Присъда по дело №598/2024 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 30 |
| Дата: | 13 март 2025 г. (в сила от 29 март 2025 г.) |
| Съдия: | Мартина Иванова Кирова |
| Дело: | 20242310200598 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 20 септември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
13.03.2025г. по НОХД № 598/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен
от РП-Ямбол-ТО-Елхово, ведно с ДП № 61/2024г. по описа на ГПУ-Болярово,
обвинителен акт, с който подсъдимият С. Г. /S. G./, гражданин на Република
***, е обвинен в извършване на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1,
т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че на
27.04.2024 година около 23.00 часа на път II-79, в района на гр.Болярово,
област Ямбол до бензиностанция “Бургойл“ противозаконно подпомогнал
чрез осигуряване и извършване на превоз шест лица, чужденци/ граждани на
***/, а именно: Х. Х. С. /H. H. S./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин
на ***; Я. А. С. /Y. A. S./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***;
А. М. А. /A. M. A./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н.
А. /A. N. A./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; М. А. /M. A./,
роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на *** и М. С. А. /M. S. A./, роден
на ***година в гр.***, ***, гражданин на ***, да преминават и пребивават в
страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец може да влезе
в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква“, чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България,
съгласно който: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно
Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“ и чл. 22, ал. 1
от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на: 1. Издадена виза по чл. 9а, ал.2; 2. Международни договори за
безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***“ с рег.
№ ***, по отношение на четири непълнолетни лица - Я. А. С. /Y. A. S./, роден
на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на *** година
в гр.Х., ***, гражданин на *** и М. А. /M. A******i/, роден на *** година в
гр.Х., ***, гражданин на ***, по отношение на повече от едно лице - шест
лица и с цел да набави за себе си имотна облага.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол -
С. С., поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимия С. Г. обвинение
по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК, като в хода
на съдебните прения излага доводите си, поради които счита, че от събраните
по делото доказателства, е установено, че подсъдимият е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на вмененото му
1
престъпление. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да
признае подс.С. Г., за виновен по повдигнатото му от РП-Ямбол обвинение и
му наложи наказание при условията на чл.54 от НК – в предвидения в
престъпния състав минимален размер, а именно 2 години лишаване от свобода
и глоба в размер на 5 000 лева, като счита, че с оглед чистото съдебно минало
на подсъдимия, са налице основанията наказанието лишаване от свобода да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4
години. Направено е и искане на основание чл.281, ал.4 от НК на подсъдимия
да бъде наложена и глоба в размер на 6 000 лева, представляваща левовата
равностойност на МПС-то, което е използвал подсъдимия при извършване на
деянието, а самото МПС, което е приобщено като веществено доказателство
по делото, прокурорът предлага след влизане в сила на присъдата да се върне
на неговия собственик.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното
производство, в отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му
защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Р. С. от АК-гр.Ямбол, като е приел,
че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по
този ред.
Защитникът на подсъдимия С. Г., адв.С., в хода на устните прения по
изложени доводи и съображения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на
събраните доказателства и моли съда да признае подзащитния му за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като пледира за налагане на минимално
предвидените в закона за това престъпление кумулативни наказания -
лишаване от свобода и глоба, като по отношение на наказанието лишаване от
свобода се приложи института на условното осъждане, визирайки наличие на
превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – признаване на
вината, съдействието на подс.С. Г. при разследването и чистото му съдебно
минало.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
като съобрази Закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на установената по делото самоличност подсъдимият С. Г.
/S. G./ е роден на 24.04.1987 година в ***, *** район, Република ***,
гражданин на Република ***, с персонален № *** и паспорт № ***, с
постоянен адрес: Република ***, гр.***, ул."***" № ***, ***, със средно
образование, вдовец, ***, неосъждан.
