№ 18916
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110124821 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Р. П. Й.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Р. П. Й. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 3 396,80 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 10.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, за сумата 306,72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 10.03.2023г., за сумата 70,36 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, за сумата 12,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
10.03.2023г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент № 9, находящ се в гр.
София, общ. „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, бл. .., аб. № 115288.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът Р. П. Й., представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановен срок
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
през процесния период да е притежавал качеството потребител на топлинна енергия,
1
при твърдения, че не е собственик и ползвател на имота. Оспорва, че реално е
доставяна топлинна енергия в посоченото количество и стойност. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия" ООД /с предишно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище по основателността на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
2
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, сключен на
09.12.1968г. /лист 44/ се установява, че на Д.М.Т. и Я.Д. Й. са придобили
собствеността по отношение на следния имот: апартамент № 9, находящ се на бул. „9-
ти Септември” ... ет. 5. Видно от прието удостоверение за наследници №
1237/04.06.1996г., издадено от Столична община, район „Красно село” /лист 12/ се
извежда, че Я.Д. Й. е починал на 29.03.1977г., а Д.М.Т. е починала на 02.10.1989г., като
са оставили наследници по закон Р. Я. Й. /син/ и И. Я. Й. /дъщеря/. Следователно по
силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1
ЗН, собствеността по отношение на процесното жилище е преминала към
наследниците при равни права. Същевременно от представено удостоверение за
наследници изх. № РКС23-УФ01-728/11.07.2023г., издадено от Столична община,
район „Красно село” /лист 49/ се установява, че И. Я. Й. е починала на 03.03.1996г. и
единствен неин наследник по закон е брат Р. Я. Й. /ответник в настоящото
производство/. Ето защо и при липса на данни за последващо разпореждане с имота,
ответникът Р. Й., в качеството на титуляр на правото на собственост, е и страна по
облигационното отношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. За пълнота следва да се посочи, че макар по делото да е
представена молба – декларация за откриване на партида за имота по отношение на
трето за спора лице – С.К. Й. и фактурите за имота да са издавани на името на същия,
видно от съдържащите се по делото данни Серги Й. е починал на 29.09.2012г., т.е.
преди исковия период.
По отношение възражението на особения представител на ответника, че по
делото не е доказано приемането на наследството на неговия наследодател, съдът
намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма каквито и да било
данни ответникът да е направил отказ от наследство, въпреки дългия период от време,
който е изминал от смъртта на наследодателя до настоящия момент. Поради това,
3
страната, която твърди, че е направила отказ от наследство следва да го докаже,
каквото доказване в настоящия случай не беше проведено, като липсва и изрично
твърдение за осъществен отказ от наследство.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Бруната” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици от 05.11.2001г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му
договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало 5 броя отоплителни тела, както и
един брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението
на топлоенергията е извършено на база реален отчет за отоплителен сезон 2021/2022г.,
а за периода 2020/2021г. ТЕ за отопление е начисляван прогнозно. От същото се
изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна
енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 3425,98 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което се явява неоснователно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
4
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 10.05.2023г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 10.05.2023г.и като се вземе предвид, че в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. не са
погасени.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за процесният период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 3425,98 лева, съответно искът предявен за
сумата 3396,80 лева, съобразно диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ и за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., следва да се уважи в пълния претендиран размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен частично искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 25 от делото/, че
услугата е извършвана в процесния период. В допълнение към това се установява, че
за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 35,08 лв., поради което искът
е основателен до посочената сума, а за разликата над нея до пълния претендиран
размер от 70,36 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
5
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2018г. и 2019г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 1394,53 лв., представляващи заплатена
държавна такса, такса за публикация в ДВ, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и за
особен представител на ответника, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от които съобразно уважената част от
исковете на ищеца се дължи сумата 1269,02 лева.
Ответникът е защитаван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. Й., роден на 16.08.1946г., ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 3 396,80 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 10.05.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 35,08 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 9,
находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, бл. .., аб. № 115288,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 306,72 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.03.2023г., иска за
главница за извършена услуга дялово разпределение над сумата 35,08 лева до пълния
претендиран размер от 70,36 лева, както и иска за сумата 12,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
10.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. П. Й., роден на 16.08.1946г. ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1269,02
6
лева, представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на "Далсия" ООД /с предишно
наименование „Бруната” ООД/ като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7