г. В. В. с ЕГН ********** исковата молба заедно с
приложенията към нея, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5005/2021г. по описа на ПлРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлОС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3