Всеки един от шестимата *** граждани – свидетеля Х. Х. С. /H. H. S./,
роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; Я. А. С. /Y. A. S./, роден на
*** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на *** година
в гр.Х., ***, гражданин на ***; М. А. /M. A./, роден на *** година в гр.Х., ***,
гражданин на *** и свидетеля М. С. А. /M. S. A./, роден на ***година в гр.***,
2
***, гражданин на ***, решили да емигрират от *** до различни държави от
Европейския съюз, където да се установят. Тъй като нито един от шестимата
*** граждани не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, всеки
един от тях самостоятелно се свързал с каналджия, на който чрез гарант
заплатил поисканата парична сума. Срещу тази сума трафикантите се
задължили да преведат шестимата *** граждани до мястото, където
последните желаели да отидат. В изпълнение на решението си, всеки един от
шестимата *** граждани по различно време напуснали своята държава и
всеки един от тях по нелегален начин влязъл в Република Турция, където в
гр.Истанбул, Република Турция се настанили в различни квартири като някои
от тях работили през това време. На 25.04.2024г. вечерта след 23.00 часа
шестимата *** граждани били събрани на неустановено място в гр.Истанбул,
качени в микробус и извозени от гр.Истанбул до гориста местност, находяща
се в близост до границата на Р. Турция с Република България. След като на
26.04.2024г. около 03.00 часа били свалени от микробуса на това място,
групата от 6-ма *** била поведена пеша от водача им. Така вървели около 2
часа и достигнали възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата
между Република Турция и Република България. В близост до оградата, в
гориста местност по указание на водача им шестимата *** изчакали няколко
часа. След обяд същия ден, на 26.04.2024г. около 15.00 часа водачът им
приближил до възпрепятстващото съоръжение и с ножица срязал отвор, през
който всеки един от шестимата *** граждани от групата и водача им
преминали от другата страна на съоръжението. По този начин на 26.04.2024г.
шестимата *** граждани без разрешение на надлежните органи на властта и
не през определените за това места заедно с водача им влезли на територията
на Република България през сухопътната граница на Р. България с Р. Турция.
След това групата водена от водача продължила да върви пеша през гористи
местности към вътрешността на страната и на 27.04.2024г. около 15.00 часа
достигнали до гора. Водачът им казал, че на това място трябва да спрат и да
чакат автомобил, които ще ги превози до гр. София.
Междувременно от обясненията на подсъдимия С. Г., дадени в хода на
ДП, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че
същият живеел в гр.***, Република *** и на неустановена дата в началото на
м.април 2024г. пристигнал в Р. България, в гр.Бургас, където работил като ***.
Чрез обява в интернет приложението „Тик-ток“ се свързал с неустановено по
делото лице, което му предложило пари за превозване на незаконни мигранти
на територията на Република България. Предвид на тежкото си финансово
състояние, с цел да набави за себе си имотна облага /парични средства/,
подсъдимият се съгласил. Уговорката с неустановеното лице била, че подс.Г.
ще получи обещаната му парична сума за курс – 200 евро плюс разходи за
бензин, храна и цигари, след извършване на превоза на незаконни мигранти.
На 27.04.2024г. около обяд подсъдимият получил телефонно обаждане от
неустановено лице, което му заявило, че в района на община Болярово, област
Ямбол се намират чужденци, които били влезли нелегално през границата на
3
страната ни от Република Турция в Република България и които трябвало да
бъдат извозени до гр.София срещу парично заплащане. По указания на
неустановеното лице подсъдимият на 27.04.2024г. отишъл до промишлената
зона в гр.Бургас, където открил посочения му л.автомобил, марка „***“ с рег.
№ ***, в който били оставени ключовете му. В изпълнение на дадените му
указания, в следобедните часове на 27.04.2024година подсъдимият С. Г.
предприел пътуване от гр.Бургас в посока гр.Елхово, а малко по-късно и към
община Болярово, обл.Ямбол, управлявайки посочения лек автомобил. Около
22.30 часа достигнал до мястото, където се намирали нелегално преминалите
границата ни чужди граждани. Подсъдимият С. Г. преустановил движението
на автомобила и изчакал в него да се качат чуждите граждани – свидетеля Х.
Х. С. /H. H. S./, роден на ***година в гр.Х., ***, гражданин на ***; Я. А. С./Y.
A. S./, роден на ***година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./,
роден на ***година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на
***година в гр.Х., ***, гражданин на ***; М. А./M. A./, роден на ***година в
гр.Х., ***, гражданин на *** и свидетеля М. С. А. /M. S. A./, роден на
***година в гр.***,***, гражданин на ***, които били влезли през границата
на страната ни от Република Турция в Република България без надлежно
разрешение на органите на властта. След като всички шест *** граждани се
качили и седнали в лекия автомобил, подс. С. Г. потеглил по път II-79 в посока
гр.Болярово, област Ямбол.
Междувременно от показанията на разпитания по делото свидетел Р. И.
Х. /на длъжност „***“ в ***/ бил нощна смяна на 27.04.2024г., за времето от
20.00 часа до 08.00 часа на *** като изпълнявал своите служебни задължения
като ***, автопатрул по път II-79, на разклона на ***. След 24.00 часа покрай
граничния автопатрул, в състава на който бил св.Х. преминал л.автомобил,
марка „***“ с рег.№ ***, черен на цвят, който се движил в посока от *** към
гр.Болярово. Свидетелят и колегата му от наряда подали сигнал за спиране със
стоп палка за спиране на л.автомобил, който не се подчинил и не спрял.
Поради това св.Х. и колегата му от наряда със служебния автомобил с
включени светлинна и звукова сигнализация последвали л.автомобил, който
продължил движението си към гр.Болярово. Л. автомобил преустановил
движението си пред бензиностанция „Бургойл“, след което вратите на
автомобила се отворили и намиращите се в него лица слезли и се разбягали.
Св.Х. и колегата му предприели необходимите действия и открили лицата и
шофьора на автомобила. В хода на извършената проверка гр.полицаи
установили, че водачът на автомобила, който им представил свидетелството
си за управление е подсъдимият С. Г., гражданин на Р. ***. Останалите 6 лица
от мъжки пол, пътници в автомобила били без документи за самоличност като
се самоопределили за граждани на ***. Четири от тях били непълнолетни.
След това по надлежния ред св.Х. и колегата му докладвали на ОД и по негово
разпореждане 6-мата *** граждани, шофьора на МПС-то – подсъдимият С. Г.
и автомобила били задържани и конвоирани до ПНЗЛ при РД“ГП“гр.Елхово,
за изясняване на случая.
Тъй като при задържането у шестимата *** граждани не са били
намерени национални документи за самоличност, самоличността им е била
снета от разследващия орган, по техни данни чрез преводач. Шестимата чужди
граждани се идентифицирали по следния начин: Х. Х. С. /H. H. S./, роден на
4
*** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; Я. А. С. /Y. A. S./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./, роден на *** година
в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на *** година в гр.Х.,
***, гражданин на ***; М. А. /M. A./, роден на *** година в гр.Х., ***,
гражданин на *** и М. С. А. /M. S. A./, роден на ***година в гр.***, ***,
гражданин на ***.
В хода на досъдебното производство подсъдимият С. Г. предал на
водещия разследването полицай доброволно лек автомобил, марка „***“ с рег.
№ ***, черен на цвят, с номер на рама *** - ***, ведно с контактен
автомобилен ключ за него; 1 брой разрешение за временно движение № *** за
лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, на името на С. А. А., с ЕГН
**********; 1 брой застрахователна полица №BG/07/******* контролен
талон, декларация на името на С. А. А., с ЕГН ********** и договор за
покупко-продажба на МПС от *** на МПС /на чужд език/. Това се установява
от приложения на л.30 от материалите по ДП Протокол за доброволно
предаване от *** Впоследствие въз основа на извършен на *** оглед на
посоченото МПС, обективиран в съставен надлежно по предвидения
процесуален ред Протокол за извършеното процесуално-следствено действие,
ведно със снимков материал, лекият автомобил е приобщен като веществено
доказателство.
В хода на ДП е назначена оценителна експертиза, резултатите от които
са обективирани в експертно заключение, изготвено от назначеното вещо
лице Н. Х. Х.. От заключението на оценителната експертиза се установява, че
средната пазарната стойност на ползвания от подсъдимия С. Г. лек автомобил
марка „***“ с рег.№ ***, към датата на извършване на деянието – 27.04.2024г.,
възлиза на сумата от 6 000.00 лева.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ ***/***,
издадена от БС при РС-Елхово, след направена справка в ЦБС при МП, се
установи, че подсъдимият С. Г., гражданин на Република ***, не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на
подсъдимия С. Г., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2,
предл.2-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият след като изрично е заявил,
че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава кратки
обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на
свидетеля Р. И. Х. /на длъжност „***“ в ***/, от приобщените по реда на
чл.281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК показания на свидетелите Х. Х. С. и М. С. А.,
дадени на *** в хода на ДП по реда на чл.223 от НПК пред съдия и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно
обективните признаци на деянието, механизма на извършването му, както и
такива относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел Р. И. Х., както и приобщените по
5
реда на чл.281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК показания на свидетелите Х. Х. С. и
М. С. А., *** граждани, като двама от шестимата *** граждани, превозвани с
процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия, се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни.
Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията им
кореспондират едни с други, както и с останалия доказателствен материал по
делото. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими както към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така
и към мястото, времето и начина на установяване на шестте лица, ***
граждани като пътници в управляваното от подсъдимия МПС, относими са и
към последвалото задържане на подсъдимия и шестимата *** граждани от
свидетеля Х. – полицейски служител, както и по отношение на МПС-то
управлявано от подсъдимия, за което се установи, че е собственост на трето
лице – С. А. А., с ЕГН ********** от ***.
Писмените доказателства, приложени по ДП № 61/2024г. по описа на
ГПУ-Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Протокол за доброволно
предаване, Протокол за оглед на веществени доказателства ведно с
Албум№17/2024г./***, Заверени копия на документи, Заповед за задържане на
лице, Протокол за полицейски обиск на лице ведно с разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице, Евродак дактилоскопна карта – 7 бр., както и
изисканите и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства –
справка за съдимост на подсъдимия, Справка Рег. № 536400-
98847/29.11.2024г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, Справка Рег. № 105450-
7930/29.11.2024г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, Справка вх.
№5246/18.12.2024г., Справка вх.№856/21.02.2025г. на ГД“ГП“ и Справка с вх.
№1016/ 05.03.2025г./, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият С. Г. /S. G./, роден на 24.04.1987 година в ***, *** район,
Република ***, гражданин на Република ***, с персонален № *** и паспорт
№ ***, с постоянен адрес: Република ***, гр.***, ул."***" № ***, ***, със
средно образование, вдовец, ***, неосъждан, с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.281, ал.2, т.1,
предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2024 година
около 23.00 часа на път II-79, в района на гр.Болярово, област Ямбол до
бензиностанция “Бургойл“ противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и
извършване на превоз шест лица, чужденци/ граждани на ***/, а именно: Х. Х.
С. /H. H. S./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; Я. А. С. /Y. A.
S./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./,
роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден
на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; М. А. /M. A./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на *** и М. С. А. /M. S. A./, роден на ***година
в гр.***, ***, гражданин на ***, да преминават и пребивават в страната в
6
нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България, съгласно който: „Чужденец може да влезе в Република
България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“, чл.19, ал.1, т.1
от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на
Съвета от 15 март 2001 година“ и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в
Република България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл. 9а,
ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3.
Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „***“ с рег.№ ***, по отношение на четири непълнолетни
лица - Я. А. С. /Y. A. S./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А.
М. А. /A. M. A./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А.
/A. N. A./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на *** и М. А. /M.
A******i/, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***, по отношение
на повече от едно лице - шест лица и с цел да набави за себе си имотна облага.
Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон, осъществено от подсъдимия С. Г. и авторството в негово лице е
категорично доказано, като установената деятелност от негова страна, също
безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на
инкриминираното деяние във фактическия състав - квалифициран такъв,
очертан в диспозицията на чл.281, ал.2 от НК, при доказани и обективните
елементи на основния състав на престъплението - ал.1 на чл.281 от НК.
Обект на престъплението по чл.281 от НК са обществените отношения,
свързани с дейността на държавните органи, обществените организации и
лица, изпълняващи публични функции. Предмет на престъплението са именно
тези отношения, насочени против дейността на държавните органи - в случая
дейността на ГКПП, през което следва да се премине държавната граница с Р.
България. Непосредствен обект на престъплението по чл.281 от НК са
обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за
преминаване на държавната граница, защитен от закона. Изпълнителното
деяние на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият С.
Г., е посочено от законодателя като с „цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в
нарушение на закона“, като е налице допълнително условие – подпомагането
трябва да е противозаконно, да не е свързано с хуманитарна цел.
От обективна страна подсъдимият С. Г. е подпомогнал 6-ма чужди
граждани – граждани на ***, а именно: - Х. Х. С. /H. H. S./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на ***; Я. А. С. /Y. A. S./, роден на *** година в
7
гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./, роден на *** година в гр.Х.,
***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на *** година в гр.Х., ***,
гражданин на ***; М. А. /M. A./, роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин
на *** и М. С. А. /M. S. A./, роден на ***година в гр.***, ***, гражданин на
***, като им е осигурил превоз с управлявания от него л.автомобил,
собственост на трето лице – С. А. А., с ЕГН **********, качил ги е в
посоченото МПС на участък от път, намиращ се на територията на община
Болярово, в близост до *** и ги е превозил от това място до мястото, където са
били задържани от граничните полицаи, между които бил и св.Х..
Транспортирането на чуждите граждани е форма на подпомагане за
тяхното преминаване в страната ни. Налице е подпомагане чрез извършване
на превоз към вътрешността на страната, тъй като чужденците без помощта на
подсъдимия не биха могли да преминат през територията на Р. България. Като
им е осигурил и извършил превоз /транспортиране/ през територията на
страната, подс.С. Г. е подпомогнал посочените шестима чужди граждани да
пребивават и преминават в страната ни, в нарушение на закона по смисъла на
чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза когато такава се изисква чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България /ЗЧРБ/, съгласно който „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл.
9а, ал. 2 /за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване, за дългосрочно
пребиваване/; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов
режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се
прилагат от Република България; 4. Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците" и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ -
„Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през
нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да
притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване,
както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват".
Чуждите граждани не са притежавали редовни задгранични документи,
както и разрешения за преминаване през територията на Република България,
т.е. те са пребивавали в страната ни в нарушение на закона. Следователно
подпомагането им да преминават през страната от подс.С. Г., чрез осигуряване
и извършване на превоз, е противозаконно, защото Закона за чужденците в
Република България забранява чужди граждани, които не са получили
разрешение да влязат на територията на Република България, да пребивават
или да преминават през нея.
Подпомогнатите да пребивават и преминават в страната ни шест лица,
са граждани на ***, т.е. същите са чужденци по смисъла на чл.2 от Закона за
чужденците в Република България, поради което е изпълнен и другия елемент
от обективната страна на състава на престъплението по чл.281 от НК, а
именно подпомагане на чужденци.
8
Деянието на подс.С. Г. изпълва и квалифициращите признаци на т.4
предл.2-ро и т.5 на чл.281, ал.2 НК. Подсъдимият С. Г. е подпомогнал
преминаването в страната, в нарушение на закона, на повече от едно лице, а
именно – на 6 лица, четири от които са непълнолетни – Я. А. С. /Y. A. S./,
роден на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. М. А. /A. M. A./, роден
на *** година в гр.Х., ***, гражданин на ***; А. Н. А. /A. N. A./, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на *** и М. А. /M. A******i/, роден на ***
година в гр.Х., ***, гражданин на ***.
За извършване на деянието подс.С. Г. е използвал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, собственост на С. А. А., с
ЕГН ********** от ***, с което е превозвал чуждите граждани, поради което
деянието се квалифицира и по т.1 на чл.281, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият С. Г. е
разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите последици и от волева страна пряко е целял настъпването им. В
случая умисълът на подсъдимия се е обективирал в личните му действия,
свързани с подпомогане преминаването в страната, в нарушение на закона, на
повече от едно лице, а именно – на шест лица чужди граждани, четири от
които са непълнолетни, качвайки ги в управлявания от него лек автомобил,
установени от граничните полицаи между които бил и св.Х. при спирането на
л.автомобил пред бензиностанция „Бургойл“ в гр.Болярово. Подсъдимият С. Г.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици, като чрез него е
искал да постигне и специалната користна цел – конкретна имотна облага,
която се изразява в получаването на парични средства. Следователно С. Г. е
имал точна и ясна представа в съзнанието си за противоправността на
поведението си и характера на последиците и е предвиждал резултата от
своето деяние.
Подсъдимият С. Г., като пълнолетно лице е годен субект на
престъплението.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимият С. Г. /S. G./,
гражданин на Република ***, за ВИНОВЕН в извършване на вмененото му
с обвинителния акт и поддържано и в хода на съдебното производство от
представителя на РП-Ямбол престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т.4,
предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери
в незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов
ред и в частност на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване
на държавната граница и пребиваването на чужденци в страната ни, в ниската
му правна култура и в стремежа му към противоправно облагодетелстване.
При определяне на вида и размера на наказанието:
Действащата към датата на деянието редакция на чл.281, ал.2 от НК
9
/изм. и доп. с ДВ. бр.67 от 4 август 2023г./, предвижда за вмененото на
подсъдимия С. Г. престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и
т.6, вр.с ал.1 от НК, кумулативно наказание - от две до десет години и глоба от
5 000 лева до 20 000 лева и по смисъла на ал.4 (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) от
чл.281 от НК - отнемане в полза на държавата на превозното средство, ако е
собственост на дееца или глоба в размер на пазарната стойност на превозното
средство в лева, когато не е негова собственост.
Съдът намери, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да
е против дейността на държавни органи и да се отличава с висока степен на
обществена опасност предвид обществените отношения, които засяга и като
се съобрази с динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната
ни, прецени, че наказанието на С. Г. следва да бъде определено при условията
на чл.54 от НК - при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
съдът отчете обществената опасност на подсъдимия, която не е висока
предвид на обстоятелството, че не е осъждан, социалният му статус и
материалното му положение. При гореизложените фактически констатации и
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на
подсъдимия С. Г., кумулативно предвидените наказания по чл.281, ал.2, т.1,
предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК, в предвидения в закона
минимален размер, а именно: - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, както
и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 5 000.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК: Съдът
прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия за
прилагането на този вид /условно/ осъждане спрямо подсъдимия за деянието
по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК, в
извършването на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към
датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 2 години е от вида,
за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното му
наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
10
От доказателствата по делото се установи, че управляваното от подс. С.
Г. превозно средство – лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, е собственост
на трето лице – С. А. А., с ЕГН ********** от ***, поради което на
основание чл.281, ал.4 предл.2-ро вр. с ал.2 от НК съдът осъди подс.С. Г. да
заплати в полза на Държавата ГЛОБА в размер на 6 000.00 лева,
представляваща левовата равностойност на управляваното от него моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.281,
ал.2, т.1, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.6, вр.с ал.1 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – лек
автомобил, марка марка „***“ с рег.№ ***, черен на цвят, с номер на рама ***
- ***, ведно с контактен автомобилен ключ за него; 1 брой разрешение за
временно движение № *** за лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, на
името на С. А. А., с ЕГН **********; 1 брой застрахователна полица
№BG/07/******* контролен талон, декларация на името на С. А. А., с ЕГН
********** и договор за покупко-продажба на МПС от *** на МПС /на чужд
език/, намиращи се на съхранение в ГПУ-Елхово, след влизане в законна
сила на присъдата, да се върнат на собственика им – С. А. А., с ЕГН
********** от ***.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият С. Г. /S.
G./, ДА ЗАПЛАТИ направените във фазата на досъдебното производство,
платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
РД“ГП“гр.Елхово, разноски в размер на 419.85 лева, представляващи
възнаграждение за вещото лице Н. Х. по възложената му в ДП оценителна
експертиза, както и ДА ЗАПЛАТИ направените във фазата на съдебното
производство, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС-Елхово разноски в общ размер на 20.00 лева, представляващи
заплатено възнаграждение за изслушаното заключение на вещото лице Х. и по
5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи,
платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
Направените в хода на ДП разноски за преводач на основание чл.189,
ал.2 от НПК в общ размер на 270.00 лева, съдът постанови ДА ОСТАНАТ за
сметка на органа, който ги е направил – РД”ГП”–Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
11